Когато Естония става независима държава през 1991 г., след краха на Съветския съюз, по-малко от половината й население е имало телефонна връзка. Единствената й свободна връзка към външния свят е бил финландски мобилен телефон, скрит в градината на външния й министър,посочва материал на „Икономист”.

Две десетилетия по-късно, Естония е лидер в технологиите. Естонските компютърни таланти разработиха кода, който стои зад Skype, Hotmail и Kazaa – ранна мрежа за трансфер на файлове. През 2007 г. Естония стана първата държава, която позволи онлайн гласуването в национални избори. Тя разполага с една от най-бързите интернет връзки и държи рекорда за стартирани фирми на глава от населението. Нейните 1,3 милиона граждани плащат за места за паркиране чрез мобилните си телефони. Здравните им досиета са складирани в дигитален облак. 95% от тях успяват да попълнят годишната си данъчна декларация за не повече от 5 минути.

Как тази малка прибалтийска държава изгради толкова силна технологична култура?

Фундаментът е положен през 1992 г., когато Март Лаар – естонският премиер по това време, диверсифицира плоската икономика. За по-малко от две години младото му правителство, със средна възраст на кадрите 35 години, въвежда плоския данък, свободната търговия, стабилната валута и приватизацията. Новият бизнес успява да се регистрира без затруднения и закъснения – важни условия, които компютърните таланти очакват.

Слабата инфраструктура, наследство от съветската епоха, означава, че политическата класа трябва да започне начисто. Когато Финландия решава да подобри условията си, въвеждайки дигиталната телефонна връзка, тя предлага своята много остаряла мрежа за телефонен обмен от 70-те години на 20 век на Естония безплатно. Естония отказва предложението и изгражда своя собствена модерна система, която й струва доста, но се отплаща. Страната преминава от фаза, в която няма национален регистър, направо в друга, в която регистърът е цифровизиран. „Просто пропуснахме определени неща”, си спомня президентът Томас Хендрик Илвс. Без да са възпрепятствани от архаичната технология, младите естонски министри залагат на интернет.

През 1998 г. е създаден общонационален проект за снабдяване на всички училища с интернет. През 2000 г. правителството декларира интернет за човешко право и мрежата се разпространява в страната масово. Безплатният Wi-Fi става нещо често срещано. Печатите, хартията и дългите опашки проправят път на електронно правителство. Следва възход в частния сектор. Когато Skype е продаден на eBay през 2005 г. за 2,6 млрд. долара, нова класа естонски инвеститори прави десетки милиони евро от собствеността си в технологията. Спечелените пари и опитът са вложени в правилна насока. Днес Технопол – бизнес клуб в столицата Талин, събира под един покрив над 150 технологични компании. Имайки предвид ограничения вътрешен пазар, на стартиращите фирми се налага да мислят глобално. Според Световната банка над 14 000 нови компании в Естония са регистрирани през 2011 г. Числото е 40% повече спрямо 2008 г. Технологичната индустрия възлиза на 15% от БВП.

Как могат други държави да последват примера? „Малко е отблъскващо да се каже правете каквото ние направихме”, коментира Илвс. Но също посочва, че естонският успех е бил до голяма степен свързан с дългосрочното мислене. Заменянето например на процедурата за попълване на данъчна декларация с друга в компютър не е била достатъчна. Да се предоставят формулярите предварително попълнени, така че данъкоплатецът само да трябва да провери калкулациите, е направило системата успешна. Освен това, на образованието се е гледало като изключително важно. Миналата година е стартирано публично-частно партньорство на име ProgeTiiger (“Programming Tiger”). То учи 5-годишни деца на основите на програмирането и писането на код. Местни наблюдатели посочват, че през 80-те години всяко момче в средно училище в Естония е искало да бъде рок звезда. Днес всички искат да бъдат предприемачи.

Източник :     www.manager.bg/news/kak-malkata-estoniya-stana-lider-v-tehnologiite