Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2016 23:19 - Български хроники Том 1" на Стефан Цанев (Поредица)2
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 936 Коментари: 0 Гласове:
0



  Книга  първа

668-700

ГЛАВА I Белият конник

Хан Аспарух

Аспарух, Исперих или Испор - Белият конник, третият син на хан Кубрат, яздеше пред 10 000 въоръжени мъже на коне и гледаше опашатата звезда, която разсичаше небето като огнен меч и сякаш му сочеше пътя на юг.

Всеки мъж, който го следваше, водеше след себе си по два резервни бойни коня и по две жени, жените - по 5-10 деца, ордата от 150-200 000 души и мъкнещите се след тях стада от овце се спускаше като огромна прашна лавина надолу покрай Черно море.

Аспарух яздеше след звездата. Главата на това детище, носено в кошница 3 години (както свидетелства апокрифен наш летописец от ония времена), не беше бръсната като на предците му, дългите му коси се развяваха върху мощните рамене...

По обяд ордата спря. Пътя им пресичаше голяма река. Беше великата река Дунав.

Белият кон на хан Аспарух бе вдигнал високо глава и тръпнещите му ноздри душеха неизвестното отвъд реката.

Отвъд реката бе могъщата Византийска империя.

Аспарух беше слушал от баща си за Византия и за Константинопол, за мраморния дворец на императора, където Кубрат бе живял още като дете, за високите крепостни стени, ограждащи този огромен град, за златните храмове на византийския бог Христос и за страшната византийска армия.

Отвъд този велик град сега бушуваха ордите на арабите - ислямът на Мохамед заливаше Азия и Африка, една след друга падаха крепостите на Мека и Медина, на Йерусалим и Александрия, на Антиохия и Дамаск, полумесецът изгря и над Сирия, над Персия и Ликия, над Афганистан, Армения и Египет, Анатолия, Кипър и Родос, Триполи и Картаген, навсякъде християнските храмове се превръщаха в джамии - идеше редът на Константинопол.

Аллах се изправяше срещу Христос.

Аспарух не харесваше Христос. Не можеше човек да бъде бог. И то един слаб и хленчещ мъж, който меч не е хващал. Никой от синовете на Кубрат не прие византийската му вяра, и петимата останаха верни на стария български бог Тангра, богът Небе, създателят на света, владетелят на природните стихии и на човешките съдби. Той беше над Христос и над Аллах.

Аспарух пришпори коня си, конят навлезе в мътната река и заплува към отсрещния бряг. След него тръгнаха десетте хиляди конника.

Беше пролетта на 680 година. Аспарух прекрачваше границата на Византия. Лудост ли бе това?

Императорът Константин, като научи, че мръсен и нечист народ напада владяната от християните земя, много се огорчи и заповяда всичката пехотна войска да премине в боен ред през Тракия, въоръжи флота и потегли към реката Дунав по суша и по море.

Българите, като видяха тези гъсти многобройни редици, се отчаяха за спасението си и избягаха сред блатата.

След като в продължение на четири дни те не се осмеляваха да излязат оттам, а ромеите не завързаха сражение поради блатата, мръсният народ, забелязвайки слабостта на ромеите, се съвзе и стана по-смел.

Понеже императорът, обзет от подагра, страдаше от силни болки в крака, остави стратезите и войската със заповед да водят схватки, а той с пет кораба и с приближените си се върна в Месемврия, за да прави бани.

Конниците обаче, като го видели, разпространили слуха, че императорът бяга и обзети от страх, се отдали също на бягство. Българите, като видели това, излезли от блатата и започнали да ги преследват стремително, колкото войници улавяли, убивали ги и така повечето погубили с меч.

И като ги преследвали отвъд Дунава, дошли до тъй наречената земя Варна, близо до Одесос, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които бяха под ромейска власт.

Принуден от това, императорът сключи мир с тях, като се съгласи да им плаща годишен данък за срам на ромеите!

Защото чудно бе за близки и далечни народи да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички на изток и на запад, на север и на юг - да бъде победен от този мръсен новопоявил се народ.

Така пише, изпълнен с любов към българите, византиецът Теофан Изповедник в своята "Хронография"1.

Споменатата битка и бягството на императора ще да са станали през лятото на 680, а мирът бил сключен през есента на следващата 681 година.

Човек наистина може да се диви защо приемаме за начало на българската държава точно тази година - годината на сключения с Византия мирен договор?

Ами ако Византия не беше сключила с нас този договор - колко века още щяхме да чакаме някой да благоволи да признае държавата ни?

Когато преблагочестивият Константин, презвитер на светата Божия църква в Апамея2се изправил пред Вселенския събор в Цариград на 9 август 681 година и казал:

Ако бях изслушан  [да стане мир]3 нямаше да претърпим това, което претърпяхме във войната с България! - той не говорел за злополучно сражение с някаква орда на българите, а за поражение, „което претърпяхме във войната с България" - България означава име на държава и щом презвитерът говорел в минало време - съществувала е значи тази държава България преди 681 година, за което свидетелства и летописецът в „Именника на българските ханове":

Тези 5 князе [хановете от Авитохол до Безмер-Баян] управляваха княжеството [ханството] на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз [хан]. Същото е и досега.

„Княжество" (или ханство) не означава друго освен държава, тази държава е Старата Велика България и след като Аспарух е назован като поредния хан (княз) на тази държава, значи тя не е преставала да съществува, а продължава да съществува„и досега" (само границите й се изместват по на юг).

А началото на тази държава, наречена България, е 165 година.

Историческа загадка е защо ние не признаваме тази Стара Велика България, защо зачеркваме пет века от своята история?

Читателят - любител на исторически четива, сигурно отдавна е забелязал, че едни автори наричат прабългарските ни владетели ханове, а други - канове.

Прабългарите са били индоевропейски народ от източноиранската група и в нашия език са останали много общи думи с източните езици - с персийския, с хинди и прочие; както справедливо забеляза унгарският професор в предишния разказ, в съвременния ни език общи думи с хинди са: уча, чета, будя, баща, татко и пр. (според лингвистите те са повече от 1000); в хинди и в други източни езици често се среща, особено в началото на думите, един звук между к и х, но тъй като той не съществува в славянския говор, ние нямаме буква за този звук и го изписваме с кх (индийските храмове Кхаджурахо, град Кхулна в Бангладеш, кхмерите в Камбоджа); вероятно и началният звук на прабългарската титла е билкх - кхан, но тъй като този междинен звук за нас е труднопроизносим, едни автори избират к-то и пишат кан, дру­ги х-то и пишат хан.

Аз предпочетох хан, тъй като и други думи, започващи с кх в хинди: кхал, кхарч, кхана (къща, ядене), на български се произнасят с х: хал, харч, хан (гостилница, странноприемница).

Има и нови теории (Петко Добрев), според които българските владетели никога не са били назовавали с титлата хан или кан - в каменните надписи пред имената им са изсечени думите кана сюбиги, което ще рече от бога (поставен)владетел.

Тук е мястото да отбележа и нещо по-важно. Понятието прабългари не съществува в историята, то е въведено чак през XVIII век от Ломоносов, иначе във всички стари хроники (както и в току-що цитирания Теофан Изповедник от VIII век и цитирания в самото начало на книгата Магнус Феликс Енодий от V век) българите навсякъде са наричани българи.

Ако в тези хроники аз използвам условно понятието прабългари, то е, за да различаваме старите чисти българи от по-сетнешната смесица на българи, славяни, траки и други племена - каквито сме и днешните българи.

Но да оставим тези спорове и да видим какво прави хан Аспарух, след като император Константин побягна от бойното поле при делтата на Дунава и българите стигнаха до Варна.

Той сигурно не е и подозирал, че създава главоболия не само на византийците, но и на нашите историографи.

Първата му работа била да си осигури гърба, затова заповядал да се изкопае презид - сиреч вал, ров или окоп - от Дунава до Черно море.

Този вал, дълъг около 100 километра, може да се види и сега (от Черна вода до Констанца), широчината на рова е 15 метра, на височина достига до 4 метра, изкопаната пръст е била натрупана от южната страна още толкова висока, така че прииждащите от север хазарски племена ще трябвало първо да скочат в дълбокия ров, на чието дъно били забити заострени колове, и ако не загинат там, набучени на коловете, трябвало да изкатерят 8 метровата отвесна стена.

Докато войниците копаеха защитния презид, Аспарух обикаляше наоколо и тъмна тревога се утаяваше в душата му.

Цялото поле, докъдето виждаха очите му, беше равно и пусто, нямаше жива душа.

Някъде далече надолу в небето над Дунава се виеше огромно ято черни птици.

Аспарух препусна коня си натам и след час пред очите му се изправи призракът на огромна крепост. Беше крепостта Дръстьр. Кулите й бяха срутени, стените - съборени.

Колкото по се приближаваше до крепостта, толкова повече ставаха разпръснатите из полето човешки скелети, а вътре в крепостта имаше купища от бели кости и озъбени черепи.

Битка беше вилняла тук, но кой е бил победителят?

Аспарух се върна назад, препускаше пряко през полето. Когато минаваше край една горичка насред равнинната пустош, чу човешки гласове.

Аспарух дръпна юздите на коня, положи длан между ушите му и той притихна, запристъпя безшумно, като че на пръсти. Когато приближи съвсем до горичката, Аспарух различи славянски думи.

Също тъй тихо той дръпна коня си назад, препусна пак през полето и се върна при своите, не каза никому ни дума и през есента, когато президът беше готов, поведе ордата си надолу към сърцето на Малка Скития. Крайморските крепости също бяха разрушени - и Карвуна, и Бизоне, и градът Одесос, а селцата из цялата земя, наречена Варна, бяха опожарени.

Всичко бе в руини. Пустош и пепелища. И навсякъде изпод бурените белееха човешки скелети, отвсякъде гледаха озъбени черепи.

Теофан Изповедник лъжеше, като пишеше, че българите се възгордели и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт.

Нямаше какво да се напада, нямаше какво да се поробва - навсякъде властваше смъртта.

Аспарух превземаше една мъртва земя.

Много народи бяха кръстосвали тази земя, много народи бяха оставили тук своите кости и своето семе.

Най-стародавният народ, за който витаеше спомен от незнайни времена, бе народът на траките. По-късно от север придошли илирите. Няколко века след тях от юг се появили племената на гърците. От северозапад нахлули ордите накел­тите.

И започнали вечни войни (оттогава до днес) на тази прокълната земя: траки се биели с келти, гърци с илири, илири с траки... Тогава от запад се задали легионите на Рим и превърнали Балканския полуостров в глуха Римска провинция.

Не след дълго лавината на готите, прииждаща от север, преминала по заледения Дунава и опустошила Мизия и Тракия. След тях на хоризонта от изток се явили хуните на Атила, каквото не било разрушено - разрушили го, каквото не било убито - убили го, каквото не било запалено - изгорили го и отминали на запад да громят Западната Римска империя.

Прабългарите, яхнали дивите си коне, прегазили Дунава (било през 493 година) и препуснали из пепелищата на юг - да громят Източната римска империя, след тях пешком се юрнали многобройните племена на славяните, армията на император Анастасий била разгромена, славяните обсадили Солун, а прабългарите се отправили към Константинопол.

За да спаси поне столицата на Византийската империя - по примера на китайците, които едно време построили Великата китайска стена, за да спасят империята си от предците на същите прабългари - Анастасий издигнал на 60 километра пред Константинопол Дългата стена от Черно до Мраморно море.

И ето, два века по-късно прабългарите стъпили отново на мъртвата земя, наречена Балкански полуостров.

Било лятото на 680 година. Хан Аспарух слязъл от белия си кон и забил меча си в мъртвата земя:

- Ето тук ще бъде България!

Аспарух е съзнавал, че победата му е временна и че сам със своите 10 000 конника не ще може да устои срещу могъщата Византийска империя.

За разлика от прабългарите, които се оттеглили от опустошената земя, славяните, които бяха дошли тука подир тях преди два века, не я напуснали, те живеели скрити из непроходимите гори и щъкали като мравуняк из целия полуостров, от Карпатите до Пелопонес.

Да превърне тези славяни в свои врагове - би било глупаво. Византийците му стигали...

И Аспарух разпратил пратеници във всички посоки - да търсят славянските племена и да доведат вождовете им.

Аспарух познавал добре славяните не само защото те обитавали степите на север от Стара Велика България.

Ако се вгледаме по-добре в „Именника на българските ханове" ще видим, че наместникът (опекунът, регентът) на малолетния Кубрат се е казвал Гостун - име славянско, и тъй като този Гостун е от друг род - Ерми, а не от бащиния му род Дуло, а наместниците обикновено са били роднини, Гостун ще да е бил родственик на Кубрат по майчина линия, най-вероятно ще да е бил брат на майка му, което значи, че и тя е била славянка.

Предположението, че Кубрат е бил полуславянин, се подкрепя и от това, че първородният му син носи две имена: Баян и славянското име Безмер.

Това ще рече, че и в Аспарух е течала и славянска кръв, а вероятно е знаел и славянски език - това може да дообясни бързото му сближаване със славяните отсам Дунава.

Но историята не се гради само върху добри чувства.

Съюзът с българите бил добре дошъл и за славяните. Те пребивавали в пределите на Византия нелегално и рано или късно византийците щели да ги прогонят, да ги избият или да ги покорят. Последното ги плашело най-много.

И те предпочели да се съюзят с българите срещу общия си враг. При това българите им предлагали равноправен съюз. Засега. (По-късно, по-късно ще избухнат битките за власт между двата народа...)

И наистина, за по-малко от година резултатът от този доброволен съюз между българите и славяните е удивителен: племето на северите, обитаващо Верегавската клисура в средна Стара планина (днешния Ришки проход), тихо и мирно се преместило на изток да охранява източните старопланински проходи и морската граница, а седемте славянски племенасе пръснали по цялото протежение на Стара планина - да охраняват другите проходи, през които биха могли да нахлуят откъм юг византийците; в клисурите на планината били устроени засади - рече ли да мине през тях вража войска, лавина от камъни и дървета щяла да засипе войската и да запуши прохода; от пролома на реката Искър на север до Дунава бил прокопан дълбок защитен вал - като този между Дунава и Черно море, - за да спре евентуалното нашествие на аварите откъм запад; цялата новозавладяна територия била оградена отвсякъде с ровове, стени от забити колове или с купища от непроходими трънаци - това не се прави от номадска орда, която граби всичко по пътя си и отминава нататък, така се огражда народ, който има намерение да остане тук за дълго или за вечни времена.

За да не помисли читателят, че си измислям, ето каква картинка рисува арабският историк ал-Масуди4:

Страната на българите е обградена с дървена ограда, в която се намират отвори, подобни на дървени прозорци; тази ограда е подобна на стена край ров.

Конете, които употребяват във война, пасат постоянно свободни по ливадите и никой не ги язди, освен във време на война. И ако намерят човек, който в мирно време се качва на кон, убиват го.

Когато се отправят на поход, те се построяват в редици: стрелците с лък образуват авангард, а ариергардът се образува от жените и децата.

Българите са огромен, могъщ и войнствен народ. Един български конник може да излезе наглава на 100 или 200 вражески конника.

А как се пазели границите? Пазели се те свирепо. Всякога пазачи бдели на границата и ако роб или свободен успеел да избяга по някакъв начин, то незабавно вместо него се избивали пазачите?(Е, как няма да пазиш!)

След като укрепил границите, хан Аспарух започнал да гради столицата на новата си държава - в южните покрайнини на Малка Скития (така наричали тогава Добруджа), посред равнината, за да вижда отдалече приближаващия се враг - там, където преди година бе забил меча си и казал:

- Ето тук ще бъде България!

(На българите им дай да основават държави - тази, както вече споменахме, щяла да бъде най-малкото дванадесетата!)

Още когато населявали далечна Азия, прабългарите се славели като строители на градове. Балх, столицата на древна Балхара, била наричана от арабите шахастан - царственият град; големи и благоустроени градове там били и Балгар, Варну, Шуман и Мадар; с богатство и блясък се славели градовете Биляр и Болгар във Волжка България (Болгар е имал 10 000 каменни къщи, мраморни палати, огромни магазини и бани), в тази България е имало още 200 града; удивително красив крайморски град е бил и Фанагория - столицата на Велика България.

Всички тези български градове били строени по една и съща сакрална схема: укрепленията представляват три концентрично вписани правоъгълника (издължени в пропорциите на златното сечение 1 : 1,65), с култово ядро в центъра - това, според древните българи, било земна проекция на космическия планетарен или галактически модел: концентрични елипсовидни орбити около космическо ядро (Слънце или галактически център).

Навсякъде, откъдето са минали българите - в подножието на Памир, Хиндукуш и Алтай, край езерата Балхаш и Севан, край Аралско, Каспийско, Азовско и Черно море, край реките Амударя и Сърдаря, Тигър и Ефрат, Дон, Волга и Днепър, на север и на юг от Дунава, в развалините на градовете Балх и Балгар, Варну, Шуман и Мадар, Биляр и Болгар, Мадара, Шумен и Варна, Казан и Самара, Киев, Новгород и стария Рязан, Плиска и Охрид - навсякъде изпод развалините наднича един и същ знак, изсечен върху камък, тухла или керемида (археолозите го наричат „игра на дама" или „вавилон"), и върху надгробната плоча на чъргубиля6 Мостич - строителят на древен Преслав, вместо християнския кръст е изсечен същият знак: 

imageългарски 
хроники

Кръстът, който свързва концентричните правоъгълници, се пресича мислено в точката на Създателя и сочи мястото на култовия център (в Плиска това е храмът на Тангра, в Преслав - Кръглата църква).

Новата столица на България Плиска не бивало да отстъпва по блясък и сакралност на старите български столици. Тя била построена по същия модел.

Но първата грижа на Аспарух била да направи този град непристъпен.

Плиска била обградена от ров широк 12 метра, с дълбочина също 12 метра (20 крачки), на дъното на рова били набити къси заострени колове, а изровената пръст била насипана на вътрешната страна - насипът бил висок също 20 крачки, значи общата височина на вала е била 24 метра - китайска стена!

Отгоре върху стената били набити високи колове - втора стена с тесни пролуки, през които защитниците на града да изстрелват като през амбразури стрелите си.

Този вал описвал външния издължен правоъгълник, имал обща дължина 20 километра и обграждал огромно пространство от 25 квадратни километра (25 000 декара). В това укрепление в случай на нашествие са могли да се укрият повече от 200 000 души заедно с добитъка си.

Вторият концентричен правоъгълник се описвал от каменни стени, дебели 2 и половина метра, високи до 10 метра, с кули и порти на изток и запад, на север и юг.

Зад тези стени се намирал вътрешният град - там е бил Големият дворец с тронната зала и други административни сгради, а също така къщите на боилите, грънчарските и железарските работилници, тържищата и магазините.

Между стените на вътрешния град и външния отбранителен вал се ширел външният град, където били кръчмите и колибите на простолюдието, там са се приютявали и пришълците в случай на нашествие.

Третият концентричен правоъгълник ограждал дворцовия център - цитаделата, в средата на която се намирала свещената точка: капището на Тангра - храм, състоящ се също от два концентрични квадрата и в центъра на вътрешния квадрат стояла свръхточката: кръглата жертвена колона; до него се издигало жилището на върховния жрец: кръглият дворец на хана - земна проекция на сферичната вселена, в чийто център стоял Аспарух.

В дворцовия център се намирало и най-жизненоважното - водохранилището.

В устройството на Плиска е имало нещо удивително за ония времена.

Известно е, че кралят Слънце Луи XIV в залеза на XVII век е изхвърлял сутрин нощното си гърне през прозореца, понеже нямал тоалетна, любовниците му пък се обливали с парфюми, за да прикрият миризмата на некъпаните си тела, а 10 века преди това - в края на VII век - в столицата на хан Аспарух е имало канализация - за чиста вода и отходен канал от оловни тръби за мръсотиите, имало е басейни и бани.

Когато през зимата завеели страшните северни ветрове - в специални пещи извън двореца до бяло се нагрявали обли речни камъни, горещият въздух от пещите се отправял по керамични тръби към двореца, стените му били двойни, топлият въздух нахлувал в процепа между двете стени, камъните на вътрешната стена имали дупки и през тези дупки топлият въздух влизал в тронната зала.

Основите на дворците и на крепостните стени са запазени и до днес. Градени били те от камък и гранит и безмълвно са се извисявали сред пустата равнина до средата на XIX век, когато турците, от далновидност или за подигравка с нашата история, натрошили камък по камък гранитните дворци и с този праисторически чакъл постлали пътя на първата железница на Балканския полуостров - от Русе до Варна.

И днес, ако пътувате по тази стара железница, особено нощем, може да чуете как, подплашени от тракането на черното желязно чудовище, бездомните духове на древните ни царе пищят под траверсите, сенките им се разбягват из крайпътния царевичак и после пак се завръщат и точат ръждясалите си мечове върху горещите релси.

А пътниците спят и не подозират, че пътуват върху гроба на своята история.

------------------------------

1 Теофан Изповедник - живял през втората половина на VIII в. до 818 г.; в своята „Хронография” описва събития­та от 284 до 813 г.

2 Из „Актове на Вселенския събор от 681 г.".

3 Тук и навсякъде по-нататък заграденото в правоъгълни скобки [...] е мое пояснение, вмъкнато в цитирания текст (б.а.).

4 ал-Масуди (умрял 946 г.) - автор на „Златни ливади".

5 Из отговорите на папа Николай I до княз Борис.

6 Чъргубиля - славянизирано от ичиргу боила: един от шестте велики боили.




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1736100
Постинги: 784
Коментари: 1176
Гласове: 5782
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031