Втората ми статия от тази година. На 14 февруари се навършиха 90 години от смъртта му.

Александър Гучков - участникът в Илинденското въстание

Най-ярката личност и същевременно една от най-противоречивите и не толкова известни на руския политически небосклон в началото на 20 век е Александър Гучков. Крупен бизнесмен милионер, политик, дуелист, той е свързан и с България. Участва в Илинденското въстание и организира преврата на 9 юни 1923 г. Парадоксално, но именно неимоверните му усилия да спаси Руската империя, в крайна сметка довеждат до нейния крах.

Александър Иванович Гучков се ражда на 14 октомври (26 по нов стил) 1862 г. в семейството на Иван Гучков, крупен потомствен търговец. Майка му е французойка, дошла в Русия, която баща му е успял да раздели от съпруга й, московски търговец. Гучкови  произхождат от крепостния селянин Фьодор Гучков и са единоверци, течение в старообрядството, признаващо юрисдикцията на руската православна гръко-католическа църква. Братята му близнаци Николай и Фьодор също прославят имената си – първият работи в Московската дума и става кмет на Москва (1905-1912), а вторият е основател на  популярния вестник ,,Гласът на Москва“. Другият му брат Константин управлява Московската заемна банка. Още като гимназист е виден стремежът му към изява, смели постъпки и приключения – през 1877 г.  иска да отиде да се бие за свободата на България и даже планира да убие британския премиер Бенджамин Дизраели, но не му дават  да отиде защото е малък, а дръзкият план пропада. Получава изключително широко образование – освен че завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет,  слуша лекции в Берлин, Хайделберг и Виена, изучава история, международно, държавно и финансово право, политикономия и трудово законодателство. Преминава военна служба и макар тя да не продължава дълго, оставя в него любов към армията за цял живот.

Ясно се откроява склонността му към практическа работа, благотворителност и помощ на хората. Затова  тръгва да оказва помощ на гладуващото население в Поволжието. През 1895 г. го виждаме да помага на арменците в Османската империя. Помага и на властите в Китай в борбата срещу чумата. През 1899 г. отива като доброволец  в Англо-бурската война на страната на бурите. В крайна сметка е ранен в крака, оставайки куц доживот и попада в плен, но англичаните са възхитени от храбростта му и го освобождават. През 1900 г. участва в Китайския поход. През 1903 г. отива в Македония, за да се сражава на страната на македонските българи в Илинденското въстание, оставяйки годеницата си Мария Зилоти, братовчедка на Рахманинов. Щабът на революционерите е в Рилския манастир. Историкът Виктор Козодой отбелязва, че от този период са останали само писма. И че ако българите са знаели какво ще направи след 20 години, е нямало да го пуснат жив. Връща се в родината и се жени за годеницата си. На следващата 1904 г. отива като доброволец в Руско-японската война. Пленен е, но японците също го пускат, предизвиквайки и тяхното възхищение, тъй като се е грижел еднакво за ранените руски и японски войници.

През 1905 г. започва Първата руска революция, в хода на която се създава Държавната дума. Предприемачът става председател на партията ,,Съюз на 17 октомври“ или октябристи – названието идва от Манифеста на император Николай II от 17 октомври 1905 г.,  с който се създава Думата и се провъзгласяват граждански и политически свободи. Александър Иванович се застъпва за  конституционна монархия, единна и неделима Русия, като в същото време признава правото на културна автономия на нейните народи. Поддържа активно реформите на Пьотър Столипин, с когото са връстници, ,,деца“ на великите реформи на Александър II, насочени към модернизация на страната. Депутат е в Третата Дума (1907-1912), като от 1910 до 1911 г. е  неин председател, с кратко прекъсване, когато излежава присъда в Петропавловската крепост за участие в дуел срещу граф Уваров. Дуелите са още една проява на буйния му характер и склонността му към приключения. В един момент предизвиква на дуел лидера на Кадетската партия Павел Милюков, който също е за конституционна монархия и симпатизира на българската кауза в Македония. Дуелира се и с полковник Мясоедов, който през 1915 г. ще бъде обесен по обвинение в шпионаж в полза на Германия не без участието на Гучков, но днес се приема, че е бил  напълно невинен. Появяват се някои търкания със Столипин, но въпреки това лидерът на октябристите е потресен от убийството му през септември 1911 г. , след което минава в опозиция.  През 1912-1913 г. се сражава като доброволец в Балканската война, помагайки на ранените под флага на Червения кръст, за което е награден с български и сръбски ордени. Много точно описание му дава граф Вите, който при това даже е критично настроен към него - ,,любител на силните усещания и храбър човек“.

В Първата световна война Гучков играе важна роля като организатор  на снабдяването на армията. Председател е на Централния военно-промишления комитет. И тук идва парадоксът – легални, а не нелегални структури готвят революция. Милионерът още през 1912 г. се превръща в личен враг на императрица Александра Фьодоровна, произнасяйки реч в парламента срещу Распутин. Концепцията на заговора е в духа на старите дворцови преврати от 18 век – да се арестува Николай II и да  бъде принуден да абдикира в полза на сина си Алексей с регент царския брат, великия княз Михаил Александрович. В общи линии планът  на политика е осъществен в хода на Февруарската революция, като в същото време се оказва напълно неподготвен за нея.  На 28 февруари (13 март по нов стил) 1917 г., след като разбира, че за потушаването на бунта няма сили, той оглавява военната комисия на Временния комитет на Държавната дума.  Но не е могъл да предвиди, че царят (чиято абдикация Гучков приема заедно с Василий Шулгин), ще се отрече и за себе си, и за сина си, а след него и Михаил и това ще хвърли страната  в хаос. Във Временното правителство Александър Иванович получава поста на военен и морски министър. Но както казват основателно, това е най-неуспешният  период в кариерата му. Опитва безуспешно да се бори с влиянието на Заповед № 1 на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати, подриваща дисциплината в армията. През май 1917 г. напуска поста. Според спомените на Врангел бива зачислен за доброволец на Югозападния фронт. През август подкрепя Корниловския метеж, като след потушаването му за кратко е арестуван.

След Октомврийската революция бизнесменът влага всичките си финансови средства за подкрепа на Бялото движение, скривайки се за известно време в Есентуки. През януари 1919 г. Антон Деникин го изпраща за преговори в Париж и Лондон. Среща се с Раймон Поанкаре, президент на Франция и Уинстън Чърчил, британски военен министър. Дори предлага да се вербуват в България доброволци  за борба със съветската власт и да се сформира армия от руските военнопленници задграница. В периода 1921-1923 г. е председател на Руския парламентарен комитет. Ала монархическата емиграция никога не му прощава участието му в падането на монархията. В метрото в Берлин става жертва на побой от крайнодесен монархист. Всички нападки на дясната емиграция към него обаче са прекратени след като той става инициатор на преврата срещу Стамболийски на 9 юни 1923 в България.  В писмо  до барон Врангел  от 25 декември 1922 г. Гучков  пише, че превратът е единственото възможно средство за спасяването на местния руски военен контигент. Историкът Виктор Козодой представя книга по този въпрос през 2019 г. в София. В преврата изиграват ключова роля частите на Руската армия, макар че Врангел отрича руско участие. Според Козодой ситуацията в София през 1923 г. напомня тази  в Петроград през 1917 г. Все пак не всички историци са съгласни с това. Има сходства с полковник Дамян Велчев. И двамата обичат армията, и двамата са дръзки и авантюристи по дух, и двамата заговорничат срещу монарха и стават военни министри, и двамата се опитват да се борят с влиянието на болшевиките, но търпят провал и умират в емиграция. Не на последно място, и двамата са обвинявани, че са способствали установяването на комунистическо управление, въпреки противоположните им намерения.

В емиграция във Франция Гучков продължава обществената си и благотворителна дейност. В началото на 30-те години дори допуска известно сътрудничество със СССР за борба с Гладомора. По същото време разбира, че дъщеря му Вера Гучкова сътрудничи на съветските служби. Тук трябва да вметнем, че се развежда с Мария  Зилоти и встъпва във втори брак, от който има син на име Андрей (1929-2013). Дружи с Николай Скоблин и жена му Надежда Плевицка независимо от подозренията към  тях. С идването на власт на Хитлер през 1933 г. милионерът става непримирим противник на нацистите и дори предвижда бъдеща война между Германия и Съветския съюз. През 1934-1935 г. безуспешно се опитва да издейства визи за Франция за Иван и Борис Солоневичи, избягали от съветските лагери във Финландия, които в крайна сметка идват в България. Откриват му рак и здравословното му състояние се влошава. На 14 февруари 1936 г. Александър Гучков умира. Погребан е в парижкото гробище Пер-Лашез, като на погребението му присъстват както леви, така и десни руски политици и общественици. Както казва Милюков, ,,Гучков умря неразгадан“. Мистериите продължават и посмъртно. По време на немската окупация урната с праха му загадъчно изчезва.

Гучков проявява голяма воля, енергия и амбиция, но в крайна сметка, както пише Вадим Ерлихман, не отговаря на предизвикателствата на времето. Дейността му е урок как често плановете и действията водят до противоположен резултат. На другата везна остават грижата му за хората и подкрепата за българското дело в Македония.

Източници:

Л.А. Можаева.  ГУЧКОВ АЛЕКСАНДР ИВАНОВИЧ (1862 – 1936). КиберЛенинка. PDF.

Октябрист Александр Гучков - балканские сюжеты - Виктор Козодой - Цена Революции - 2017-05-21:

https://echofm.online/archive/cenapobedy/44169

Александр Гучков и «белые» на Балканах: 1920-1922 гг. - Виктор Козодой - Цена Революции - 2021-05-16:

https://echofm.online/archive/cenapobedy/44363

Александр Гучков и «белый» переворот в Болгарии 9 июня 1923 года - Виктор Козодой - Цена Революции - 2021-05-23:

https://echofm.online/archive/cenapobedy/44364

Гучков Александр Иванович : «Шалая личность»:

https://library.vladimir.ru/vystavki-2/guchkov-aleksandr-ivanovich-shalaya-lichnost.html

Генерал барон Пьотър Врангел. ,,Винаги с чест“. Изд. ,,Еделвайс“, 2023.

Cross.bg. Книга на руски учен търси руската следа в 9-юнския преврат от 1923 г. 19 Юни 2019 | 14:01:

https://www.cross.bg/gychkov-bulgariya-godina-1607186.html

Вадим Эрлихман, кандидат исторических наук. Всегда готов стреляться! Почему военный министр Александр Гучков, отчаянный рубака и дуэлянт, не смог ответить на вызов Времени. 15 мая 2017. Родина - Федеральный выпуск: №5 2017:

https://rodina-history.ru/2017/05/15/rodina-guchkov.html?utm_referrer=https%3A%2F%2Fwww.google.com%2F

Козодой В. И. Александр Иванович Гучков и Великая русская революция. Новосибирск, 2015. ISBN 978-5-9906294-2-4.

Bulgarian Historical Review 50 (2022) 3-4. Reviews of Books

Луиза Ревякина – Козодой, В. И. Белый реванш в стране алых роз. Александр Гучков и государственный переворот 9 июня 1923 года в Болгарии. Новосибирск, Издательство СГУГиТ. 2019. 335 с. (Kozodoy, V.I. White Revenge in the Country of Scarlet Roses. Alexander Guchkov and the Coup d’etat on June 9, 1923 in Bulgaria. Novosibirsk, 2019, 335 p.)249

Сапожников К. Н. Солоневич / Под ред. Е. С. Писаревой. — М.: Молодая гвардия, 2014. — 453 с. — (Жизнь замечательных людей). — ISBN 978-5-235-03693-2.

 
 

Абдикацията на Николай II -  картина на художник, Гучков е четвъртият отляво-надясно, а Василий Шулгин - третият. 
Източник и на двете снимки: https://library.vladimir.ru/vystavki-2/guchkov-aleksandr-ivanovich-shalaya-lichnost.html


Книгата на Виктор Козодой на български. Източник: 
https://academicabooks.bg/product/%D0%B1%D1%8F%D0%BB-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B7/

В моето видео съм допуснал неволно някои неточности, тъй като не съм проверявал някои факти. Не знам защо звукът пращи и на моменти прекъсва.  Вероятно е по технически причини. Предишният ми лаптоп е стар. За жалост, в подкаста на Пьотър Тихонов изобщо не става дума за българските му връзки.

тябва ти малко повече самочувстие, според мен:)

Здравей, благодаря ти! Просто съм малко по-затворен. Като другите ми статии и тази я замислях много дълго време и най-накрая я реализирах. Лека нощ!

Това си е сериозен труд. Започвам да си мисля, че писането на проза е по-лесно.
Браво на теб!

Благодаря ти! Писането на статии също е трудно по своему. Поздрави и хубава неделя!