Днес се отбелязват 495 г. от Битката при Мохач на 29 август 1526 г., която бележи началото на Османската експанзия в Централна Европа. Известна е и като Първата битка при Мохач, защото Втората е през 1687 г., ознаменуваща заедно с Виенската през 1683 г. и Битката при Зента през 1697 г. края  на тази експанзия.  Тематично и покрай 105  г. от влизането на Румъния в Първата световна на завчерашната дата 27 август, когато тя проявява прекомерни претенции и към Австро-Унгария за земите до Тиса, действайки  подмолно и срущу България, както през 1912-13г.  Унгарските крале от Бела Четвърти  през 13 век носят и титлата ,,Крал на България" и това се запазва де юре чак до 1918 г. 
По-голямата част от  текста е от стара моя тема от 2012 г. във Форум Наука, преработена току-що. 
https://www.forumnauka.bg/topic/13526-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D1%85%D0%B0%D1%87-29-%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82-1526-%D0%B3/

През 1521 г. след десетилетия на битки османците завладяват  Белград, изселвайки преоладаващо българското му население в Източна Тракия и разширяват империята си в северозападна посока. Със селското въстание на Дьорд Дожа(който е рицар с военни дарби и това допринася за първоначалните успехи на въстаниците) през 1514 г. и неговия разгром съпротивителните сили на Унгария сериозно са отслабени. Предпоставки за упадъка на страната са създадени по-рано, през  15 век, когато синът на видния рицар и борец срещу османската експанзия Янош Хунияди, Матиаш Корвин, отдава повече приоритет на Западна Европ,   като воюва  с Австрия на Хабсбургите и даже превзема през 1485 г. Виена, пропилявайки и огромни финансови средства.  През 1526 г. последва следващ османски поход, който се насочва срещу Маджарско. Султан Сюлейман Великолепни, който е вторият османски халиф на ислямския свят, наследил от баща си съществено разширена  могъща империя, иска данък от кралството и когато то отказва да плати данъка, той се отправя на север с една от 60 до 70 000 души армия, в състава на която влизат 10 000 спахии и 12 000 еничари като елитни войски. Сериозно е превъзходството освен в жива сила, и в  артилерия. На 15 август крал Лайош, царуващ от 1516 г., едва на 20 години, тръгва от Толна със войската си от около 25 000 до 40 000 души , в голямата си част съставена от селяни. Лагерът на войската е разположен до селото Мохач. Тук кралят иска да изчака другата армия. Князът на Трансилвания Янош Заполски получава нареждане да се присъедини към краля. Той обаче решава да изчака. На 20 август османската войска пресича река Драва и на 29 август се изправя срещу унгарците.                                                                                                            Предупрежденията на полския полковник Леонард Гноински да не се започва битката без предварително познаване на разположението на османските сили не са взети под внимание от унгарските аристократи. Те искат да обърнат османците в бягство. Когато османското съединение на спахиите се показва, цялата тежка конница на унгарците атакува, въпреки че само една част от унгарската войска (28 до 30 000 души) е готова за бой. Спахиите обаче се изтеглят организирано и примамват унгарците към османската артилерия. При артилерийския обстрел са убити много маджари и настава всеобща паника. Бягащите унгарски части са натикани от османците в блатата. 12 000 унгарци са обезглавени, а крал Лайош се удавя в реката , като трупът му е намерен едва след 2 месеца. Общо 24 000 души загиват в тази битка, сред които 4000 рицари. На 10 септември Сюлейман достига Буда, в града го посрещат  посланиците на Испания и Венеция, но после се оттегля и отвежда в робство около 100 000 унгарци.                                                                                       
Битката води и до разделянето на страната. Крал Лайош и кралица Мария,  сестра на императора на Германия и крал на днешна Испания Карл Пети и на ерцхерцога на Австрия Фердинанд Първи, която  бяга на Запад, нямат деца. Част от унгарските благородници избират за крал Фердинанд, но друга част залага на Янош Заполяи. Хърватските благородници, чиято страна  се намира в реална уния с Унгария от 1102 г.  и също се явява крепост на борбата срещу Османската империя, също избират Фердинанд за крал през 1527 г. и така избухва гражданска война, която трае до 1538 г. През 1540 г. Заполяи умира и бива наследен от  малкия си син Янош Втори, но реалната власт принадлежи на вдовицата му. А  на следващата 1541 г. Сюлейман Великолепни превзема за трети път и то трайно Буда, закрепвайки османската власт в Южна и Централна Унгария за повече от 150 години. Западните части, известни като Кралска Унгария,  преминават под  управление то на Австрия, а Източните заедно с днешна Трансилвания, се обособяват в Княжество Трансилвания, където  в хода на Реформацията значителна част от унгарците стават калвинисти.  Такъв е  междувпрочем  потушилият Чипровското въстание  Имре Тьокьоли. 
Точна характеристика на битката дават Хр. Матанов и  Р. Михнева в изследването си  ,,От Галиполи да Лепанто":
,,Двете армии се срещнали на 26 август 1526 г. Същинската битка траяла около два часа: „Мястото, където разположиха армията, беше от Мохач на една, а от Дунав на половин миля ... тук се простираше голямо широко поле ... само отляво между това поле и Дунава имаше блатисти места и мочурища ... Мнозина погълна споменатото бездънно блато. Тялото на краля ... намериха по-късно в един дълбок ров. Тогава в този ров вследствие на наводнението на Дунава имало повече вода, отколкото обикновено, тъй че той се удавил с коня си, както си бил екипиран и въоръжен...". С тези думи описва края на средновековната независима унгарска държава сремският епископ и канцлер на страната Ищван Бродарич - участник в битката64. Така още с втория си поход Сюлейман разчистил пътя на воините си към Централна Европа. Завладяването на Унгария било трагедия не само за народа й. Повече от век тя е една от основните сили, воюващи с османците. Позициите, които има на Балканите, и активните й военни и дипломатически акции особено през 40-те - 70-те години на XVI в. забавят темповете на османското завладяване."

Важна битка е, Симеоне. Бележи края на унгарската държава. Унгарците обаче са по-далеч разположени спрямо централните райони на Османската империя и се освобождават много преди нас. Отделно според това, което съм чел османското робство не е било толкова тежко, както за българите. Битката при Мохач е оказала влияние върху развитието на историята на ЕВРОПА. ХАРЕСВА МИ ДА ЧЕТА ЗА БИТКИ, КОИТО СА ПОВЛИЯЛИ ВЪРХУ ХОДА НА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НЕ САМО ЗА ЕДИН НАРОД.
Поздрави!

Да, бележи края на средновековна Унгария като могъща държава и велика сила, кралството никога не се възстановява. Унгария и Хърватска като католически държави са единствените, паднали под османско иго, но не изцяло. Битката слага край на унията между тях и на рицарството като организирана военна единица. Прав си но трябва да отбележим и че много земи в Панонската низина и то плодородни опустяват в резултат на разоряването им. Когато Буда е освободена през 1686 г., тя се намира в пълен упадък. От друга страна, османците не налагат толкова тежки социални тегоби над унгарските селяни и проявяват търпимост към вероизповеданията. Интересно е, че в Сигетвар, където 40 години след Мохач, се състои легендарната отбрана начело с хърватския генерал и пълководец Никола Зрински, са изградили бюст паметници на него и султан Сюлейман, който превзема града, но умира от разрив на сърцето, като символ на Унгарско-Турското приятелство. Имаше преди няколко години епизод на Ловци на митове по Травъл Ченъл, в който търсеха тюрбето с погребаното сърце на султана близо до града и на финала стана ясно, че са го открили!