Факсимиле на Основния закон на Федерална република Германия от 1949 (приет на вчерашния ден преди 70 години), както го е получил всеки член на Парламентарния съвет. Екземпляр на Теодор Хойс (първият федерален президент на ФРГ) в Theodor-Heuss-Haus в Щутгарт, собственост на семейния архив на политика.
Faksimile des Grundgesetzes von 1949, wie es jedes Mitglied des Parlamentarischen Rates erhielt (Exemplar von Theodor Heuss im Theodor-Heuss-Haus Stuttgart; Eigentum Familienarchiv Heuss)
Основният закон на Федерална република Германия (Grundgesetz fьr die Bundesrepublik Deutschland) е приет на 8 май 1949 г. от Парламентарния съвет (Parlamentarischer Rat), председателстван от Конрад Аденауер. Замислен е като временна конституция, освен това важи не на цялата територия на Германия, а на територията на конкретни немски провинции, а на другите области ще разпространи своето действие след като те се присъединят към областта на неговото действие (Gelltungsbereich des Grundesetzes). След обединението на Германия е следвало да се приеме нова конституция. Взет е предвид горчивият опит на Ваймарската република и нейната конституция, тоест слабостта на нейните демократични институции, довела до идването на власт на националсоциализма. Докато Ваймарска Германия е била президентска република, ФРГ е парламентарна, а на федералния президент са предоставени главно представителни функции.
Особено място в документа заема Берлинският въпрос. От една страна, Берлин не е посочен в Преамбюла му като територия, народът на която приема Закона, а от друга, Голям Берлин (фактически целият Берлин), се споменава в чл. 23 като част от първоначалната област на действие на Основния закон. Обаче това противоречи на волята на окупационните държави, които разглеждат Берлин като невлизащ в зоната на действие на Основния закон. По тази причина всички закони на Федералната република са съдържали т.н. Берлинска клауза, обезпечаваща за тях възможност за действие в Западен Берлин. След Мирната революция в Източна Германия са съществували два пътя за обединение на Германия:
- присъединяване на ГДР към областта на действие на Основния закон на ФРГ
- Основният закон на ФРГ да загуби силата си и да се приеме нова общогерманска конституция чрез гласуване от целия германски народ.
В крайна сметка, след първите свободни избори за Народна палата на Източна Германия през март 1990 г., на 23 август с.г. Народната палата взема решение в полза на първия път - встъпването на ГДР в областта на действие на Основния закон на ФРГ. Съгласно някои ранни коментари на този закон, чл.23 гарантира на всички германски провинции безусловно право на встъпване в сферата на действие на Основния закон, по такъв начин ФРГ дори теоретично не може да откаже на ГДР молба за това. 
С течение навремето Основният закон се утвърждава като конституция на ФРГ, а след 3 октомври 1990 г. и на целия немски народ, за което свидетелства и приетата след 1990 г. редакция на чл.146.

драйфа ми се от тия боклуци

нито има германия, нито има основен или второстепенен педерастки закон

Благодарности за автора.
Сред пропагандните битки около 9-ти май, глътка ЧИСТА история.
А гергер трябва да бъде изтриван. Той може да обича да плюе и псува, но ние не сме длъжни да го понасяме. Горкият комплексар.

2. krumbelosvet - Глътка въздух
08:05
Благодарности за автора.
Сред пропагандните битки около 9-ти май, глътка ЧИСТА история.
А гергер трябва да бъде изтриван. Той може да обича да плюе и псува, но ние не сме длъжни да го понасяме. Горкият комплексар.

...

ЩЕ СВИКВАШ И НЯМА ДА СЕ ОПЛАКВАШ КАТО МОМИЧЕНЦЕ

НРБ УМРЯ, СССР Е ГРОБ

а аз ще съм тук и ще сера по вас, ще чувкам жените ви и ще работя за това никога да не вдигнете глави