Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2016 12:04 - Български хроники. Том 1" на Стефан Цанев (Поредица)6
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 818 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Притурка към глава IV Много кратка история
на Византия

Учителят на проф. Васил Златарски - петербургският проф. В. Василевски, казва, че българската държава не може да се изучава без знанието на византийската и много въпроси на византийската история не могат да бъдат разяснени без знанието на българската; дали са били вкопчени една друга за гушите или са се били прегърнали братски - но съдбите на двете държави са свързани от начало до край на живот и смърт.

Затова нека читателят ме извини, че ще го откъсна за малко от театъра на българската история, за да кажа няколко думи за Византия.

През 312 година Константин Велики, преди да стане велик, видял на небето над Понте Милвио светещ кръст и под кръста огнени букви: In hoc signo vinces! (С този знак ще побе­диш!) - той кръстосал два меча, тръгнал с тях срещу врага си тетрарха Максенций и наистина го победил, след което приел християнството; за да бъде по-близо до светите Христови места или по други някакви причини, през 324 г. император Константин преместил столицата на Римската империя от Рим в древния град Византион на брега на Босфора, между двата континента.

Демократичният тиранин на Мегара Бизиам загубил изборите за пети-шести мандат и ядосан, напуснал своя град, отишъл при Делфийския оракул и го попитал къде другаде да се засели, далеч от неблагодарните мегарци. Оракулът му казал да построи град, който „да може да се оглежда в своя образ". Търсил Бизиам, търсил и накрая открил едно такова чудно място между Черно и Мраморно море, между Азия и Европа: от която и страна да застанел - все се оглеждал в море. Построил той там град и понеже бил много скромен, нарекъл го на свое име: Бизантион (Византион). Константин Велики харесал древния Византион не за друго, а защото бил разположен като Рим на седем хълма, преместил столицата на империята там и понеже бил не по-малко скромен, прекръстил града на свое име - Константинопол.

Преди смъртта си през 395 г. император Теодосий разделил Римската империя между двамата си синове: Хонорий управлявал Западната империя, а Аркадий станал император на Източната империя със столица Константинопол.

През 476 година германският вожд Одоакьр сложил край на Западната римска империя, сваляйки от трона последния римски император Ромул Августул.

Източната римска империя, която наричаме Византия, продължила да съществува още 1000 години.

Три години след падането на Западната империя, през 479 година, император Зенон повикал на помощ прабългарите да спасяват Източната империя от нахлуването на остготите, които били стигнали до Константинопол.

Тогава именно римският поет Магнус Феликс Енодий написал: Сблъскаха се два народа - и готите, и българите бяха учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че виждат всред човешкия род противник, равен на себе си.

(Читателят сигурно се пита: кой ли от тези два народа е победил, авторът защо си прави оглушки? - аз обаче ще приложа тук тъй наречения патриотичен реализъм: без да лъжеш, да не казваш истината - и продължавам гордо нататък.)

Изглежда, че още тогава прабългарите са си харесали тукашната земя, и след десетина години, през 493-та, нахлули в Тракия, но този път не като съюзници, а разбили на пух и прах византийците край Константинопол, върнали се назад, но след няколко години отново нахлули на Балканския полуостров, след тях нахлули славяните (за тях вече говорихме); в древните хроники през следващите два века са отбелязани 11 големи нахлувания на прабългарите, като 4 пъти те обсаждали Константинопол (оттогава сме му хвърлили око!); дванадесетото нахлуване било на Аспарух.

Какво се случва нататък - читателят знае и ще узнава все повече, ако продължи да чете тази книга.

И тъй, както виждаш, читателю, още от началните години на Византийската империя съдбите на нашите народи се преплитат - ту съюзници, ту врагове - и така ще бъде до края.

Византия наследила структурата и морала на старата Римска империя - тя била многонационална, всеки свободен човек, живеещ на нейната територия, се смятал за равноправен гражданин на империята и наричал себе си ромей, сиреч римлянин независимо от етническия си и от социалния си произход; всеки се издигал в йерархията според способностите си, император можел да стане всеки - арменец, грък, хазарин, сириец, славянин, трак, исавър и прочие, на императорския трон се качвали пълководци, селяни, коняри, евнуси, проститутки и бирници; императорът бил над всичко, държал в ръцете си всички земни и небесни власти - за разлика от Запада, където папата стоял над светската власт и той коронясвал кралете и императорите, императорът на Византия стоял над църквата, той назначавал и свалял патриарсите.

Освен това между Западната църква, наречена католическа, сиреч вселенска, и Източната, наречена православна, сиреч истинска, имало и друга една удивителна разлика: католическата църква счита, че Светият Дух изтича както от Отца, така и от Сина, а православната църква смята, че Светият Дух произлиза само от Отца; това разделило на живот и смърт двете църкви - и до днес; всяка счита другата за схизматична, сиреч отстъпническа, и от време на време взаимно се анатемосват.

Всички народи в пределите на Византия говорели на езиците си, официалният език в държавната администрация и в църквите в началото бил латинският, после станал гръцкият, защото още Александър Македонски го бил разнесъл из Азия и той се бил превърнал в нещо като есперанто за търговците от различните народи, а може би за да не обърка Бог двете църкви, те са решили да се молят на Бога на различни езици.

За тези и за други неща ще става дума пътьом и нататък.

 

 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1735332
Постинги: 783
Коментари: 1175
Гласове: 5780
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031