4-ти материал от серията за белоемигрантите в България и първи за германците у нас. Между другото, за Клюд, както и за повечето от останалите на немски не излиза нищо. Не намерих и негова снимка. Първите знаменити български футболисти са белогвардейци - статията ,,Белогвардейци са звездите ни в зората на футбола" във вестник ,,Меридиан уикенд" от 2016 г. Сред тях е и Иван Булгаков, братът на писателя Михаил Булгаков.

Бялата емиграция в България/Германци в България. Фридрих Клюд - първият чужденец в българския футболен отбор

Фридрих Клюд (рус. Фридрих Клюд, нем. Friedrich Klьd) е руски германец, който  става беломигрант в България и един от първите видни български футболисти, освен това е  първият натурализиран чужденец в българския национален отбор по футбол.

Ранният му живот тъне в мистерия, поне  сведенията, които  са достъпни в интернет,  са доста оскъдни. Известно е само, че е роден в Киев в семейство на волжки немци. През  1920 г. , не желаейки да приеме властта на болшевиките, емигрира първо в Цариград[i], а след това в Галиполи, където започва да играе като десен  инсайдер или  полузащитник за  футболната команда ,,Галиполи“, състояща  се предимно от руски емигранти от Бялата армия. [ii] 

През есента на 1921 г. ,,Галиполи“ пристигат в България за среща с  ,,Левски“ София.  Руснаците побеждават с 1:0, като междувпрочем това е първата загуба на Сините  в международен план.  След мача Фридрих решава да остане в страната ни и започва да играе   за столичния тим ,,ФК13“  пак  на същата позиция, както и в ,,Галиполи“.  Според  историка  Милен Вълчев   волжкият немец участва и в отбора на Кубанското военно училище в Търново-Сеймен(днес Симеоновград), Харманлийска околия, където е районът на най-голямо съсредоточаване на руски белоемигранти. На 20 май 1922 г. се провежда  мач между  Клуб Сокол от Харманли и  втория отбор на Кубанското военно училище. Резултатът е 3:2 за гостите, но соколите отказват да   се изправят пак срещу първия отбор на русите, помнейки, че са паднали с 4:2. (В.Донской осведомительный листок, бр. 130, май 1922 г.)[iii].  Сред основателите на Клуб Сокол е и Гъдю Гъдев. Става дума за изтъкнат български офицер, ротмистър в 6-ти кавалерийски Харманлийски полк, герой от войните, спортист, футболист, художник, певец, въобще всестранно развита личност.  И именно той съдейства за привличането на белогвардейците от това военно училище в отбора- Булгаков(вероятно братът на Михаил Булгаков?), Клюд, Дятченко, Бели, Димитриенко.  Между нашия  военен и  руските  футболисти се завързва искрено приятелство. Клюд и  останалите емигранти   изпитват към него огромно уважение. За зла съдба Гъдев присъства на опелото на генерал Константин Георгиев   в  черквата ,,Света Неделя“ на 16 април 1925 г, както е известно, там е извършен кървав атенатат от дейци на БКП и   той е  сред  тежко ранените и починалите  от раните си. Ала макар  и ротмистърът да не е в Харманли вече 3 години, руските емигранти не  забравят стореното добро, като поднасят венец на гроба и то точно на  Великден – 19 април 1925 г. Впоследствие започва  да играе сборен отбор на  Сокол и Кубанското военно училище и макар и да губят от  Пловдивския Левски в Пловдив с 3:1, по-късно смазват с 8:2 отбор от Хасково.  5 гола в този мач вкарва именно  героят на този разказ, руснакът с немска кръв Фридрих Клюд, давайки своя немалък принос.[iv]  От Харманли чужденецът се издига до  Левски (София),  а оттам до националния отбор – в 1924 г.

Когато през 1924 г.   бива съставен списъкът на националния отбор, в него е включен  и немецът. За лош късмет възниква кавга дали  гръбнакът на състава  да бъде от варненските или от софийските отбори. Варненските тимове   никак не са  във възторг  този гръбнак да е от столичните левскари. И в крайна сметка, поради това  Фридрих бива изключен от състава.[v]

Както често се случва обаче, идва и неговото време. Дебютът му се състои  през 1927 г.  На 17 юли  с.г. той  участва в мача срещу националния отбор на Турция.  Срещата се играе на тогавашното игрище на Славия (днес там е болницата на МВР). Но в средата на първото полувреме, 25-та минута,  той  получава контузия и бива заменен от Велчо Стоянов,  изглежда също  почти забравен днес играч.  Така тази негова среща се оказва и единствена.[vi] В интерес на истината във второто полувреме нашите момчета започват да играят по-умело, с повече успех  и  мачът завършва наравно (3:3).[vii]

За качествата на  германеца свидетелстват и  колегите му  във ФК-13: „фин човек, винаги спретнат и елегантен, образец на коректен футболист,авторитет“. „Говорехме му на Вие и се обръщахме към него с „г-н Клюд“ дори повреме на мач“, спомня си неговият съотборник Йордан Илиев-Дако.[viii] През 1926 г. той става  член на футболната съдийска колегия, основана в Бургас. В края на Втората световна война, когато  съветската армия  навлиза в България, властта от която той е потърсил убежище у нас, е  наложена и тук и  преследван от съветски емисари, Клюд емигрира в Германия. За късните му години също е известно малко, заселва се  в Хамбург, където живее до смъртта си.

Макар и изиграл само 1 мач   с националната фланелка, Фридрих Клюд е  ярък пример за успешно натурализиран чужденец в родния футболен отбор.

[i]  Първите „легионери“ на българския национален отбор

 

 

[ii] Клюд, Фридрих - Википедия

[iii]Милен Вълчев, 2019

[iv] Пак там

[v] Първите „легионери“ на българския национален отбор

[vi] Пак там

[vii] вестник ,,Мир“ от 18 юли 1927 г., стр. 4/Клюд, Фридрих - Википедия

 

[viii] Милен Вълчев, 2019

 

Източници:

Клюд, Фридрих – Википедия

 Alex on top WHEN IN SOFIA, DO AS THE SOFIANS DO…  - Първите „легионери“ на българския национален отбор, 14 юли 2014 г. , блог в wordpress.com

  M. Милен Вълчев  - Руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни/ Russian emigration in Harmanli Region between The two worlds wars ИМПЕРИИ И ИМПЕРСКО НАСЛЕДСТВО НА БАЛКАНИТЕ. СБОРНИК В ЧЕСТ НА 70-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФ. ЛЮДМИЛ СПАСОВ. ТОМ ΙI НОВО ВРЕМЕ И СЪВРЕМИЕ, 2019

 Вестник ,,Мир“ от 18 юли 1927 г., стр.4

 

 

  Мислех, че няма негова снимка, но наскоро намерих тази в българска фейсбук страница https://www.facebook.com/sportna.biblioteka/photos/basw.Abo1G31Io5aWO_RqWMMomMZ-KatNb0xkQdTHo-ekRNvBfmzx1k0h34bwIAQtyNKJonGmPpZ2aCgO26AkGYZdxh4jeBM79kb2O-o3HNSXqg0lnY0UDboYg0raOYkdeaKAPpFelVR4sxXt6w5jTIQVfxHyJsnbMoSNQbn8sWKrtqtyie20g66KrT4CNYO-bVQhnuzCNrzgUMilnfVOHJiPE2w5/883896305024234/?opaqueCursor=AbrqAVGxkCo_S0xXgV_44miGyVTZGCvlwcxZMuFSamAzyoIfpukUN8hkgMxjo-nKxxPiml81vjrtOohvg1SIVQHPra9BpuOohFU1OBMs6RxgrUr2MQIMoAOtz73QAIkHZi6nK1sPfsGE9brfQNbWFcctrJgrlkkcaIb-kK5VlfHjddWkoYp9OFBZ7N62nPDMWNw8-9Bq16rW7IcxwAp_FkPz03QblTTdx9nD8ZWQnjcPJnMvbhzMsY6gjNd4chtVTkcvqT7SCCBUucof3BN5RmvZWs9T0-WVZ0zE6nZNYbO8UEWEG8adq1aF_gMuZD5aXwbpABf9LGJQxPt3Y2UYHDxdXRjzEA2okZJK1GLFZ2_RSkXOmz3aJIkpkDrX-VEWAO11u3gMRI2ckwaeQOY6lpkm2pePprL9muDqKOVn_0xNtC9IpudL6YoZRtz27dfXMjgCUHTE4p5SrB1YPeNI7g76xIJUXGJQ-8x2ufKgFwYV4iQCkjE4A9jqao9HwHq-S120lcYKRbsGCQqOBhmZoSugsXjpFXKFLPhu-y4BohCAqYzwQlEuZ5pjWDLsYMFKyxsvGRlBi28vqObtTSwJ3oM1USQKf1eaVSbl0-SAJn3qckUdoFT6ZsLmDP4Bk8Ryzlh17Ve_92xlMs3RoUxl_PSztN-7P48syNY2ddVpAHGiZsSWuf-2URyK6nkwu-Kk_vTBhut1Bj-hMrA2dUwmIdnl94TpIbvqB4Li_PE4V3_OUqa-CpqyXBGDVgP8kfWk7-s

 

лично аз, а предполагам и всички прочели материала не знаем нищо за Фридрих Клюд, дори не съм чувал името му

беше ми интересно да прочета това и раязбира се, ще запомня макар и единствения му мач за бг националния отбор - това е рядък случай по своему уникален

това, което често правиш ти е понякога краеведско, понякога откривателско, често пъти събирателско и нещо, което днес почти никой не върши

Сърдечно ти благодаря! И аз честно казано много неща научавам от теб, Барин, Диданов, Леон и доста други. Да, писано е някъде за хора или неща, но накратко и може би никой не се е заинтересувал по-сериозно. А това, че не са познати, не означава, че значението им не е голямо, поне така разсъждавам аз. Може би ще напиша нещо и за Густав Вайганд,изтъкнат учен, Лавал има постинг, в който го споменава във връзка с Балканския езиков съюз. Лека нощ!