Тематично покрай празника на Свети Фотий, учител на Свети Константин-Кирил Философ и Симеон Велики, когато Рим и Цариград спорят кой да покръсти България.  Тогава Християнската църква е още единна. 
Гугъл превод на пасаж от  труда на Константин Грегоровиус ,,История на град Рим през Средните векове",  глава 542 . Николай I става папа. Той се подчинява на архиепископа на Равена. Гръцката схизма на Фотий избухва. Отношения между Рим и българите. Посланиците на цар Борис в Рим. Формосус отива в България като мисионер. Опитайте Рим, за да превърнете тази страна в своя църковна провинция. Българската конституция на Николай I. (Един от резултатите за България в търсачката на тази електронна библиотека)

 ,,По-труден беше спорът с Константинопол, който започна по това време, доведе до нелечим разкол и направи отделянето на Рим от Гръцката империя пълно. Но тези събития, в които блестят имената Фотий и Игнатий, попадат извън сферата на историята на града и могат да бъдат засегнати в него само за кратко. През декември 857 г. православният патриарх Игнатий беше ужасен от службата си по схемите на министър Бардас от император Михаил и протоспатар Фотий, човек, който беше изключителен в своята ерудиция, беше издигнат директно от мирянския клас на византийския стол. В Ориента избухна битка между игнати и фотяни; но страните се обърнаха към Рим, след което папските легати, епископът Радоалд фон Портус (някога привърженик на бунтовния кардинал Анастасий) и Захария фон Анани, си позволиха да бъдат подкупени и одобриха поставянето на Фотий. Сега папата прогони тези предатели на волята си, осъди Фотий на римския синод през април 863 г. и му нареди да се оттегли от патриаршеския стол. Легатите вървяха напред-назад между Рим и Константинопол, така че градът не беше виждал толкова много гърци в стените си от иконоборството. Императорските спатари не донесоха скъпоценни евангелия, а писма, които диктуваха омраза и презрение. Спорът взе догматичен обрат веднага щом Фотий оформи членовете, в които той обвини Латинската църква като ереси: постът им в събота, безбрачието на свещениците и преди всичко това нека се подкупят и одобрят назначаването на Фотий. Сега папата прогони тези предатели на волята си, осъди Фотий на римския синод през април 863 г. и му нареди да се оттегли от патриаршеския стол. Легатите вървяха напред-назад между Рим и Константинопол, така че градът не беше виждал толкова много гърци в стените си от иконоборството. Императорските спатари не донесоха скъпоценни евангелия, а писма, които диктуваха омраза и презрение. Спорът получи догматичен обрат веднага щом Фотий оформи членовете, в които той обвини Латинската църква като ереси: техният пост в събота, безбрачието на свещениците и преди всичко това нека се подкупят и одобрят назначаването на Фотий. Сега папата прогони тези предатели на своята воля, осъди Фотий на римския синод през април 863 г. и му нареди да се оттегли от патриаршеския стол. Легатите вървяха напред-назад между Рим и Константинопол, така че градът не беше виждал толкова много гърци в стените си от иконоборството. Имперските спатари не донесоха скъпоценни евангелия, а писма, които диктуваха омраза и презрение. Спорът взе догматичен обрат веднага щом Фотий оформи членовете, в които той обвини Латинската църква като ереси: постът им в събота, безбрачието на свещениците и преди всичко това да слезе от патриаршеския стол. Легатите вървяха напред-назад между Рим и Константинопол, така че градът не беше виждал толкова много гърци в стените си от иконоборството. Императорските спатари не донесоха скъпоценни евангелия, а писма, които диктуваха омраза и презрение. Спорът взе догматичен обрат веднага щом Фотий оформи членовете, в които той обвини Латинската църква като ереси: постът им в събота, безбрачието на свещениците и преди всичко това да слезе от патриаршеския стол. Легатите вървяха напред-назад между Рим и Константинопол, така че градът не беше виждал толкова много гърци в стените си от иконоборството. Императорските спатари, разбира се, не донесоха скъпоценни евангелия, а писма, които диктуваха омраза и презрение. Спорът взе догматичен обрат веднага щом Фотий оформи членовете, в които той обвини Латинската църква като ереси: постът им в събота, безбрачието на свещениците и преди всичко товаfilioque , приемането на изхода на Светия Дух и от Сина - мнения и неща, които за щастие вече няма да вълнуват ума на нашето време, но през векове, когато човечеството е обедняло от достойни проблеми на философията, те са били достатъчни, за да запалят и да предизвика онова голямо разделение, което сега завинаги разделя двете църкви. Фотий, от своя страна, даде на папата анатема, но той беше свален от наследника си Василий през 867 г., когато император Михаил беше убит и така ожесточената борба се проточи през целия понтификат на Николай.
Кавгата с Изтока беше дълбоко трогната и от успешните отношения на Рим с варварски народ по византийските граници. Когато Григорий Велики протегна бащинската си ръка към Великобритания, за да даде на англосаксонците римския църковен закон, гърците останаха безразлични, но ако Николай се опита да вземе българите в лоното на римската църква, това намерение трябва да предизвика ревността им към висока степен. Този ужасен славянски народ седеше от няколко века на южния бряг на Дунава в богатия пейзаж на Мизия. Често се биеше с франкските графове в Панония и водеше преговори заради границите; тя е проникнала до стените на Константинопол и дълбоко в провинциите от другата страна на Балканите и повече от една гръцка армия се е поддала на стрелите си. От 811 г. дивият български цар пие от черепа на византийски император, когато седи сам на масата, заобиколен от своите ужасни воини, които ядат суровата си храна на фотьойли в далечно разстояние или легнали на земята. Това беше черепът със златна рамка на Никефор, който беше детронирал императрица Ирена. Християнството намери път до тези сурови орди от Византия чрез двама братя, славянските апостоли Константин и Методий от Солун. Цар Борис, в мир с император Лудвиг, се е кръстил на гръцки език през 861 г. под името Михаил; Той беше надмогнал езическата партия на своите велики мъже, която беше след живота му, под закрилата на небесните светии или със сабята и смелостта на храбър войн, и сега изпращаше пратеници в Рим. Съмненията в начина, по който трябва да се покръсти българският народ, вероятно стимулирани от противоречието на мисионерите в неговата страна, където латински и гръцки духовници се противопоставяха, изглежда са намерили своя път в душата на царя, който е бил живеещи в езическите си години по-щастливо невежество. Патриаршеският стол в Константинопол беше само обект на яростна битка между двама претенденти и Борис, който искаше да задържи византийското влияние от страната си, се обърна към папата за съвет и свещеници за своя народ. изглежда са намерили път в душата на царя, който до този момент е прекарал езическите си години в щастливо невежество. Патриаршеското седалище в Константинопол беше само обект на яростна битка между двама претенденти и Борис, който искаше да задържи византийското влияние от страната си, се обърна към папата за съвет и свещеници за своя народ. изглежда са намерили път в душата на царя, който до този момент е прекарал езическите си години в щастливо невежество. Патриаршеският стол в Константинопол беше само обект на яростна битка между двама претенденти и Борис, който искаше да задържи византийското влияние от страната си, се обърна към папата за съвет и свещеници за своя народ.
Българските посланици, водени от собствения син на царя, пристигат в Рим през август 866 година. Сред богатите дарове, които те донесоха със себе си, бяха победоносните оръжия на принца, които той държеше в юмрук по време на битката си с езическите бунтовници; той го определи като посвещение на св. Петър. Новината за това събуди гнева на император Лудвиг, който вече беше ядосан на папата и който беше точно в Беневенто. Той поиска доставката на оръжието и другите български подаръци; той може да помисли, че подобни признаци на победа не подобават на св. Петър и ги е пожелал като военни трофеи за нова провинция на България, която самият той се надява да включи в империята. Николаус даде някои неща, но задържи други с извинения. Българите бяха посрещнати в Рим с отворени обятия. Папата избра двама епископи, които да преподават в България, Павел от Популония и Формос от Порт, който един ден трябваше да носи папската корона. Посолство, предназначено за Константинопол, тръгна с тях, за да пътува до този град през Българската империя. Нунциите стигнали до тази страна щастливо, но на онези, предназначени за византийския двор, не било позволено да преминат границата и трябвало да се върнат обратно. Формос и Павел обаче непрекъснато кръщават войски на българи; те прокудиха гръцките мисионери, убедиха царя да приеме само латински духовници, само римско поклонение, а мъдрият Формос беше търсен от посолство при папата да бъде архиепископ на България. Междувременно Николас отказа тази молба,
Той вече беше успокоил детските съмнения на българите и неговите под заглавието ResponsaОбобщените отговори формират като че ли кодекс на буржоазните конституции за сурова нация. Едва ли има някакъв дълг или проява на буржоазен живот, за който простодушните българи да не са искали разяснения; Те попитаха под каква форма се женят, по кое време могат да се смесят, кога да се хранят през деня, как да се обличат, дали могат да съдят престъпници и си спомниха за диваците от Парагвай и тези, дадени им от йезуитската конституция. Те ме увериха, че досега бяха свикнали да носят конска опашка като знаме пред битката на мъжете, и попитаха какво трябва да въведат вместо този конен символ. Папата замени опашката на коня с кръста. Те казаха, че преди битката били свикнали да практикуват всякакви магьосничества, за да получат победа от боговете, а папата ги посъветвал, вместо да извършват подобни церемонии, да се молят в църквите, да отварят подземията, да освобождават роби и затворници на война. Царят попита дали е християнско да пируваш гордо сам, освен кралицата и воините; папата му отговори чрез увещание за смирение и го увери, че прочутите стари царе са се погрижили да вечерят със своите приятели и роби. На повече политически, отколкото практически въпрос кои епископи трябва да бъдат почитани като истински патриарси, Николай се възползва от добре дошла възможност да отговори достатъчно продължително и силно за Константинопол. Първият от всички патриарси, каза той, беше папата в Рим, чиято църква е основана от князете на апостолите; второто място ще бъде Александрия, като основа на Свети Марк; третата Антиохия, защото Петър е управлявал тази църква, преди да дойде в Рим. Тези трима са апостолски патриархати. Византия и Йерусалим, от друга страна, не бива да претендират за такава власт; седалището в Константинопол не е основано от нито един апостол и патриархът на този град, наречен Нов Рим, е бил наречен понтифик само от благоволението на императорите, но не и по законна причина.
Тази и подобни статии съдържаха българската конституция на Николай I, един от най-забележителните паметници на практическата дейност и мъдростта на Римската църква, която в райони, които едва бяха навлезли в латинците от Валент и Валентиниан, изведнъж без силата на оръжията и трибуналите Римски закони и се ангажира да получи нова провинция в Далечния изток. Отношенията между Николай и цар Борис, от съвсем различно естество, всъщност бяха не по-малко славни за Рим от победите, които Траян някога бе спечелил над цар Децебал в тези крайдунавски региони. Духовната провинция България обаче не остава дълго време във владение на Рим, но още през 870 г. е обединена с гръцката църква."
https://www.projekt-gutenberg.org/gregorov/stadtrom/rom0542.html