Има и българска следа, накрая съм пояснил.

100 години от превземането на Киев от Доброволческата армия

Превземането или Освобождаването на Киев от Доброволческата армия е епизод от Гражданската война в Русия. На 18/31 август 1919 г. градът е овладян от частите на Въоръжените сили на Южна Русия – ВСЮР, под командването на генерал Николай Бредов, като заедно с Белите влизат и  Галичката армия на Западноукраинската народна република и Армията на Украинската народна република, изтласквайки Червената армия.  В украинската историография  се използва терминът Киевската катастрофа(укр. Київська катастрофа).

Задачата за завземането на Киев е поставена от командването на Въоръжените сили на Южна Русия с Московската директива, издадена от генерал Антон Деникин на 20 юни по стар стил/3 юли по нов стил 1919 г. Точка 3 от нея гласи: ,,На генерал Май-Маевски да настъпи към Москва в направление Курск, Орел, Тула. За обезпечаване от запад да премине на линията Днепър и Десна, заемайки Киев и другите кръстопътища на участъка Екатеринослав-Брянск“. Въпреки че основният удар се нанася към Москва, ролята на Киевското направление не е недооценена от Деникин. За това той свидетелства в мемоарите си ,,Очерци за руския смут“. В края на юли за изпъленението на тази задача е отделена група войски под командването  на генерал Николай Емилиевич Бредов(от руските германци) в състав 5-и кавалерийски корпус, 7-а пехотна дивизия и Сборно-гвардейската бригада – общо 6000 щикове и саби. По левия бряг на Днепър групата на Бредов настъпва начело с 1-а гвардейска пехотна бригада на генерал-майор Щакелберг, имаща в авангарда си 2-и сборен гвардейски пехотен полк на полковник Стесел. Щакелберг превзема Пирятин и се отправя към Бориспол и Дарница, като почти не среща съпротива от страна на Червената армия. Едновременно с началото на Бялото настъпление от запад към Киев тръгват и украинските части на двете държавни образувания –Западноукраинската народна република и Украинската народна република или УНР. Тъй като първата е загубила своята територия в резултат на Полско-украинската война, нейните въоръжени сили – Галичката армия, са евакуирини на територията, контролирана от  войските на УНР и преминават под тяхно подчинение. Общото командване се осъществява от  щаба на главния атаман Семьон Петлюра. Общата им численост възлиза на 80-85 000 души. Доброволците, воюващи за единна и неделима Русия,  виждат в петлюровците предатели, а и последните разглеждат като свой враг номер 1 Русия, независимо дали Бяла или Червена. Към галичаните Белите се отнасят по-благосклонно, понеже те, бидейки поданици на Австро-Унгария до избухването на Първата световна война, не са извършили предателство спрямо Русия. Що се отнася до силите на Червените, те многократно превъзхождат доброволческите по численост –например 14 армия наброява 50 000 щика и 3000 саби, но моралното им състояние е много ниско поради неуспехите на Южния  фронт, непрестанната угроза за Петроград, положението на Западния фронт и ненадежния тил заради продължаващите въстания.

Тук е мястото да отделим няколко думи на т.н. Августовско котранастъпление на  съветския Южен фронт. Въпреки пораженията въпросният фронт получава от болшевишките лидери стратегическата задача продължи да сдържа настъплението на противника с цел да  овладее Харков.  Левият  фланг на 14-а армия, на 13-а армия и  десният фланг на 8-ма армия трябва да заемат пасивна отбрана. Главното командване дава указания на Южния фронт за необходимостта от спешна подготовка на операция на Воронежкото направление, която трябва да започне в първите числа на месец август 1919. На група войски  от 13-а и 8-ма армия под командването на помощник командващия фронта В.Селивачов е предложено да нанесат спомагателен флангов удар в направление Купянск. На 15 август е издадена  директива  за настъпление с цел унищожаването на двете групировки на врага. Групата на Селивачов има двукратно числено превъзходство – повече от 50 000 щика, 5000 саби, 268 оръдия. Срещу нея са силите на Доброволческата армия -20 000 щика, 9000 саби и 69 оръдия. Ала на 10 август 4-ти кавалерийски корпус на генерал Мамонтов започва рейд към Тамбов, излизайки в тил на войските на Селивачов, а на 12 август 1-и армейски корпус начело с генерал Александър Кутепов преминава в настъпление. Червените пробиват фронта, като  се приближават към Харков. На 26 август Белите с частите си – 1-и армейски корпус на Кутепов и 3-ти кав. корпус на Шкуро, нанасят съкрушителен удар по фланговете на групата на Селивачов, отхвърляйки я към 10 септември извън Украйна.

Сборният корпус на Бредов, използвайки пробиването на фронта в началото на август,  се  устремява към Киев.  От 3/16 август в града царят евакуационни настроения. За защитата му е обявена мобилизация, която донася нищожни резултати. Започва евакуация на съветските учреждения на север. Едновременно с това се усилват репресиите. В Киев е изпратен видният чекист Яков Петерс, като той бива назначен за комендант на Киевския укрепен район, а шефът на Всеукраинската ЧК Мартин Лацис – за негов заместник. Започва нова вълна на Червения терор, която надминава всички предишни. Едновременно към Киев настъпват различни сили. От Полтава и Била Церква – деникинците, от Житомир – петлюровците. 5-ти кав. Корпус на ген. Юзефович завзема Конотоп и Бахмач, прекъсвайки пряката връзка на украинската столица с Москва. Обединените украински сили са начело с генерал Кравс – Киевската или Средната група, в състав 2 корпуса на Галичката армия и  Запорожкият корпус на Армията на УНР,общо 18 000 души, подпомагани от партизанските отряди на няколко атамана – на първо място Зелени. Червените избягват стълкновения с тях, стремейки се да не бъдат обкръжени от доброволците от изток.  На 16/29 август- 17/30 август те преминават в контраатаки, но са пометени. На 30 август към края на деня  Червената армия оставя Киев,украинците се спират  в западните покрайнини на града, а командването на Средната група заповядва да се установи контрол върху стратегически важните места, включително мостовете над Днепър. В украински ръце падат доста трофеи – напр. 6 бронирани  влака. Същевременно на 23 август пада Одеса    и  след три дни от района на този град отстъпва Южната група на съветските войски – общо 3 дивизии. Бялата армия завзема огромен район от  Черно море  и Днестър чак до Киев. Вече на 24 август белогвардейците, завземайки Корсун, засилват натиска от Била Церква и Василков към Киев. 2-и корпус, движейки се по двата бряга на Днепър, преобръща заслона на 14-армия на път за града. Предните части на Белите се появяват  в украинската столица  вечерта на 30 август. Първи влизат 3 кавалерийски полка на 5-и кав.корпус, следват ги пехотните части на полковник Александър Стесел и генерал-майор Николай Щакелберг.  На 18/31 август 1919 г. когато  на сутринта украинските части се придвижват в колона към Думския площад, през Верижния мост в града влизат предните части на Доброволческата армия начело с Щакелберг. Населението посреща с радост Белите и украинците като избавители. Както и в Харков, в редиците на белогвардейците се вливат много младежи. Интересно е, че сред тях е 16-годишният  възпитаник на Киевската гимназия Анатолий Александров, който ще създаде първата в света атомна подводна лодка и ще ръководи ядрените програми на Съветския съюз.  Валерий Шамбаров пише, че между галичаните и доброволците се установява естествен мир. Той е нарушен от няколко провокации. Деникинците са обстреляни на Александровската улица, както и около Градската дума, когато в знак на съюз решават да поставят редом с жълто-синьото знаме и руския национален трикольор.  Бредов извиква при себе си Кравс и му дава ултиматум украинските части да се оттеглят от града. На 19 август/1 септември е сключено съглашение. Кравс подписва заповед войските му да бъдат изведени на един ден преход – приблизително на 25 километра от Киев. Освен това се задължава да не предприема никакви враждебни действия срещу белогвардейците.

Като резултат от операцията на 20 август /2 септември правителството на УНР издава специално обръщение към украинския народ, в което признава за състоянието на война с ВСЮР. Нараства взаимното недоверие между Западноукраинската народна република и Украинската народна република. Това се дължи и на факта, че Петлюра сключва договор с Полша. Тук има и така да се каже българска следа. Генерал Бредов  в началото на 1920 г. се прославя с т.н. Бредовски поход –  отстъпвайки от Одеса към румънската граница, понеже румънците не го пускат да влезе в Румъния, той се отправя с частите си на север и успява да достигне територията, контролирана от полските войски, спасявайки не само войниците си, но и гражданските бежанци – жени, деца и старци. След поражението на Белите се установява  в България (в определен период е бил директор на Руския инвалиден дом в град Шипка), където живее дълги години до ареста си от СМЕРШ през 1945 г., след което е отведен в СССР и следите му се губят.

Източници и литература:

Взятие Киева Добровольческой армией Материал из Википедии — свободной энциклопедии:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B7%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%B9

Шамбаров В.Е. Белогвардейщина. — М.: Изд-во ЭКСМО-Пресс, 2002. — 640 с. (Серия «История России. Современный взгляд»).ISBN 5-04-009519-8. Тираж 5100 экз.: http://militera.lib.ru/research/shambarov1/index.html

Освобождение Киева. Часть 1 – Електронен блог:
https://kaminec.livejournal.com/48342.html

Савченко В. А. Двенадцать войн за Украину. — Харьков: Фолио, 2006. — 415 с. — (Время и судьбы). Глава девятая. Война белогвардейцев против армии УНР и махновцев (декабрь 1918 — январь 1920): http://militera.lib.ru/h/savchenko_va/09.html

 

На снимката - войските на генерал Н.Бредов влизат в Киев на Софийския площад, 31 август 1919 г.




Парад на Доброволческата армия в Киев. Отляво на преден план - командващият армията генерал Владимир Май-Маевски. Точно зад него, с бялата гимнастьорка - генерал Николай Бредов. На преден план с бялата гимнастьорка - командирът на 5-и кавалерийски корпус генерал Яков Юзефович( произхожда от беларуските татари и е мюсюлманин по вероизповедание).





   

От кого го освобождават? Не става ясно.

Но и от изложението е ясно, че противникът е Червената армия. Преди това тя го е завладяла на 5 февруари с.г. от петлюровците. Властта в Киев по време на Гражданската война се сменя 12 пъти. Затова 4-ят източник се казва по този начин.

Здравей, Симеоне. Припомняш една кръгла годишнина за времето на интервенцията и гражданската война в Русия. Завладяването на Киев съм го пропуснал в традиционната за мен тема за кръглите годишнини, която пускам в края на годината.
Поздрави!

Ами на български явно няма нищо за това, така че не е учудващо. У нас е издадена книгата на Орландо Фиджес ,,Човешка трагедия. Руската революция 1891-1924"(имам я в оригинал на английски на другия лаптоп), но не знам дали в нея има някакво подробно инфо за тази операция, както и за Вьошенското въстание, за което също написах тема. Сметнах, че заслужават интерес, понеже командващите в емиграция живеят в нашата страна, но не само поради тази причина. Впрочем, не излиза нищо и за генерал Бредов, само го споменават в някои източници, но няма биографични данни. Обаче намерих книга на руски историк и писател. Става дума за,,Легендите на Бялото дело" на Вячеслав Бондаренко, която е посветена на 5 личности - Сергей Марков, Михаил Дроздовски( за него също създадох материал - на 15 януари т.г.), гореспоменатите Владимир Май-Маевски и Бредов и Александър Кутепов, който също е живял у нас. И там за Николай Емилиевич има доста подробни сведения, включително и за живота му в България. Планирам постинг, но ми се ще първо да прочета книгата, поне частта за него.

Ето някои събития, случили се на 31 август, само че са от световната история. Вчера също така станаха 80 години от Глайвицкия инцидент, който послужва за повод да започне Втората световна. И 75 години от влизането на съветската армия в Букурещ. От българската история има едно събитие, от което също беше кръгла годишнина - на 31 август 1924 г. е убит Тодор Александров, за други не се сещам. Може да погледнеш и Уикипедия.