2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Бялата емиграция в България/Германци в България. Фридрих Клюд - първият чужденец в българския футболен отбор
Фридрих Клюд (рус. Фридрих Клюд, нем. Friedrich Klьd) е руски германец, който става беломигрант в България и един от първите видни български футболисти, освен това е първият натурализиран чужденец в българския национален отбор по футбол.
Ранният му живот тъне в мистерия, поне сведенията, които са достъпни в интернет, са доста оскъдни. Известно е само, че е роден в Киев в семейство на волжки немци. През 1920 г. , не желаейки да приеме властта на болшевиките, емигрира първо в Цариград[i], а след това в Галиполи, където започва да играе като десен инсайдер или полузащитник за футболната команда ,,Галиполи“, състояща се предимно от руски емигранти от Бялата армия. [ii]
През есента на 1921 г. ,,Галиполи“ пристигат в България за среща с ,,Левски“ София. Руснаците побеждават с 1:0, като междувпрочем това е първата загуба на Сините в международен план. След мача Фридрих решава да остане в страната ни и започва да играе за столичния тим ,,ФК13“ пак на същата позиция, както и в ,,Галиполи“. Според историка Милен Вълчев волжкият немец участва и в отбора на Кубанското военно училище в Търново-Сеймен(днес Симеоновград), Харманлийска околия, където е районът на най-голямо съсредоточаване на руски белоемигранти. На 20 май 1922 г. се провежда мач между Клуб Сокол от Харманли и втория отбор на Кубанското военно училище. Резултатът е 3:2 за гостите, но соколите отказват да се изправят пак срещу първия отбор на русите, помнейки, че са паднали с 4:2. (В.Донской осведомительный листок, бр. 130, май 1922 г.)[iii]. Сред основателите на Клуб Сокол е и Гъдю Гъдев. Става дума за изтъкнат български офицер, ротмистър в 6-ти кавалерийски Харманлийски полк, герой от войните, спортист, футболист, художник, певец, въобще всестранно развита личност. И именно той съдейства за привличането на белогвардейците от това военно училище в отбора- Булгаков(вероятно братът на Михаил Булгаков?), Клюд, Дятченко, Бели, Димитриенко. Между нашия военен и руските футболисти се завързва искрено приятелство. Клюд и останалите емигранти изпитват към него огромно уважение. За зла съдба Гъдев присъства на опелото на генерал Константин Георгиев в черквата ,,Света Неделя“ на 16 април 1925 г, както е известно, там е извършен кървав атенатат от дейци на БКП и той е сред тежко ранените и починалите от раните си. Ала макар и ротмистърът да не е в Харманли вече 3 години, руските емигранти не забравят стореното добро, като поднасят венец на гроба и то точно на Великден – 19 април 1925 г. Впоследствие започва да играе сборен отбор на Сокол и Кубанското военно училище и макар и да губят от Пловдивския Левски в Пловдив с 3:1, по-късно смазват с 8:2 отбор от Хасково. 5 гола в този мач вкарва именно героят на този разказ, руснакът с немска кръв Фридрих Клюд, давайки своя немалък принос.[iv] От Харманли чужденецът се издига до Левски (София), а оттам до националния отбор – в 1924 г.
Когато през 1924 г. бива съставен списъкът на националния отбор, в него е включен и немецът. За лош късмет възниква кавга дали гръбнакът на състава да бъде от варненските или от софийските отбори. Варненските тимове никак не са във възторг този гръбнак да е от столичните левскари. И в крайна сметка, поради това Фридрих бива изключен от състава.[v]
Както често се случва обаче, идва и неговото време. Дебютът му се състои през 1927 г. На 17 юли с.г. той участва в мача срещу националния отбор на Турция. Срещата се играе на тогавашното игрище на Славия (днес там е болницата на МВР). Но в средата на първото полувреме, 25-та минута, той получава контузия и бива заменен от Велчо Стоянов, изглежда също почти забравен днес играч. Така тази негова среща се оказва и единствена.[vi] В интерес на истината във второто полувреме нашите момчета започват да играят по-умело, с повече успех и мачът завършва наравно (3:3).[vii]
За качествата на германеца свидетелстват и колегите му във ФК-13: „фин човек, винаги спретнат и елегантен, образец на коректен футболист,авторитет“. „Говорехме му на Вие и се обръщахме към него с „г-н Клюд“ дори повреме на мач“, спомня си неговият съотборник Йордан Илиев-Дако.[viii] През 1926 г. той става член на футболната съдийска колегия, основана в Бургас. В края на Втората световна война, когато съветската армия навлиза в България, властта от която той е потърсил убежище у нас, е наложена и тук и преследван от съветски емисари, Клюд емигрира в Германия. За късните му години също е известно малко, заселва се в Хамбург, където живее до смъртта си.
Макар и изиграл само 1 мач с националната фланелка, Фридрих Клюд е ярък пример за успешно натурализиран чужденец в родния футболен отбор.
[i] Първите „легионери“ на българския национален отбор
[ii] Клюд, Фридрих - Википедия
[iii]Милен Вълчев, 2019
[iv] Пак там
[v] Първите „легионери“ на българския национален отбор
[vi] Пак там
[vii] вестник ,,Мир“ от 18 юли 1927 г., стр. 4/Клюд, Фридрих - Википедия
[viii] Милен Вълчев, 2019
Източници:
Клюд, Фридрих – Википедия
Alex on top WHEN IN SOFIA, DO AS THE SOFIANS DO… - Първите „легионери“ на българския национален отбор, 14 юли 2014 г. , блог в wordpress.com
M. Милен Вълчев - Руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни/ Russian emigration in Harmanli Region between The two worlds wars ИМПЕРИИ И ИМПЕРСКО НАСЛЕДСТВО НА БАЛКАНИТЕ. СБОРНИК В ЧЕСТ НА 70-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФ. ЛЮДМИЛ СПАСОВ. ТОМ ΙI НОВО ВРЕМЕ И СЪВРЕМИЕ, 2019
Вестник ,,Мир“ от 18 юли 1927 г., стр.4
Мислех, че няма негова снимка, но наскоро намерих тази в българска фейсбук страница https://www.facebook.com/sportna.biblioteka/photos/basw.Abo1G31Io5aWO_RqWMMomMZ-KatNb0xkQdTHo-ekRNvBfmzx1k0h34bwIAQtyNKJonGmPpZ2aCgO26AkGYZdxh4jeBM79kb2O-o3HNSXqg0lnY0UDboYg0raOYkdeaKAPpFelVR4sxXt6w5jTIQVfxHyJsnbMoSNQbn8sWKrtqtyie20g66KrT4CNYO-bVQhnuzCNrzgUMilnfVOHJiPE2w5/883896305024234/?opaqueCursor=AbrqAVGxkCo_S0xXgV_44miGyVTZGCvlwcxZMuFSamAzyoIfpukUN8hkgMxjo-nKxxPiml81vjrtOohvg1SIVQHPra9BpuOohFU1OBMs6RxgrUr2MQIMoAOtz73QAIkHZi6nK1sPfsGE9brfQNbWFcctrJgrlkkcaIb-kK5VlfHjddWkoYp9OFBZ7N62nPDMWNw8-9Bq16rW7IcxwAp_FkPz03QblTTdx9nD8ZWQnjcPJnMvbhzMsY6gjNd4chtVTkcvqT7SCCBUucof3BN5RmvZWs9T0-WVZ0zE6nZNYbO8UEWEG8adq1aF_gMuZD5aXwbpABf9LGJQxPt3Y2UYHDxdXRjzEA2okZJK1GLFZ2_RSkXOmz3aJIkpkDrX-VEWAO11u3gMRI2ckwaeQOY6lpkm2pePprL9muDqKOVn_0xNtC9IpudL6YoZRtz27dfXMjgCUHTE4p5SrB1YPeNI7g76xIJUXGJQ-8x2ufKgFwYV4iQCkjE4A9jqao9HwHq-S120lcYKRbsGCQqOBhmZoSugsXjpFXKFLPhu-y4BohCAqYzwQlEuZ5pjWDLsYMFKyxsvGRlBi28vqObtTSwJ3oM1USQKf1eaVSbl0-SAJn3qckUdoFT6ZsLmDP4Bk8Ryzlh17Ve_92xlMs3RoUxl_PSztN-7P48syNY2ddVpAHGiZsSWuf-2URyK6nkwu-Kk_vTBhut1Bj-hMrA2dUwmIdnl94TpIbvqB4Li_PE4V3_OUqa-CpqyXBGDVgP8kfWk7-s
Бялата емиграция в България. Иван Солоне...
Бялата емиграция в България. Александър ...
Години преди да падне Берлинската стена,...
Вариант Б - Събота късен следобед
беше ми интересно да прочета това и раязбира се, ще запомня макар и единствения му мач за бг националния отбор - това е рядък случай по своему уникален
това, което често правиш ти е понякога краеведско, понякога откривателско, често пъти събирателско и нещо, което днес почти никой не върши
2. Блогът на harisons
3. ,,Клетниците" на Виктор Юго
4. Майтаб бе,Уили !
5. Императрица Аделхайд Бургундска Мой авторски клип
6. Един изключително обективен руски автор : Андрей Буровски
7. Български исторически романи :
8. Световни исторически романи :
9. Кралица Луизе Пруска - една от великите жени в историята
10. Елин Пелин - ,,Светите застъпници"
11. Салическата династия
12. Салическата династия - Част 2
13. Салическата династия - Част 3
14. Мой авторски клип в чест на Героя от Дойран - генерал Владимир Вазов
15. За потомците на царските ни династии
16. ,,Железният крал"