Път се вие през полето

и се губи надалек;

зад гористите баири

дим се вдига тънък, лек.

Там е мойто селце родно:

окол малката река

бедни къщички се трупат

като баби на тлака.

Тясна уличка възвива

там през дървения мост.

Как вълнувам се, когато

видя тоя изглед прост!

Там е мойта родна къща,

там е тоя кът свещен,

дето родна реч научих,

дето видях първи ден!