Когато става въпрос за престъпленията на победителите във Втората световна война, се посочват  само тези на СССР. Налага се представата, че Западните демокрации- на първо място САЩ и Великобритания, в този най-кървав конфликт в световен мащаб са един вид силите на доброто и правдата, те  са били  човечни и хуманни, не са извършвали жестокости  и са се ръководили от морални подбуди. Така ли е обаче в действителност?

 
Целенасоченото бомбардиране на немски градове
 
Според научният труд Hellstrom: the Death of Nazi Germany 1944-47, ВВС на Съюзниците бомбардират съвсем умишлено жилищни площи на германски градове като Берлин, Вюрцбург, Кьолн, Хилдесхайм, Хамбург, Нюрнберг  и т.н. с цел тероризиране цивилното немското население и сломяване на духа му. Бомбардирани са освен това паметници на културата - дворци, замъци, църкви,  културни учреждения, също болници и училища.  Всичко  това по международните конвенции представлява военно престъпление и престъпление срещу човечеството. Жертва на въздушни атаки стават дори три града на неутралната Швейцария.
,,Goodrich mainly focuses on Dresden, one of the last German cities to be firebombed. Many residents believed it would be spared, owing to its culture treasures and role as a hospital city for injured civilians. Dresden had no defense installation, major factories or air defenses. Owing to the absence of anti-aircraft weapons, the Allied bombers could fly low enough to target fleeing civilians and hospitals designated with a large red cross on their roof. The Red Cross later estimated that the Dresden massacre killed 300,000 – 400,000 civilians."
 
Изтребването на немските военнопленници в пряко нарушение на Женевската конвенция
 
След края на войната немските войници, пленени от Съюзниците, биват затворени в концентрациони лагери, където са подложени на нечовешки условия, въпреки че съюзническите военнопленници са били третирани добре от германците. Главен инициатор за това е Дуайт Айзенхауер, който умишлено обозначава задържаните като Disarmed Enemy Forces (DEF), за да не бъде обвързан  от Женевската конвенция, която урежда третирането на военопленниците -POWs, и умишлено отказва на Червения кръст да получи достъп до тях и да снабдява затворниците с храна..Лагерите представляват обикновени палатки или бараки, оградени с бодлива тел. Затворниците не разполагат с места за миене, а и не достига място вземята, което може да се използва за тоалетна.  По думите на заключените, лагерът Райнсберг не е ,,нищо друго, освен гигантска канализационна тръба, където всеки може да се изхожда точно там, където стои." Отделни части от лагера в Бад Кройцнах представляват ,,буквално море от урина", в което войниците са  принудени да спят, а тоалетната хартия се е превърнала в дефицит, като задържаните вместо нея са принудени да ползват немски банкноти. Но много по-ужасен е недостигът на храна. Дневната дажба  поради огромния прилив на затворници е един хляб на 25 човека. В Бад Кройцнах няма хляб 6 седмици, тъй че когато той се появява, настава смут. До този момент ежедневният рацион се състои от,,3 супени лъжици зеленчуци, една лъжица риба, една-две сини сливи, лъжица сладко и четири-шест бисквити.В Бад Херсвелд задържаните получават дажба от 800 калории, докато една пета от тях  заприлича на скелети. За да допълнят оскъдната си храна, затворниците започват да се хранят със всякакви ядливи треви, обичайно явление става супа от коприва и глухарче, приготвена на лагерен огън. Мнозина копаят в земята за търсене на репи и ги изяждат сурови, което води до вълна от дезинтерия. 
На следващо място липсва вода и хигиенни условия. ,,Ние пиехме от собствената си урина, ужасна навкус. Но какво трябваше да направим?Някои лежаха на земята и я облизваха, за да получат малко влага. Аз бях толкова слаб, че можех да стоя само на колене, когато накрая ни дадоха да пием малко вода. Мисля, че бих умрял без тази вода, а от Рейн ни делеше само бодливата тел." В Бад-Кройцнах на 56 хиляди човека има само един водопроводен кран, а в Бюдерих, пет  водопроводни крана за 75 000 задържани се включват само за един час всяка вечер. Когато  питат американския комендант защо затворниците страдат при такива нечовешки условия, твърди се, че той казал: ,,За да загубят вкус към служене в армията веднъж и завинаги."
Смята се, че в британските, френските и американските лагери умират между 800 000 и 1 или 2 милиона немски военнопленници, макар някои автори да смятат тези цифри за завишени.
 
Репатрирането на съветски граждани и хърватски военни и цивилни
 
Съгласно договореностите от Ялта, през май-юни 1945 г. Съюзниците предават на Сталин един милион съветски военопленници, съветски граждани,  също и власовци и други  руснаци, воювали на страната на Хитлер. Известен е примерът с казаците при Линц в Австрия, където една част от тях се самоубиват. Сред предадените  има и руски белоемигранти, напуснали Русия по време на Гражданската война,  които нямат нищо общо със съветското гражданство или с колоборационизма. Репатрирани са и 4000 съветски дисиденти от Америка. Част от тях са разстреляни от НКВД, а друга са изпратени в Гулаг. Паралелно англичаните връщат на партизаните на Йосип Броз Тито хърватски бежанци - военни -тн.,,домобрани", но както в случая с руснаците и много невинни цивилни - жени и деца. Впоследствие мнозина от тях са избити в т.н. Блайбургско клане и хвърлени в масови гробове.
 
Изнасилванията
 
Противно на общоприетата представа, американците не  остават  по-назад от съветските войници в случаите на сексуално насилие в края на войната и началото на окупацията на Германия- при превземането на Щутгарт те изнасилват немски жени в метрото на града. На тези събития  е посветена книга на немската историчка Мариане Гебхард. Както пише Ганчо Каменарски ,,Тя твърди, че до 1955 г., когато Германия отново придобива суверенитет, обект на сексуални посегателства са станали около 190 хиляди германки, като преобладаващо те са извършвани преди и непосредствено след края на войната.
Авторката основно подкрепя своите твърдения със стотиците сведения, които събират баварските свещеници през лятото на 1945 г. Архиепископът на Мюнхен помолил католическите свещенослужители да събират информацията за придвижването на съюзническите войски и преди няколко години архиепископството публикувало извадки от своя архив.
Например свещеник Михаел Мерксмюлер от село Рамзау, разположено не далеч от Берхтесгаден, на 20 юли 1945 г. е записал: „Изнасилени са осем девойки и жени, някои пред очите на своите родители.”
Отец Андреас Вайнганд от малкото селце Хааг на Ампер, разположено северно от мястото на сегашното мюнхенско летище, записва на 25 юли 1945 г.:”Най-печалното нещо по време на придвижването – три изнасилвания. Тяхна жертва станаха една омъжена жена, една самотна и една девойка на 16,5 г. Тези изнасилвания бяха извършени от много пияни американци.”
Отец Алоис Шимл от Моосбург записва на 1 август 1945 г.: „По заповед на военните власти списък на обитателите с указване на тяхната възраст трябваше да бъде окачен на всеки дом. Не е трудно да се познае резултатът от тази заповед... 17 девойки и жени бяха откарани в болница – те бяха изнасилени веднъж или няколко пъти ..."
 
Достатъчно ли са доказателствата?
 
Общата сума не е резултат от старателни изследвания в архивите на страната, защото те липсват. Това е по-скоро екстраполация. Гебхардт изхожда от статистиката, че онези 5% „деца на войната”, родени от неомъжени жени в Западна Германия и в Западен Берлин през 1945-а и близките няколко години, са резултат от изнасилвания, защото след това ражданията от самотни жени рязко намаляват. Това са 1900 деца от американски бащи. Гебхардт приема също, че средно на 100 случая на изнасилване се пада едно раждане. Така се получава числото 190 000, което е твърде хипотетично.
 Американският професор по криминалистика Робърт Лилли прави своя оценка, изучавайки случаите за изнасилване, които са разследвани от американски военни съдии. Към ноември 1945 г. документирано са извършени 11 хиляди сериозни престъпления от сексуален характер. Естествено е много повече, особено преди края на войната, изобщо да не са регистрирани.
Гебхардт е права в едно отношение: прекалено дълго в историческите изследвания доминиращо положение заемаше идеята, че е малко вероятно американски войници да извършват изнасилвания, защото гладните немски жени сами искали да легнат с тях."
Според много изследвания изнасилванията са най-жестоки там където са най-големи културните различия между окупаторите и гражданското население. Показателен е примерът с деянията, извършени в Бавария от   войници от колониалните части на френската армия. По думите на англичанката Кристабел Биленберг живяла в село във Шварцвалд 
,,мароканците опустошиха цялата долина". После те биват сменени от сахарци, които ,,пристигнаха в нощта, обкръжиха всеки дом и изнасилиха всички жени на възраст от 12 до 80 години." В Тюбинген мароканските войскари изнасилват жени и девойки от 12 до 70 г..
 
 Използвани източници :

Hellstrom: the Death of Nazi Germany 1944-47 (book review)  Dr Stuart Jeanne Branhall
 Spiegel: Американски войници през 1945 г. са изнасилили 190 000 германки - статия на Г. Каменарски в Блиц
Кит Лоу ,,Жестокий континент. Европа после Второй мировой войны"

Защо в обществото за това не се говори и не се пише, а се представя тезата за добрите западняци и злите германци и Съвети?! Не оневинявам Съветския съюз, просто като юрист и любител на историята съм против  гадния двойния стандарт, който се прилага  и в по-съвременните конфликти като Югославия, Сирия и Донбас.Ще си позволя да цитирам и един обективен руски автор - Андрей Буровски, който посочва престъпленията и   на Съюзниците, и на СССР:

,,Война не может быть школой гуманизма. Во время любой войны происходят страшные вещи и совершаются чудовищные преступления. Армия массового призыва гребет всех, включая самых отвратительных и страшных людей, — лишь бы годились по здоровью. В любой массовой армии оказываются потенциальные преступники, люди с патологическими наклонностями и одержимые темными страстями.

В любой армии цивилизованного государства пытаются препятствовать военным преступлениям. Но пленные и раненые враги, как и мирное население, всегда остаются на милость победителя.

Статистики у меня нет. И ни у кого ее нет. Во время войны каждая сторона рассказывала о жестокости другой, многократно преувеличивая даже то, что было. После войны победители продолжали эту политическую пропаганду. В результате мир полон страшными, как предутренний кошмар, историями о «зверствах немецко-фашистских оккупантов». Я совершенно не пытаюсь доказать, что таких зверств вообще не было. Я только говорю о том, что жестокость одной из сторон оказалась многократно преувеличена. Вплоть до откровенных фальшивок типа «плана Ост» или созданной советскими пропагандистами «памятки немецкому солдату».

А жестокость всех победителей — так же многократно преуменьшена.

Материалы Нюрнбергского процесса фальсифицированы просто устрашающе. Не раз подсудимые после этого процесса отказывались от своих показаний, утверждая, что эти показания выбивали из них страшными пытками.

Были ли преступления нацистов? В том числе в лагерях уничтожения? Были. Но их многократно преувеличили и раздули.

Что же до преступлений союзников… Ковровые бомбардировки жилых кварталов городов Германии унесли не менее 3 млн человек, из них 1 млн детей.

В СССР сослали и на 50–60 % истребили 1,2 млн живших в СССР немцев. Эти люди оказались каким-то образом «виноваты» в поведении Третьего рейха.

Несколько сотен тысяч человек истреблены в Восточной Пруссии, расчищенной для русской колонизации. Не менее 5 миллионов немцев изгнаны из исторической Пруссии, Западной Польши, Прибалтики, Судетской области в Чехии.

Военнослужащие Красной Армии и НКВД много раз проявляли крайнюю жестокость по отношению и к немцам в оккупированной зоне, и ко всем «врагам», включая мирное население.

Союзники приняли меры, чтобы их невозможно было судить. По договору о создании ФРГ, правительство Аденауэра обязалось не проводить никаких расследований и процессов о военных преступлениях союзников. Не только не сводить счеты, но и не изучать никогда ни бомбежек, ни геноцида немцев, ни «актов возмездия».

Преступления союзников и СССР до сих пор покрыты мраком даже не тайны — сознательного умолчания.

После войны Германию буквально наводняли отряды мстителей. Известно немало случаев, когда поляки, чехи и украинцы находили убийц своих близких и расправлялись с ними. Западная пресса и писала, и сейчас пишет об этом достаточно свободно, тут нет никакого секрета. Случалось, мстители убивали вообще первого попавшегося под руку эсэсовца и вообще любого воевавшего немца.

Полякам не позавидуешь: их истребляли и нацисты, и коммунисты, и бандеровцы. Но и поляки крайне жестоко поступали с чехами в 1938 году, захватывая Тешинскую область. И выселение немцев из Западной Польши, из Поморья, из Данцига-Гданьска и Вроцлава-Бреслау сопровождалось страшными жестокостями.

Чехи? На их совести немецкий погром в 1938 году. И убийства спасителей Праги, солдат Русской освободительной Армии.

Бандеровцы? Зверства их по отношению к евреям и полякам превосходят всякое разумение.

О палачах из Прибалтики, об истреблении политических врагов Тито, о геноциде сербов хорватскими усташами уже писалось.

Если пользоваться не сказочками пропаганды, а исследовать реальность, приходится сказать: к сожалению, во Второй мировой войне нет ни одной политической силы, которая имела бы право на белые одежды тех, кто не запятнал себя преступлением."

,,Великата гражданска война 1939-1945" Част II Глава 16
www.e-reading.club/chapter.php/127909/298/Burovskiii_-_Velikaya_Grazhdanskaya_voiina_1939-1945.html
 

Във война човек губи човешкото в себе си- оскотява!
Дядо ми разправяше за един впечатлил не само мен случай от ПСВ Българите били известни със страшната си атака на нож Та при една такава атака " На нож" на сръбските позиции, един Българин с пушка с щик скочил в сръбския окоп Там го посрещнал сърбин също с пушка с щик Двамата едновременно забили един в друг ножовете
Българите превзели сръбската позиция А снимката на двамата войници със забити щикове в телата им обиколила всички вестници на съюзниците

Та такива жестокости и гавра с жените са напълно възможни В условията на постоянна жестокост, човек загубва всичко човешко в себе си и независимо каккъв е - руснак, германец, англичанин, американец, може да направи невъобразими неща
Отделно между германци и руснаци имало натрупана и голяма омраза Баща ми ми е разправял, че поради липсата на военен опит германците приемали Българите несериозно, забавлявали се с тях Но когато усетили, че насреща вече не са Българите , а руснаци, дошли им на помощ и едните, и другите се биели помежду си с невероятна жестокост

След войната, когато поради организационните му качества бяха назначили баща ми за управител на плажа на Слънчев бряг в първата му година, особено внимание е отделял на това германци и руснаци да са далече едни от други Защото, вече 15 години след войната , при близък контакт, много малко трябвало да станат масови побоища помежду им!
Лека нощ!

Съгласна съм с мнението ти. Двоен стандарт наистина, жалко за невинните жертви!

В последно време чета непрекъснато за жестокостите на войната. Като че ли се води надпревара да се докаже, кой е бил по-первезен, безмилостен във ВСВ.
За мен в една война няма добри или лоши. Там измират и се убиват хора и се издевателства върху най-беззащитните и невинните, върху населението, жени, деца...
За какво освобождение и справедливост може да говорим? Кой е "по-добър" руснаци или германци?
Не мога да го проумея как войната събужда и изкарва най-лошото в мъжете т.е войниците? Нима във всеки мъж /войник/ има дълбоко подтиснати демони? Нима тях жени не са ги раждали?
И сега по света е така!
Войната не е оправдание за жестокости и зверства, които нямат нищо общо с нея!!!

Благодаря ти. И в други конфликти е така. Например в Босна и Косово. Никой не споменава за убийствата на 3500 невинни сръбски цивилни около Сребреница от силите на касапина Насер Орич, които са не по-малко зловещите от клането през юли 1995 г. Както и терорът срещу цивилни сърби и албанци от страна на терористите от АОК- търговията с органи. Или се прееекспонира Холокостът, а има къде къде по-чудовищни злодеяния като Червения терор срещу руския народ от страна на болшевиките Ленин,Бронщайн/ Троцки, Яков Мовшевич Свердлов и компания, довел до смъртта на милиони руски хора, които дори не са желаели Гражданската война.

Интересно инфо, благодаря. Аз като цяло съм и германофил, и русофил, все пак е имало периоди в историята, когато между двете страни са царели отношения на приятелство - при Бисмарк например. Германци построяват Петербург, в жилите на Романови има значителен процент немска кръв, руските немци като цяло са по-руснаци от самите руснаци - Пьотър Струве, патриарх Алексей Втори,генерал фон Лампе, Фьодор Келер - ,,Първата шашка на империята" и още мнозина.

Абсолютно съм съгласен с теб. За жалост винаги обикновените хора плащат най-висока цена. За насилието срещу жени - например съм виждал една случка в мемоарите на Христо Силянов, че през Балканската война в едно селище в Беломорска Македония той и Чекаларов смъмврат няколко четници, които искат да посегнат на две туркини. Все пак има и армии, за които сексуалното насилие е изключение - българската армия през войните за национално обединение. Поздрави!!!

МОИТЕ ПОСТИНГИ ЗА СЪВЕТСКИТЕ УБИЙЦИ И ИЗНАСИЛВАЧИ

http://germantiger.blog/history/2011/04/05/genocid-dyshterite-na-germaniia-1.723077

http://germantiger.blog/history/2011/04/12/genocid-dyshterite-na-germaniia-2.727897

http://germantiger.blog/history/2011/07/21/genocid-dyshterite-na-germaniia-3.787406

http://germantiger.blog/history/2011/10/13/genocid-dyshterite-na-germaniia-4.834492

http://germantiger.blog/history/2012/08/16/genocid-dyshterite-na-germaniia-5.988822

http://germantiger.blog/history/2013/11/29/genocid-dyshterite-na-germaniia-6.1212483

Впрочем в два от тези постинги има за запданите съюзници

един постинг само за Дрезден и един мискиран за изтока и запада

...

За всеки германец, който въобще има интерес и отношение към тези събития и истината е ясно:

1. ТЕЗИ ОТ ИЗТОКА БЯХА ЗВЕРОВЕ МНОГО НАД ТЕЗИ ОТ ЗАПАДА

2. НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЗВЕРСТВА БЯХА НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ ОТ ИЗТОК и за тях на изток се мълчеше десетилетия наред, като виновен за всичко беше запада

3. Отскоро не е така, посочва се и вина на изток, така-че да не слагаме каруцата пред коня що иде реч до вини и пропаганда - вината на източните победители и тяхйната фалшификация на историята нямаха равни

„Няма красиви войни“ /А. Пантев/

А впечатлението за двоен стандарт е измамно, победителите наблягаха на победата си и ураджийството, наблегнаха на чуждите престъпления а своите или ги премълчаваха или още по лошото, манипулираха.
Победените ДОСТОЙНО понесоха загубата и отговорността си без хленч и плач.
/прочети последните ми коментари при германския тигър/

Обединението на Германия е заслуга на Русия
Затова на Берлинския конгрес Русия чака подкрепа от Бисмарк Но той пази неутралитет, намесва се едва за София....
Лека нощ!