Думите отлитат, написаното остава :: Маршал Йосип Броз Тито

Политически терор в Република Македония

През 1944 г. югославските комунисти решават да наложат идеите на македонизма във Вардарска Македония . Благоприятно за техните планове се оказва и решението на Коминтерна от 1934 г. за създаване на македонска нация. Така те се оказват доста по - хитри от управниците на кралска Югославия. Започват жестоки репресии срещу македонските българи . Ето някои факти :
,, По нареждане на югославското ръководство през есента на 1944 и зимата на 1945 година са ликвидирани около 1200 българи, списъците за които са одобрени от Лазар Колишевски. Български източници допускат общо над 23 000 жертви на тоталитарния режим. Хиляди други напускат Югославия вследствие на репресиите.
На 26 декември 1944 г. по нареждане на Светозар Вукманович-Темпо са убити 72 български офицери, желаещи да освободят Солун, а не да се бият на Сремския фронт.
След Скопския войнишки бунт 1000 войници са затворени в Скопското кале, измъчвани са и са оставени да умрат от студ и глад.
Кървавата Коледа, при която за няколко дни са избити десетки видни граждани във Вардарска Македония: в Скопие - 63 души, във Велес - 54, в Куманово - 48, в Битоля - 36, в Щип - 77, при с. Владимирово, Беровско - 330 души.
Политическите процеси срещу организации като Демократическия фронт на Македония „Илинден 1903“... " - виж бг уикипедията

„Първа година на свободата: разстрели без съд и присъда” , край на войната, терор и репресии срещу противниците.

Разбира се, репресии има не само срещу българите. Ето какво пише Цочо Билярски в своя статия ,, РАЗОБЛИЧЕНИЯТА НА СРЪБСКИЯ ГЕНЕРАЛ ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ " :
,, Тук ще дам отново думата на един от последните Титови биографи Перо Симич, който в главата „Първа година на свободата: разстрели без съд и присъда” на книгата си „Тито - тайната на века” пише следното: „Тито се ползва с лошо име в Сърбия особено заради масовите репресии срещу онези, които не са въодушевени от въвеждането на болшевизма в страната. Бригадите и дивизиите на неговия Отдел за защита на народа (ОЗН) и Корпусът за народна отбрана (КНОЮ) получават правото да обявяват за „антинародни банди” всички онези, които не подкрепят въвеждането на сталинисткия комунистически ред в освобождаваните от германците части на Югославия. В тази група са събрани всички привърженици на Драголюб Михайлович и югославското правителство в изгнание в Лондон, всичките им истински или измислени сътрудници и всички други действащи лица в гражданската война в Югославия, а в категорията „други антинародни банди” - всички други опоненти на Титовата идеология. Дори онези, за които се предполага, че са „в състояние да подпомогнат тези бандити”. И които се „държат пасивно” към Тито. Основната задача на ОЗН и КНОЮ е „ликвидирането на такива банди” и „прочистване”, което подразбира масови престъпления против цели населени места, които „подпомагат бандата” или в които „бандата спира от време на време”. Тези части искат и получават от висшето командване правото да пращат в лагери и онези хора, чийто единствен грях е, че са живели в тези селища. „Поне по време на прочистването на терена те трябва да бъдат отстранени и заточени на предварително определени места.” В първия щурм на „прочистването”, когато мракът поглъща най-много хора, в комунистическа Югославия няма никакви писани закони. Появяват се чак когато е конфискувано имуществото на повечето стопански дейци и индустриалци, когато голямата част от онези, на които им е присърце Сталиновата идеология, вече са избити. Първият закон за наказателна процедура е приет през 1948 г., а първият наказателен закон - едва през 1951 г. Никога няма да се разбере колко хиляди души в Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и в другите части на Югославия са загинали по тези места. Само в Белград са съществували двайсетина лагера и места за екзекуции.” (Вж. П. Симич, Тито - тайната на века. С., 2011, с. 159-160.) В есента на 1944 г. Тито уговаря със Сталин навлизането на съветски войски в Сърбия, като в боевете ще участва и българската армия. След тежки боеве българските части освобождават Ниш, а на 20 октомври 1945 съветски танкове и партизаните на Тито влизат в Белград. На партизаните е оставено да освободят Черна гора, Хърватска и останалата част от Югославия. На 20 април 1945 г. е освободено Сараево, а на 8 май пада Загреб. Хърватски военни и цивилни - сред тях много жени и деца, сръбски четници и словенски домобрани бягат в Австрия, за да достигнат Съюзниците. Те капитулират пред 8 британска армия, но са предадени на Югославската Народоосвободителна армия - ЮНОА. Впоследствие голяма част от тези военни и цивилни са екзекутирани без съд и присъда - броят на загиналите според някои оценки е 20 000. Все пак съществува заповед на Тито от 14 май 1945 г. , в която той забранява всякакви жестокости. Жертвина политически репресии и етническо прочистване стават и германското - дунавските шваби, както и унгарското малцинства. Те са прогонени. Следва

Нагоре