Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2013 13:56 - Кралица Луизе Пруска (1776-1810) Жената, която се опълчи на Наполеон
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 2017 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 15.03.2014 23:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В настоящата статия ще се опитам да разкажа за една могъща жена от немската история, а именно кралица Луизе(1776 - 1810), съпругата на крал  Фридрих Вилхелм III Пруски.  Тя е останала в историята най-вече с това, че се превръща в немски национален символ, като  ръководи държавните дела в тежко за Прусия време (понеже нейният съпруг е бил твърде нерешителен като политик и държавник), противопоставяйки се на Наполеон Бонапарт,   справя се изключително успешно с тази задача,  а това води до прокарването на важни за страната реформи  с нейна  активна  подкрепа от държавници като Фон Харденберг и Фон Щайн,  и по- късно, вече след смъртта й,  до повторния възход на Прусия  като велика сила и обединението на Германия.   Кралица  Луизе Пруска    image   Кралица Луизе. Картина, нарисувана през 1802 г.    Произход и семейство    Бащата на Луизе е херцог Карл цу Мекленбург, потомствен принц, който поема задължението да администрира Хановерското курфюрство  като губернатор от името на шурея си, кралят на Англия Джордж Трети. През 1768 г. Карл Лудвиг се жени за  16-годишната принцеса Фридерике фон Хесен Дармщадт. Бракът представлява типично свързване на цели на висшата аристокрация, като от него се раждат 10 деца, от които оцеляват  5. Два дни след раждането на шестото дете обаче Фридерике умира на 29-годишна възраст. Луизе, принцеса фон Мекленбург-Швериц, тогава е 6-годишна.  Нейният баща се оженва повторно и то за по-малката сестра на починалата съпруга, но  след 15 месеца лелята на Луизе също си отива, пак след раждане.   Впоследствие Луизе бива изпратена  заедно със  сестрите си при баба им в Дармщадт, която се погрижва за по-нататъшното възпитание на децата.  Малките принцеси извършват многобройни запознанства, напр. С Катарина Елизабет Гьоте, майката на прословутия писател, поет и учен.    В търсене на съпруг.  Годеж  със Фридрих Вилхелм III    През 1793 г. , малко преди  18-я си рожден ден, принцесата се запознава във Франкфурт  със  пруския крал Фридрих Вилхелм II, нейният бъдещ свекър. От запознанството се ражда брачен съюз. Съвсем скоро след тази среща, на 14 март 1793 г. Луизе среща своя бъдещ съпруг, а именно 22-годишния кронпринц  на Кралство Прусия  Фридрих Вилхелм, след 5 дни той й  прави  предложение за брак и един месец по-късно в Дармщадт е отпразнуван техният официален  годеж.  По същото време сестра й Фридерике е сгодена за по-малкия брат на Фридрих Вилхиелм, принц Луис или Фридрих  Лудвиг Карл  Пруски.   По Коледа на същата година  в Берлин се състои двойна сватба.   Кронпринцеса Луизе   image   Кралската двойка, 1798 г.    Именно този ден ще доведе нейната изключителна популярност сред  берлинското и изобщо  пруското население.  При влизането в Берлин към Комитета за посрещане принадлежи и едно малко момиченце, което поздравява сестрите с едно стихотворение. Луизе повдига детето и го целува. Поради това по-късно тя е упреквана, че това поведение не съотвества на нейното високо положение, но тя  посреща обвинението хладнокръвно и недоумявайки.  И така, на 24 декември декември 1793 г. се извършва бракосъчетанието на Луизе и кронпринца, а два дни по-късно сестра йсе омъжва за принц Луиз.  През 1796 г. обаче той умира, след като е  заболял от дифтерия. За кронпринцесата, започва един тъй да се каже двузначен живот. По отношение на съпруга си, който в частната сфера отхвърля всеки вид формалност, тя може да остане така, както е живяло като принцеса в Дармщадт – безгрижна, весела и близка до народа.  Отивайки в  кралския  двор обаче, тя е длъжна да спазва правилата, конвенциите и етикета. Това което се оказва по трудно е поведението на сестра й Фридерике, която вече е млада вдовица. Заради нейния скандален начин на живот, тя се превръща в персона нон грата за двора.     Кралица на Прусия    На 16 ноември 1797 г. умира свекърът на Луизе Фридрих Вилхелм II. На трона го наследява 27-годишният Фридрих Вилхелм III.  Престонаследникът е бил считан от обществеността за, срамежлив , неспособен да говори изразно и като един вид приятел на бързите решения. Също така е бил и изключително нерешителен и се е смятало, че е зле подготвен да управлява  кралство, натоварено с много проблеми и то в трудни времена. Луизе е на 21 години, когато става кралица.    Революция във Франция    През 1789 г. във Франция избухва революция, а от 1792 г. последват войни с другите европейски сили.  През 1795 г. старият пруски крал издейства сключването на Базелския мир, който  представлява края на алианса на Прусия с други държави в Първата коалиционна война. Областите на страната южно от река Рейн са загубени, като Северна Германия е обявена за неутрална. За няколко години Прусия остава извън войната.   Но на наследника на Фридрих Вилхелм II  не му провървява повече, защото  Наполеон Първи засилва натиска върху кралството.  В 1802 г. се стига до среща между Фридрих Вилхелм III  и кралица Луизе и   руския император Александър  I.  Целта на замисляния съюз е да стресне Наполеон.  През 1805 г.  цар Александър отсяда при крарската двойка, за да спечели пруския крал като съюзник в коалицията, която са образували Русия и Австрия срещу френския император. Фридрих Вилхелм обаче прави това, което най-обича да върши, а именно протака.  През декември 1805 г. се провежда т.н. Битка на тримата императори или Битката при Аустерлиц, Наполеон извоюва победа срещу русите, като тя означава край на мирните, тихи и спокойни години за Прусия. Неутралитетът й приключва най-късно през юли  1806 г., когато в Париж е сключен Договорът за Рейнския съюз (същата година както знаем, престава да съществува близо хилядолетната Свещена римска империя на германската нация – б.м. monarch 1991)  и  владетелят на Френската империя разпростира обсега си на влияние и върху германските земи. Тъй като Фридрих Вилхелм  III  отново протака, минават няколко месеца докато Прусия обяви война на Франция – не без натиск от страна на кралица Луизе.   Прусия и Франция във война   Конфликтът не продължава дълго. Френските войски спечелват Битката при Йена и Ауерщедт на 27 октомври Наполеон триумфално влиза като победител  във Берлин в качеството си на император на французите.  Кралската двойка вече е избягала пред настъпващата френска войска, като кралицата взима децата и стига до Кьонигсберг, днешния Калининград.  Но Наполеон напредва и Луизе, която междувременно е заболяла от тиф, отново предприема бягство.  С нея за Мемел заминава и Фридрих Вилхелм III. Накрая те достигат целта си. Цар Александър гарантира подкрепата си  за  изпадналата в тежко положение кралска двойка, но през юни 1807 г. и неговите войски заедно с последните остатъци от пруската  армия претърпяват поражение междувременно руският император сключва сепаративен мир с французите в Тилзит.  Тъй като съществува опасност Наполеон да се отнесе безмилостно с победената Прусия, се стига до прочутата  среща  между него и пруската кралица,  която е помолена от мъжа си да се заеме с тази тежка задача. И тъй Луизе придружава мъжа си в Тилзит.   Кралица Лузе  и Наполеон    image   Луизе и Наполеон Бонапарт в Тилзит, илюстрация от 1896 г.    На 6 юли 1807 г. в Тилзит се състои срещата на  кралица  Луизе и Наполеон Бонапарт. Вероятно  тя е очаквала  да срещне чудовище, обаче французинът показва най-добрата си страна. Ако и той да е общувал  с  кралицата, изпълнен с респект, тя влиза в ролята на  молител. Като се има предвид обаче, че  преди това  императорът се е бил изказал отрицателно за нея и прехвърлял върху нея вината за избухването на войната, разговорът в Тилзит се оказва доста успешен, макар че Наполеон реално не прави никакви отстъпки и отговорите му са неопределени.  Запазен е отовор на Луизе на въпроса на французина, как така Прусия е била толкова непредвидлива, за да го нападне : ,,Славата на Фридрих Велики ни заблуди за нашите  средства“-  Der Ruhm Friedrichs des GroЯen hat uns ьber unsere Mittel getдuscht.   Разговорът на четири очи между императорът и кралицата трае час.  На 9 юли 1807 г. сключен Тилзитският мир, като условията за Прусия са тежки. Големи части от територията й са загубени, френските окупационни войски трябва да бъдат снабдявани,  но въпреки всичко Прусия е запазена като държава и международно правен субект. Вероятно и поради това, че цар Александър се е застъпил за Прусия, понеже за него е по-добре да има един вид  буфер между себе си и Френската империя.   Изгнание в Източна Прусия.    Кралица Луезе и нейното семейство трябва да заминат  в изгнание за Източна Прусия. Първоначално  французите не разрешават завръщане в Берлин. И тук започват първите напредничави реформи за кралството : освобождаването на селяните от крепостничеството в 1807 г. , а в 1808 г. Реформата на градовете  -  Stдdtereform.  Особено важна е последвалата Реформа   на армията или  Heeresreform .   Всички реформи са свързани както с личността на Луизе, така и с тази на изтъкнатия държавник  Фон Харденберг. Възниква необходимост държавата да пести, дори що се отнася до възстановяването на разрушената от войната Източна Прусия.  Това засяга и кралския бюджет.  Всичко се продава, с изключение на украшенията на кралицата.  Все пак остават средства за едно пътешествие  на кралската двойка до Санкт Петербур през зимата на 1808-1809 г.  Всъщност крал Фридрих Вилхелм и кралица Луизе  се отзоват на поканата на руския монарх.  Райхсфрайхер фон Щайн, застанал начело на реформите в Кьонигсберг и освен това наложил икономии в кралския дворец, се противопоставя на това пътуване, но не може да попречи на двойката.   Завръщане в Берлин    Едва  в края на 1809 г. Наполеон разрешава на монарха на Прусия и съпругата му да се завърнат в Берлин,  като семейството пристига там на 24 декември.  Берлинчани оказват изключително сърдечен прием на  двойката. Наистина животът вече не е както преди войната, но Луизе намира за по-поносим  в Берлин, отколкото в Кьонигсберг .  Тя остава активна в политическия живот и съдейства за това Фон  Харденберг отново да встъпи на  държавна служба, тъй като Наполеон се е погрижил за неговото отдалечаване от държавните дела. В крайна сметка съгласието  на императора е постигнато.    Смъртта на Луизе   .През октомври 1809 г. кралицата ражда последното си дете , принц Алберт.  Но през лятото на следващата 1810 г. здравето й се влошава.  Взето е решение за лятно пътуване до     Нойщрелиц. Планира се  осъществяването на среща  с нейното семейство, тъй като баща й резидира там, а  в резиденцията   е й нейната баба от Дармщадт.   Болестта на Луизе обаче се задълбочава.  Първоначално лекарите не откриват  нищо жизнезастраващо, само възпаление на езика.  Но в средата на юли здравословното й състояние  продължава да се влошава.  Кралят  е извикан спешно от Берлин и на 19 юли 1810 г.  пристига с двамата си най-възрастни сина в Хоенцириц. Четири часа по-късно кралица Луизе издъхва.  Оказва се, че е бил налице тумор на сърцето -  Geschwulst am Herzen.  Тъкмо това поражда легендата, че тя е починала от разбито сърце.   Погребение и последна почит. Символиката около личността й.    image   Мавзолеят в Shlosspark Charlottenburg   Тлените останки на Луизе са пренесени в Берлин и изложени  в  Берлинския градски дворец, като в мероприятието активно участва населението на града. На 30 юли 1810 г. последва погребение в Берлинската катедрала, а 5 месеца по-късно тялото на кралицата е положен в специално изготвен  мавзолей, тук тя намира своя последен покой. Когато през  1840 г. крал  Фридрих Вилхелм III  умира,   той също е погребан там.  Мавзолеят се превръща в място за национално поклонение, в едно от най-важните места  за почитта към Луизе,  която продължава с десетилетия и намира края си едва с ликвидирането на Прусия от Съюзниците в 1945 г.  Около нея има и определена символика :  на 19 юли 1870 г., т.е.  точно 60 години след смъртта й,  племенникът на Наполеон I, Наполеон III, обявява война на Прусия, преди да тръгне за фронта Вилхелм пада на колене пред саркофага на майка си, и този път войната завършва с победа за Прусия.  След това на 18 януари 1871 г. Вилхелм е коронясан за император във Версай и на връщане отново е на гроба на майка си. Не е без значение и историята, че тъкмо  тя е вдъхновила фелдмаршал  Гебхард фон Блюхер срещу французите. Според един анекдот, когато през 1814 г. той влиза в Париж, произнася фразата ,,Сега най-после Луизе e отмъстена." -  „Jetzt endlich ist Luise gerдcht!“  Макар и днес кралицата  да не е предмет на митичен култ, тя си остава една интересна жена  в  историята.   



Гласувай:
10
0



1. germantiger - Поздрави за постинга, ще го линкна в групата ми Германия във вибокс7
30.12.2013 21:25
В този "ред на мисли"съм почти горд собственик на книжка от Amazon издание на Piper от Carolin Philipps - "Friederike von Preussen" за сестрата на известната и почетена в този постинг. И двете са красавици за времето си, а малката Фридерике изпраща как си на смъртното ложе - има и такива картини.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 525655
Постинги: 458
Коментари: 516
Гласове: 2319
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930