Един от малкото офицери, останали верни на царя по време на Февруарската революция, една изключително интересна и трагичeска личност и голям приятел на България - Александър Павлович Кутепов. Роден е през 1882 г. в дворянско семейство. Завършва Санктпетербургското пехотно юнкерско училище. Участва в Руско-японската и Първата световна война, награден е с ордени и Георгиевско оръжие. Начало на сборно-гвардейски отряд от 1000 души през февруари 1917 той оказва сравнително успешна съпротива на бунтовниците. След като революцията побеждава, се връща на фронта, от 27 април с. г. е командир на Лейбгвардейския Преображенски полк, отличава се по време на Юнската офанзива.
Активен участник в Бялото движение, през декември 1917 г. встъпва в редовете на Доброволческата армия, през януари 1918 г. два пъти разбива червените войски на Р. Сиверс. Участва в Първия и Втория кубански походи, заема постовете началник на гарнизона на Таганрог, командир на Първа бригада на Първа пехотна дивизия,Черноморски военен губернатор. От януари 1919 г. командва 1-и армейски корпус във Въоръжените сили на Южна Русия, отличава се в Харковската операция през лятото на 1919 г., за което е произведен в генерал-лейтенант. С корпуса стига до Орел, командва го и после при отстъплението от Орел до Новоросийск. През 1920 г. е в Крим, командва 1-и армейски доброволчески корпус в Руската армия на Врангел. През ноември с.г. емигрира, пребивава със корпуса в Галиполи. От декември 1921 г. заедно с частите от същия корпус е в България. На 12 май 1922 г. е арестуван от правителството на Стамболийски по обвинение в подготовка на преврат и след 3 дни е изгонен от страната(всъщност цялата история с готвения преврат е  провокация на ВЧК),пребивава във Гърция, после във Кралството на сърби, хървати и словенци, а след това във Франция. Привърженик на активни действия против съветската власт, ръководи т.н. Бойна организация на генерал Кутепов, която през 1927 г. организира атентат в Ленинградския партиен клуб. От 1928 г. е председател на Руския общовоински съюз. Изчезва посред бял ден на 26 януари 1930 г. в Париж. Оказва се, че е бил похитен от съветското разузнаване. Съдбата му дълго време се е считала за неизвестна, докато през 1989 г. Леонид Михайлов - псевдоним на писателя Леонид Млечин, не публикува информация, според която генералът е починал от сърдечен удар на параход по пътя от Марсилия за Новоросийск. Възможно е ударът да е предизвикан от голямата доза морфин, която са му сложили при похищението. Според спомените на Павел Судоплатов, Кутепов е бил задържан от трима сътрудника на ОГПУ, дегизирани в полицейски униформи, под предлог на проверка на документи. Озовал се с тях в автомобил, той оказва физическа съпротива, получава сърдечен пристъп и умира. Писателят Святослав Рибас пък в романа ,,Генерал Кутепов" привежда версията, че той е бил погребан тайно в градината на частен дом, принадлежащ на един съветски нелегал в предградие на френската столица. На руското гробище ,,Сент Женевиев де Буа" в Париж е разположен  символичен гроб на генерал Кутепов.


Генерал Кутепов и генерал Витковски в щаба на пехотната дивизия в Свищов, 1922 г.:



А. П. Кутепов сред командването, чиновете на щаба и командирите на частите на 1-и гвардейски корпус, България, 1922 г. :



Съпротивата на отряда на Кутепов - 
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81_%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%88%D0%B8%D0%BC%D0%B8_%D0%B2_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5_27_%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F_1917_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0
Романът на Святослав Рибас:

Рыбас С.Ю. Генерал Кутепов. — М.: Олма-пресс, 2000. — 350 с., ил. — (Досье). Тираж 7000 экз. Аннотация издательства: Книга известного русского писателя С. Рыбаса повествует о жизни и трагической судьбе А. П. Кутепова — знаменитого генерала Белого движения. Участник русско-японской и Первой мировой войн в гражданскую командовал Добровольческим корпусом и армией. Кутепов был похищен агентами НКВД и погиб. Расследование этого похищения — настоящая детективная история. Содержание

Сказка о русских героях [3]

Отречение Николая II. Кутепов — последний защитник Петрова града [62]

Кутепов возвращается на фронт. Офицеры — российские новомученики, их распинают на крестах свои же солдаты. Корнилов, Деникин, Каледин — первые «враги» свободы и демократии. Белая идея [87]

Ледяной поход — последний подвиг Корнилова. Кутепов становится крупной фигурой. Деникин против Краснова [103]

Кутепов на месте убитого Маркова. Военный губернатор, командир бригады, корпуса. На Москву. Новороссийская катастрофа [120]

Заговор? Англичане разочарованы. Деникин уходит. Простодушный Кутепов. Врангель находит спасительный шанс. Столыпинские реформы на фоне Гражданской войны [167]

Галлиполи — русское государство на берегу Дарданелл [197]

Русские в Европе. Болгария испытывает неудобства. Провал кутеповской контрразведки. Будущее России — в тумане. Евразийцы хотят сменить генералов. Операция «Трест» [239]

Снова евразийцы. Российский Общевоинский Союз — РОВС. «Племянники» Кутепова. С каждым днем ожидания Россия погружается все глубже. Саморазоблачение «Треста». Поражение Кутепова в борьбе с ГПУ [256]

Террор. Снова ГПУ руководит белыми боевиками. Гибель Марии Владиславовны. Голова императора Николая II. Охота на Кутепова [280]

Приложения
http://militera.lib.ru/bio/rybas1/index.html

Интересно инфо за генерала в България

Беше ми интересно да прочета. Някои хора са водили много бурен и интензивен живот в миналото. Дори бих казала, че целият им живот е бил борба, но са отстоявали идеалите си до последно.
Поздравления за постинга!

Да, така е. Има много такива личности - също и в нашата история. Любопитна е и съдбата на сина на Кутепов Павел - повреме на Втората световна война е в Югославия, бях чел, че даже се присъединява към партизаните на Тито, после е арестуван от СМЕРШ, престоява до 1954 г. в Гулаг, след освобождаването си работи като преводач и умира през 1983 г. Има и още една - интересна личност, свързана с генерал Кутепов - Мария Захарченко-Шулц, една от значимите жени в историята. Някои източници я назовават като негова племенница, но това не е съвсем сигурно. Тя се сражава в Първата световна война и след това в Гражданската в редиците на Бялото движение, изпълнява задачи на споменатата в постинга Бойна организация на генерала на територията на Съветския съюз, при една акция е обкръжена и се самоубива.

Препоръчвам и този постинг на съблогъра Диданов -

За Мария Захарченко-Шулц