Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2014 17:19 - Управлението на Салическата династия в Германия и Свещената римска империя през XI век. Част 2
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 1497 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 05.04.2014 18:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Продължение на постинга от 22 юли м.г. : :monarh1991.blog.bg/history/2013/07/22/upravlenieto-na-salicheskata-dinastiia-v-germaniia-prez-xi-v.1132517


image

Хайнрих III при освещаване на манастирска църква  в Стабло, днешна Белгия, през 1040 г.

Управлението на Хайнрих  III

  Преходът  на властта към Конрадовия син Хайнрих   III  ( 1039-1056) се извършва спокойно : 22-годишният принц отдавна е посветен в управлението и се ползва със  всеобщо доверие. Добре възпитан, той получава възможното за онова време научно образование,на което бащата  придава огромно значение, защото сам е бил лишен от него. В Хайнрих има идеална страна, каквато липсва при Конрад. Неговият биограф Випо му приписва всички добродетели, присъщи на един християнски владетел, но това още не характеризира изцяло неговата личност.  Той е описван като висок човек, с една глава по-висок от средния мъжки ръст, с мургав цвят на кожата. Женен е за датската принцеса Гунхилде, чието име в Германия  е преиначено на Кунигунде, но тя умира   след  двегодишен брак в 1038 г.   Възцаряването на Хайнрих. Италия   Обстоятелствата за възцаряването на Хайнрих се стичат изключително благоприятно.  Народната власт на херцозите може да се счита за ликвидирана : такава е налице само в  Саксония и Лотарингия.  Каринтия се освобождава, а най-значителните тогава владетели – датският крал Кнут Велики и Стефан Свети Маджарски -  са починали по-рано от Конрад, без да оставят  синове, равни по достойнство на приемника му.  От новия крал се очаква разрешаването на назрелия въпрос за църковната реформа, от което баща му се е въздържал. Римският престол пък, все още заеман от  недостойния Бенедикт    IX, в изключително голяма степен се нуждае от реформи.  Една от първите последици на новото управление е, че  арогантният  милански архиепископ Ариберт започва да търси помирение, за което се явява в Инсгелхайм на Пасха в 1040 г. Той е  възстановен в епископско звание и по този начин в Германия, както и в Италия и Бургундия, се възцарява ред и спокойствие.   Чехия   Особено внимание изискват обстоятелствата на изток, към които Конрад се е отнасял равнодушно. В Полша след смъртта на  Болеслав господства анархията и отново укрепва езичеството. В Унгария пък положението на наследника на Стефан Свети, Петър, е тежко, тъй като християнството още не е пуснало дълбоки корени. Чешкият княз Бржетислав, способен и честолюбив човек, решава да се възползва от полския смут. Той  смята да осъществи това, което за кратсо време се е отдало на Болеслав Храбри : да създаде велика и независима славянска държава. В рамките на един поход, несрещайки съпротива,  чешкият владетел  завладява Краков и Гнезно, като последния град, взима важна и скъпоценна плячка – останките на Свети  Адалберт, като те биват пренесени в Прага, която Бржетислав иска да превърне в столица на своята велика държава. Той желае да се споразумее с Хайнрих,заблуждавайки го с мнима покорност. Това не се осъществява  и в крайна сметка започва война.  Първият поход в 1040 г. претърпява неуспех, но вторият година по-късно се оказва победоносен. Три немски армии се съединяват при Прага . Бржетислав се подчинява. Той се представя на немския крал в Регенсбург,  и тук Хайнрих проявяв своята държавническа мъдрост : той  приема от чешкия владетел изявление за покорство и отричане от престола на Чехия, но му връща княжеството заедно със Силезия. По този начин го превръща в ценен съюзник, който взима присърце разпространението на християнството.   Полша и Унгария   Що се отнася до Полша, законният престолонаследник Кажимеж Пяст намира в Германия.  С разрешението на краля  в 1041 г.  Той прави опит отвово да завладее и умиротвори своите владения,след което ги управлява в качеството на херцог и васал на немския крал. Междувременно Петър Унгарски е свален от престола с мощно въстание и бяга при Хайнрих в Регенсбург. На негово място победилата партия издига един от велможите на име Аба. Този Аба, въпреки че християнството се запазва, се връща към предишния езически обичай на хищнически набези : без да обявява война, в 1042 г.  той нахлува в Бавария, но бива разбит от местните военни сили, не стигайки далеч.  През есента на с.г. самият Хайнрих  навлиза в Унгария,  разгромява в  две сражения краля самозванец и севръща назад, завладявайки страната до границите и оставяйки  гарнизони. Той предприема нов поход в 1043 г. , когато Аба отново взема властта, но до война не се стига, защото унгарецът  предлага мир на изгодни условия : признава върховенството на Германия  и й предоставя във владение всички земи до Лейта и Морава. В тези битки Хайнрих е поддържан от рицарството –едно ново многочислено съсловие. Кралят охотно възнаграждава воините за проявената от тях храброст и  благодарение на  придобитата плячка  успява да им плати и да им предостави земи.   Кралица Агнеса   През есента на 1043 г. младият крал за втори път сключва  брак, този път със аквитанската принцеса Агнеса дьо Поатие, дъщеря на най-богатия и могъщ от западно-френските васали,  херцог Гийом Аквитански : именно на тази фамилия дължи основаването си манастирът в Клюни. Сватбата бива отпразнувана в Ингелхайм, където се стича в очакване за големи подаяния всякакъв народ : музиканти, жонгльори, певци., предимно от Южна Франция,  почитаща тогава класическата страна навсички свободни изкуства. На сметките на тези хора не излизат верни, защото улегналият крал  не им оказва никакво благоволение. Духовенството, отдавна осъждащо такива забави, споделя гледната точка на краля и заема враждебна  позиция към народа.   Унгария. 1045 г. .    Тази брак е свързан с обширни планове, основани на слабостта на кралската власт в Източна Франция.  Но за  тяхното изпълнение, както и провеждането на планираните църковни реформи, особено наложителни в Аквитания с нейните свободни изкуства, които са откровено враждебни към тези реформи, Хайнрих още  не е готов. Обстоятелствата в Маджарско отново се усложняват : крал Аба зле се отплаща за оказаното от немския владетел снизхождение и възниква необходимостта от нов поход срещу него.  Той отстъпва пред силната германска армия и се приготвя да приеме сражение от другата страна на Раб. Битката под името Битка при Мьонфе,  се оказва решителна  :  унгарската войска е напълно разбита, а крал Петър отново се възкачва  на престола на Кралство Унгария.  Аба бяга, но е заловен и обезглавен по нареждане на  Петър. Хайнрих отпразнува Понеделник след Петдесетница на 1045 г. при своя васал в Секешфехервар на река Дунав.  Преди  това на краля му се налага да се справи с тежките смутове в Лотарингия : в 1044 г. там умира херцог Гозелон. Неговият най-голям син , Готфрид, опирайки се на личната си доблест и несъмнени заслуги, настоява да получи само за себе си ленното херцоство. Обаче Хайнрих  предоставя владението на Долна Лотарингия на на по-малкия брат на Готфрид.  Готврид вдига бунт, заедно с него въстава и Бургундия, но германският монарх потушава метежа.  Непокорният херцогски син бива изправен пред съда на князете, осъден на затвор и отведен  в  Гибихенщайн.  Смъртта на Готфридовия брат не изменя кралското решение : Готфрид получава опрощение, но е принуден да се задоволи с Горна Лотарингия, а Долна Лотарингия е поверена на един баварски велможа.  Кралят, не следвайки бащиния пример,  не оставя херцогските престоли незаети,   като избягва да поставя на тях само местни жители. Вследствие на това новите херцози са напълно  зависими от него.  През лятото на 1046 г. обстоятелствата се оказват толкова благоприятни, че Хайрих III  вече може да се отправи към Италия.  Той заварва страната напълно омиротворена, така както е била напусната . Навсякъде : на север и на юг, на изток и  на запад,  немският владетел е почитан и внушава страх.   Пристигане в Рим. Църковните дела. ,,Мирът  Господен"   Пристигането на Хайнрих в Рим е важно събитие.  От него очакват да прояви голямо внимание към църковните дела, които се намират в критично състояние.  От една страна духовенството съзнава своята огромна сила и  голямо значение. Обаче по чудовищен начин то го преувеличава и довежда да крайност почитането и боготворенето на светци покровители,  на основателите на всяка църква, манастир или епархия и за прославянето на тезии угодници прибягва до нелепи чудеса или стъкмява груби лъжи, пише Оскар Йегер.  Немалко зло причинява и просяшката паплач, която организира при гробницата на всеки светец достатъчно изкусно инсценирани ,,чудотворни изцеления“, като дори очевидната измама не е в състояние да разколебае вярата в тях.   Поверяването на светски дела в ръцете на духовните лица засилва значението им, като им дава възможност да завършат своята йерархическа организация и да се превърнат в незаменими.  Тези благоприятни условия също така им позволяват  да увеличат владенията си, като никога преди това такъв доход не е попадал в тяхно владение.  От друга страна, тези богатства постоянно са застрашавани от  ненаситната алчност на едрите и полуедрите светски големци, което заставя духовенството да изисква средства за отстраняване на проблемите, заключаващи се в отдаването на църкви или манастири под закрилата на могъщо лице, способно да защитава духовното имущество от насилията на други могъщи лица.Такъв светски опекун е необходим, тъй като значителна част от законите не допускат духовните лица до   светското управление.   Но често такъв опекун би могъл да се превърне в източник на угнетение, във всеки случай той не предлага услугите си  даром. Той взима свой процент, своя част от доходите , има и синове и дъщери,които ако не са зачетени,  биха се водели за сметка на църковните институции и земи. По такъв начин, в живота на духовенството все повече навлиза светският елемент, за който вратите вече са широко отворени.  Здравомислещите умове с прискърби наблюдават грубото насилие, наглото лукавство и разврата, толкова рязко противоречащи на предписанията на църковния морал, изискващ почти невъзможно самоотричане и пълно умъртвяване на човешката природа и изтезание на плътта.
Чудовищно зло, най-много набиващо се в очите  и непосредствено усещано  от всички,   представляват непрекъснатото кръвопролитие и вечните разпри, противни на християнската любов и съпровождани от всевъзможни бедствия и злодейства. Обичаят на т.н. ,,съдебни дуели“ доказва колко присъща на човечеството е първобитната жестокост с решаването на всички въпроси с грубата сила и с девиза ,,кръв за кръв“. Един епископ свидетелства, че в течение на една година в един град в такива дуели са загинали не по-малко от 35 души. Широко разпространеното мнение за предстоящия край на света засилва религиозното чувство. Обаче  застрашителната 1000 г. отминава,  без да предизвика      падането на небесен огън  на Земята и всички продължават да съгрешават. Реалните бедствия предизвикват мисълта за блаженото умиротворяване на целия християнски свят.  Тази мисъл за ,,Мира Господен“ възниква именно там, където господства чувствеността и насладата от земните блага – в  Южна Франция. Постоянните лоши реколти през 1028-1030 г. предизвикват ужасен глад. На много места народът се опитва да се храни с корени, трева, кал; минаващите хора биват нападнати,  убити и дори изядени, сложността на съобщенията затруднява изпращането на помощ.  Благотворителността на духовенството, раздаването на милостиня и манастирските трапези за народа се оказват недостатъчни за борба с това страшно бедствие. Ужасните дъждове спират едва в 1031 г., съживявайки надеждите за бъдещето. Подобно настроение е най-плодотворно за човешките дела :  мисълта за това как само да се преживее бедствието и  сладкото чувство за връщане към живота се сливат в едно.  Те внушават на духовното съсловие възвишената мечта  за налагане на вечен мир.  Този християнско -идеалистичен порив обзема Франция и се разпространява по цяла Европа. Съборите обсъждат тази мечта и постановяват да се учреди ,,Мир  Господен“. Господството на тази идея за известно време е толкова силно,че общественото мнение принуждава даже несъгласните с нея да я приемат и да се покорят на това, което се изисква от тях от Божието име.  Но когато след периода на глад последват няколко години на добра реколта, хората осъзнават, че тази прекрасна мисъл е неосъществима.   Желателно би било да се спаси част от нея : вместо ,,Мира Господен" да се установи ,,Примирието Господно" - "Treuga Dei".  Очевидно е, че това практическо видоизменение на идеята възниква преди всичко в Аквитания. Благодарение на споразумението на епископите със светската аристокрация в 1040 г. е решено, че за времето от  сряда вечерта до понеделник сутрин всякакви разпри трябва да бъдат преустановени. За нарушение на това правило, осветено  от народният обичай, се назначават църковни епитимии и светски наказания.  Конрад се е отнасял съчувствено към таз идея, а Хайнрих III  се постарава да я въведе във своите владения, поне в Бургундия   "Treuga Dei" бива приета.  Един от най-ранните документи на това прогресивно движение представлява посланието на абат Одилон Клюнийски и други бургундски епископи от Арл, Авиньон и Ница, написано от името цялото галско духовенство във вид на обръщение към италианското духовенство   в  1041 г.   Папският престол   По същото време под сянката на престола на Свети Петър в Рим цари позорен разврат.  На порочния Бенедикт IX  противопоставят Силвестър III, но Бенедикт удържа връх.  На  него обаче му тежи духовният сан.  Той мечтае за съпружество  и скоро продава своето духовно върховенство за 1000 сребърни марки на един римски клирик, който приема името Григорий VI  и употребява придобитото по нечестен начин достойнство най-малкото за едно добро дело –утвърждаването на църковните реформи. Но както Бенедикт, така и Силвестър всъщност са оръдия на папи и биват отстранени закратко, така че когато в 1046 г.  крал Хайнрих пристига в Италия, в нея са налице трима папи.    Съборът в Сутра в 1046 г.  Императорската коронация на Хайнрих III   С цел да бъде прекратена тази съблазан е свикан съборът в Сутра (Тоскана). Григорий VI се признава за виновен и се отрича от греховно придобития си сан.  Другите папи са низвергнати, а на краля е предоставен изборът на нов глава на църквата.  Всъщност в средите на италианското духовенство развратът е повсеместен и не се намира нито един човек, съответстващ на изискванията на този висок пост. Изборът на Хайнрих пада върху бамбергския епископ, знатния саксонец Суидгер, който неохотно напуска епархията си, за да стане папа. Той е изключително безупречен.  Приема името Климент II  и в деня на Рождество Христово в 1046 г. коронясва  краля за император на  Свещената римска империя. Придружен  от новия папа, императорът се отправя към Южна Италия, отнета от ромеите през предишната година, предимно благодарение на смелостта на  норманските рицари.  Той потвърждава съществуващите там порядки,  като предоставя графство Апулия в   ленно владение  на един от норманските вождове, Дрогон  (1047 г. ) През май същата година император  Хайнрих  се  завръща в Германия.    Хайнрих  III   в Германия   По това време във Унгария крал Петър е свален  и метежниците избират за крал Андрей,  потомък на старата кралска династия на Арпадите, започвайки в същото време репресии срещу християните и духовенството. Но новият владетел се връща към старата политика по отношение на църквата и християнството.  Това кара Хайнрих да отложи планирания поход в Маджарско,  още повече че лотарингският херцог Готфрид вдига бунт, като метежът обхваща Франция, Бургундия и Италия.  Между това на 10 октомври 1047 г. папа Климент II  умира и противникът му Бенедикт  IX с помощта на маркграф Бонифаций  се връща в  Рим. Докато преди Бонифаций е бил верен поддръжник на императора, то сега той оказва помощ на метежниците в Лотарингия. Но Хайнрих скоро се справя с бунта в Италия . Назначеният от него за нов папа бриксенски епископ Попо се възкачва на римския престол под името Дамас II (1048г.),  а добрите отношения  с френския крал са възобновени.  Нова опасност възниква в Саксония, където херцогската фамилия  на Билунгите  поради своята ненавист  към монарха  подлага на преследване бременския архиепископ Адалберт, който му е верен.  В 1049 г.  императорските войски,  водени от горнолотарингския херцог Герар  нанасят съкрушително поражение на граф Дитрих и херцог Готфрид, водачи на бунта. В тази тежка борба ценен съюзник на Хайнрих III се явява заелия папския трон след смъртта на Дамас Лъв IX,  който е посочен от владетеля  на римските първенци като най-подходящ за длъжността. Веднага след стъпването си в длъжност той стартира сериозна борба срещу симонията и заемайки страната на  императора, анатемосва метежниците.  Постепенно Готфрид губи могъществото си и през лятото на с.г. заедно със съюзника си граф Балдуин Фландърски, отправя молба за помилване към Хайнрих ...

image

Резиденцията на Хайнрих III - императорският пфалц в Гослар    



Гласувай:
6
0



1. germantiger - ...
05.04.2014 19:04
Линквам постингати във всичките 3 групи къмвибокс7.ком вкоито участвам и ти благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 525655
Постинги: 458
Коментари: 516
Гласове: 2319
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930