Една хубава статия, която преведох в събота.
https://www.deutschlandfunk.de/2-sinfonie-vor-175-jahren-uraufgefuehrt-robert-schumanns.871.de.html?dram:article_id=505151

2. Симфония – представена преди 175 години.                                                                           Симфоничният антидепресант на Роберт Шуман

 

През 19 век симфонията се е считала за кралски жанр. В резултат на тежка  депресия Роберт Шуман се захваща със своята симфония номер 2  до мажор оп.61. Със завършването й през 1846 г. той  се е излекувал. На 5 ноември същата година изисканата творба е представена в Лайпциг.

Автор Хелга Хайдер-Шпет

Портрет на Роберт Шуман върху исторически нотен ръкопис на неговата соната №1- около 1888.

,,В мен от няколко дни се зазубря и тръби много; не знам какво ще излеза от това.“

Това пише Роберт Шуман през декември 1845 г. на своя приятел и колега Феликс Менделсон Бартолди. Това, което  е отеквало в главата на Шуман, вероятно са били  първите идеи за симфония в до мажор.

,,Виене на свят“, ,,нервни състояния“

Проекта на симфонията  Шуман поставя на хартия  до края на годината само за 16 дни. След това инструментирането и разработката отнемат месеци. Шуман зад себе си има дълга фаза на депресия и се оплаква от ,,виене на свят“, ,,нервни състояния“ и ,,ужасна слабост“. Композирането има почти терапевтичен ефект, пише той години по-късно:

,,Написах симфонията през декември 1845 още полуболен; искаше ми се да  се вслушам  в нея. Едва с последната част започнах отново да чувствам; след завършването на цялото произведение наистина се подобрих.“

Симфонията не е психограма на своя композитор

Въпреки това  до мажор симфонията не се свежда до душевен образ на своя композитор. Шуман изследва симфоничния жанр по нов начин и  същевременно намира за себе си нов начин на композиране, смята Армин Кох от Центъра за изследване на Роберт Шуман в Дюселдорф:

Самият Шуман пише, че първоначално е приложил всички замисли.  В това време се променя това, че от самото начало той е изпробвал различни възможности. Следователно, има различни проекти,  също повече или по-малко успоредни. Така че  той  също е търсел своя път да запълни по новому тази голяма форма. И да работи върху това още по-усърдно.“

Тежкото наследство на Бетовен и Моцарт

Композитори като Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и преди всичко Людвиг ван Бетховен са положили големите симфонични мащаби от 18 век. Тяхното тежко наследство Шуман взема за   образец  също толкова, колкото  и ,,великата“ симфония до мажор на Франц Шуберт. Освен това той изучава и трудовете на Йохан Себастиан Бах, което се отразява в собствената му симфония до мажор,  преди всичко в ададжиото на третата част.  Армин Кох казва:

,,Има мотиви, които присъстват и при Бах, а именно хроматични линии,  които получават по-нататъшно развитие  по романтичен начин. Но въпреки това тези връзки се виждат и това е и  специфичното  за тази симфония, не на последно място. Фактът, че частите са свързани една с друга, тоест преди всичко  финалната част поема всички останали отново и показва  в крайна сметка това развитие, което е присъщо на симфонията.“

Премиерата  се състои на 5 ноември 1846 г. в лайпцигската Гезандхаус. Шуман пътува от Дрезден, където тогава живее. Ръководството поема  капелмайсторът на Гевандхаус Феликс Менделсон Бартолди. За самия него взискателна задача, според Армин Кох:

,,Нещата са били такива, че Шуман с тази симфония е поставил специални технически предизвикателства, от които   очевидно  някои музиканти са се оплаквали. Но неколкократно е съобщавано, че Феликс Менделсон Бартолди много интензивно е репетирал  с музикантите. И се е съобразил със забележките на Шуман.“

Отзвукът на премиерата е по-скоро сдържан. Симфонията прозвучава  в концерта относително късно, когато публиката вече е отегчена.  Шуман я преработва още веднъж за втора по-успешна премиера. Въпреки, че хронологично става дума за неговия трети симфоничен проект, произведението излиза една година по-късно  от печат като неговата втора симфония, Опус 61. Голямото й значение за творчеството на Шуман един критик обобщава  през 1848 в „Neue Zeitschrift fьr Musik“:

,,С това произведение композиторът  достигна нов връх  в  творчеството си. Който още не се е вживял в индивидуалността на поета на звука, ще бъде запленен от това произведение повече от всяко друго негово.“

Здравей, Симеоне. От симфонията на Шуман слушах фрагмент преди няколко дебна на концерта, по случай 50-годишнината на диригента Григор Паликаров. Свириха още Шуберт и Бетовен.
Поздрави!

Ти спомена на лични във фейса, че ще ходиш. Има какво да се чуе от него. Аз може би не съм го слушал досега, но знам за качествата му, за красивата му любов с Клара, която става брак въпреки съпротивата на нейния баща и че за жалост си отива рано, така и не преодолял напълно здравословните и душевни проблеми. Статията излезе в сайта на Дойчландфунк в петък и ми направи впечатление.