Написах този материал в края на в август м.г., но едва сега го публикувам тук. На 13 април м.г. се навършиха 100 години от гибелта му.




Лавър Георгиевич Корнилов е вълнуваща личност, руски военен, генерал от пехотата, географ и етнограф и още редица неща. Известен е   с наречения на негово име Корниловски метеж по време на Руската революция през 1917 г. –явява се едно от главните действащи лица на тази революция, редом с Ленин, Троцки и Керенски, както и като водач на Бялата гвардия по време на Гражданската война, но не по-малко важна и любопитна е биографията му на герой от Руско-японската и  Първата световна война, разузнавач  и пътешественик изследовател. Една от най-интересните и нееднозначни фигури в руската история. Наричали са го и ,,несъстоял се Бонапарт“, и  ,,гробокопач на революцията“, и мъченик и герой, и единственият военачалник, способен да доведе Бялото движение до победа. Дълго време в родината си бива заклеймяван като реакционер  и мракобесник. А заслужава по-сериозно внимание, още повече, че в нашата история също има подобна личност – Борис Дрангов. И двамата са дръзки, мислят независимо – Дрангов като юнкер също е имал конфликт с висш офицер -https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2 . И двамата  не се поколебават да критикуват недъзите на армията, влизайки в конфликт с началството си и с властимащите. И двамата са блестящи офицери и пълководци, и двамата намират доблестна смърт, и то по   един и същ начин – от снаряд. Не на последно място, и двамата дълго време биват забравени незаслужено, заради идеологическата конюнктура.

 
Лавър Корнилов се ражда на 18 август по стар стил/30 август по нов стил  1870 г. в Уст-Каменогорск. Показателно е, че дори  произходът му е обект на спорове. Съгласно една версия, неговият баща, Георгий или Егор Николаевич, е бивш хорунжий на 7-и Сибирски казашки полк. За осем години до раждането на сина си, той излиза от казашкото съсловие и преминава в чин на колежки регистратор. Според друга версия – на омския писател краевед Владимир Шулдяков, бъдещият военен се ражда в семейството на потомствения казак  Георгий Николаевич Корнилов, син на преводач от Каркаралинската станица на Сибирската казашка войска, който се оженил за местната казачка Праскова Илинична Хлиновска,която има калмици в рода си. А трета версия – на историка Шовунов, гласи, че Лавър Корнилов  всъщност е Лавга Хилджирович Делдинов. Той се ражда в семейство на калмик-казак и руска казачка в донската станица Семирагорская. Когато семейството се разпада, малолетният Лавга бива осиновен от  чичо си Георгий Корнилов, живеещ в Уст-Каменогорск, и получа името Лавър. Има още една версия – че майка му е била казахка и в този случай в жилите му не е текла нито капка руска кръв. От майка си Лавър наследява монголоидните черти на лицето, невисок ръст и амбициите на Чингис хан, източната му  външност  ще го откроява сред генералитета на Руската имперторска армия.  Семейството на Корнилов е голямо и на бъдещия бял пълководец му се налага от малък да познае нелекия селски труд  в полето и помага на родителите си в дома. Любознателното момче с интерес посещава местното енорийско училище. Но най-много обича да се занимава сам. Този стремеж към знания у него се запазва през целия му живот.

През 1883 г. Корнилов е зачислен в Сибирския кадетски корпус.  Отначало е приет само като приходящий – издържа успешно всички изпити без френски, тъй като в сибирската степ  няма подоходящи репетитори. Обаче скоро той показва най-високи резултати от всички ученици и бива зачислен  за сметка на хазната. Пред него вече няма никакви пречки за военна кариера . Взел изпитите си с отличие, му е предоставена въможност да избере в кое военно училище да се запише. Любовта му към математиката и неговите особени успехи по този предмет  го карат да се спре на престижното Михайловско артилерийско училище.

И така, през 1889 г. Лавър постъпва в това учебно заведение.  Тук той показва същите блестящи резултати, както и в кадетския корпус. Офицерите от столичните училища предвзето и с насмешка се отнасят с ,,азиатеца“ с ,, нисък“ произход. Има случай, когато един от училищните офицери си позволява обидна безтактност по отношение на Корнилов. Но гордият юнкер не му остава длъжен и му дава да разбере, че няма да му прости оскърблението и ще отстоява честта си докрай. Началникът на училището, узнал за инцидента, незабавно отзовава офицера и прощава на младежа простъпката му.  Юнкерът постъпва в допълнителен курс, който, в случай че го завърши, би му дал право да служи в гвардията или в столичния военен окръг. Но подпоручик  Корнилов избира Туркестан .

През 1892 г. Лавър Георгиевич завършва успешно Михайловското артилерийско училище и  постъпва на служба в  Туркестанската артилерийска бригада. За много офицери това е път към тупик в кариерата, но не и за човек, родил се в Туркестан. Средна Азия и въобще Изтокът са особено пристрастие за него. Тук той вижда благодатно поприще за служене на Родината. Самобразова се и изучава източни езици. След 3 години подава рапорт за постъпване в  Николаевската генералщабна академия. Произведен е в чин поручик, издържа успешно изпитите и постъпва в академията.В нея той учи до 1897 г. По време на обучението си се жени за Таиса Владимировна  Марковина, дъщеря на титулярен съветник и след  една година се ражда дъщеря им Наталия. Един от съратниците му в Бялото движение, атаман Африкан Богаевски, пише в спомените си: ,,Скромният и срамежлив артилерийски офицер, тънък, с невисок ръст,  с монголско лице, беше малко забележим  в академията  и едва по време на изпитите веднага се отличи с блестящи успехи по всички науки“. Условията в това висше учебно заведение са доста строги – достатъчно е слушателят да се провали на един изпит и бива отчислен. Но и тук младият офицер се справя блестящо и получава малък сребърен медал и предсрочно чина капитан, името му е увековечено на почетна мраморна  плоча на академията, която дава висше военно образование в царска Русия. 

Най-добрите випускници  на Николаевската генералщабна академия се ползват с право на избор къде да служат – налице са много възможности в европейската част на Руската империя. Но капитан Корнилов поразява всички със своето решение – избира Туркестанския военен окръг  - и то не Ташкент,който има квартали с европейски облик, а  неспокойната граница с  Афганистан. Възможно е изборът му да се дължи на това, че на 30-годишна възраст той е истински полиглот –вледее персийски, английски, татарски, френски и немски. Особено леко му се отдават езиците на Туркестан.

От 1898 г. до 1904 г. Лавър Георгиевич служи в щаба на Туркестанския военен окръг. Тази му служба прилича на сюжет не на един, а на няколко приключенски романа.  Именно тук се резкриват качествата му на военен, разузнавач и изследовател. С риск за живота си, преоблечен като туркмен,  провежда рекогнисцировки на британски крепости в Афганистан. Проявява и храброст, така например, през 1898 г . самолично пресича границата и представяйки се за доброволец, който иска да постъпи на служба при емира Абдурахман, се добира  до секретната крепост Дейдади, прави й няколко снимки и покрай това изследва прилежащата местност. Подобна иницитива води до оплаквания от страна на началството в Петербург – там не искат да рискуват необосновано живота на талантливия офицер. Извършва редица продължителни изследователски и разузнавателни експедиции в Източен Туркестан Кашгар, Персия и Афганистан. Сериозно изучава този слабо известен на руснаците  и европейците като цяло регион, среща се с китайски чиновници и предпримачи, изгражда агентурна мража. Резултат на тази негова службна командировка става книгата му ,,Кашгария или Източен Туркестан“, представляваща значителен принос в географията, етнографията, военната и геополитическата наука. Това произведение носи на своя автор заслужен успех и бива забелязано от британските специалисти.  Награден е с орден Свети Станислав  Трета степен. От ноември 1903 г. до юни 1904 г. се намира в Индия за ,,изучаване на езиците и нравите на народите на Белуджистан“, а фактически – за анализ на състоянието на британските  колониални войски. След завръщеното му Генералният щаб  публикува   неговия секретен ,,Отчет за пътуването в Индия“.

През 1904 г. Корнилов е произведен в чин подполковник . През същата година започва Руско-японската война и той успява да си издейства назначение в действащата армия. Заема длъжността щаб офицер на 1-а стрелкова бригада в Сборно-стрелковия корпус . Фактически изпълнява задълженията на началник –щаб. Характеристиката му е безупречна: ,,Здравето –отлично, умствените способности – изключителни, нравствените качества – много добри... с твърда воля, трудолюбив и с голямо честолюбие... благодарение на прекрасните способности, както и на голямото самолюбие, ще се справи с всякакви неща...“. Бойно кръщение за Лавър става Сражението при Сандепу.  Отличава се в Сражението при Мукден, където, намирайки се в ариегарда, прикрива, отстъплението на армията.  При село Вазие бригадата му е обкръжена от японците. Поемайки лично командването, смелият офицер с дръзка щикова атака пробива обкръжението и успява да изведе поверените му части – три полка – 1-и, 2-и и 3-и стрелкови, тоест  цялата считана за унищожена бригада, на съединение с останалата армия. За заслугите си е награден с Орден Свети Георги Четвърта степен, най-почетната награда на стара Русия, получава и Георгиевско оръжие  и бива произведен в полковник. 

След сключването на мира между Руската империя и Япония е командирован в Главното управление на Генералния щаб, където заема длъжността делопроизводител на  управлението на генерал-квартирмайстера.  Присъединява се към група военни офицери начело с Ф.Ф. Палицин, които се застъпват за кардинално реформиране на въоръжените сили. Сред тях са Михаил Алексеев, Сергей Марков и Иван Романовски. Всички те по-късно ще са в основата на Бялата гвардия. Но щабната длъжност не е по душата на Лавър Георгиевич, който преживява дълбока лична трагедия – загубата на баща си и малкия си син. През 1907 г. става военно аташе в Китай, този пост заема до 1911 г. и на него развива  активна разузнавателна и дипломатическа дейност, която бива оценена изключително високо. Изучил тънкостите на взаимоотношенията на изток блестящо, полковник Корнилов завързва немалко ценни запознанства. Едно от тях е с бъдещия президент на Китайската република Чан Кайши. През  1911 г.  е назначен за командир на 8-ми Естляндски полк, но скоро талантът на ориенталиста разузнавач отново потрябва и Лавър, произведен в чин генерал –майор, получава ново назначение в Китай, в Манджурия – началник на 2-и отряд от Заамурския окръг на отделния корпус на пограничната стража, подчиняващ се на Министерството на финансите.  Веднага обръща внимание на необходимостта да се уточни картата на Манджурия, провежда военни маневри и игри и активно се бори с хунхузите - китайски престъпни групировки.  Полковник Д.К.Хотовицки си спомня за тези години: ,, На службата Л.Г. беше сух, настоятелен и неразговорчив, но в свободното време това беше мил и добър събеседник“. През 1913 г. Лавър Георгиевич инициира разследване за организацията на помощи, разкрива факти  за кражби и  в крайна сметка  стига до сблъсък с премиер-министъра Коковцов.  Политическата тежест е неравна и затова той се връща във военното ведомство като командир на бригада на 9-та Сибирска стрелкова дивизия.

През лятото на 1914 г. започва Първата световна война. Корнилов  заема длъжността началник на 2-а бригада на 49 пехотна дивизия, а скоро бива назначен от командира на 8-ма армия Алексей Брусилов за командир на 48-а пехотна дивизия – станала известна като,, Стоманената“, в състава на същата армия, която се сражава в Галиция и Карпатите. Навиците му на разузнавач и диверсант често му пречат да намери общ език с висшестоящите щабисти. Командармът Брусилов изпитва раздразнение от неумението, а  и нежеланието на подчинения генерал да осъществява необходимото във военни условия вазимодействие с  командването и другите подразделения на армията.  Лавър Георгиевич се държи независимо и приема нестандартни и дори доста отчаяни решения. Така в нощния бой при Такошан с бойците си той успява да пробие неприятелската позиция и да плени 1200 души, включително немския генерал Рафт. ,,Корнилов не е  човек, а стихия“, възкликва Рафт, удивен от дръзката вилазка. Брусилов пише, че Лавър Георгиевич не жали своите хора, но при това всеки път добавя, че не жали и самия себе си. Войниците го боготворят. Дивизията му се отличава в най-опасните операции на Югозападния фронт, особено превземането на Зборо – ,,височината 650“, е една от най-блестящите операции, проведени от генерала, като тя открива път за настъпление в Унгария. През февруари 1915 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и името му получава широка известност в армейските среди.

Бойният път на ,,Стоманената дивизия обаче не продължава  дълго.През 1915 г. Германия решава да съсредоточи основната тежест на военните действия на Източния фронт. В направление Перемишъл и Лвов повежда настъпление един от най-успешните немски пълководци, свързан и с нашето българско  участие в Първата световна - Аугуст фон Макензен. Започва т.н. Горлицки пробив и армиите на Югозападния фронт минават в отстъпление,като на 48-а дивизия е възложено да прикрива оттеглянето на Брусилов.  Тежка  ситуация възниква на фронта  на 24-и армейски корпус, прикриващ отстъплението на другите части.   Дивизията на Корнилов се оказва  в ариегарда.  Заповедта за извеждането на корпуса е подписана на 21 април, но пристига в щаба на дивизията със закъснение. Лавър Георгиевич погрешно се надява на помощта на съседната дивизия, но убеждавайки се, че подкрепа няма да бъде оказана, отправя телеграма за помощ в щаба на корпуса. Там я получават към вечерта, а след няколко часа   48-а дивизия е обкръжена. Трябва да се отбележи, че грешните сведения на подчинените не дават  и на началника им възможност да предприема действия. Генералът взема решение за пробив. Но опитите за  такъв не се увенчават с успех. Наистина отделни  части и подразделения успяват да си пробият път,  обаче мнозина, в т.ч. цялата артилерия,  падат в австрийски ръце. Седем души, заедно с Корнилов, който е ранен в ръката и крака, няколко часа без храна и медикаменти, блуждаят из непознатите гори, надявайки се да пресекат фронта. На 29 април по стар стил/12 май по нов стил са пленени от австрийците.  Независимо от трагичната развръзка, действията на военачалника  са оценени високо от командващия фронта генерал Николай Иванов,  в отличие от командващия 24-и корпус генерал  Цуриков, настояващ за съд над него.  Иванов ходатайства пред инстанциите за награждаване на командира и бойците на дивизията. Към това мнение се придържа и императорът , който  с височайш  указ награждава Корнилов с Орден Свети Георги Трета степен,най-достойните офицери са  отличени с Орден Свети Георги Четвърта степен, а низшите чинове – с Георгиевски кръстове.  С действията си генерал-лейтенантът спасява и 24-ти корпус, и цялата 3-а армия на Югозападния фронт, позволявайки й да избегне пълен разгром.

Условията на плена за генералите в Първата световна война са различават съществено от тези за генералите във Втората. Те получават нелоша храна, медицинска помощ, възможност да ползват услугите на своя ординарец и да правят  някои покупки. Дори по принцип могат да получат лична свобода, като дадат подписка, че няма да участват в по-нататъшните военни действия.Но руският генерал Корнилов има твърди понятия за чест и дълг. Той страшно се мъчи в  плен и иска колкото се може по-скоро да се върне в редиците на действащата армия. Влияние оказва и неудовлетвореното му честолюбие – не може да се примири с опцията успешната му  военна  кариера да свърши на 45-годишна възраст. Не на последно място, възпитан в редиците на руското казачество,  той счита пленяването си за позор. Първоначално Лавър Георгиевич е затворен от австрийците  в замъка Нойгенбах до Виена, а след това бива преместен в замъка на граф Естерхази  в Унгария. Предприема два опита за бягство, които се оказват неуспешни и стават причина охраната му да бъде усилена и всяка негова стъпка да бъде следена. Тогава той прибягва до хитрост. Престорва се на болен и до такава степен се изнурява, че астрийските лекари са принудени да го признаят за болен. През юли 1916 г. е прехвърлен в болница за военнопленници в унгарския  град Кьосег, заедно с ординареца Д. Цесарски, който става организатор на новия му опит за бягство. Той се договаря с фелдшера Франтишек Мръняк - чех,  срещу парична сума последният да помогне за начинанието. И  в един летен ден чехът и Корнилов успешно напускат болницата, по жп линията пресичат цяла Унгария и стигат до град Карансебеш на румънската граница, след което пеш се отправят за Румъния. В планините  обаче се объркват и блуждаят  5 дни в гората, хранейки се само с малини и капини. Фелдшерът отива до едно село, оказало се на пътя, за да купи хранителни продукти и бива заловен от граничната охрана. Лавър се скрива в гората, още известно време обикаля  Южните Карпати в Трансилвания и после успява да премине границата с Румъния. Успешното му бягство става истинска сензация –  според списъците на Главната квартира,в германски и австрийски плен се намират 60 руски генерали, а успява да избяга само той. В Ставката в Могильов е приет от Николай Втори, който го награждава с орден Свети Георги Трета степен. През септември с .г. е назначен за командир на 25-и армейски корпус, тази длъжност заема до Февруарската революция.

На 2 март/15 март  1917 г.,  на първото заседание на самопровъзгласилото се Временното правителство, генерал Корнилов е назначен за Главнокомандващ на войските на Петроградския военен окръг. Въпреки, че решението за това е взето още  от императора  и той е подписал съответната заповед , Лавър Георгиевич фактически става първият ,,революционен генерал“. Разбира се, той не е революционер. Застъпва се за съхраняването на  крепка власт, от друга страна, е прогресивен  човек и разбира  необходимостта от   изменения. По заповед на Временното правителство и на военния министър Гучков на 7/20 март арестува царицата и царските деца в Царско село. Опитва се да облегчи участта на арестуваните, като издейства караулът, който ги охранява, да се подчинява директно на щаба на окръга, а не на местния Съвет на работническите и войнишките депутати. Така на практика ги спасява от безсъдни действия и произволни решения на Петроградския съвет. На императрицата й харесва, че я е арестувал легендарният генерал Корнилов, а не някой от новото правителство.  По-късно тя си спомня: ,,В тези дни Корнилов се държеше като истински верноподаник“. Полковник Сергей Ряснянски свидетелства в спомените си, че по време на Биховското седене Лавър Георгиевич  е споделял единствено в кръга на най-близките си хора с какви тежки чувства е трябвало да съобщи наАлександра Фьодоровна за ареста на цялото царско семейство – това е бил един от най-тежките дни в живота му. Така или иначе, ортодоксалните монархисти никога не му прощават  нито тази стъпка, нито твърде ,,демократичния“ му произход. На поста Лавър Георгиевич полага усилия за възстановяване на реда, опитва безуспешно да се договори с Петроградския съвет, да извади от състава на столичния гарнизон разложените  от революционната пропаганда части, както и да отмени печално известната ,,Заповед №1“. Но скоро разбира, че може да получи реална сила в  преговорите само ако разчита на фронтовите части. Затова в края на април  слага пълномощията си и отправя молба да бъде изпратен на фронта.

На 29 април/12 май 1917 г.  бива назначен за командир на 8-ма армия. На 19 май/1 юни е  формиран първият Ударен отряд  от доброволци – първата доброволческа част в Руската армия. Текинците – войниците от Текинския конен полк, мюсюлмани по вероизповедание и туркмени по народност, стават личната му охрана. На 18 юни/ 1 юли  започва Юнската офанзива. Новият Върховен главнокомандващ Брусилов смята, че главният удар трябва да се нанесе от Югозападния фронт, като на 8-а армия е отредена  второстепенна роля. Въпреки това именно Корнилов успява да постигне определени успехи: пробивайки фронта, той се придвижва на 25-30 километра, превзема град Калуш и 12-и корпус взима 7000 пленници и 48 оръдия. Но 8-а армия не е поддържана от останалите, противникът привлича резерви и преминава в контранастъпление.  Войските започват да отстъпват и сред частите настъпва пълна деморализация.  Командващият Югозападния фронт А. Е. Гутор не се оказва в състояние да промени ситуацията към по-добро. При това положение  възниква нужда да се потърси нов командващ. На Временното правителство и Ставката не им се налага да търсят дълго. Изборът пада върху Корнилов. В последните седмици той е единственият, който  е проявил способност да управлява войските и те му се подчиняват. На 7/ 20 юли е назначен  на поста. За да преустанови отстъплението, предприема най-решителни мерки. Създава Ударни части, които разстрелват и бесят дезертьорите.  Първите разстрели пред строя на паникьорите и мародерите подействат отрезвително на разложените части. В резултат е възвърната боеспособността на армията. По настояване на генерала на 12 юли по стар стил Временното правителство възстановява смъртното наказание на фронта. Лавър Георгиевич  бива произведен в генерал от пехотата и  със съдействието на Борис Савинков, с когото се е запознал командвайки 8-а армия, на 19 юли/ 1 август е назначен за Върховен главнокомандващ на Руската армия. Озовал се начело на въоръжените сили, Корнилов все по-активно се включва в политическата борба. Той разбира, че без политическа воля Русия е обречена. На Държавното съвещание в Москва от 12/25 август до 15/28 август предявява искания към Временното правителство, по—известни като ,,Корниловската военна програма“ - ,,ликвидиране на анархията в страната“ и възстановяване на реда в армията. Но правителството не прави нищо по въпроса. Популярността на военачалника то счита  за твърде опасна за революцията.

И тук стигаме до  т.н. Корниловски метеж, който е  едно от най-загадъчните събития в историята на Руската революция. И до днес не са ясни нито неговите мотиви, нито какво е целял да постигне генералът. Едни историци  твърдят, че той  се е опитвал да установи военна диктатура в Русия, заставайки начело на върховната власт. Други смятат, че е искал да се изяви в ролята на диктатор, оставайки Върховен главнокомандващ.  А трети виждат в действията му  просто опит  да утвърди   властта на правителството на Александър  Керенски с военни средства. На 24 август той се среща с представители на  премиера начело  със Савинков. На тази среща е взето решение 3-ти конен корпус и Кавказката туземна конна дивизия или Дивата дивизия да бъдат придвижени към Петроград.  Керенски одобрява плана за ,,разчистването“ на Петроград. Изплашва се от него, едва когато личният му пратеник, обер-прокурорът Владимир Лвов,  се връща от Ставката, долагайки му за исканията  на Корнилов. Военачалникът изисква  в Петроград да бъде обявено военно положение, да му се предаде цялата пълнота на гражданската и военната власт, както и оставката на всички министри, не изключвайки и министър-председателя.  На командващия Северния фронт  е заповядано да спре всички ешелони, следващи  в столицата. Съдържанието на заповедта става известно на генерала и на телеграмата той налага резолюция : ,,Няма да изпълня тези заповеди –   придвижете войските към Петроград“. Сутринта на 27 август/9 септември  1917 г. редица столични вестници го назовават изменник. В отговор Лавър Георгиевич отправя възвание, в което заявява, че Временното правителство действа в пълно съгласие с  плановете на германския Генерален щаб и се обръща към всеки, комуто е скъпа честта на Русия. На следващия ден Керенски му отправя разпореждене да сдаде длъжността на Лукомски и да пристигне в столицата. Върховният главнокомандващ отказва да изпълни тези искания. Тогава е обявен за метежник. Левите партии издигат лозунг ,,Революцията е в опасност“. На работническите отряди  е раздадено оръжие и по улиците на Петроград се изграждат барикади. На 31 август/ 13 септември командващият 3-ти конен корпус генерал Кримов , знаейки, че придвижването на войските е съгласувано с премиера,  се явява в Зимния дворец за среща с него. Керенски го обсипва с обиди, наричайки го изменнник  на родината и метежник. След тази среща Кримов написва лично писмо и го отправя към Корнилов  чрез адютанта си, след което се прострелва смъртоносно с револвер. Съдържанието на писмото  така и остава неизвестно, защото след като го прочита, Корнилов го изгаря. Според някои твърдения, Корниловския метеж  е претекст, използван от Керенски за отстраняването на изключително популярния военен, самото начинание е последната сериозна преграда пред завземането на властта от болшевиките. Сериозни подозрения за това предизвиква и съдбата на ключовото в тези събития лице – граф Лвов. Дворянин, участвал в държавното управление по време на Царска Русия, след Гражданската война болшевиките не просто му позволяват да се завърне, но му поверяват важна роля в определяне на политиката им по отношение на вероизповеданията.

  На 1/14 септември Корнилов е арестуван в Ставката от генерал Алексеев, който симпатизира на метежниците и за да ги спаси, се съгласява да стане началник щаб на новия Върховен главнокомандващ Керенски.   На следващия ден в Могильов пристига Извънредна следствена комисия, която започва да  провежда дознание. През нощта на 12/25 септември Лавър Георгиевич  заедно със свои съмишленици е затворен в затвора в град Бихов, на 50 километра от Могильов. На 27 септември/ 10 октомври тук са прехвърлени и затворниците от Бердичев – Деникин, Ердели, Марков  и други генерали, подкрепили метежа.  След Октомврийския преврат, на 19 ноември/ 2 декември 1917 г. генерал Николай Духонин, изпълняващ длъжността Върховен главнокомандващ,  разбрал, че към Могильов приближава отряд от матроси и войници начело с назначения от болшевиките за Върховен главнокомандващ Николай Криленко, освобождава Корнилов, Деникин, Марков, Лукомски и Романовски, за което на следващия ден е жестоко убит  от революционерите.  Вероятно такава съдба е очаквала и Корнилов. Генералът се отправя на Дон с верния му Текински полк, останалите биховски затворници се добират дотам поединично, с фалшиви документи. По пътя обаче полкът е обстрелян от броневлак, а при преминаването на река Сейм  попада в несъвсем замръзнало блато, мразът е здрав, а конниците туркмени са лошо облечени, затова Лавър Георгиевич  решава, че за текинците ще е по-безопасно да стигнат поотделно, разпуска частта  и  преоблечен в селски дрехи продължава пътя си сам. На 6/19 декември  пристига в Новочеркаск. Текинците отнова стават личният му конвой.  След конфликт с Алексеев, който бива изгладен, се стига до споразумение да бъде създаден триумвират – Алексеев  завежда финансовите дела и въпросите на външната и вътрешната политика, Корнилов отговаря за създаването и организацията на Доброволческата армия, а Каледин – за формирането на Донската армия и всички дела, касаещи казаците. На 25 декември 1917 г./ 7 януари 1918г.  Лавър  става главнокомандващ на Доброволческата армия.

В началото на 1918 г.  се оказва, че атаман Каледин не е успял да вдигне Донското казачество на борба с болшевиките. Взето е решение да бъде оставен Ростов и да се поеме към Кубан с цел достигане на Екатеринодар и съединяване с кубанските казаци. На 9/ 22 февруари Доброволческата армия,  която наброява само 4000 души, започва знаменития Първи Кубански поход или Ледения поход.  Ала става ясно, че на 1/ 14 март Червените са завзели Екатеринодар, изоставен от  отряда на Кубанската рада. И сега Корнилов трябва да изведе  бойците  си от обкръжение не в  Манджурия, в Карпатите или в  Унгария, а на родна руска земя. Въпреки многократното числено превъзходство на Червената армия под негово ръководство Доброволческата армия води успешни боеве с противника и на 14/27 март се съединява с войките на Кубанската рада, командвани от генерал Виктор Покровски, който по-късно ще емигрира в България. Лавър Георгиевич  решава  Екатеринодар  бъде  щурмуван. Щурмът започва на 27 март/9 април и продължава до 31 март/13 април 1918 г. На 30 март/12 април Лавър Георгиевич за последен път свиква военния съвет. Потриса го гибелта на  командира на Корниловския  полк Митрофан Осипович Неженцев  - безстрашен и способен военачалник.  На следващия ден – 31 март/13 април, снаряд попада в щаба на големия пълководец и го ранява смъртоносно. ,,Неприятелската граната - пише А.И. Деникин, - само тя попадна в дома, само в стаята на Корнилов, когато той беше в нея, и уби само него. Мистическият покров на предвечна тайна покри пътищата и постиженията на неведомата воля...". А  Л. Д. Половцев  допълва:  ,,Неговата смърт произведе потресаващо действие върху Доброволческата армия. Доброволците го боготворяха, безпределно му вярваха и безпрекословно изпълняваха неговите заповеди.  Той винаги беше сред тях, по време на боя, понякога, даже и пред тях“.  Корнилов  бива погребан тайно  в немската колония Гначбау. Доброволците замаскират гроба, но това не помага.  На следващия ден болшевиките  влизат в колонията, започват да копаят, търсейки скрити от кадетите  ценности и случайно намират гроба. Тялото на Корнилов е изровено, занесено е в Екатеринодар – първо в гостилница, където живеят Червените командири  - Сорокин, Золотарьов, Чистов, Чуприн. Опитват да обесят трупа, но въжето се счупва. След това той бива обезобразен с многобройни удари със сабя и го отнасят в градските кланици, където   подпирайки го на слама, го изгарят  в присъствието на пристигналите началници на Екатеринодарския гарнизон.  Едва след завземането на града от Белите става ясна жестоката истина(установена от Специалната комисия за разследване на злодеянията на болшевиките). Лавър Георгиевич е женен за Таиса  Марковина, с която има децата Георгий  - роден в 1904г., Наталия - родена в 1897  и Дмитрий - роден в 1905, който умира на една годинка.  Съпругата му умира няколко месеца след него и е погребана до фермата, където той намира гибелта си.  До тази ферма е изграден музей в негова памет. А наблизо – на брега на Кубан, до гроба на жена му- и негов символичен гроб. През 1920 г. болшевиките унищожават гробовете и музея, но фермата се запазва до наши дни. Генерал Деникин отвежда със себе си в емиграция Георгий и Наталия, тя се омъжва за офицера Алексей Шапрон дьо Ларе.  Понастоящем потомците на пълководеца живеят във Франция  (по линия на дъщеря му) и САЩ (по линия на сина му).

Генералът е жив символ на Бялото движение и затова е неудивително как Червените постъпват с тленните му останки.  На 3-и октомври 1918 г. главнокомандващият Доброволческата армия генерал Деникин учредява ,,Отличителен знак на Първия Кубански поход“. Знакът за  № 1 по право принадлежи на  Лавър Георгиевич – храбрият ориенталист, военачалник и разузнавач, който постига сам всичко в живота си. По волята на сърцето си той възглавява Бялото движение, движение на обречени. И също като своите съратници не е виждал друг изход, не е имал друго желание, освен да служи на своето отечество. Неговото име става символ и знаме за Белите воини за дълги години.

 

  Като кадет

     

В 1912 г.




     

Децата му - Георгий и Наталия  




През 1916 г.




 
 

Като Главнокомандващ войските на Петроградския военен окръг, пролетта на 1917 г.

   

Командващият Петроградския военен окръг генерал Корнилов приема военен парад. Петроград, пролетта на 1917 г.


   

В 1917  г.    





Като Главнокомандващ  на Руската армия, правейки преглед на юнкерите, 1917 г.



   

Пред войските, 1917 г.


     

Тържествено посрещане на гарата, Москва, 1917 г.  


    

В Москва, на Московското държавно съвещание


 


С офицери от Корниловския полк. Вдясно от Корнилов  - М.О. Неженцев, 1918 г., Новочеркаск

   
,,Тук загина генерал Лавър Георгиевич Корнилов. 1918 г. 31 март."





Мястото, където умира  


 
Първопоходниците - участниците в Първия Кубански поход, на гроба на Корнилов




Паметник в Екатеринодар


Източници и литература:

 Елена Широкова - Лавр Георгиевич Корнилов(биографические сведения) При подготовке статьи использованы материалы сайта «Белая гвардия»:

http://ptiburdukov.ru/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%9B%D0%B0%D0%B2%D1%80_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87

К.Пахалюк - Корнилов Лавр Георгиевич 100 великих полководцев России:

http://100.histrf.ru/commanders/kornilov-lavr-georgievich/

Что нужно знать о генерале Корнилове:   

http://russian7.ru/post/chto-nuzhno-znat-o-generale-kornilove/

Алексей Шишов, Андрей Венков ,, Белые генералы“ – Корнилов:

http://flibusta.is/b/221911/read

Корнилов, Лавр Георгиевич – Википедия:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2,_%D0%9B%D0%B0%D0%B2%D1%80_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87

Лавър Корнилов – Уикипедия:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2

 

 Стихотворение и песен на Кирил Ривел в памет на Корнилов:
 

(Текст предоставил: Кирилл Ривель) Ривель Кирилл                             

Памяти Л.Г.Корнилова

Из альбома "Я душу сжег..."

 
Бегу не от жизни,

В былое уход – не Исход.

В пожарах Гражданской

Сгорели столбы верстовые...

Болярина Лавра

И Первый Кубанский поход

Вином и молитвой,

Увы, не помянет Россия.

 

Припасть бы к истокам

В промозглых кубанских степях,

Где шли добровольцы

Кресты вдоль дорог оставляя...

Спаситель простреленный

Плыл над рядами папах,

На путь этот крестный

Устало глаза закрывая.

 

Мне скажут: Химера!

Какой восемнадцатый год?

Но снова эпоха

Диктует забытую драму...

И я помяну

Всех, кого выводили в расход

По прихоти левой ноги

Победившего хама.

 
И Бог отвернулся,

И проклял державу мою,

Где полною мерой

Мы все, что хотели, вкусили...

За белое воинство

Полную чашу налью

И всех помяну,

От кого отвернулась Россия!

 Горька эта чаша,

Как горек их жребий земной,

Изолгана память,

В чужих палестинах погосты...

Но песня моя

Продолжает поход Ледяной,

Хоть всё на круги возвратить

Даже песне не просто.

 
Но хочется верить:

В былое уход – не Исход,

Вновь память расставит

Кресты, как столбы  верстовые...

Болярина Лавра

И Первый Кубанский поход

Вином и молитвой

Быть может помянет Россия.

 

1991

http://www.bards.ru/archives/part.php?id=23275
https://www.youtube.com/watch?v=_kW_YJpGLUY