Препускай, конче, свечери ли,

ще стигнем у дома,

преминахме двете могили

и старата чешма.

Не се плаши, препускай леко

към сините бърда,

изгря по пътя ни далеко

вечерница звезда.

Завърнем ли се, вън на двора

ще ни здрависат пак

и чужди, и далечни хора,

и моят син юнак.

Със вино, с китки минзухари

и веселия саз

ще дойдат младите овчари

със агнета при нас.

И кукувичката ще кукне,

та здраве и живот

да има, пролет като пукне,

по стока и имот.

Дошла е мирната година,

ечи несдържан глас —

за теб ще има детелина,

за мене — житен клас…

Листило клонче (Стихотворения. Поемки. Весели истории)