Парижкото въстание, също и Освобождението на Париж и Битката за Париж, е заключителната фаза на общонационалното въстание във Франция по време на Втората световна война. Състои се от 19 до 25 август 1944 г.След десанта на Съюзниците в Нормандия на 6 юни 1944 г. въоръжената борба на Френската съпротива се засилва и прераства в общонационално въстание. Към средата на юли то обхваща над 40 департамента. Важен акт за сплотяването на патриотичните сили представлява многохилядната демонстрация под трицветните флагове, проведена на 14 юли, тоест в деня на превземането на Бастилията. Ръководството на Парижкото въстание се осъществява от Парижкия комитет за освобождение начело с А.Толе, командването на Френските вътрешни сили в парижкия район начело с полковник А. Рол-Танги и представителят на Временното правителство ген. Ш. Дьо Гол. Силите на въстаниците наброяват 60 000 души. Срещу тях е 20-хилядният гарнизон на града начело с командващия окупационните войски ген. Дитрих фон Холтиц, като помощ оказват и частите на Вермахта, отстъпващи от Южна и Северна Франция и колаборационистите от Виши. На 10 август в Парижкия район започва стачка на железничарите, към която се присъединяват и металурзите и работниците от пощенско-телеграфната служба. На 17 август генерал фон Холтиц заповядва да бъдат минирани най-важните обекти в града. На 18 август след слуховете, че Съюзниците се приближват към столицата, бойците на Съпротивата се активизират и разпространяват плакати с призиви лицата от 18 до 60 години, способни да носят оръжие, да започнат всеобщо въоръжено въстание. 
На 19 август, предните части на генерал Патън излизат на Сена в района на Мант и създават плацдарм на десния бряг. Изпратените в посока Париж разузнавателни части докладват, че пътят е свободен. В същото време в града започват въоръжени сблъсъци. На улиците започват да се появяват първите барикади, издигнати както от французите, така и от немците. На следващия ден - 20 август, сблъсъците прерастват в пълномащабни боеве. В хода на щурма са очистени от германците градският затвор и концлагерът Форт де Роменвил. Но нацистите и вишистите успяват да разстрелят голяма част от затворниците. Вечерта на 20 август с посредничеството на шведския генерален консул е сключено примирие, което позволява на германците и колаборационистите да се прегрупират. На 22 август частите на ген. Патън преминават в настъпление и се придвижват към Троа и Реймс. 1-а американска армия има задачата да обкръжи Париж и по възможност да се избегнат разрушения в града. Но както пише ген. Курт фон Типелскирх, такава предпазливост се оказва излишна. Хитлер е заповядал френската столица да се отбранява до последния човек, не събразявайки се с неизбежните при това разрушения на архитектурни паметници. Обаче на 24 август става ясно, че групировката на фон Холтиц е обречена и не разполага с никакви сили. Съюзническото командване решава да промени предишните си планове, които не предвиждат влизане в Париж и издава заповед да се тръгне към него. На това обаче решително се противопоставя Шарл дьо Гол, заявявайки, че освобождението на столицата е дело на честта на самите французи. Разполагайки само с 10 000 души, недостатъчни даже за поддържането на авторитета на германската окупационна власт в Париж, и осъзнавайки, че по-нататъшна отбрана би се превърнала в улични боеве с безсмислени човешки жертви, комендантът решава да встъпи в преговори със Френската съпротива и да сключи своеобразно ,,примирие" до влизането на съюзническите части. Фон Холтиц се отказва от взривяването на мостовете над Сена, с което са спасени разположените близо до тях значими архитектурни паметници. По заповед на дьо Гол 2-а танкова дивизия на ген. Филип Льоклер, изминавайки 250 километра, на 24 август влиза от Орлеанската врата в практически освободения от въстаниците град. На 25 август на гара Монпарнас е подписан акт за безусловна капитулация на германския гарнизон(от германска страна от фон Холтиц, а от френска - от Льоклер и Рол-Танги). Освобождението на Париж е отбелязано на следващия ден - 26 август, с двумилионно народно шествие - от Площада на Звездата („Етоал” или както е днешното му име „Шарл де Гол”) до катедралата Нотр Дам дьо Пари, където е отслужена благодарствена меса. Въпреки капитулацията на отделни места съпротивата продължава от страна на най-фанатичните войници - предимно снайперисти. Известен е случай, в който на 29 август от покривите на един от домовете в столицата снайперист стреля по ген. дьо Гол, но не успява да го улучи и е унищожен с ответен огън. В същото време продължават масовите арести и екзекуции на най-активните вишисти.
Битката за Париж се разглежда като последното сражение от Битката за Нормандия, макар че такова всъщност е Фалезката операция, проведена по същото време. Освобождението на столицата със собствени сили има огромно морално и политическо значение за възстановяването на престижа на Франция и укрепването на авторитета на Временното правителство на ген. дьо Гол.

Жителите на Париж приветстват Съюзниците на Елисейските полета, 26 август 1944 г.

  Генерал дьо Гол и неговият антураж се разхождат по Шанз-Елизе след освобождението на Париж през август 1944 г.
Освобождението на Париж във фотографии: https://warspot.ru/3766-osvobozhdenie-parizha-v-fotografiyah

Източници:
ПАРИ́ЖСКОЕ ВОССТА́НИЕ 1944 Авторы: П. П. Черкасов Большая российская энциклопедия: https://bigenc.ru/world_history/text/2320948
Типпельскирх К. История Второй мировой войны. СПб.:Полигон; М.:АСТ,1999. Глава IX. Вторжение на Европейский континент в 1944 г.:
http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/09.html
Освобождение Парижа - Википедия: 
https://ru.wikipedia.org/…/%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D…

ГЕРМАНЦИТЕ ЖАЛЯТ ПАРИЖ

И ЗА ТОВА НЕ ДОПУСКАТ, повтарям НЕ допускат бойни действия в него

същото става и с РИМ - геманците могат да отб5раняват градовете и поради това да мре маса цивилно население, а от градовете да останат руини, но понеже са гадни германци - те спестяват това на тези градове

за сметка на това демократичните англо-американци не спестиха нищо на дрезден

ПС

ФРАНСЕТАТА СЛЕД ТОВА ОСТРИГВАТ СВИОИТЕ ЖЕНИ-ПАРИЖАНКИ, които са били с германски войници

а про по френските жени, винаги са знаели кои са мъжете във франция - германците

а про по Холтиц има чудесна книга за своята дивизия и нейния боен път

Така е. Те и Хирошима и Нагасаки не пожалват. А и наши градове. И целта на тия бомбардировки е била да се сломи духът на цивилните германци. Имах вече постинг за техните престъпления - като концлагерите на Айзенхауер, изнасилванията - в метрото в Щутгарт и не само там и др. Да не забравяме и бомбите играчки. Аз не съм наци, болшевик, демократ, либераст, расист и т.н. Споделям по-различна гледна точка за войната, без да отричам престъпленията на който и да е- никоя страна не може да се облече в бели одежди, както справедливо отбелязва Андрей Буровски. Ало, ало, макар и да е комедиен сериал, до известна степен отразява правдиво реалността - във Франция германците са се държали що-годе цивилизовано, има разбира се и изключения - масовото убийство в Орадур Сюр Глан. А тия французойки доста са препатили, тя любовта не пита.

Това ли е книгата?