Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2013 19:53 - Управлението на Салическата династия в Германия и Свещената римска империя през XI век.
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 3915 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 27.02.2014 14:26


 В  настоящия постинг ще разгледам управлението на Салическата династия в  Германия  през  XI век. 

Резултати от властването на Саксонската династия 
Столетието,  в течение на което Саксонската династия управлява Германия, е плодотворно в много отношения, особено ако си спомним в какво разпокъсано и разстроено състояние са се намирали германските земи в началото на управлението на тази династия. Преди всичко, важно е това, че нахлуващите в Германия съседни народи - нормани, славяни и маджари - са спрени, набезите им - прекратени  и те биват  включени  в сферата на християнската култура.  Обезпечаването на безопасността на немската територия е първото условие за по - нататъшен  просперитет и развитие на нейното население. Навсякъде могат да се видят следите от народния труд и благодарение на него - нарастващото благосъстояние на народа в много градове, села и манастири, като например в Саксония. Не е случайно и това, че по същото време в Гарце се разработват сребърни руди и че манастирите се превръщат в центрове, в които при относително спокойствие може да се извършва научен  и теоретично прогресивен труд, без който външното и материално благосъстояние са невъзможни.  Тази дейност, насочена към развитието на знанията и науката, при Саксонската династия получава нов импулс за развитие благодарение и на подновените връзки с Италия, където още преди това процъфтяват градският живот и изкуствата.  Това обновление на идеите за Римската империя и връзките с Ботуша не е фатално за Германия, чиито управници  уж поради това се отклоняват от решаването на наболелите проблеми. Напротив,  става дума за идеята за  не само религиозното,  но и политическото и обществено единство на всички християнски народи като за всеки   от тях то  има голямо цивилизационно значение. Пътешествията в Италия, извършвани от германци, клирици или миряни, са ценно образователно средство без да броим факта, че благодарение на Италия кръзорът на немците се разширява и обхваща и гръцкия Изток,  от който в Централна Европа са посяти семената на образоваността. В тясна връзка сидеала за държавата, носеща гръмкото название Римска империя (Imperium Romanum), в периода на  Саксонската династия се развива ленната система, преставляваща първата ефективна форма на обществени отношения. Ленните отношения между  собственика  на лена - сеньора, което на латински значи старши, и васала  установяват връзки на базата на определени нравствени задължения. Тъй като нравите по това време са груби, е важно това, че всеки има свой господар, на всеки животът е уреден и са установени правни условия. Благодарение на тези порядки се образуват множество малки общини. Това се особено ясно се вижда от хрониките на монасите,  в които те с чисто местно пристрастие се отнасят към своя манастир, към славата му,  към блясъка на чудесата на неговия светец покровител, към към притежаването на изцеляващи мощи и богати имоти, имайки предвид  и честта на манастира, както и собствената си чест  и собствения имот.   Външните форми на бита - храна, облекло и жилища са изключително обикновени, тъй като търговията в Германия още не се е развила и  най - важните търговски пътища  не минават през страната.  Не съществува отделно занятчийско съсловие, а в  големите стопанства занаятчийският труд не се отличава от другите поминъци. Като цяло германският народ се явява голям земеделски народ, сред който е налице чувството на любов към родината, причинено от привързаността към поземлената собственост, което не отслабва с преминаването на земята в ленна зависимост. А от любовта към родината тепърва се развива разбирането за държавност или национално единство и това може да се смята за най - важната придобивка от управлението на Саксонската династия. Следва да се от бележи, че църквата изиграва важна роля за пробуждането и утвърждаването на чувството за национално самосъзнание.       Начало на царуването на Конрад  II
 Конрад   II, който управлява от 1024 до 1039 г., е надарен със светъл ум и силна воля : независимо, че не притежава научни познания, които тогава едва започват да се разпространяват сред светската знат, той е достатъчно опитен в  практическия  живот. Неговото образование е изцяло с юридически характер :добре е запознат със законите, като на всички тях гледа изключително разумно без идеализъм или фантазия. Изключително бързо свиква със задачите си и умее да отговаря точно. Например, когато в 1025 г. при него се появяват пратеници от Павия с  цел да се извинят за разоряването на кралския дворец след смъртта на Хайнрих  II, той им казва : ,,Вие не разбрахте, че дори кралят да умре, кралската власт остава. Както и да е било, всички сте виновни."  Навсякъде, където се появява, веднага полагат клетва за вярност към него : в Лотарингия, където архиепископът на Кьолн  побързва да се помири с Конрад и коронясва съпругата му Гизела,  която Арибо Майнцки е отказал да короняса, тъй като не одобрява брака и  с Конрад поради близкото родство между двамата. Така е в Саксония, където Конрад потвърждава всички юридически обичаи,  съществуващи в страната, и в Бавария , и в Каринтия, и в Швабия,  където Гизела като  вдовица на тамошния херцог притежава огромни феодални имения. При него се появява влиятелният италиански сановник  Ариберт, който е архиепископ на Милано  и го поканва в Италия, за да го короняса. На събор на князете в Трибур е взето решение за поход към Италия. Въпреки това се налага той да бъде отложен, тъй като цялостната обстановка в страната буди опасения.  От една страна, полският княз Болеслав Храбри след смъртта на Хайнрих се отцепва от империята, като в 1025 г. приема кралска титла.  Скоро той умира, но синът му Мечислав запазва кралската титла и отказва да плаща данък.  В това време на запад  графът на Шампания, васал на френския крал, предявява претенции за Бургундия и встъпва в съюз не само със своя крал, но и с недоволните лотарингски князе. В Германия Конрад  II не скрива недоволството си, като херцог Ернст II Швабски, който е негов доведен син,  му съчувства. Мечислав пък влиза в съюз с младия датски княз Кнут. Но  кралят урежда всичко 7 успява да развали съюза на Кнут с  Мечислав, отстъпвайки му  Шлезвигската марка и по този начин установява с него приятелски отношения. Останалите грозящи го опасности той отстранява, като използва липсата на единство между своите врагове.  През февруари 1026 г. кралската войска се събира в  Аугсбург. На същия събор на князете 8 - годишния  син на владетеля Хайнрих е въведен в правата на престолонаследник. След това Конрад се отправя на поход през Алпите. 
    Поход в Италия
   Походът е извършен бързо и успешно. В  края на март 1026 г. Конрад  II е коронясан  за крал на Италия  в  Милано от архиепископ Ариеберт. Равена и Павия се опитват да му окажат съпротива, но  са сломени.  През март 1027 г. той стига до стените на Рим, където призовава папа Йоан XIX, недостоен приемник на своя брат Бенедикт VIII. Конрад се среща и с крал Рудолф Бургундски и крал Кнут Датски, които пътуват към Рим като поклонници. На блясково събрание на духовните и светски велможи, сред които се откроява клюнийският абат Одилон,  заедно със съпругата си Конрад бива коронясан от папата за император. Налага му се да преживее тревожни дни - римската тълпа се разбунтува вследствие на вражди те между римляните и немците. Но все пак през тези дни много важни спорове и въпроси са решени. Запазено е писмо на крал Кнут до  английски епископ, в което той предава своите впечатления от пребиваването си в Рим през това знаменито  време. Възниква опасност от византийски десант, но тя отминава, а Корад успява да укрепи 3  княжества - Беневентското, Капуаското и Салернското. 
   Херцог Ернст Швабски  
   В  края на  май 1027 г. Конрад отново е в Германия. Тук отново хваща оръжието и намира съюзници срещу метежа на херцог Ернст Швабски, който вероломно нарушава обещанията си, дадени на Аугсбургския събор, където е получил прошка от императора. Конрад му назначава ден за съд в Улм, чиято цел е да разреши разприте с него на нов княжески събор. Енрнст самоуверено се явява там, съпроводен от голяма свита, без обаче да е наясно за преобладаващото в нея настроение. Участващите в свитата лица заявяват, че задълженията им към херцога не ги задължават да действат срещу краля, който защитава тяхната свобода на действие. При това почти веднага се изяснява успешността на Конрадовата политика, даваща в ръцете му огромна власт без особени усилия. Той повдига въпроса за наследствеността на ленното владение и се опитва да видоизмени тази основа в кралска полза. Разбира се, васалът е трябвало да се чувства много по - свободен, знаейки, че след смъртта му сюзеренът няма да има  право безусловно да се разпорежда с неговия лен. При такъв развой на събитията в крайна сметка херцог Ернст се подчинява на краля и е изпратен на заточение. Херцогство Швабия Конрад започва да управлява сам, а Бавария предава на сина си Хайнрих. През същата година краля на Бургундия Рудолф  III признава сина на императора за свой наследник. В  Пасха на 1028 г. 11-годишното дете е коронясано в Аахен.  Не толкова успешни са войните на Конрад на изток, с които той е зает в близките години.      Войните на Конрад на изток.
  Против крал Мечислав Полски Конрад успява да привлече съюзник в лицето на младия Бржетислав, син на чешкия княз и по този начин предотвратява опасността от сливане на Полша и Чехия. Като цяло обаче войните с Полша са неуспешни и в 1028 г. Мечислав жестоко опустошава германските земи между  Елба И Заале.   Конрад насочва всичките си усилия към подчинението на Унгария, където  за господство на Германия не искат и да чуят.  След злощастната за маджарите Лехска битка в Унгария прониква християнството и се появяват опити малките разпокъсани владения да бъдат обединени в едно силно кралство. Това успява да осъществи крал Геза, управлявал от 972 до 997 г., който се покръства в 973 г. Във Унгария са повикани мисионери и немски преселници, а следващият владетел крал Стефан Свети (997-1038) довършва започнатото от предшественика му. Той влиза във връзка с папа Силвестър II, който му изпраща кралска корона.   Държавният строй на Унгария е организиран по франкски образец. Цялото кралство е разделено на 72 графства или комитати, които се ръководят от графове. Графовете и крупните земевладелци заедно с епископите започват да се събират във  сеймове, които още дълго време имат характер на шумни и безредни събрания. След горепосочените съсловия са свободните земевладелци, съставляващи висшата класа на дворянството и назначаващи селските съдии, решенията на които могат да се отнасят до съда на графа. Християнството бързо се разпространява сред народа, като покръстването е прдружавано от освобождаването от робство : сред аристокрацията, където християнството ограничава грубото феодално право, дълго време  не могат да проникнат чувството за законност и свобода на нравите. Походът против Унгария, предприет от Конрад в 1030 г., се оказва неуспешен, тъй като целта на военната кампания не е съвсем ясна. Той завършва с договор, сключен между крал Стефан и младият крал Хенрих, против което Конрад не възразява. 
 Окончателното придобиване на Бургундия. 
  Едва след помиряването със Стефан Унгарски императорът продължава войната в Полша. В 1032 Г. тя завършва с пълното подчинение  на  Мечислав, който се признава за васал на Конрад. След смъртта му се подновяват безкрайните вътрешни смутове, с които Германия не е в състояние да се справи. През септември 1032 г. умира крала Рудолф Бургундски, като по неговото завещание бургундската корона преминава към Конрад. Отново трябва да се воюва за тази важна територия, от владеенето на която зависи господството над Италия. Шампанският граф Ед, опиращ се на многочислена партия, която не иска да се подчини на могъщия владетел, решава да се опълчи на императора. Но Конрад II сключва съюз с младия френски крал Анри I, комуто също метежният васал също не е приятен. В своя първи поход в Бургундия кралят на Германия подчинява нейната алеманска част. Във втория си поход  през лятото на с.г. той  навлиза в Шампания, наследственото владение на Ед,  а в третия,  накрая постига целите си. От север в Бургундия нахлува немската войска, а от юг - през Сан Бернар и долината на река рона - италианската.Армиите се съединяват в околностите на Женева.  Съпротивата се оказва невъзможна, още повече че всички проходи през Алпите вече са в ръцете на Конрад. Завладяването на Бургундия е завършено. 
  Втори поход в Италия. 
  Още веднъж кралят трябва да се намеси в Италия. Миланският архиепископ Ариберто, човек във висша степен честолюбив и тщеславен, решава да образува от Милано и околностите му специално самостоятелно ,, владение на  Свети Амврозий" по образец на папското владение на Свети Петър. Постигайки съгласие с едрите васали в Ломбардия, т.н. капитани, той безмилостно подтиска дребните васали - валвасори, които в крайна сметка не издържат на притесненията - започва кървава борба. И двете страни се обръщат с молби за помощ към императора, който в началото на 1037 г. се явява с войска в Италия, като предварително е привлякъл  за съюзник богатия маркграф на Тоскана Бонифаций. Разривът с гордия архиепископ се случва на сейма в Павия, когато Ариберт заявява, че по негова воля не е получил и педя от ,,владението на Свети Аврозий". По заповед на Конрад той е изпратен на заточение, но  успява да избяга от него и още дълго води  упорита и ожесточена борба с валвасорите, поддържан от миланци, които го подпомагали от планините.       Павийската конституция       Конрад не успява да завърши тази борба. Въпреки това той прави смела стъпка, бързо променяйки политиката по отношение на Италия, към която са се придържали предишните германски владетели. Отстранява миланския архиепиескоп и издава прочутата Ливийска конституция, в която удовлетворява исканията на васалите : обявява леновете за наследствени, дава им съставен от тях изборен съд с право на обжалване пред императора и неговия палатин или пфалцграф и тн. Ариберт пък отговаря  с предлагане  на короната на Ломбардското кралство на шампанския граф Ед. Той приема предложението и нахлува с армия в Лотарингия, но претърпява тежко поражение и сам пада в битката.  Главата му е изпратена в Италия като знак за победата. Но борбата продължава и все повече и повече се затяга и Конрад, не дочаквайки нейния край и като поръчва на приятелски италиански княз да води войната, се завръща в Германия. 
  Смъртта на Конрад. 1039 г.
  В Германия всичко е спокойно и императорът успява да предаде Бургундия на своя син Хайнрих, който по този начин става владетел на Швабия, Бавария, Франконското херцогство и Бургундия. Конрад умира в Утрехт в 1039 г. и е погребан в катедралата в Шпейер, строежът на която ще успее да завърши едва неговият внук.



Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1731193
Постинги: 782
Коментари: 1175
Гласове: 5773
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031