На 12 март 1979 г. в Техеран в затвора Касър от ръцете на ислямистите приема мъченическа смърт за своите монархически убеждения генерал-майор (сепахбед) Надир Джаханбани, един от основателите на ВВС на Иран, мъжествен воин, в чиито жили тече и руска кръв. По рождение той принадлежи към персийската военна аристокрация.

 

Генерал-майор Аманула Джаханбани, бащата на Надир

 
Неговият баща Аманула Джаханбани на 10-годишна възраст е изпратен на обучение по военно дело в Санкт-Петербург, откъдето се връща в родината по време на Първата световна война, получавайки офицерско звание. В Русия той се запознава с първата си жена, бъдещата майка на Надир, Елена, която произхожда от руска дворянска фамилия (за съжаление, не намерих в Интернет какво е било моминското й име).

 Елена Джаханбани, майката на Надир

 
Надир се ражда през 1928 г. в Иран и там получава първоначално военно образование, по примера на всички мъже в семейството му.

Надир Джаханбани заедно с летци от пилотажната група ,,Златната корона”

 
Надир е основателят на пилотажната група на иранските ВВС ,,Златната корона” (аналог на нашите ,,Бързолетите” и ,,Златните витязи” ). Историята на тази група започва от 1955 г., когато Иран се сдобива с реактивен изтребител F-84G ,,Тъндърджет”. Във връзка с това няколко ирански пилоти са изпратени във ФРГ в авиобазата на ВВС на САЩ Фюрстенфелдбрук (Fursten Feldbrook) за преквалификация. Един от тези пилоти е капитан Надир Джаханнбани, който става близък с майор Смолън, по това време командир на пилотажната група на ВВС на САЩ ,,Скайблейзърс”, базирана във  Фюрстенфелдбрук.Капитанът периодически лети с майора  на ,,Спарк”.

След края на преквалификацията Джаханбани (по това време достигнал до чин майор) се връща в Иран и организира  пилотажна група в състав от 4 самолета  F-84G ,,Тъндърджет”. След 72 практически занятия,  през юни 1958 г. групата получава официален статут като пилотажна група на ВВС на Иран ,,Златната корона” и провежда първия си показателен полет в Техеран.

За основните етапи в историята на ,,Златната корона” в родината може да прочетете тук - http://expert2009.livejournal.com/8225.html и тук http://www.iiaf.net/goldencrown/gcyby.html#  

Освен това Надир Джаханбани се явява ръководител на Спортната асоциация на Иран. Самият той е прекрасен ездач и неколкократно печели почетни призове и награди в конните състезания.

Генерал Джаханбани се ползва с голямо уважение в армейските среди. ,,Слуга на Царя, баща на войниците” – ако използваме думите на поета.

 Генерал-майор Джаханбани на парад заедно с Негово императорско величество Мохамед Реза Пахлави

 Свързва го близка дружба с иранската императорска фамилия и лично с Негово императорско величество Мохамед Реза Пахлави. Всички съвременници си спомнят за него като за много добър, мил и интелигентен човек.

 Палачът на Иран –Рухола Хомейни

 
В дните на Ислямската революция през февруари 1979 г. арестуват Надир, както много офицери и войници, запазили вярност към клетвата и сваления монарх. Пленника разпитва лично вождът на ислямистите  аятолах Хомейни. Хомейни, който никога преди не е виждал генерала, е поразен от неговата външност(Джаханбани е  бил рус и синеок, поради което получава прозвището ,,Синеокият генерал”), толкова нетипична за мнозинството от жителите на Иран. Аятолахът, взел го първоначално за американски военен съветник, пита: ,,Наистина ли си иранец?” На което Надир дръзко отвръща: ,,Разбира се, че съм иранец, а ти върви  подяволите!” Хвърлят генерала в тъмницата, където го подлагат на нечовешки мъчения.

 Надир Джаханбани на процеса

 
Накрая той се изправя пред ислямски шериатски съд по лъжливи обвинения в ,,безбожие и контрареволюция”. На това позорно съдилище той се държи с най-голямо мъжество и достойнство, както и подобава на истински аристократ. Когато му дават  последна дума, той запраща в лицето на своите палачи, ислямските революционери: ,,Вие унищожихте иранската армия и убихте мнозина невинни хора, а какво по-добро свършихте”. Осъждат го на смърт чрез разстрел.

 Надир Джаханбани преди екзекуцията

 
Когато го повеждат към мястото за екзекуция в двора на техеранския затвор Касър, един  революционен молла започва да оскърбява Надир.    В отговор той разбива  физиономията на наглия ислямист. Преди да падне върху студените камъни на затворническия двор, сразен от автоматична стрелба, генерал Джаханбани успява да  извика ,,Да живее Иран”. На 51 години е. Става един от 438-те ,,врагове на революцията”, екзекутирани от ислямистите на 12 март 1979 г., и един от 24 000-те офицери и войници от шахската армия, приели мъченическа смърт за вярност към Шаха и Иран.

В  тези дни императрица Фара записва в своя дневник: ,,След известно време се свързах по телефона с моята скъпа приятелка, чийто мъж, генерал от ВВС, Надир Джаханбани  наскоро беше екзекутиран… Тя горко плачеше и аз, не намирайки думи на утеха, ридаех заедно с нея.”

Безстрашен воин, истински арий, истински аристократ, той до последния си дъх, до последния удар на сърцето си остава убеден монархист, националист и патриот на своето многострадално Отечество.

.
Източник: https://slugi-prestola.livejournal.com/4948.html