Замислени комините

от жарките си дробове

издухват пепелта

на пламъците, сините.

И тъмни като гробове

изпиват есента.

 

Бездомни като рибите

се гонят листи есенни,

пияни от дъжда,

заболи смешно фибите

на жилките си, песенно

се люшкат на стада.

 

Прозорците нехайно пак

изхвърлят светлините си

във локви и асфалт.

Луната като златен рак

се движи сред звездите си

с петна като от кал.

 

И цяла нощ бих гледала

дървета като вилици

и есенна луна,

но с пръстите си медени,

красив като измислица,

докосва ме съня.

Прекрасно е!

харесвам много творчеството на Петя Дубарова, но те поздравявам в това, че се стремиш и имаш стойностни постинги.
Хубава вечер!

Вечна памет! - на Петя Дубарова.
...
Петя твори ... като едно 16-17 годишно момиче... което е изпяло в стихове времето си... С чисто сърце - достойно за уважение!
И, за младостта си - твърде философско...
Поздрави от Родопа Планина!

ПС: Що се отнася за паметника на Петя Дубарова в Бургас - пак си заслужава да има паметник и Бургаслии да се горди, че Петя е от Бургас!

Така е! За мен лично е много тъжно, че животът й угасва толкова рано... Поздрави!!!

Благодаря ти! Поздрави и хубава вечер и на теб!!!

Абсолютно съм съгласен с Вас, тя си остава една от великите българки! Поздрави!!! ПС- и аз съм от Родопите- от хубавия град Смолян.

И сега, какво? - Родопа обича Петя Дубарова!
Да чуят всички Българи! Цяла България да знае!
Живи и здрави!

Присъединявам се към мнението на troia за стойностните постинги в този блог! Поздравления!
Поезията на Петя Дубарова е уникална и действително недостижима, а това стихотворение е удивително - и с образните си персонификации и сравнения, и с топлата облъхнатост на чиста обич и възхита от красотата на този свят, от земните, човешки неща! Може би затова вече десетилетия наред стоим неразбиращи и потресени пред смъртта на това чисто и нежно, влюбено в живота момиче.
Поздрави, Симеон!

Горкичката...
Дали знае, че е оценена?
П и е р