Пети материал от серия за беломигрантите в България, както и първи за беломигрант, починал и погребан у нас. На 19 октомври се навършиха 55 години от смъртта му, а в началото на годината 100 години от идването му в България. Предишните материали от поредицата:
https://monarh1991.blog.bg/history/2019/02/24/bialata-emigraciia-v-bylgariia-boris-solonevich.1647055
https://monarh1991.blog.bg/history/2019/07/31/bialata-emigraciia-v-bylgariia-ivan-solonevich-posledniiat-r.1668429
https://monarh1991.blog.bg/history/2020/01/27/bialata-emigraciia-v-bylgariia-aleksandyr-kutepov.1693920
https://monarh1991.blog.bg/history/2020/07/31/bialata-emigraciia-v-bylgariia-germanci-v-bylgariia-fridrih-.1721604

Романът ,,Тихият Дон“ на Михаил Шолохов  носи на автора си Нобелова награда, макар че споровете около авторството му не утихват и до днес. Не толкова известно на широката публика е, че един от ярките персонажи в романа е реална историческа личност, спомената с истинското си име, която живее и умира в България и даже се намесва в спора, а именно Павел Назариевич Кудинов, водачът на Вьошенското въстание през 1919 г. по време на Гражданската война. Той е изключителен човек с интересна и трагична съдба.

Павел Назариевич Кудинов се ражда на 13 януари по нов стил 1891 г. в хутор на станица Вьошенская в бедното и многодетно семейство на казак от средната класа. Отрано помага  на баща си. Постъпва в курсове на жандармско училище и получава длъжността писар  в окръжното управление на полицията.  Скоро го призовават на военна служба в 12-ти Донски казашки полк.  Павел се отличава с необикновената си физическа сила, която му носи  сериозни успехи в спортни състезания. През 1914 г.  взима участие в Първата световна война в редиците на своя полк. Проявява се в боевете и получава 4 Георгиевски кръста. Това поражда у него някои надежди за офицерски чин. Кандидатства в Новочеркаското военно училище, но се проваля на изпитите. Неуспехът обаче ни най-малко не обезкуражава младия казак и той успява да постъпи в Иркутското военно училище. Тук вече успехът му е очевиден и през 1916 г. отново е на фронта, вече с чин хорунжий.

През 1918 г. след като болшевиките сключват мир с немците Павел Кудинов се връща в родната Вьошенская станица. През пролетта на същата година казаците въстават и свалят съветската власт. В състава на Донската армия  той участва в боевете с  болшевиките. Към  края на 1918 г. след неуспешните атаки на Царицин и капитулацията на Германия, с която Донският атаман Краснов се е съюзил,  казаците губят ентусиазъм и се разотиват по домовете. Но политиката на репресии на болшевиките, която грози  ги грози с пълно изтребление, т.н. Разказачване или Казашки геноцид, става причина за взрив на недоволството им, кулминирал във Вьошенското въстание, което обхваща целия  Горнодонски окръг. Начело на него застава тъкмо Павел Кудинов. (За Вьошенското въстание съм писал тук:
https://monarh1991.blog.bg/history/2019/03/11/vioshenskoto-vystanie.1648993) Интересно е,че в съветската историческа литература въстанието почти не се отразява, за сметка на това е описано и то поразително точно в ,,Тихият Дон“ на Михаил Шолохов, където  заема ј от текста. Това е единственото успешно антисъветско въстание в Гражданската война. Под умелото ръководство на Кудинов три месеца въстаниците отблъскват атаките на болшевиките, докато на помощ  им идва  конницата на Донската армия начело с генерал Секретьов, също персонаж от романа и белоемигрант в България, чиято съдба е не по-малко трагична. Тъй като бялото командване няма доверие на въстаниците, частите са разоръжени. Кудинов  продължава участието си в  Бялото движение. През 1920 г. се евакуира от Крим  с Бялата армия в Константинопол, където работи във фабрика за цимент.

През пролетта на 1921 г. с втората си съпруга Пелагея Санкова и брат си Евгений се преселва в Гърция, където работи в лозя. Първата му съпруга със сина им се установяват в Баку. През есента на същата година с се връща в Константинопол, а  в началото на 1922 г. с група  казаци емигранти  идва в България. Първоначално се заселва в София, а после в село Княз Александрово(днес Димово). Препитава се със свиневъдство и фотография и покрай  това отваря  бакалия. У нас Кудинов  се занимава със сериозна публицистична дейност, през  1931 г. публикува първия си крупен научен труд  ,,Въстанието на Горнодонци през  1919 г.“ В края на 20-те  години се увлича по популярната сред казашката емиграция идея за създаване на казашка държава. През втората половина на 30-те създава свое собствено политическо движение – Съюз  на казаците националисти, а през 1937 г. започва да издава свое списание на име ,,Свободен Дон“ . Списанието агитира за избирането за донски атаман на  Пьотър Попов, който в началото на 20-те години създава в Габрово първата емигрантска донска станица. В крайна сметка това става факт. По това време бившият офицер живее в София. Въпреки че е успял да се скара с почти всички лидери на казашката емиграция, в емигрантските среди с мнението му се  съобразяват.

През 1938 г. в ръцете на Кудинов попада романът на Михаил Шолохов ,,Тихият Дон“, издаден на български език. След като  го прочита, в мирогледа му настъпва коренен поврат. От привърженик на казашкия сепаратизъм, той застава на позициите на руския патриотизъм. През същата година е арестува н от  българската полиция за шпионаж в полза на Съветите. Показателна е и беседата му с българския агент Браунер, в която той казва ,,Русия  си остава Русия“. Най-вероятно  не е бил шпионин, а е търсил контакти с роднините си, останали  в съветска Русия. Въдворен е в провинцията, а през следващата 1939 г. му повдигат обвинение в разлагане на руската емиграция. Изгонен е от страната, живее в Румъния и Турция, където също е арестуван по обвинения в шпионаж. Малко преди началото на Втората световна война се връща в страната ни. Когато Германия напада СССР, той не само не сътрудничи, а и категорично застава против каквото и да било сътрудничество на казаците с Германия.

Колкото и да е странно, трагичен обрат в живота му настъпва след  навлизането на съветската армия в България. През ноември 1944 г. е  предаден от  българското правителство на СССР и е арестуван от контраразузнаването на СМЕРШ. Военният трибунал го оправдава, още повече, че е осъдил сътрудничеството с нацистите. Но  това не го спасява от отмъщението на болшевиките и като водач на Вьошенското въстание е  осъден  на 10 години принудителен труд. Въпреки тежките изпитания, запазва своята физическа и морална сила. През 1955 г. е освободен, след като е излежал присъдъта си и  престоява няколко месеца в лагер за чуждестранни граждани. Отива в родната си Вьошенская станица, където се надява да срещне Шолохов, но писателя го няма, КГБ храни абсурдни подозрения, че Кудинов подготвя атента т срещу Шолохов, освен това всичките му родственици са измрели. Абсурден е и предлогът да му откажат да се засели в родното си място – липса на съветско гражданство.

В крайна сметка Павел Кудинов се връща в България, в Димово, но животът му и тук не е лек. Работи в ТКЗС. Обвиняват го, че е скрил  аристократичния произход на жена си и го уволняват от  ТКЗС-то, а жена му от училището, където тя е преподавала  руски език на децата цели 18 години.  В последните си години живее в изключителна бедност. Намесва се в спора за авторството на Шолохов и именно благодарение на неговото  потвърждение писателят получава Нобелова награда за литература през 1965 г. Ето мнението  на  казака за произведението: “Романът на Шолохов “Тихият Дон” е велико творение на истинския руски дух и сърце.  Колко пелиново горчива беше истината за нашето въстание. И ако знаехте, ако бяхте видели как в чужбина казаците, аргати-работници се събираха вечер при мен в плевнята и четяха “Тихият Дон” до сълзи… Мнозина опитни офицери ме питаха как толкова точно Шолохов е описал въстанието! “Кажете, Павел Назарович, не ли си спомняте като какъв е служил в щаба ви, този Шолохов, че така изчерпателно е изобразил всичко?” Аз, знаейки, че авторът на “Тихият Дон” по онова време е бил още дете, отговарях на войниците: “Това е, приятели мои, талантът. От Бога му е дадено на човека, който потресе душите ни и ни накара всичко да видим отново. И тъгата ни по Русия стана още по-остра”. Повярвайте ми, че онези казаци четяха романа на Шолохов “Тихият Дон” като „Откровението” на Йоан, че плачеха на страниците му и късаха белите си коси. А такива бяха хиляди, тези хора през 1941 г. не можеха и не тръгнаха да воюват срещу Съветска Русия. И зовът на Хитлер “Дранг нах остен” за тях беше глас на луд. И това прозрение в чужбина на хиляди тъмни казаци стана благодарение на “Тихият Дон”, за което предайте на Шолохов моят чистосърдечен казашки земен поклон”.

Българските комунистически власти  даже  лишават престарелия казак от заслужена пенсия. Свидетели разказват, че е стоял на гарата и е гледал с мъка заминаващите за Русия влакове. На 15 октомври 1967 г. е блъснат от влак на гарата и след 4 дни, на 19 октомври, умира в болницата във Видин. Дали е  самоубийство, нещастен случай, или пък нещо друго, се спори. Гробът му се намира и до днес в Димово. Трагична е съдбата му, но той  оставя след себе си ценни записки и своето име в историята и литературата.

Източници:

Вёшенское восстание 1919-2019.Донской Телеграфь. В болгарском городке Видин 19 октября 1967 года отдал Богу душу Донской казак Вёшенской станицы Павел Назарьевич Кудинов (1891-1967).ВКонтакте
Людмила Разогреева. ,,Не милости хочу, а справедливости“. Мир Шолохова“. Журнал ,,Слово“. Hrono.ru
Павел Назарович Кудинов. Видин онлайн: http://www.vidin-online.com/grazhdani/pavel-nazarovich-kudinov
Белая идея. Павел Кудинов, вождь Верхне-Донского восстания:   https://white-idea.livejournal.com/185132.html

Видеата са идентични, просто веселата мелодия от първото, във второто е заменена с по-подходяща.

 

Казаците, те са наследници на Българите от Велика България! Аспаруховите хора изват на коне тук, нали? Победителите на армията на Наполеон са! Оставили и една руска дума в Париж за таверните Бистро! Патрулът бърза, спира в таверната Иска питие и казва на келнера-Бистро!Бистро! Нямат време да чакат!!
Тях чакат нашите въстаници през Април !Донските казаци! И московцине, естествено!
Белогвардиейците не само не са тръгнали да отмъщават, а са се върнали да защитават Русия
Писал съм, как на уговорките от Българи ,да не тръгват, ще пострадат отговаряли- Вие не знаете какво е за нас матушка Рус !Тя е в опасност, ние не можем да сме наблюдатели!
Враговете и, на Болшевишката Рус , тръгват да я защитават!?
Такъв е бил и Кудинов Прав е, свише е дадено на Шолохов И да му го е разказал някой, да го е прочел, всичко е минало през главата и перото му Дарбата е негова и е безспорна!
В Поморие един познат даде материал да му го обработя и да ползвам връзките си ,да се публикува Със съавторство Написах го, допълних празноти, коригирах слаби места, свързах фактите Мислих и се писах на второ място Грабнаха материала Дадох го преди това и на него Не му стана приятно съавторството, въпреки ,че беше се съгласир но като го прочете, светна Е, това е вече нещо друго, което исках-бяха думите му! да , искал го е, но се получи при моята намеса
Не се поставям до Шолохов, напротив, само искам да подчертая разликата между далият материала и пуббликувалия го!
Той поне е имал късмет, че честни и достойни хора като Кудинов са дали атестация
Нашите Вазов, Дончев, Хайтов не са имали този късмет
При нас завистта е професия!

Хубав ден, приятелю!

Да, Стара Велика България е обхващала и Дон, региона освен реката. Между другото, в началото на 20-те години София е казашка столица. И нещо за твоя край - една от най-многобройните казашки станици е в Анхиало. И в Бургас е имало, цели 200 души, но към края на 20-те повечето обитатели са се върнали. Винаги има какво да науча от теб. Жалко, че нямаме лауреат и в други сфери, като физиката, а там също има достойни наши имена. Не знам дали е заради същите фактори. Радвам се, че си доразвил темата за авторството, оставих коментар и там.