В началото на миналата седмица беше кръгла годишнина от последната Дойранската епопея. За мен това е и лична история, защото прапрадядо е бил войник в 34-ти пехотен Троянски полк, пазим щика му. Поклон пред генерал Вазов и останалите герои!
Източник и носител на авторските права върху снимките - Изгубената България
http://www.lostbulgaria.com/



Войници и офицери от 34-ти пехотен Троянски полк, с богати трофеи от пленено британско въоръжение - пушки, картечници, каски. Дойран, лятото на 1917 г.



Южния фронт, Дойранското езеро, 10 септември 1917 г. - войници пред полевата къпалня на 61-ви пехотен полк, над входа е написано “Обединена България - къпалня здраве”.


 
Генерал-майор Владимир Вазов, командващ 9-та пехотна дивизия, и командващият Първа армия генерал-лейтенант Димитър Гешов правят преглед на 33-ти пехотен Свищовски полк, Дойран, 1917 г.






Капитан от кавалерията (ротмистър) на кон при Дойран, 1918 г.




3 януарий 1918 г. – Чалаклий, Дойранско, артистът от полевия театър Иван Станев (клекнал) играе ръченица с войници.




Н.В.Княз Борис на брега на Дойранското езеро, облечен в автомобилен сюртук в качеството си на свръзка между щабовете. С него са ген. Рачо Петров (ляво) и подполк. Никола Куртоклиев - адютант на Престолонаследника, 1917 г.



Артилерийски снаряди, предназначени за Дойран, с надпис: “Гергьовски подарък от град Солун на 26 май 1918г.”.

И... разбира се, когато чуем Дойран, веднага блясваме с очи, сърцата ни се изпълват с гордост и почит, пред подвига на великия български генерал-лейтенант Владимир Вазов /8-мото дете в семейство Вазови, брат на Иван Вазов и генерал Георги Вазов/ през 1918 г., спечелил битката при Дойран с едва 7000 войници /именно тук е тежко ранен от англичаните Гео Милев и губи окото си/ срещу огромната английско-гръцка войска на Антантата, в която се бият 50000 войници /1:7/, водени от английския генерал Милн. Същият, който през 1936 г. в Лондон, при посещението на ген. Вазов издава командата "За почест! Мирно! Свалете знамената! Минава великият българският генерал Владимир Вазов – героят от Дойран." И до днес стратегията на ген. Владимир Вазов се изучава във висшите военни училища в Европа.

В Дойранската епопея участват много български творци:

Офицерски кандидат Гео Милев, преводач в 34-и пехотен Троянски полк, пише: "Небето беше нажежена червена мед, хвърляща кървави отблясъци по околните върхове. Гореше Дойран, запален от неприятелските гранати. Барабанен огън. Непрекъснато, през целия ден, бетонният свод над главите ни се тресе. Цял ден. Чак додето слънцето изчезне някъде над надвисналите зад Вардара облаци".

В Дойранската епопея участват и създават творби не само писатели, но и художници, композитори и музиканти. Кореспондентът на дивизията Николай Райнов създава стихотворението „Дъб” и пише „Книга за царете”, както и няколко глави от „Видения за древна България”.

Вълнуващият нежен лирик Никола Лилиев пише в дописката "Нощ над Поленин" за списание "Отечество": "Хладната лятна вечер бавно догаря и над Поленин спуща морни крила нощ тъмна и зловеща. Езерото тъне в мълчание и неговите сънни нощи бленуват блясъка на първата отразена звезда".

На Дойранската позиция се сражава подпоручик Сергей Румянцев. Ранен, той пише стихотворението „Финал”. Позицията посещават Йордан Йовков и Антон Страшимиров, който пише: „Бързай лодкарю, тегли към брега; езерото се запали, то гори в кървави пламъци”. Александър Морфов и Камен Луков предизвикват възхищение със своите маршове."

Много се радвам, че коментираш при мен и ти благодаря за прекрасните допълнения. Да, осезаемо е участието им. Воините на перото могат да бъдат и воини буквално. Имам статия за генерал Стефан Нерезов, който командва Първа армия, в състава на която е Девета дивизия, а през 1915-16 командва същата дивизия, личност с много големи заслуги, ще се радвам, ако я погледнеш. Постинг в блога ми от 12 ноември 2022. Поздрави!

Да, Българите, така се окопали по нареждане на генерал Вазов, че продължителната артилепийска канонада, на която били подложени преди да бъдат аткувани позициите им, се оказала безполезна!
След като артилерията спряла да стреля и пехотата тръгнала в атака, те заели позиции и котато тя долижила на сто- сто и петдисет метра, открили ураганен огън Станалото е описано от французин, участник , много картинно:
Българите според него са невероятни войници! Подложени на такъв огън, при който просто няма метър, пропуснат от снаряд, те тръгват в атака Смятат , че няма и един оцелял Българин! Просто ще се разходят да позициите им, да видят, че няма оцелели
А те, като ,че ли, изпълзяли от калта, ги посрещнали с такъв огън, че малцина се спасили....

Да, постарали са се здраво с укритията, бях чел, че загубите ни са само 494 убити и 1200 ранени. В отчаянието си генерал Милн праща готвачите от полевите кухни. И жените на войниците дълги години месели баници на генерал Вазов за това, че върнал мъжете им живи.

Генерал Вазов, когато заели позициите и огледал терена, наредил да се окопаят дълбоко! Настъпило брожение, защо е необходимо това? Отговорил кратко- ще разберете!
Наистина, как да предвидят замисъла му, това и англичаните не очаквали!