Небето към всички е предано,
земята обаче не е:
на север - сурова и ледена,
на юг - адска жега и пек;
у нас пък сред нивите къдрави
се люшнал златистият клас...
Защо се оплаквате, българи? 
Та раят е слязъл при нас!

Горите - любовници хубави -
целували луди глави,
все още сънуват хайдутите,
легенди Балканът мълви...
И ужким от майки сме кърмени, 
но де е синовната чест?
Забравихме себе си, българи,
от чуждите чакаме жест...

Дали към Европа ни водиха?
И шапките кой ни крои?
Обръщат се в гроба войводите,
легенди Балканът мълви!
И кръстят се старците, мъдрите,
а младите пият от яд...
Къде сте се дянали, българи?
Поетите срамно мълчат!

Платена с Батак и Перущица
е нашата нежна земя.
Но вече бастуни са пушките
и бурени смучат пръстта.
...Сивушка и Белчо заколихме,
а нивите чакат орач!
Цинизмът в душите оголени
е нашият страшен палач....

Протягаме длан като просяци
и чакаме помощ от вън...
Да знаеха наште апостоли
как лесно се будим от сън!
Във себе си - страшни, разгърдени - 
ще стрелят отново - от гняв!
Защо се продавате, българи?
От Левски не ви ли е грях?

И слиза от знамето лъвчето,
а долар е новият герб - 
започва безмилостно дъвчене
на скъп, ала вносен пипер.
Ах, как ни отива разсърдени,
ала безобидни - така,
че хем да сме нещичко българи
и хем да крещим „СВОБОДА".

...Небето към всички е предано,
земята обаче не е:
внезапните земетресения
смущават доброто спане!
Земята ни прави на въглени,
тресе се от срам и позор,
защото - или ще сме българи,
или - за народите тор.

Вярно е.

"Забравихме себе си, българи,
от чуждите чакаме жест..."

Поздрави!

Абсолютно! Както и това: ,,у нас пък сред нивите къдрави
се люшнал златистият клас...
Защо се оплаквате, българи?
Та раят е слязъл при нас!"

И: ,,Да знаеха наште апостоли
как лесно се будим от сън!
Във себе си - страшни, разгърдени -
ще стрелят отново - от гняв!
Защо се продавате, българи?
От Левски не ви ли е грях?"