Много хора си мислят, че ние българите сме най-зле на Балканите. А ето че има и страни в по-лошо положение като многострадалната Босна - не само нисък стандарт на живот, висока безработица, особено сред младежите, но и незараснали рани от кървавата гражданска война през 1992-1995 г. , и което е по-лошо - липса на обща  национална идентичност. Затова ви представям една статия от сайта на Дневник, за жалост може да се чете, само ако имате регистрация, затова не мога да дам линк и я публикувам тук. Тя е от 2012 г., но през настоящата година, когато се навършват 20 години от края на конфликта, е все още актуална. Приятно четене!!!

На горната снимка: мъж пренася чувал с дърва пред изгорялата сграда на библиотеката в Сараево по време на войната. Снимката е направена на 1 януари 1994 г. Долният кадър е от 4 април 2012 г.

Военните действия започнаха в рамките на няколко седмици, но ако трябва да посочим дата на началото на войната в Босна, това е 6 април 1992 г., точно преди двайсет години.

На този ден Западът призна дотогавашната югославска република за независима, а въоръжени сърби стреляха по мирни демонстранти в Сараево. Това беше началният залп на обсадата на столицата, която продължи 43 месеца.

Войната застига доктор Илияз Пилав 11 дни по-късно, когато мъже в униформи идват в неговата клиника в източния град Сребреница. Той избягва от Сребреница пеша през гората в летен ден през 1995 г., няколко часа преди градът да бъде пленен от сръбските сили, които избиват 8000 мюсюлмански мъже и момчета и зариват труповете им с булдозери в специално изкопани ями.

Седемнайсет роднини на Пилав са сред жертвите. В тяхна памет той води съдебна битка, за да принуди Босна да промени конституцията си, която ѝ даде мир, но на цената на затвърждаването на сегрегацията в законодателството.

След 100 000 убити и два милиона прогонени от домовете си войната приключи с мирно споразумение, подписано в Дейтън, щата Охайо, с което се създаде държава, разделена между етническите врагове. "Дейтън донесе мир, който е по-добър от всяка война, но той спаси страната само в най-елементарния смисъл", коментира Пилав, който сега е на 48 години.

Днес Пилав е ищец по едно от двете дела, заведени в Европейския съд по човешките права, които оспорват фундаменталните устои на мирното споразумение от 1995 г. Съгласно одобрената в Дейтън конституция босненските сърби са представлявани от сърбин, хърватите от хърватин, а мюсюлманите от мюсюлманин. Пилав, който е мюсюлманин, се бори за правото да се кандидатира за представител на сръбската територия в президентството – орган от трима представители на отделните етнически общности, който играе ролята на държавен глава. В момента това място е запазено за сърби.

Преглед на оригинала
Сграда, подпалена след обстрел в Сараево. На долната снимка се вижда същата постройка през май 2012 г.

Според Пилав Дейтън е спрял кръвопролитията, но е оставил Босна в хватката на главатарите на етническите партии. "Просто искам да повярвам, че е възможно. Не след 20 или 30 години, а че вече е възможно да се случи, в моя живот", да се създаде една Босна, в която етническата принадлежност вече не е определящ принцип на политическата система, коментира той пред Reuters.

Делото на Пилав и другото, внесено в съда от евреин и ром, които настояват да получат право да се кандидатират за постове, запазени за сърби, хървати и мюсюлмани, вероятно ще доведе до трансформация на босненската конституция. Същевременно двете дела показват колко е изостанала Босна от другите бивши югославски републики в преодоляването на наследството от войната, както и препятствията пред присъединяването ѝ към Европа.

Умален модел на Югославия

Днес посивели репортери, отразявали войната, ще се съберат в хотел Holiday Inn в Сараево, за да си пропомнят конфликта, който измъкна Запада от еуфорията след края на Студената война и накара Европа и САЩ да потръпнат от етническото прочистване, което се извършваше на няколко часа с кола от Виена или с ферибот от Анкона.

За разлика от другите държави, които се появиха при разпадането на Югославия, в Босна не доминира никоя етническа група. Заради нейното многообразие, наподобяващо това в Югославия, тя беше наричана умален модел на Югославия.

След първите изстрели преди 20 години сърбите, водени от Радован Караджич и Ратко Младич, които са обвиняеми за геноцид в извънредния трибунал в Хага, извадиха големите оръдия на югославската армия, завзеха 70% от територията на Босна, прочистиха я от несърби и обстрелваха Сараево от околните хълмове.

Мюсюлманите (или бошняци) и хърватите отвърнаха на огъня и за известно време воюваха помежду си. Няколко години мироопазващите сили на ООН наблюдаваха безпомощно. Най-накрая, през 1995 г., НАТО употреби сила и с бомби накара сърбите да седнат на масата за преговори.

Пилав си спомня средновековните условия в полевата болница в Сребреница, в която работел дълго време. "Тази война беше импровизация, връщане няколко века назад – без лекарства и санитарни материали, операции без упойка, без основни инструменти. Това е отвъд възприятията на нормалния човек".

Дейтън заглуши оръдията, но за да стори това, създаде държава със сложно устройство, достойно за Византия, което запечата етническото разделение.

Преглед на оригинала
Войник от мироопазващите сили на ООН наблюдава строеж в Сараево. На долната снимка се вижда същото място на 1 април 2012 г.

Босна се разцепи на две части, правителството се раздели между воюващите групи – православни сърби, хървати католици и бошняци мюсюлмани – в една държава, управлявана с религиозни квоти и свързана с изключително тънки нишки.

Архитектите на Дейтънското споразумение твърдят, че структурата му е проектирана, така че да еволюира в времето и с помирението между етносите. Етническите граници трябваше да се размият. Вместо това обаче разделението се задълбочи и роди ново поколение със слабо или никакво усещане за обща национална принадлежност.

По-малко от половината от двата милиона души, напуснали домовете си заради войната, са се завърнали в тях. Въпреки стотиците дела за военни престъпления, водени у дома и в чужбина, всяка общност е съхранила различен спомен за това, което се е случило и за това кой е виновен.

"Трябваше да спрем инерцията на насилието", разказва Кристофър Хил, който по това време беше заместник на покойния американски мирен пратеник Ричард Холбрук, който посредничеше при преговорите в Дейтън. "Мисля, че това беше успешно, но също отчитам с особено внимание факта, че много от елементите на споразумението бяха проблемни и с времето ще се нуждаят от пренастройване", отбелязва той.

Голямата и малката Югославия

Днес в Босна има около 120 министри и няколко нива на правителството. Държавната администрация е най-големият работодател и поглъща над половината от скромния държавен бюджет. Постовете се раздават с връзки и гарантират гласове за управляващите партии.

Босна е приела девет милиарда евро чуждестранна помощ. Върховната власт все още е в ръцете на чуждестранен наблюдател, но влиянието на Запада намалява от години. ЕС поддържа мироопазваща мисия ор 1250 войници.

Преглед на оригинала
Трамвай в съвременно Сараево. На горната снимка се виждат овъглените останки на трамвай, разрушен през войната.

Съперничеството между националистите задушава развитието, спира инвеститорите и остави Босна без централно правителство през цялата 2011 г., преди кризата да бъде разрешена през февруари. Босненците негодуват, че през последните 10 години са построени само 40 километра магистрали. Страната е класирана на 125-о от 183 места в подредбата на Световната банка на държавите с благоприятни условия за правене на бизнес – под Косово и Свазиленд. Все още няма единна полиция.

Според Милорад Дидик, президент на босненската Република Сръбска, е недопустимо Босна и Херцеговина да бъде унитарна и централизирана държава. "Босна и Херцеговина беше смятана за умалена версия на Югославия. Щом голямата Югославия не оцеля, как ще успее малката?"

Скок на сляпо

Тези, които хранят надежди за бъдещето на Босна, изтъкват, че Югославия все пак оцеля в мирно време половин век. Сърби, хървати и бошняци са съжителствали мирно за дълги периоди от историята си. В началото на войната 30% от браковете в жизнената босненска столица бяха между хора от различни етноси.

"На месата в полунощ в катедралата не ходеха само католици. Всички отиваха там. Всички празнуваха Ейд и православната Коледа. Такава атмосфера днес изглежда немислима", коментира босненският професор по социология Славо Кукич. Според него днес на младите босненци всекидневно им се налива в главата, че "другият" е самият дявол, че с него не трябва да си пият кафето, да не говорим да се влюбят или оженят за него.

Хора се катерят по изоставен танк в Сараево през февруари 1996 г. На долната снимка се вижда същото място на 30 май 2012 г.

"Босна и Херцеговина не е мултиетническа държава", казва Сречко Латал от Международната кризисна група. "Босна и Херцеговина е съвкупност от моноетнически региони".

Целите на войната не са постигнати. Сръбските лидери искат босненската държава да функционира на абсолютния минимум, бошняците искат тя да бъде по-силна, а хърватите искат по-голяма автономия.

Дебат от нова гледна точка

Делото на Пилав, както и това на евреина Якоб Финци и рома Дерво Седжич, поставиха обществения дебат на нова плоскост. През 2009 г. Европейският съд отсъди в полза на искането на Финци и Седжич да могат да се кандидатират за желаните постове. Очаква се да се произнесе и в полза на Пилав. Босна ще трябва да си промени конституцията, за да отрази решенията на съда, ако иска да има какъвто и да е шанс за присъединяване към бившите югославски републики по пътя към членството в ЕС.

Границите на ЕС ще се разширят до Босна и Херцеговина, когато Хърватия се присъедини през юли догодина. Промяната в самата Босна обаче няма да дойде лесно. Политиците, подкрепяни от яростно разединените медии, са изградили кариери и покровителствени мрежи, основани на националистическа реторика. Тези, които искат реформи, смятат, че без тях Босна може да затъне в нова война.

"Рано или късно, ако страната продължи в този дух, накрая може да достигне дъното и тогава всичко отива по дяволите", коментира Латал от Международната кризисна група. Според Пилав етническите главатари, които се облагодетелстват от сегашната система, няма да сдадат лесно властта. "Този тип политически елит може да затвърди позициите си само на основата на разделение, страх и потискане на напредъка", смята той. "В такава Босна войната е също толкова възможна, колкото и мирът. Границата между двете е много тънка".

Статията е публикувана в сайта на Дневник на 6 април 2012 г.

Тези от обитателите на евро-германското окупационно гау"България", които още не са ПОГНУСЕНИ от туземните средства за масова ДЕЗИНФОРМАЦИЯ и нео-колониална пропаганда, вероятно трябва да са истински мазохисти, за да повярват и на една-единствена думичка от пропагандното материалче на АНТИ-БЪЛГАРСКАТА инкомедия. А още по-малко на циничните му гьобелсови внушения и тези !!!
Всъщност инкомедийните наемници са пропуснали да ни кажат истинските изводи !!!
И, че Босна и "босненския сценарий" са ужасяващото бъдеще на страните от АНТИ-ЕВРОПЕЙСКИЯ германски ЕСсср, които в момента се наводняват от милиони имигранти-ислямисти !!!!