2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Ген. Владимир Вазов
снимка: www.lostbulgaria.com
По време на Възраждането, а и след това, град Сопот е родно място на десетки български големци, оставили своя отпечатък в историята си. Сред тях едни от най-видните представители безспорно са семейство Вазови. Днес ще ви споделим историята на един от тях, поел по пътя на оръжието и отдал голямата част от живота си на военното дело. Името му е Владимир Вазов, а подвизите които извършва са достойни за преклонение. Нека започнем разказа си от самото начало, годината е 1868-ма а денят – 14-ти май. В домът на Минчо Вазов и жена му – Съба се ражда малкият Владимир. Семейството е сравнително заможно и това предполага добро бъдеще на детето. Бъдещият български герой отраства с 3-ма братя – великият поет и писател Иван Вазов, политикът Борис Вазов и другият голям военен деец – Георги Вазов. Младото момче е изпратено да учи в гимназия и след като завършва само решава да се отправи към столицата, където да се запише във Военното училище. Желанието му да служи като войник вероятно е повлияно от силния патриотичен порив, обхванал цяла България. Страната съвсем скоро се е освободила от турско робство, а през 1885г. вече съвсем сама се е изправила на оръжие за да защити своето Съединение. Владимир Вазов учи около две години при военните, след което се дипломира и е зачислен като подпоручик в Шуменския артилерийски полк. Близките години са изпълнени с предана служба в името на България. Младежът ясно съзнава нуждата от добри професионалисти и продължава да усъвършенства уменията си. Той учи военно дело в Германия, както и в царска Русия и постепенно се издига в йерархията до звание подполковник.
Вазов постепенно си заслужава уважението и признанието на главнокомандващите. Когато генерал Михаил Савов решава в страната да се създаде Артилерийско училище, той разпорежда Владимир да стане помощник-началник, където да може да предава опита си на подрастващите бойци. Такъв е животът на подполковника до началото на ХХ век. Ситуацията в Европа обаче се променя, съвсем скоро на България ще и се наложи да използва уменията на своя изключителен пълководец на практика. Годината е 1912-та и сформиралия се Балкански съюз обявява война на Османската империя. По време на сраженията безспорно най-тежки удари върху войските на Високата порта нанасят българите, които със своите стоманени щикове се изправят срещу огромната държава. В навечерието на конфликта, наречен по-късно Балканска война, Владимир Вазов вече е с чин полковник и поема командването на 4-ти скорострелен артилерийски полк, в състава на 1-ва софийска дивизия. Полковникът участва със своите близо 1200 бойци в сраженията край Гечкинли, където българите побеждават трикратно превъзхождащите ги турци. Полкът на Вазов се бие по бойните полета край Люлебургас, както и в нападението над Чаталджа. Войната приключва в крайно неподходящ момент и старите съюзници се изправят един срещу друг. Българите са принудени да воюват с всички и въпреки това отново успяват да се противопоставят на сърби, гърци и черногорци. Владимир Вазов продължава да е начело на своя артилерийски полк, който участва в действията край Пирот, Цариброд, Бубляк, Дренова глава и Градоман. Поредната война обаче приключва пагубно за България, след като румънската армия нахлува в гръб и силите на родните войници не са достатъчни.
След края напрежението в страната е усилено. Народът помни предателството на бившите съюзници и в съзнанието му се насажда чувство на реваншизъм. Съвсем скоро пред българите изниква нова възможност да си върнат онова, което им се полага по право. Владимир Вазов отново е там, на мястото си – сред войниците готови да дадат всичко за отечеството си. За пореден път майка България има нужда от неговия военен гений и офицерът се отзовава. Той поема командването на Девета пехотна плевенска дивизия, която е част от Първа българска армия. През 1917-та, по време на Първата световна, Владимир е ситуиран около Дойран, където започва да укрепва българската позиция, готов за вражеска атака. Първото сражение започва в края на април 1917-та и продължава около 4 дена. Масираната вражеска атака започва, ,но въпреки тоновете изсипани снаряди силите на Антантата са разгромени, а българите дават много малко жертви. След грандиозния резултат, Вазов е повишен в чин генерал-майор. Малко повече от година по-късно, нова опасност дебне над Дойран. Врагът е многоброен, срещу силите на генерала ще се бият англичани, французи и гърци, за да пробият българската отбрана и да навлязат в долината на река Вардар. Българите са превъзхождани многократно, срещу тях са изсипани снаряди с отровни субстанции, заради които родните войници са принудени да действат с противогази. Битката е изключително епична и по-късно историците правилно я наричат “Дойранската епопея”. Противникът е отблъснат и разбит и дава близо 10 000 жертви. Голяма част от това е благодарение както на смелостта на непоколебимите бойци, така и от тактическите умения на генерал Вазов.
Първата световна обаче отново завършва неблагоприятно. В град Солун се подписва примирие и войската е демобилизирана. Генерал Владимир Вазов продължава да заема служби в армията, но не му се налага да взема повече участие в бойни действия. През 1920-та героят преминава в запаса и се заема с обществена дейност. През 1923г., той започва да членува в комитет “Народна признателност”, който е създаден за да помага на жертвите от септемврийското въстание на комунистите, избухнало на същата година. Три години по-късно генералът е кмет на София. Като такъв налага много промени в живота на гражданите и усъвършенства столицата, превръщайки я в един истински добре организиран град. През 1936г. Вазов е поканен на парад във Великобритания. Поводът е честване на победата на британската войска в Първата световна война. Когато българската делегация най-сетне се появява, фелдмаршал Джордж Милн – командващият британците край Дойран се провиква: “Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!”. Островитяните са впечатлени от героизма, проявен от генерал Вазов по време на Първата световна война. Самите те казват –“Той е от малкото чужди генерали, чието име се среща в нашата история”. Владимир Вазов до последно остава верен на своята България. След честванията той се връща в родината и прекарва последните години от живота си в нея. Живее предимно в китното ловешко селце Рибарица, където и умира на 20-ти май през 1945г. Преживял всички най-динамични периоди от родната история, посветил живота си на Отечеството, той завинаги ще остане в сърцата ни като един незабравим герой, като един всеотдаен пълководец и най-вече – като победителят от Дойран.
Паметник на генерал Владимир Вазов и брат му – Георги Вазов
Източник : www.bulgarianhistory.org/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%BE%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BD/
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Идин поздрав:)
А вий... вий сте идиоти от "един луд" или другото от тевтерчето на Другия - Народе?!
Линквам постинга ти в две групи към вибокс7.
2. Блогът на harisons
3. ,,Клетниците" на Виктор Юго
4. Майтаб бе,Уили !
5. Императрица Аделхайд Бургундска Мой авторски клип
6. Един изключително обективен руски автор : Андрей Буровски
7. Български исторически романи :
8. Световни исторически романи :
9. Кралица Луизе Пруска - една от великите жени в историята
10. Елин Пелин - ,,Светите застъпници"
11. Салическата династия
12. Салическата династия - Част 2
13. Салическата династия - Част 3
14. Мой авторски клип в чест на Героя от Дойран - генерал Владимир Вазов
15. За потомците на царските ни династии
16. ,,Железният крал"