Постинг
05.09.2010 10:00 -
Две думи в полза на есента
Автор: martiniki
Категория: Изкуство
Прочетен: 11464 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2010 19:49
Прочетен: 11464 Коментари: 30 Гласове:
33
Последна промяна: 07.09.2010 19:49
Вчера feishtica ме зарадва с един неочаквано ободрителен, положително есенно настройващ подарък. Текстът е на Алън Александър Милн, когото аз познавам изключително и единствено като баща на Мечо Пух. Преводът е на вещата фейщица.
Споделям подаръка с усмивка и се надявам да ви донесе настроение.
Две думи в полза на есента
Снощи, когато келнерът сложи до сиренето ми целина, разбрах, че лятото окончателно си е отишло. Може и да съществуват други предвестници на настъпващата есен – руменеещите листа, хладът на ранните утрини, замъглените привечери – но за мен нито един от тях не съдържа подобна яснота. Случва се и през юли да има хладни утрини, в сушави години листата може преждевременно да променят цвета си, но само с разлистването на първата целина настъпва краят на лятото.
През цялото време си знаех, че няма да продължи вечно. Даже и през април си казвах, че зимата скоро ще бъде пак тук. И все пак напоследък ми се струваше възможно да се случи чудото и лятото да си продължава месеци и месеци напред – един последен катаклизъм, който да увенчае тази прекрасна година. Но целината постави нещата на място. Снощи, с целината, есента влезе във владенията си.
Има една хладна тръпка в целината, която е самата сърцевина на октомври. Свежа е и чиста като дъждовен ден след настъпателна жега. Хрупка приятно в устата. Още повече създавала, казват, чудесен тен. Човек често чува за разни неща, които придават здравословен цвят на лицето, но без съмнение целината е на едно от първите места в класацията. След летните изгаряния и лунички ни е нужен някакъв цяр. И е чудесно, че целината ни е под ръка.
Миналата седмица - (“Келнер, още малко сирене, ако обичате.”) – миналата седмица скърбях за умиращото лято. Чудех се как ще понеса очакването – осемте дълги месеца до май. Утешавах се напразно с мисълта, че ще работя повече през зимата необезпокояван от представата за полета за крикет и летни къщи. Празна беше и утехата, че ще мога повечко да се излежавам сутрин. Дори и мисълта за лула до камината след закуска не успяваше да ме стопли. А сега внезапно се сдобрих с есента. Ясно ми е, че всички хубави неща си имат край. Лятото бе приказно, но продължи достатъчно дълго. Тази сутрин приветствах хладния въздух, тази сутрин съзерцавах с радост падащите листа и пак тази сутрин си казах “Е, за обяд ще има целина”. (“Келнер, още малко хляб.”)
“Сезон на мъгли и зряла сладост”, е казал Кийтс, но не за да разлее разточителни слова за целината, а просто в обобщение на есенните блага. И все пак каква възможност е пропуснал като не се е спрял на този ценен корен. Споменал е нарочно ябълките, гроздето, лешниците и тиквичките – но нима това не е оскъден букет? Защото ябълките и гроздето не са типични за нито един месец, те са така вездесъщи; тиквичките дори не са истински зеленчуци и нямат място в обрисуването на сезоните; а що се отнася до лешниците, нима си нямаме национална песен, която ясно заявява “През май сме тръгнали за лешници”? “Сезон на мъгли и зряла целина”, така може и да мине. “Под клоните бучка масло, парченце сирене, филия хляб. И ти.”
Как деликатни са крехките стръкове докато ги разлистваш лист по лист. И колко бял е последният от тях – най-младият от всички, как сладък е дъхът му. Това трябва да е крайният обеден ритуал – finis coronat opus – и след него да се заемаме направо с обичая на лулата. Целината предразполага по-скоро към лула, отколкото към пури и се яде по-добре в кръчма, или в лондонска таверна, отколкото вкъщи. И да – човек трябва да е сам, когато я яде, защото това е единствената храна, която ти се иска да чуеш, докато дъвчеш. А пък и в компания трябва да се съобразяваме с желанията на другите. Целината не е нещо, което можеш да споделиш с всеки. Сам в своята провинциална кръчма си поръчай целина, но ако си разумен първо се увери, че в помещението няма да нахълта някой странник. Приеми този съвет от човек, който е препатил. Веднъж обядвах сам в една кръчма и за накрая си взех сирене и целина. Към мен се присъедини друг пътник и също си поръча обяд. Не разговаряхме, бях погълнат от целината си. От другия край на масата той се протегна за сирене. В това нямаше нищо лошо, защото сиренето беше общо. Но той се протегна и за целина – моята лична целина, която щях да си платя. Глупашки – знаеш какъв обичай имат много хора – бях си оставил най-сладките и крехки листенца за десерт, като радостно се изкушавах от мисълта за тях. Какъв ужас да наблюдавам как един непознат ме ограбва! По-късно осъзна какво е направил и се извини, но за какво ти е извинение при подобни обстоятелства? Все пак трагедията беше ценна за мен, доколкото си извадих поука. Сега вече страня от странници.
Да, посрещам зимата с вътрешен мир. Предполагам, че бях забравил как изглежда в действителност. Мислех си за зимата като за ужасна влага; отвратително време подходящо само за професионален футбол. Но сега виждам и друго – чисти, искрящи дни; дълги, приятни вечери; радостни пламъци в камината. Добра работа ще свърша тази зима. Добър живот ще живея. Краят на лятото не е краят на света. Пия за октомври и… келнер, още малко целина.
Споделям подаръка с усмивка и се надявам да ви донесе настроение.
Две думи в полза на есента
Снощи, когато келнерът сложи до сиренето ми целина, разбрах, че лятото окончателно си е отишло. Може и да съществуват други предвестници на настъпващата есен – руменеещите листа, хладът на ранните утрини, замъглените привечери – но за мен нито един от тях не съдържа подобна яснота. Случва се и през юли да има хладни утрини, в сушави години листата може преждевременно да променят цвета си, но само с разлистването на първата целина настъпва краят на лятото.
През цялото време си знаех, че няма да продължи вечно. Даже и през април си казвах, че зимата скоро ще бъде пак тук. И все пак напоследък ми се струваше възможно да се случи чудото и лятото да си продължава месеци и месеци напред – един последен катаклизъм, който да увенчае тази прекрасна година. Но целината постави нещата на място. Снощи, с целината, есента влезе във владенията си.
Има една хладна тръпка в целината, която е самата сърцевина на октомври. Свежа е и чиста като дъждовен ден след настъпателна жега. Хрупка приятно в устата. Още повече създавала, казват, чудесен тен. Човек често чува за разни неща, които придават здравословен цвят на лицето, но без съмнение целината е на едно от първите места в класацията. След летните изгаряния и лунички ни е нужен някакъв цяр. И е чудесно, че целината ни е под ръка.
Миналата седмица - (“Келнер, още малко сирене, ако обичате.”) – миналата седмица скърбях за умиращото лято. Чудех се как ще понеса очакването – осемте дълги месеца до май. Утешавах се напразно с мисълта, че ще работя повече през зимата необезпокояван от представата за полета за крикет и летни къщи. Празна беше и утехата, че ще мога повечко да се излежавам сутрин. Дори и мисълта за лула до камината след закуска не успяваше да ме стопли. А сега внезапно се сдобрих с есента. Ясно ми е, че всички хубави неща си имат край. Лятото бе приказно, но продължи достатъчно дълго. Тази сутрин приветствах хладния въздух, тази сутрин съзерцавах с радост падащите листа и пак тази сутрин си казах “Е, за обяд ще има целина”. (“Келнер, още малко хляб.”)
“Сезон на мъгли и зряла сладост”, е казал Кийтс, но не за да разлее разточителни слова за целината, а просто в обобщение на есенните блага. И все пак каква възможност е пропуснал като не се е спрял на този ценен корен. Споменал е нарочно ябълките, гроздето, лешниците и тиквичките – но нима това не е оскъден букет? Защото ябълките и гроздето не са типични за нито един месец, те са така вездесъщи; тиквичките дори не са истински зеленчуци и нямат място в обрисуването на сезоните; а що се отнася до лешниците, нима си нямаме национална песен, която ясно заявява “През май сме тръгнали за лешници”? “Сезон на мъгли и зряла целина”, така може и да мине. “Под клоните бучка масло, парченце сирене, филия хляб. И ти.”
Как деликатни са крехките стръкове докато ги разлистваш лист по лист. И колко бял е последният от тях – най-младият от всички, как сладък е дъхът му. Това трябва да е крайният обеден ритуал – finis coronat opus – и след него да се заемаме направо с обичая на лулата. Целината предразполага по-скоро към лула, отколкото към пури и се яде по-добре в кръчма, или в лондонска таверна, отколкото вкъщи. И да – човек трябва да е сам, когато я яде, защото това е единствената храна, която ти се иска да чуеш, докато дъвчеш. А пък и в компания трябва да се съобразяваме с желанията на другите. Целината не е нещо, което можеш да споделиш с всеки. Сам в своята провинциална кръчма си поръчай целина, но ако си разумен първо се увери, че в помещението няма да нахълта някой странник. Приеми този съвет от човек, който е препатил. Веднъж обядвах сам в една кръчма и за накрая си взех сирене и целина. Към мен се присъедини друг пътник и също си поръча обяд. Не разговаряхме, бях погълнат от целината си. От другия край на масата той се протегна за сирене. В това нямаше нищо лошо, защото сиренето беше общо. Но той се протегна и за целина – моята лична целина, която щях да си платя. Глупашки – знаеш какъв обичай имат много хора – бях си оставил най-сладките и крехки листенца за десерт, като радостно се изкушавах от мисълта за тях. Какъв ужас да наблюдавам как един непознат ме ограбва! По-късно осъзна какво е направил и се извини, но за какво ти е извинение при подобни обстоятелства? Все пак трагедията беше ценна за мен, доколкото си извадих поука. Сега вече страня от странници.
Да, посрещам зимата с вътрешен мир. Предполагам, че бях забравил как изглежда в действителност. Мислех си за зимата като за ужасна влага; отвратително време подходящо само за професионален футбол. Но сега виждам и друго – чисти, искрящи дни; дълги, приятни вечери; радостни пламъци в камината. Добра работа ще свърша тази зима. Добър живот ще живея. Краят на лятото не е краят на света. Пия за октомври и… келнер, още малко целина.
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Светът през погледа на Аристотел
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Светът през погледа на Аристотел
Следващ постинг
Предишен постинг
"Да, посрещам зимата с вътрешен мир. Предполагам, че бях забравил как изглежда в действителност. Мислех си за зимата като за ужасна влага; отвратително време подходящо само за професионален футбол. Но сега виждам и друго – чисти, искрящи дни; дълги, приятни вечери; радостни пламъци в камината. Добра работа ще свърша тази зима. Добър живот ще живея. Краят на лятото не е краят на света. Пия за октомври и… келнер, още малко целина."
Абсолутли, Марта Г., както истинската вод - как ;)
Наздраве за пристигащата есен, която обръща лятото по гръб за да зачене мека зима.
Никола А.
цитирайАбсолутли, Марта Г., както истинската вод - как ;)
Наздраве за пристигащата есен, която обръща лятото по гръб за да зачене мека зима.
Никола А.
много добре го е рекъл, естествено като есен
поздрави, Никола, мека да е!
цитирайпоздрави, Никола, мека да е!
3.
feishtica -
:)))
05.09.2010 11:59
05.09.2010 11:59
Драго ми е, че си се завла да разпространяваш. Той, понеже журналист е бил човекът, има цял куп есета и памфлети, все много ведри и топли, и иронични същевременно, съвсем по английски. Запомнила съм един много сладък текст за суеверията, която, съвсем по пуховски завършва с това, че ако закачиш конска подкова на прага и вярваш, че тя ше ти носи щастие, действително ще си щастлив, и да падаш, и да ставаш, защото самата вяра в щастието те прави щастлив и те кара да продължаваш напред. Ще взема да го изкопая и да го преведа някой ден. Но това есенно есе за целината за мен е най-добрият му текст измежду всички кратки форми, които съм чела.
цитирайКрасиво идва есента!
“Под клоните бучка масло, парченце сирене, филия хляб. И ти.”
Да изпием по чаша вино? Хубавото вино вече винаги го свързвам с теб!
Благодаря ти, че сподели този текст! Хубаво да ти е!
цитирай“Под клоните бучка масло, парченце сирене, филия хляб. И ти.”
Да изпием по чаша вино? Хубавото вино вече винаги го свързвам с теб!
Благодаря ти, че сподели този текст! Хубаво да ти е!
тъкмо тънък като есенен мирис на дим хумор - само придава автентичност и цялостност, без да дразни и люти...радвам му се
цитирайтака трябва, Дея!
довечера по чаша червено със залеза;)
цитирайдовечера по чаша червено със залеза;)
Щастлива и красива есен!
цитирайДа извлечеш от подробностите общовалидното и то с такъв финес! И Артър Милн го прави ... майсторски!
А ме усмихна, защото есента наистина идва и с аромата и вкуса на свежа целина, дъхаво предвестие на зимата, но ми лrпсва само една чаша тръпчиво сладостно вино със сиренцето! Наздраве!
цитирайА ме усмихна, защото есента наистина идва и с аромата и вкуса на свежа целина, дъхаво предвестие на зимата, но ми лrпсва само една чаша тръпчиво сладостно вино със сиренцето! Наздраве!
знаех си, че целината има някакво по-дълбоко значение в Живота! :)
Много сладък текст и помага да се настроим положително за за този пъстроцветен сезон. Вече няма да слушам оная песен "Есен, есен, умиращ сезон!" Есента е сезонът на хрупкавата, сладката и много много ароматна ...целина :).
Поздрави, martinki!
цитирайМного сладък текст и помага да се настроим положително за за този пъстроцветен сезон. Вече няма да слушам оная песен "Есен, есен, умиращ сезон!" Есента е сезонът на хрупкавата, сладката и много много ароматна ...целина :).
Поздрави, martinki!
има общо, и на мен така ми се чини,фейщица споменава, че неслучайно е адресиран към мен този текст, и се зарадвах на сродния светоусет, преди три години писах нещо като обяснение в любов на есента, усещам я все така близка, може би откак прехвърлих 33, знам ли
цитирайцелината като средина, като същност, животът не бива да се обикаля предпазливо, а есента сякаш е потапяне и за най-боязливите натури, предполага най-безболезнено сливане
цитирай
12.
razkazvachka -
Привет! Прочетох този подарък някъде вчера докато не бях логната - усмихнат е -
05.09.2010 15:41
05.09.2010 15:41
палав е, нека е заряд за есенно действие - няма още да заспиваме зимен сън...:)))
цитирайникакъв зимен сън, макар да ми е доста сънливо напоследък ;)
цитирайблагодаря! И есента така смело-умело да ти позира!
цитирайБарабар Петко с мъжете и аз да кажа пък нещо!
Въпреки моите най-топли чувства които изпитвам към мистър Милн, ако беше сред нас щях да му отговоря с простичкото "Блях! Целина."
Най-накрая свърши тази сауна в която бяхме затворени последните два месеца и която беше така изтощителна поне за мен. Нека се порадваме на нейният край и да се впуснем в нощния живот на София!
Да живее есента!
цитирайВъпреки моите най-топли чувства които изпитвам към мистър Милн, ако беше сред нас щях да му отговоря с простичкото "Блях! Целина."
Най-накрая свърши тази сауна в която бяхме затворени последните два месеца и която беше така изтощителна поне за мен. Нека се порадваме на нейният край и да се впуснем в нощния живот на София!
Да живее есента!
добре изокал насам ;) не съм опитвала целина, но ми е пределнo есенно ясен м-р Милн
Жива да е!
цитирайЖива да е!
пРЕГРЪДКИ ,ПРИЯТЕЛЧЕ ЗА ПРАЗНИКА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЪЕДИНЕНИЕТО!
цитирайЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЪЕДИНЕНИЕТО!
Страхотно е! Наистина забележителен текст... Бклагодаря ти, martiniki, че го сподели с нас!
цитирайКристализирала натрупност от всичките сезони на живота! А разказното ти есе е сътворително в трептящността си до немай-къде!
цитирайДояде ми се целина! Обожавам мирисът на целина!
Вля ми позитивност в края на лятото! Сега вече е друго! Само целина да има!:)))
цитирайВля ми позитивност в края на лятото! Сега вече е друго! Само целина да има!:)))
после бих добавила и червеното цвекло, и мушмулите, които за мен са признак на есента. А песента, и тя е ведра по същия начин!
цитирайХладна тръпка в целината и тръпна хладина в... лицето на есента. Много здравословен "лицев" цвят на опакия сезон )
цитирайи аз съм апологетствала на есента и пак го правя ;)
хубав следпразничен вторник!
цитирайхубав следпразничен вторник!
радвам се, че ти харесва! поздрави!
цитираймного хубаво си го рекъл - най-силна извечност, кристализирала натрупност от всичките сезони на живота
и аз имам есе в защита на есента; това си е Милново
цитирайи аз имам есе в защита на есента; това си е Милново
и на мен ми се дояде, чак и рецепти си потърсих и почетох за целината - останах с впечатление, че освен всичко друго м-р Милн си е бил и един палавник:))
цитирайсъвпад по червено цвекло, аз пък кестените ги имам за едни есенни погледи - най-подчертаващи дълбочинната височинност сезона;)
Няколко есенни думи и кестени
Не знаех, че са си тръгнали щъркелите - не изпращам ятата и поглед нагоре не вдигам от седмица. Слънцето е още на плочката лято и съучастнически играе, допира слънце до слънцето, слънце до слънцето...Слънчево домино сложих си.
Обичам есента толкова честно, толкова ранено, обречено и неспасяемо. Ниско до топка в стомаха. Обичам чистото и тъжно лице – без сълзите на дъжда, без воала от мъгла, отблизо, с тежките кестени на погледа и - тя щедро пилее погледа си, безгрижно го губи – ето, чува се " туп...туп-туп-туп...туп...", а аз го събирам. Прибирам кестен след кестен в чантата и джобовете, до края на октомври преливам от есенни погледи - обли и топли, и гладки - като милувки. Събирам парцалчета от красивата и дреха, които остават между пръстите ми, когато се наведа да целуна крайчеца на шлейфа `и, шия си пачуърк за зимните тъги и настроения. Пъстро да ми е в сивото. Да ми напомня как обичам есента. Високо като високото и слънце, шарено – като шарения и вятър, шумолящо от всички думи с които облива слуха ми - червени, кафеви и златни, тънички, с жилки, през които прозира слънцето.
Аз дори не разбрах, дори не усетих кога са си тръгнали птиците,
не усетих , че отплават от раменете ми на слънце ресниците,
изведнъж опустя от писукания и удари източния прозорец,
изведнъж е дошла и на естествен език с листата си ми говори.
цитирайНяколко есенни думи и кестени
Не знаех, че са си тръгнали щъркелите - не изпращам ятата и поглед нагоре не вдигам от седмица. Слънцето е още на плочката лято и съучастнически играе, допира слънце до слънцето, слънце до слънцето...Слънчево домино сложих си.
Обичам есента толкова честно, толкова ранено, обречено и неспасяемо. Ниско до топка в стомаха. Обичам чистото и тъжно лице – без сълзите на дъжда, без воала от мъгла, отблизо, с тежките кестени на погледа и - тя щедро пилее погледа си, безгрижно го губи – ето, чува се " туп...туп-туп-туп...туп...", а аз го събирам. Прибирам кестен след кестен в чантата и джобовете, до края на октомври преливам от есенни погледи - обли и топли, и гладки - като милувки. Събирам парцалчета от красивата и дреха, които остават между пръстите ми, когато се наведа да целуна крайчеца на шлейфа `и, шия си пачуърк за зимните тъги и настроения. Пъстро да ми е в сивото. Да ми напомня как обичам есента. Високо като високото и слънце, шарено – като шарения и вятър, шумолящо от всички думи с които облива слуха ми - червени, кафеви и златни, тънички, с жилки, през които прозира слънцето.
Аз дори не разбрах, дори не усетих кога са си тръгнали птиците,
не усетих , че отплават от раменете ми на слънце ресниците,
изведнъж опустя от писукания и удари източния прозорец,
изведнъж е дошла и на естествен език с листата си ми говори.
виж заради тена още повече се навих да пробвам тази целина - много практично есе;))
цитирайМакар че с всеки сезон трябва да намираме вътрешна хармония, моята е най-съвършена с есента :)
цитирайесента и на мен прилепва като втора кожа през последните години, тя ли стана по-мека и пропусклива, аз ли по-улегнала и смирена, но се вмествам и е удобно, и е уютно и се диша
цитирайТърсене