На 9 ноември се навършиха 25 години от падането на Берлинската стена. По този повод ви предлагам една интересна статия на  в. ,,Ди Цайт" за разликата между източните и западните германци и дали  стереотипите, свързани с това, все още са в сила.

25 години от падането на стената : Правилото на 3-те минути. Защо има ново клише Изток-Запад 

Автор : Анне Хениг 

Извлякох опита, че в Германия съществува Правилото на 3-те минути : Който твърди, че между Изтока и Запада вече няма никаква разлика,  най-често изчаква три минути. По-дълго не. Повечето хора, без значение дали са от Западна или Източна Германия, обикновено първо казват  нещо като : ,,За мен изток и запад вече не са никакви категории !" Или : ,,Отдавна вече не говорим и за северни и  южни немци!" По-рано идеше реч за   Jammer-Ossis и  Besser-Wessis (презрителни названия съответно за източните и западните немци -бел. прев.) Днес пък се казва : Изтокът и Западът отдавна се сляха един с друг. Това е новото  клише. В действителност Изтокът все още изглежда другояче. Например на статистическите географски карти може да се види, че източните германци средностатистически печелят  по-малко, отколкото западните, че по дълго гледат телевизия, или че бащите от новите провинции по-често излизат в отпуск по бащинство, отколкото бащите от старите лендери. Понякога  е достатъчно да се подхване само една от тези теми и най-много след три минути много хора започват да обясняват онези разлики, които току-що са отрекли. Аз съм на 26 години. На пръв поглед  не помня нищо от ГДР освен документа за ваксинация със изобразените на него сърп и чук. Докато живеех в Саксония, никога не се запитах в каква степен съм  източна германка. Едва когато заминах да следвам на Запад, забелязах  какво отличава мен и бившите ми съученици от връстниците ни от старите провинции : най-често ние сме първите преподаватели в нашите семейства. И още : ние сме обиколили повече провинции отколкото нашите западногермански приятели.  Съучениците ми се казваха Анди, Жаклин, Норман или Синди. Типични източни имена. Веднъж искрено се забавлявах със една жена професор със презимето Пеги -  Peggy. Професор-доктор Пеги преподаваше във провинция Шлезвиг-Холщайн.Тя ми разказа - в първите три минути -, че нейният източен произход  всъщност изобщо не е тема сред студентите. Тогава я попитах как те са реагирали на името Пеги. Тя каза, че не може да сподели това. Досега  по-скоро е държала името си в тайна, защото то не съдейства за аура на авторитета в Шлезвиг-Холщайн. Вероятно и заради това, че то я издава като източна германка. Тя обаче вече не гори от желание да се оправдава за произхода си.  Нулево желание за дебати изток-запад. Ние източногерманците, просто станахме потайни. Това, което се вижда, е, че от време навреме крием произхода си. Когато по-рано ме попитаха откъде произхождам, аз казах : ,,Аз съм от Мюнхен". Защото следвах там. Ние искахме да се отърсим от това да си източен немец и да си различен като го отричаме. Вкъщи отрано се научих  по-добре да стоя далеч  от партиите. Моите родители си спомняха за Единната партия (Става въпрос за Германската единна социалистическа партия - управлящата партия в някогашната Германска демократична република, създадена след принудителното обединение на Германската комунистическа партия и Социалдемократическата партия на Германия в съветската окупационна зона -бел. прев.), с която толкова много граждани на ГДР не искаха да имат нищо общо. и която обаче беше вездесъща. Този стар ГДР-страх се прехвърли и върху моето поколение. След изборите за ландтаг в Саксония, Тюрингия и Бранденбург преди няколко седмици до известна степен бях изненадан : не безусловно от това, че Алтернатива за Германия влезе и в трите ландеспарламента. А преди всичко от това кой беше избрал тази партия. Това бяха надпропорционално  много млади хора, завършили  средно образование или още изучаващи го. Това бяха хора като мен самата. И аз се опитах да си го обясня. Алтернатива за Германия се представя за не-идеологическа, за Анти-партия, малко консервативна и малко лява. Това се харесва на тези, които не държат много на партиите. Така Алтернативата извлича полза от онзи източногермански скептицизъм, който сме приели от родителите си. Преди 2 години актьорът Матиас Швайгхьофер беше в Дрезден. Той правеше реклама за един нов филм. Така че той даде интервюта  на различни журналисти в едно огромно кино като на поточна линия. На почти всеки въпрос на колегите той отговаряше нещо забавно. На моя първоначално не отговори нищо. А аз исках да знам защо толкова ентусиазирано режисьорите снимат филми за Изтока като ,,Барбара", ,,Животът на другите" или ,,Сбогом, Ленин!". И аз запитах Швайгхьофер кой от тези филми най-много му харесва. Матиас Швайгхьофер е на 33 години и е израстнал в Кемниц (По времето на ГДР градът се е казвал Карл Маркс-Щадт -бел.прев.).  Можем да видим самия него във филм за Изтока -,, Friendship" ! Там той играе Ossi или източногерманец, който след падането на Берлинската стена предприема пътуване в Америка. Обаче след въпроса той ме погледна сякаш съм го попитала за политическата ситуация  в Таджикистан. Изглеждаше сякаш някой му е напомнил  за нещо, което той предпочита да забрави. Тогава аз приложих Правилото на 3-те минути  и след това го попитах дали  би ми отговорил на въпроса може би по-късно. ,,Ок", каза Швайгхьофер. На следващия ден, в едно друго кино, отново бях застанала в редицата на чакащите журналисти. Една пиар-сътрудничка на Швайгхьофер каза, че ситуацията с въпросите за Изтока е сложна, ,,чувствителна тема". Но тогава той започна да разказва : За него е огромна болка да говори за Изтока и Запада.Но той може да се съобрази :  Sonnenallee е любимият му филм за ГДР. И : ,,За да бъда  честен, с удоволствие бих взел сам участие във филма, дори отидох на кастинг." Това всъщност е бил забавен филм за Изтока, казва още Швайгхьофер, тогава това го е зарадвало ужасно много. Него откровено го дразни това,че много филми за Изтока са снимани в мрачни краски. И  това как те го показват като безутешна, във най-добрия случай  чудата местност. Знаех какво мисли той. Защото и аз намирам Изтока за много по-интересен, много по-позитивен от поколенията преди мен. Ние сме израстнали в епоха на стереотипите Изток-Запад, епоха на конфронтация. А сега напротив, се държим така сякаш вече няма  никакви разлики между Изтока и Запада. Аз лично не бих искала това да важи по-дълго. Най-малкото не  по-дълго от три минути.
Авторката е родена във Фрайберг в Саксония и работи в Дрезденското бюро на Цайт.
Превод от немски език : monarh1991 

Статията е публикувана в брой 45 на ,,Ди Цайт" от тази година :

www.zeit.de/2014/45/ostdeutschland-westdeutschland-klischee-unterschied

 

Не само с германците. На всички хора, преминали през тази епоха, соцът е наложил непреодолим отпечатък. Те са и се чувстват хора от друга категория.

статия. Не бях поглеждала на нещата от тази гледна точка, т.е. не съм попадала на подобна статия... Заслужава си размисъла... Филмът "Сбогом, Ленин", но е малко по различно, все пак.
Поздравления за публикацията!