721-802 ГЛАВА V Превратни времена 

Хановете Кормесий, Севар, 
Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, 
Телериг и Кардам

Не знам дали си представяш, скъпи читателю, какво би станало, ако арабите бяха превзели Константинопол през 718 година - щеше да се случи най-малко това, което се случи след седем века, когато го превзеха турците.

Има и по-скептични прогнози - английският историк Едуард Гибън бил казал, че ако арабите бяха успели да съединят силите си от изток със силите си на запад, днес в Кембридж и Оксфорд студентите щели да сричат корана, а от кулата в центъра на Лондон вместо звъна на големия часовник щял да се чува гласът на ходжата.

Тъй или иначе, Тервел отложи - поне за нас - историята със 7 века. Вечна му памет - и да продължим нататък.

Напомних ти, читателю, повторно тези хубави неща, за да подкрепя духа ти, понеже сега навлизаме в епоха тъмна и неизвестна - и много подобна на днешното ни положение.

През следващите 50 години след Тервел на българския трон в Плиска се изреждат 10 хана, много от тях ханували по година-две, а един - цели 40 дни!

Първият е хан Кормесий, или Крумесис. Името му не е споменато в „Именника на българските ханове", отбелязано е само, че някой си е ханувал 28 години и че е от рода Дуло. Византийските хронисти също мълчат.

Той тъй би си останал без име в нашата история, ако не се беше сетил да издълбае десетина думи върху скалата под конника на (може би) баща си Тервел. Ето думите, които вековете не са успели да изтрият:

„...злато. Той даде 18... злато владетелят... войници... един владетел... гърците... каквото ти дадох аз ще ти давам всяка година и императорът изпрати на владетеля... и помоли владетеля Крумесис... владетелят... като разпредели златото... започнал... той дал от... владетелят Крумесис даде... това море... ти вършеше... владетеля... война скъсали договорите... война... тогава... име..."

Както се вижда, става дума преди всичко за злато и за война. Кой взема, кой дава - не е много ясно. От единственото почти изцяло запазено изречение личи, че императорът (Теодосий III) казал на нашия човек, че каквото му бил давал досега (като данък според договора от 716 г.), ще му го дава всяка година и не стига, че му го изпратил, ами го и помолил нещо.

За какво Теодосий III е молил Кормесий, не се знае, но явно му е изпратил злато, защото владетелят Крумесис „разпределил златото", неизвестно между кого.

После се казва, че Крумесис е дал (отстъпил, сигурно на византийците) някакво море, вероятно езеро. И накрая, както си му е редът, скъсали договорите и, разбира се, започнала война. За такава война обаче във византийските хроники не се споменава.

Кормесий (Крумесис) ще да е бил с голямо самочувствие (или пък обратното?), защото 7 пъти повтаря за себе си „владетелят... владетелят..." (Тервел - само веднъж.)

Според днешните историци хан Кормесий ханувал от 721 до 738 година, сиреч 17 години. Къде му се губят 11 години (според „Именника" е ханувал 28), не е известно. Може би 11 години е бил съвладетел на Тервел, защото Теофан Изповедник споменава, че договорът между Теодосий III и Тервел през 716 година е бил подписан от човек, носещ име подобно на Кормесий.

На Кормесий все пак му провървяло: сам си издълбал името върху Мадарската скала, а и в хрониките го споменуват. Горкият хан Севар, името му е споменато само един-единствен път - в „Именника на българските ханове". Добавено е там още, че е от рода Дуло и че ханувал бил 15 години. Нататък - пълно мълчание.

Не е знаел сигурно човекът, че за да те споменат в историята, трябва да извършиш нещо лошо - я война да водиш, или поне да убиеш някого...

Което май се е случило с него. Защото следващият хан Кормисош не е от рода Дуло, а от рода Вокил. „Този пък княз[хан] измени рода Дулов" - пише в „Именника на българските ханове".

Нашите историци и лингвисти тълкуват думата измени различно: смени рода Дулов, промени рода Дулов, или измени народа Дулов.

Смени рода Дулов дава някакви плахи и красиви надежди, че това е станало по мирен начин - да речем, хан Севар нямал син, ни брат, останал без наследници, сиреч рода Дулов се свършил (което е малко вероятно) и боилите избрали за хан човек от друг род.

Промени рода Дулов е вариант на предния случай: ако хан Севар е нямал мъжки наследници, а Кормисош му е бил зет, наследявайки го (както по-късно неговият зет го наследява), той променил рода.

Тази хипотеза се подкрепя от една малка подробност: в „Именника" пише, че хан Кормисош е управлявал 17 години, а фактически, според историческите източници, той е бил хан само три години, следователно през останалите 14 години той ще да е бил съвладетел на Севар (както Кормесий е бил съвла­детел на Тервел).

Измени на рода Дулов е най-лошият вариант за Севар: ще рече, че Кормисош му е бил близък (не кръвно) и чрез измяна е взел властта, т.е. чрез преврат, и този преврат, както знаем от византийската и от по-нататъшната наша история, ще да е бил съпроводен или с убийството, или с ослепяването, или със скопяването и пр. на хан Севар.

Тъй или иначе, хан Севар е последният представител на рода Дуло. С неговия край, какъвто и да е той, династията Дуло слиза от историческата сцена - династията, която води началото си от хан Кубрат и хан Аспарух, от легендарните царе на Балхара, от митичния хан Тимоти, който сразил китайците на 22 октомври 2137 година преди новата ера...

Красиви са преданията и колкото са по-невероятни - толкова са по-привлекателни, но колкото по им вярваме - толкова по-голямо е разочарованието ни от техния реален край.

Тук трябва да спрем за малко и да си изясним някои неща, за да не се объркаме съвсем в тези превратни времена (наистина оттук нататък започват преврат след преврата!).

В „Именника на българските ханове" е отбелязано, че Кормисош е от рода Вокил. Там са споменати още два хана от рода Укил или Оукил: Винех и Умор. Ако приемем, че Оукил или Укил са различни транскрипции на Вокил, ще се окаже, че трима хана са от един род, към тях като прибавим и Сабин, който е зет на Кормисош, стават четирима.

За Сабин се твърди, че е славянин, дали родът Вокил е славянски род, е съмнително, но както ще видим по-нататък, политиката на тези ханове е славянска, сиреч - съобразявайки се с преобладаващото множество на славянското население в държавата, те били за участие на славяните в управлението, на което прабългарските боили яростно се противопоставяли, защото разбирали, че допуснат ли веднъж славяните до трона, трудно ще възстановят първенството си в държавата поради своята малочисленост.

Всъщност, ако трябва да се изразим на съвременен език: битката за престола се водела между прабългарската партия и славянската партия, на което се и дължат следващите един след друг преврати.

Ако това е така, превратът на Кормисош, който сменил прабългарския род Дулов, става по-разбираем.

Външната политика на тези партии също така била твърде различна, дори противоположна: славяните били за мир с Византия, като разчитали, че в края на краищата Византийската империя ще се примири с присъствието на българската държава; прабългарите наопаки - били за война до окончателна победа, до пълен разгром на империята и всеки повик за мир считали за предателство (което в много случаи се оказало вярно).

Но да продължим напред. На Кормисош не му провървяло. За зла негова участ, когато той се качва на българския престол през 753 година, на императорския трон в Константинопол вече седял синът на Лъв III - Константин V, наречен неслучайно Копроним (което, пардон, ще рече Лайнозвани или направо Лайняния, не само защото се посрал като го кръщавали, а защото, според Симеон Логотет, той бил от семе на змия усойница, занимаващ се с магии и безсрамия, козлословия, дяволски нарицания и чревовещания).

Минала година, минали две, Кормисош чака Копроним да си плати данъка, както е според договора от 716 година, но Копроним не плаща нищо.

Тогава Кормисош изпратил пратеник да му напомни деликатно тая работа, но византиецът, понеже въобще нямал намерение да плаща данък на България, както правел баща му, накарал да набият хубаво пратеника и теглил една християнска псувня по адрес на езичника Кормисош.

Нашият човек се ядосал, а понеже трябвало и да доказва, че не пада по-долу от онези от рода Дулов, веднага повел войската си към Константинопол, българите (за кой ли път?) стигнали чак до Дългата стена и предприели нападение срещу столицата, като направили големи опустошения, отвели много пленници и се завърнали невредими в земите си.1

Константин V Копроним решил веднъж завинаги да се разправи с варварска България и през същата 756 година предприел първия от деветте си похода срещу българите.

500 кораба, натоварени с по 12 конника, поели към устието на Дунава и стоварили в Малка Скития 6-хилядна конна армия, която палела по пътя си всичко.

През това време императорът прекосил с 50-хилядна армия Тракия и навлязъл в областта Загория, която Юстиниан Носоотрязания бил харизал на Тервел.

Битката се състояла край крепостта Маркели (днешен Карнобат), българите били разбити и позорно побягнали назад към Стара планина. За Копроним било достатъчно, че си върнал областта Загория и че наплашил българите - превземането на Северна България отложил за по-нататък.

Дали Кормисош е паднал с чест на полесражението, или после е бил убит, или пък е продължил да живее позорно - не се знае, но мирът с Константин V Копроним трябвало да сключи хан Винех, от съшия род Вокил, вероятно син Кормисошев, като бил принуден да даде на Копроним собствените си деца за заложници.

Управлявал хан Винех 7 години. И той, нещастният, е споменат само в нашия „Именник на българските ханове", византийците хронисти не са го удостоили с нито една дума. И може би не случайно.

Защото едва били минали три години в мир и през 760 година Константин V Копроним решил да довърши България. Но, както пестеливо пише Теофан Изповедник:

Императорът се опълчи против България и когато стигна до клисурата Верегава, българите излезнаха насреща му и много от хората му избиха, между които и Лъв, патриций и стратег тракийски2, и другия Лъв, логотет на дрома3, и много народ, и им взеха оръжието. И така императорът безславно се върна назад.

Би помислил човек, че тази победа ще закрепи здраво хан Винех на трона. Случило се обаче обратното. Именно защото тази победа закрепявала положението на хан Винех и на славяните около него, прабългарските боили били особено разтревожени и побързали да го свалят от трона.

Бил извършен преврат. Българите - пише Теофан Изповедник, а патриарх Никифор уточнява: уно-българите (сиреч: прабългарите) въстанали и избили тия, които по наследство имали властта над тях и поставили някого си Телец, мъж злонравен, на 30 години, който още от младини показвал смелост.

Името Телец може да подведе, че е славянско, но и да е бил славянин, хан Телец не само изтребил до девето коляно рода Вокилов, но и предприел жестоко гонение на другите славянски родове.

И наистина, според Никифор, 208 хиляди славяни начело с князете си избягали от България и се предали на византийците, Копроним ги посрещнал тържествено, натоварил ги на кораби и ги поселил в Мала Азия, чак във Витания.

А хан Телец, верен на войнствената политика на прабългарските боили, веднага нападнал ромейските крепости в Тракия. Копроним нямал нужда от подобно предизвикателство, той отдавна се бил приготвил за третия си поход срещу България.

На 16 юни 763 година императорът излезе срещу Тракия, като изпрати и по Черно море флота от 800 кораба, всеки носещ по 12 коня.

А Телец, като чул за похода по суша и по море против него, взел като съюзници 20 хиляди от съседните племена, поставил ги в укрепленията и се обезопасил.

Императорът като дошъл, разположил се на стан в Анхиалското поле. На 30 юни, ден пети от седмицата, се явил Телец. Той дошъл с множество племена и започнали сражение.

Те дълго се избивали помежду си. Телец бил обърнат в бяг. Сражението продължило от 5 часа до късно и голямо количество българи били погубени, мнозина пък били пленени, други преминали към ромеите.

А императорът, възгордян от тази победа, отпразнува я с триумф в Константинопол, като влезе въоръжен с войската, прославян от гражданите.

Той влачеше в дървени окови пленените българи, които заповяда да бъдат избити от гражданите извън Златната врата.

Българите, като видели злощастието му, въстанали и убили Телец заедно с неговите воеводи и поставили на пре­стола Сабин, който бил зет на техния някогашен господарКормисош.4

Дето се казва, няма какво да добавя към казаното. Копроним това и чакал - веднага организирал четвъртия си поход срещу България.

Този път изпратил по море към Анхиало 2600 кораба с войници, а той начело на многохилядна армия потеглил през Тракия и спрял да чака морското си подкрепление при Верегавския проход.

Когато хан Сабин научил за неизброимите византийски войски, разбрал, че краят на България е дошъл и пратил пратеници при Копроним да молят за мир, но надменният византиец се изсмял в лицето им.

Ала тук се намесило провидението, на което му дожаляло за България и пратило силен северен вятър, който потопил пред Анхиало цялата византийска флота, всички войници се издавили и отчаяният император заповядал да хвърлят мрежи, за да събират удавените като умрели моруни, а самият той се завърнал в столицата си безславно.

Въпреки тази катастрофа, хан Сабин изпратил отново пратеници в Константинопол да просят мир. Това преляло чашата. Нататък историята на този хан е кратка и ясна, описана в две изречения от същия Теофан:

Когато Сабин изпратил отново пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите свикали събор, в който участвал целият въоръжен народ, и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки:

- Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите!

Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и оттам дойде при императора.

Преди да избяга в Константинопол през юли 766 година, хан Сабин предал короната на свой човек от рода Вокил, някой си Умор, който управлявал всичко на всичко 40 дена. Убит ли е бил, не е ли, не се знае, но през август на същата 766 година прабългарите поставили на трона хан Токту, мъж българин, както уточнява патриарх Никифор, с което намеква, че не е славянин като предишния, имайки предвид Сабин (Умор не го е броял никой).

Но и този „мъж българин" Токту се задържал на трона по-кратко от година - пак избухнал бунт, този път въстанали привържениците на славянската партия,

Токту побягнал не на юг към Византия, а на север, към земите на древното отечество, но бил настигнат и бил убит някъде из горите край Дунава, може би някъде из днешното Лудогорие.

И ето че на трона в Плиска се качил нов хан - хан Паган, несъмнено представител на славянската партия, което проличава от първото му действие: веднага пратил пратеници при византийския император да моли да се види лично с него. Императорът се съгласил веднага и Паган заминал за Константинопол заедно с болярите си.

Императорът ги приел, до него седял ексханът Сабин. И докато бащински и най-лицемерно ги укорявал за безредиците в България и за омразата им към любимия му Сабин, този подъл и лайнян Константин V извършил нещо нечувано, за което аз нямам думи, затова давам думата на Теофан Изповедника, като моля слабосърдечните да не четат следващия пасаж:

И сключили престорен мир. А през това време императорът, като бил изпратил тайно хора в България, заловил княза на северите Славун, който бил направил много злини в Тракия.

Заловен бил и Християн, отстъпник от християнството и главатар на самарите, комуто отрязал ръцете и краката в пристройката при храма на се. Тома.

След това го занесли на лекарите, които го разпорили, макар все още жив, от гърлото до срамните части, за да узнаят как е устроено човешкото тяло отвътре. Накрая го хвърлили в огъня.

Това не му стигало на подлия и жесток император. Убивайки Славун, княза на северите, които отбранявали проходите на Източна Стара планина, той си отварял пътя към Плиска и още недочакал наивният хан Паган да излезе от вратите на Константинопол,

Копроним за шести път нахлул в пределите на България и понеже наистина намерил клисурите без стража поради лъжовния мир, навлязъл в България чак до Чика [Камчия] и като хвърлил огън в аулите, които намерил, със страх се завърнал, без да направи нищо доблестно.5

Наивният Паган побягнал към Варна, но преди да стигне до пристанището, бил убит (о, срамна участ!) от собствените си слуги. Ако парафразираме Христос, трябва да кажем: който прави преврат, от преврат умира.

Тук нашият ненадминат историк Васил Златарски в началото на XX век прави едно заключение в своята ,,История на българската държава през средните векове" и това негово заключение аз не бих могъл, макар и век по-късно, да премълча:

„Надали ще трябва да се съмняваме, че това ненавременно убийство на хана е било дело на българските боили. Враждуващите тогава в България политически партии дори в най-критичния момент за държавата не се отказвали да се възползуват за премахване на противника си. "

Заменете „враждуващите тогава" с „враждуващите сега" - и ще получите пълната картинка на днешна България...

Но да продължим нататък. Кой се е качил на българския престол веднага след убийството на хан Паган, не е много ясно.

Император Константин V Лайняния решил да се възползва от слабостта на разединеното ни от вътрешни разпри отечество. През май на 774 година той се качил на червения императорски кораб и повел за седми път византийската флота, състояща се от 2000 кораба, към българските брегове, а 50-хилядна конница напредвала на север към Стара планина.

Не знам дали любознателният читател е забелязал в своя делничен живот, че прекалено войнствените хора са суеверни и много страхливи. Такъв, изглежда, ще да е бил и този император Копроним.

Като слезли на брега и като навлезли в гъстите гори, пълни с призраци, и като видял над главата му да се вият ята от черни птици и да грачат злокобно, той сметнал това за смъртна поличба, душата му била обзета от смут, или, казано по-просто, уплашил се, напълнил пак гащите и побягнал назад към червения си кораб.

А българските съгледвачи, като видели от върховете на Стара планина многохилядната конница долу в равнината, и съгледвачите от брега, като съзрели хилядите кораби да приближават към Варна, и като съобщили това на новия хан Телериг, той също се уплашил и решил, че смъртната присъда на нещастното му отечество е прочетена, и не му оставало нищо друго, освен да го удари на молба.

Тъкмо бягащият Копроним да се качи на червения си кораб, пратениците на българския хан го пресрещнали и той радостно се съгласил да подпише договора за мир: нито българите да нападат Византия, нито императорът да навлиза занапред в България.

Телериг бил опитен пълководец и никак не вярвал на Копроним, понеже познавал коварния му характер.

И наистина, още през октомври същата година императорът предприел осмия си поход срещу България с 80-хилядна армия и нападнал българите ненадейно, без звън на тръби, и ги разбил, но не посмял да прекрачи Стара планина и се върнал в Константинопол триумфално.

Макар да бил качен на престола от прабългарските боили, Телериг бил достатъчно умен, за да разбере, че силата на държавата се крепи на славянското множество и побързал да си оправи отношенията със славяните.

Каквото и да предприемел обаче - веднага стигало до ушите на Копроним. Решил да изпрати пратеници при Куберовите българи около Скопие - Копроним ги пресрещнал край Средец и ги пленил. Изпратил хора при славяните около Солун да преговарят за присъединяването им към България - Копроним и тях изловил.

Охо! - рекъл си Телериг и написал до императора тайно писмо, в което пишело:

„Мисля да побягна оттука и да дойда при теб, за да покориш чрез мене цялата българска земя. Но изпрати ми честната си дума, че няма да пострадам и ми съобщи кои приятели имаме тук, за да им се доверя да ми помогнат да избягам."6

Копроним взел, че му повярвал, пратил му цял списък на своите хора в Плиска, Телериг ги изловил всичките и заповядал едни да посекат, други да разчекнат.

Като чул това, Константин изскубал много от побелелите си коси - пише съчувствено нашият Теофан Изповедник, а според Симеон Логотет той си оскубал и брадата - и веднага се вдигнал на нов поход срещу България, но този девети поход за него се оказал последен, защото още по пътя Константин V Лайнозвани умрял - умрял не от друго, а от мъка, че някой го надминал по хитрост.

Но човек да не каже нещо, дори на шега (виж писмото на Телериг малко по-горе!) - след три години същият този наш хан Телериг яхнал посреднощ коня си, сам-самин минал през Верегавската клисура и вечерта на следния ден почукал на Златната порта на Константинопол; като му отворили, захвърлил меча си на земята и се предал на следващия византийски император Лъв IV, който го посрещнал с голяма радост и щедро го наградил за предателството, удостоявайки го с титлата патриций7, (предателството, както винаги, щедро било възнаградено),

Телериг кротко приел християнството, прекръстил се на Теофилакт, след което императрицата Ирина го оженила за една застаряваща своя братовчедка.

Тъй бившият български хан станал член на византийската императорска фамилия. Неведоми са, Господи, пътищата към предателството!

И доживял, казват, този Телериг до дълбока старост, запазен е даже печатът му, на който пише: „ + Христе, помагай на патриция Телериг-Теофилакт".

Мир на праха му!

А ние да видим какво прави през това време следващият български хан - хан Кардам, вече стар мъж с улегнал характер.

Дали боилите прабългари най-сетне проумели, че ежби­те им ще доведат до унищожението на България и няма да има какво да управляват, или пък новият хан е успял със сила да наложи волята си над тях, опирайки се все повече на славянското множество, не е известно, но по негово време в столицата Плиска настанало затишие.

Хан Кардам продължил започнатото от Телериг сближение със славянските племена и успял изпод носа на византийците да присъедини към България славяните, живеещи в земите, където е днес Македония.

Междувременно кроткият Лъв IV умрял и на трона в Константинопол се качил малолетният му син Константин VI, но докато порасне, управлявала майка му - атинянката Ирина; успял синът да прогони майка си от трона чак след десет години и веднага решил да последва дядовия си пример - повел византийската войска срещу България.

Хан Кардам го причакал край крепостта Проват - някъде около днешния Одрин и го прогонил най-позорно.

На следващата 792 година младият Константин VI отново се отправил на поход срещу България и вярвайки на предсказателя си Панкратий, който му вещаел по звездите, че победата ще бъде негова, излязъл срещу Кардам, но Кардам го пресрещнал при крепостта Маркели и го съкрушил отново, пленявайки целия му обоз, дори и императорската шатра, цялата екипировка на императора, вещи, пари, коне и украси; в боя загинали, освен хилядите войници и първите му благородници, между които магистърът8 Михаил Лаханодракон, патрицият Варда, протоспатарият9 Стефан Хамей, стратезите10 Никита и Теогност, и немалко други царски хора, освен това - лъжепророкът и астрономът Панкратий11, а самото императорче едва си спасило кожата с позорно бягство.

Според мирния договор, сключен след това поражение, Византия се задължавала да плаща ежегодно на България 12 коли злато.

Минала обаче година, минали две, минали три - Константинчо, също като дядо си, не ще да плаща никакъв данък. Тогава Кардам му писал:

„Или ми внеси данъка според договора, или ще дойда до Златната врата и ще опустоша Тракия!"

Надменното императорче му отвърнало:

„ Ти си стар и аз не желая да се трудиш да идваш чак дотука; но аз ще дойда до Маркели и ти излез, та каквото отсъди Бог."

И вместо жълтици му изпратил 12 каруци конски фъшкии с думите „Пращам ти данъка, който ти подобава, дивако!".

Тогава иначе старият и спокоен Кардам побеснял, метнал се на коня и повел подире си българите и славяните, които се радвали на гордия си и храбър хан, нападнал изневиделица крепостта Маркели, където се бил разположил и гуляел императорът, сринал стените, избил безмилостно почти цялата византийска армия, строил оцелелите византийски войници в една редица, срещу тях строил своите воини и, както свидетелства неназован източник, накарал пленения византийски император, вързан с каишка за шията като куче, да лази на четири крака между редиците и пред очите на всички да му лиже подметките на ботушите; това не му стигнало на нашия велик хан, ами взел, че си събул гащите, дивакът му с дивак, навел се и (да ми простят дамите) накарал аристократичния византиец да му целува задните космати части, пърдейки гръмовно в лицето му; после го съблякъл дибидюс гол и пратил два конника да го гонят с камшици до Константинопол - тъй император Константин VI се завърнал в столицата си като Адам.

Ромеите не му простили този позор, не му простила и милата му майчица...12

С това не много пристойно, но гордо предание завършва полувековната превратна и тъмна епоха на заговори, преврати и убийства в българската столица Плиска.

В зората на следващия IX век на българския хоризонт изгряла страшната звезда на хан Крум.

------------------------------

1 Теофан Изповедник.

2 Стратег - управител на тема (област), в случая на Тракия, и командир на темна войска.

3 Логотет - висш държавен чиновник, ръководещ различни служби във Византия, в случая логотет на дромаозначава буквално логотет на пощата, но всъщност е ръководител на външната политика на империята, външен министър;велик логотет - пръв министър.

4 Теофан Изповедник.

5 Пак Теофан.

6 Според Симеон Логотет.

7 Патриций- почетна титла, 7-ма по ранг, раздавали я щедро на чужденци.

8 Магистър - 5-та по ранг почетна титла.

9 Протоспатарий(първи мечоносец) - 8-ма по ранг почетна титла.

10 Стратег- военачалник и управител на тема (област).

11 Същият Теофан.

12 Какво е станало - виж на следващите страници.

Здравей, monarch 1991, втората половина на VIII век ми се виждат трудни времена на вътрешни борби и отстояване на независимостта срещу войнствения император Константин V Копроним. Добре, че при кан Кардам сме се справили. Поздрави за обстоятелната тема за България.

Благодаря ти! Съгласен съм с теб. Междувпрочем, Копроним постига сериозни успехи срещу арабите и някои виждат именно в тях причината за преместването на столицата на Халифата от Дамаск в Багдад. За мен хан Кардам е един от незаслужено забравяните владетели - все пак именно при него кризата е окончателно преодоляна. Възможно е дори да е баща на Крум. Поздрави и хубав ден!!!