Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2013 12:38 - Владимир Вазов – Героят от Дойран. По повод годишнината от смъртта му.
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 2312 Коментари: 1 Гласове:
4



 
image


  Ген. Владимир Вазов
снимка: www.lostbulgaria.com

    

     

По време на Възраждането, а и след това, град Сопот е родно място на десетки български големци, оставили своя отпечатък в историята си. Сред тях едни от най-видните представители безспорно са семейство Вазови. Днес ще ви споделим историята на един от тях, поел по пътя на оръжието и отдал голямата част от живота си на военното дело. Името му е Владимир Вазов, а подвизите които извършва са достойни за преклонение. Нека започнем разказа си от самото начало, годината е 1868-ма а денят – 14-ти май. В домът на Минчо Вазов и жена му – Съба се ражда малкият Владимир. Семейството е сравнително заможно и това предполага добро бъдеще на детето. Бъдещият български герой отраства с 3-ма братя – великият поет и писател Иван Вазов, политикът Борис Вазов и другият голям военен деец – Георги Вазов. Младото момче е изпратено да учи в гимназия и след като завършва само решава да се отправи към столицата, където да се запише във Военното училище. Желанието му да служи като войник вероятно е повлияно от силния патриотичен порив, обхванал цяла България. Страната съвсем скоро се е освободила от турско робство, а през 1885г. вече съвсем сама се е изправила на оръжие за да защити своето Съединение. Владимир Вазов учи около две години при военните, след което се дипломира и е зачислен като подпоручик в Шуменския артилерийски полк. Близките години са изпълнени с предана служба в името на България. Младежът ясно съзнава нуждата от добри професионалисти и продължава да усъвършенства уменията си. Той учи военно дело в Германия, както и в царска Русия и постепенно се издига в йерархията до звание подполковник.

   Вазов постепенно си заслужава уважението и признанието на главнокомандващите. Когато генерал Михаил Савов решава в страната да се създаде Артилерийско училище, той разпорежда Владимир да стане помощник-началник, където да може да предава опита си на подрастващите бойци. Такъв е животът на подполковника до началото на ХХ век. Ситуацията в Европа обаче се променя, съвсем скоро на България ще и се наложи да използва уменията на своя изключителен пълководец на практика. Годината е 1912-та и сформиралия се Балкански съюз обявява война на Османската империя. По време на сраженията безспорно най-тежки удари върху войските на Високата порта нанасят българите, които със своите стоманени щикове се изправят срещу огромната държава. В навечерието на конфликта, наречен по-късно Балканска война, Владимир Вазов вече е с чин полковник и поема командването на 4-ти скорострелен артилерийски полк, в състава на 1-ва софийска дивизия. Полковникът участва със своите близо 1200 бойци в сраженията край Гечкинли, където българите побеждават трикратно превъзхождащите ги турци. Полкът на Вазов се бие по бойните полета край Люлебургас, както и в нападението над Чаталджа. Войната приключва в крайно неподходящ момент и старите съюзници се изправят един срещу друг. Българите са принудени да воюват с всички и въпреки това отново успяват да се противопоставят на сърби, гърци и черногорци. Владимир Вазов продължава да е начело на своя артилерийски полк, който участва в действията край Пирот, Цариброд, Бубляк, Дренова глава и Градоман. Поредната война обаче приключва пагубно за България, след като румънската армия нахлува в гръб и силите на родните войници не са достатъчни.


image


 
След края напрежението в страната е усилено. Народът помни предателството на бившите съюзници и в съзнанието му се насажда чувство на реваншизъм. Съвсем скоро пред българите изниква нова възможност да си върнат онова, което им се полага по право. Владимир Вазов отново е там, на мястото си – сред войниците готови да дадат всичко за отечеството си. За пореден път майка България има нужда от неговия военен гений и офицерът се отзовава. Той поема командването на Девета пехотна плевенска дивизия, която е част от Първа българска армия. През 1917-та, по време на Първата световна, Владимир е ситуиран около Дойран, където започва да укрепва българската позиция, готов за вражеска атака. Първото сражение започва в края на април 1917-та и продължава около 4 дена. Масираната вражеска атака започва, ,но въпреки тоновете изсипани снаряди силите на Антантата са разгромени, а българите дават много малко жертви. След грандиозния резултат, Вазов е повишен в чин генерал-майор. Малко повече от година по-късно, нова опасност дебне над Дойран. Врагът е многоброен, срещу силите на генерала ще се бият англичани, французи и гърци, за да пробият българската отбрана и да навлязат в долината на река Вардар. Българите са превъзхождани многократно, срещу тях са изсипани снаряди с отровни субстанции, заради които родните войници са принудени да действат с противогази. Битката е изключително епична и по-късно историците правилно я наричат “Дойранската епопея”. Противникът е отблъснат и разбит и дава близо 10 000 жертви. Голяма част от това е благодарение както на смелостта на непоколебимите бойци, така и от тактическите умения на генерал Вазов.

Първата световна обаче отново завършва неблагоприятно. В град Солун се подписва примирие и войската е демобилизирана. Генерал Владимир Вазов продължава да заема служби в армията, но не му се налага да взема повече участие в бойни действия. През 1920-та героят преминава в запаса и се заема с обществена дейност. През 1923г., той започва да членува в комитет “Народна признателност”, който е създаден за да помага на жертвите от септемврийското въстание на комунистите, избухнало на същата година. Три години по-късно генералът е кмет на София. Като такъв налага много промени в живота на гражданите и усъвършенства столицата, превръщайки я в един истински добре организиран град. През 1936г. Вазов е поканен на парад във Великобритания. Поводът е честване на победата на британската войска в Първата световна война. Когато българската делегация най-сетне се появява, фелдмаршал Джордж Милн – командващият британците край Дойран се провиква: “Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!”. Островитяните са впечатлени от героизма, проявен от генерал Вазов по време на Първата световна война. Самите те казват –“Той е от малкото чужди генерали, чието име се среща в нашата история”. Владимир Вазов до последно остава верен на своята България. След честванията той се връща в родината и прекарва последните години от живота си в нея. Живее предимно в китното ловешко селце Рибарица, където и умира на 20-ти май през 1945г. Преживял всички най-динамични периоди от родната история, посветил живота си на Отечеството, той завинаги ще остане в сърцата ни като един незабравим герой, като един всеотдаен пълководец и най-вече – като победителят от Дойран. 

image

Паметник на генерал Владимир Вазов и брат му – Георги Вазов


 
Източник  :    www.bulgarianhistory.org/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%BE%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BD/  




Гласувай:
4
0



1. germantiger - ...
21.05.2013 20:40
15 прочели или поне "погледнали" постинга и нито един гласувал преди моето ЗА ?!
А вий... вий сте идиоти от "един луд" или другото от тевтерчето на Другия - Народе?!

Линквам постинга ти в две групи към вибокс7.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1075402
Постинги: 636
Коментари: 986
Гласове: 4219
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031