Йохан Волфганг Гьоте


СПАСЕНИЕ

Любовта ми измени
И в мене се всели тъгата;
Замаян тръгнах към реката,
Там спрях пред бързите вълни.

Стоях отчаян, вкаменен,
Главата ми в несвяст ехтеше,
Водата властно ме зовеше,
Светът се завърта край мен.

Внезапно чух гласец висок
Зад моя гръб да се раздава,
Тъй мил сред китната дъбрава:
"Ей, ти! Потокът е дълбок!"

Тозчас кръвта ми заигра,
Съзрях момиче с лик приветен
И питам: "Как се казваш?" "Кетхен!"
"О, Кетхен! Ти си тъй добра!

От смърт спаси ме днес и знай:
На теб дължа живота бъден!
Но този дар е тъй оскъден -
В живота радост ти ми дай!"

Признах ѝ своята беда,
Тя нежно взор към мен обърна;
Целунах я, тя ми отвърна
И... в миг забравих за смъртта.

1774


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ

darl.eu/dichter/goethe_j/05.htm