В сряда беше кръгла годишнина от Битката при Манцикерт през 1071 г. Статията е преработена моя тема във Форум Наука от декември 2011 г. 

Азия, люлката на религиите, е станала място на възход и падение на много могъщи империи, без значение дали са просъществували по-дълго или по-кратко. Във втория случай една от значимите такива била Селджукската империя, попълзновенията на която към Светите Земи, довели до Кръстоносните походи и след край й, изгряла звездата на Османската империя, възникнала от нейно малко княжество, а именно Османският бейлик. В същото време попивайки от богатата култура на Персия, тя дала импулс за културно развитие, подем на архитектурата, науката и изкуствата. Тогава се родил и мистичният клон на исляма, а именно суфизмът, дело на иранеца Ал-Газали.

Селджуките били клон на заселилия се през VIII век в Трансоксания тюркски племенен съюз на огузите. Те били наречени така по името на вожда си Селджук. В края на X век той и хората му приели исляма, но езичеството не отмряло веднага или напълно. Нещо повече, според Христо Матанов, през 13 век  сред огузите в Мала Азия още имало видими езически остатъци. При споровете между тюркските Караханиди и персийските Саманиди огузите играели важна роля, което довело до политически вълнения сред огузките племена. Бойците на Селджук се отделили от племенния съюз на огузите и се преселили на юг. През 1025 г. Махмуд Газни взел за заложник сина на Селджук Арслан.

Начело със внуците на Селджук, Тогрул бег и Чагри бег, през 1034 г. Селджуките поставили под своята власт Хорасан и в 1040 г. с победоносната битка при Данданаян изтласкали Газнавидите. Тогрул бег подчинил Персия и през 1055 г. влязъл в Багдад. Тук той получил от Абасидския халиф титлата султан (любопитно е, че същата концепция е използвал Ататюрк след 9 века, принуждавайки първоначално последния османски султан и халиф на Правоверните, Абдул-Меджид Втори, да се откаже от султанската титла през 1922 г. и да остане само халиф, пише историкът  М. Шюкрю-Ханиоглу, чиято книга преводачът й, Явор Сидеров, представи в Регионалната библиотека в Смолян през ноември 2024 г., и аз я получих безплатно, показвайки най-голяма активност  от публиката – доста умел ход предвид важната роля на халифата в ислямския свят).  Според Пламен Павлов срещу брата на Тогрул се бил храбро Арон, синът на цар Иван Владислав  и  внук на Самуиловия брат Арон, през 1048 г. и въпреки, че бил разбит и някои ромейски сановници несправедливо хвърлили вината върху него, това не попречило кариерата му да продължи. Единият му син, Теодор Арон, пък загинал твърде млад в битка пак срещу селджуците  в периода 1055-1056 г. Основаването на държавата на Велики Селджук и тюркската доминация в ислямския свят представлявали повратна точка в историята на ислямската цивилизация и мюсюлманските народи. Във време, когато ислямът се намирал в криза, Селджуките възстановили политическото единство на ислямския свят.

Разцвет

Алп Арслан (1063- 1072), син на Чагри бег,  даровит и енергичен воин, довел Селджукската империя до върха на нейното могъщество. Той разгромил византийците в битката при Манцикерт през 1071 г. и започнал тюркското заселване на Мала Азия. Между битката при Манцикерт през 1071 и битката при Кьосе Даг през 1243 г. в Анатолия се заселили 1 милион тюрки. Те не представлявали етническо мнозинство, но били единствената група, която се разпореждала над цялата област. От XII век насетне в европейските източници Анатолия била наричана ,,Турция“. След убийството на Алп Арслан на трона се възкачил синът му Малик Шах I. Той управлявал с помощта на персийския Велик везир Низам ал-Мюлк, който бил за него верен и незаменим помощник и съветник. Под тяхното ръководство селджуките завладели почти цяла Мала Азия, Сирия и Палестина. Превземането на Светите земи  и особено оскверняването на Гроба Господен, станало причина за Първия кръстоносен поход. През 1077 г. бил основан Иконийският султанат със столица Иконион (днес Кония). При Малик Шах и Низам ал-Мюлк Селджукската империя достигнала зенита на своята мощ.

Битката при Манцикерт

Роман IV Диоген, император от 1068 г., решил да отстрани селджукската опасност. През лятото на 1071 г. той се отправил на изток. Алп Арслан свалил обсадата на Едеса и тръгнал срещу императора. Те се срещнали до град Манцикерт в Армения на 26 август.
Византийската армия наброявала между 40 и 60 00 души. Селджукската войска била значително по-слаба. Тя включвала и чужди наемници. В състава на византийската армия влизали франки, араби, хазари, печенеги, алани, кумани и др. Ромеите, в чието върховно командване имало разногласия, били проучили слабо местността преди битката. Франкските наемници начело с Росел дьо Байол отказали да участват в сражението, а куманите, които както е известно, изиграли роля и в нашата история, преминали на страната на врага. В началото на битката селджуците се престорили, че бягат. Византийците начело с императора започнали да ги преследват, но изведнъж те се върнали и се нахвърлили върху тях. Решаващо се оказало предателството на пълководеца Андроник Дука, командир на резерва, който се отправил към лагера на ромеите. Лявото и дясното византийско крило били пометени, а остатъкът от центъра заедно с императора и варяжката гвардия били обкръжени. Самият Роман Диоген попаднал в плен. Поражението се развило в истинска катастрофа, тъй като с него започнало завладяването на Мала Азия от турците. Роман Диоген загубил престола, впоследствие въпреки опитите си да го върне, бил ослепен и починал от раните си. Разразилата се борба за власт, събудила надеждите на българите за възстановяване на независимостта им. Избухнали въстанията на Константин Бодин, на граничаря Нестор, бунтовете на павликянина Лека, на Добромир в днешен Несебър, а след идването на властта на Комнините (свързали се с Ароновците, чрез Ирина, съпругата на Алексей Първи Комнин, чиято майка, Мария, била дъщеря на  Траян и правнучка на Иван Владислав и събудила възхищение със своята красота, ум и други качества, като дори облагородила външно Комниновия род според внучката й, Иринината дъщеря и знаменита писателка Анна Комнина), на павликянина Травъл, но по редица причини те завършили с неуспех.

Организация

Селджукските турци успели да изградят най-добрата от съществуващите тогава административни структури. Тъй като те не притежавали свое високоразвито тюркско културно и литературно наследство, възприели културното и литературно наследство на Персия, изпитвайки нейното несъмнено благотворно влияние, така че персийският език станал техен административен и културен език.  Нещо подобно станало и с арабите преди тях. Персийската култура на селджуките от Анатолия се считала за великолепна. Но и Персия под тяхна власт преживяла своеобразен Ренесанс. Едва с разпадането на селджукската централна власт през XIV век тюркският се развил като паралелен език в управляващите кръгове и литературата.

Политиката на селджуките се определяла от 2 фактора :

1. Желанията и потребностите на султана и на неговите съветници и администратори от една страна,
2. Потребностите на туркменските номади, които съставлявали една важна част от селджукската бойна сила, от друга.

Стълбица на властта:

- султан (самостоятелен владетел , подчинява се на авторитета на халифа);
- везир (пръв министър);
- емир (военен лидер) ;
- местни аристократи
Следва продължение...
Ето източниците за Ароновците и за Ататюрк.Пламен Павлов. ,,Династията на Крум“, изд. ,,Българска история“, 2020 г.
М. Шюкрю Ханиоглу. ,,Ататюрк. История на идеи“, Университетско издателство ,,Св. Климент Охридски", 2024 г.



Империята през 1072 г. 









Алп Арслан

Видеа за въпросната битка, в първото има български субтитри, но е лош механичен превод.
 

много интересно и грамотно написано - браво.

много интересно и грамотно написано - браво.

Много ти благодаря! Имам и статия за Битката при Мохач през 1526 г., от която вчера станаха 500 години, но постингът е от 2021 г. и пак е преработена стара тема в същия форум. Важни битки са, променили света. Може да я видиш в архива ми под профилната ми снимка - 2021, август, 29-ти. Поздрави и хубав ден!

Интересна публикация. Направи ми впечатление извода, че след превземането на Персия тя е процъфтяла. Обикновено е обратното. Само завоевателя печели.
Поздрави!

Благодаря ти за отзива! Да, така се получава. Победените побеждават победителите. Интересен парадокс. Това е т.н. Иранско интермецо през Средновековието - Иран, възстановил своята независимост, е управляван разделен на различни държави. Шиитският ислям е свързан с персите чрез брака на шиитския водач със сасанидска принцеса, макар че до началото на 16 век сунитският е бил официална религия в страната. Ислямският Златен век реално е ирански. Авицена, Омар Хаям, Ал-Хорезми, дал името си на алгоритъма, и не само те са иранци. Селджуките не са били жестоки към Персия. После Чингис хан, Хулагу и Тамерлан са били, но и в случая с тях е същото. Дори по-рано Древна Гърция и Тракия и Рим, с някои богове и култове. Макар че римската религия не е била съвсем лишена от оригиналност, както традиционно се смята. Римляните се запалват по древногръцката литература и драматургия, по Олимпийските игри и тракийските мистерии и вино. Траките се оказват страхотни легионери. Дори намерих благодарение на Уикипедията на немски надгробната плоча на един от тях във Висбаден, столицата на провинция Хесен - Тит Флавий Целз от племето сапеи. Много императори са от тракийски или трако-илирийски произход. Максимин Първи Тракиец, за когото беше майската среща на клуба ми по история към Смолянската библиотека, е от днешните ни земи, провинция Горна Мизия. Вдъхновил е генерал Максим от ,,Гладиатор" от 2001 като суров и справедлив воин. Същински великан, здравеняк, както и добър администратор. Дори има заслуга за възстановяването на монетосеченето в Анхиало, за което е писал Леонлеоновпом2 в своя книга, която ми подари през 2023 г. Лека нощ!

Честити Имен и Рожден ден!
Да си жив и здрав!
Пожелавам ти от сърце житейски и творчески успехи!

ПП Вече не съм в България Следващите десет дни може връзката да е трудна!

Много ти благодаря, жив и здрав да си! Няма проблем, когато ти е удобно. Приятно изкарване!