Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
28.12.2015 22:23 -
Революцията на катарите http://illuminatibg.blogspot.bg/
Автор: monarh1991
Категория: История
Прочетен: 1761 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2015 22:26
Прочетен: 1761 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 28.12.2015 22:26
Революцията на катарите
КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ - В НЕДЕЛЯ, ОКТОМВРИ 04, 2015 - НЯМА КОМЕНТАРИ
Катарският бунт срещу католическата църква обръща поглед към Вселената като Мани, ,,Просветлителя", ,,Апостола на Светлината", за да учи на аскетични правила Избраните, които могат да се борят с Тъмнината.
сътворение от гледна точка на конфликт на противоположности: Светлина и Тъмнина, силите на Светлината и силите на Тъмнината, добро и зло. Еретичният ирански дуализъм от IIIв., зороастризмът, учи, че Тъмнината е Демиург, който е отговорен за материалното сътворение, включително човека. Той има собствени Ангели на тъмнината, демони, които могат да се привикват и да се умилостивяват чрез следване на законите на Ариман - иранския бог на Тъмнината, или магията, на която Влъхвите на зороастризма дават името си. Тъмнината е съ-създател; следователно има двама създатели и единството на духовното познание е разтърсено, а злото - възвеличавано. В този дуалистичен свят (както го вижда Зороастър/Заратустра) идва манихейския водач
Мани
Мани е отгледан сред юдео-християнски баптистаи или елхасаити - гностично повлияна секта, към която се присъединяваща баща му, след като чува глас в Храма на Ктесифон (зимната столица на Партия, която днес е в Ирак). Сектата учи Мани за Исус и гностичните Маркион и Бардесанес, които приписват създаването на Вселената на Демиург.
Дуализмът на Мани представа Тъмнината като атакуваща - нападаща - Светлината. Добрият принцип живее с пет еманации (,,същества - Светлината") на мястото на Светлината, а злият принцип (Царят на Тъмнината, Демиургът) живее в пет свята на Тъмнината - ехо на десетте сефири на Кабала. Предисторическият човек на Мани също отразява архетипното първо същество от Кабала - Адам Кадмон. През 240г. на 24-годишна възраст, Мани, Апостола на Светлината, Просветлителя, преживява просветление и е призован да спаси душата от Тъмнината и да я заведе при Светлината. Подобно на Христос, Светлината на света, той е екзекутиран - пребит с тояги до смърт и обезглавен - след мъки, продължили 26 дни, пред зороастърските Влъхви - повтаряне на мъките на Христос, когото Мани обявява за смъртен. (Подобно на жрецът Басилид той твърди, че Исус не е умрял на кръста; разпнатият човек, който умира, е заместник.)
Мани формулира аскетични правила за Избраните - монашески елит, който оказва влияние върху християнското монашество. Чрез своята медитация те стават част от Царството на светлината на земята и отиват в ,,Рая на светлината", пренасяни до луната от ,,Кораб от светлина", а след това издигани до слънцето на въртящото се колело на зодиака като гигантско Виенско колело. След това мъртвите отиват в Света на светлината. Манихейското обещание е, че накрая силата на Тъмнината ще бъде разрушена и Светлината ще е в безопасност.
Катарската чистота
Кабалистичното утвърждаване на Мани на дуализма, монашеските Избрани, слънцето и живота близо до Светлината достигат до Южна Франция и се поддържа живо в Лангедок в еврейските школи по Кабала в Люнел и Нарбон, в тогавашното еврейско княжество. Септимания. Те го предават на катарите, които процъфтяват към 1140г. Тогава те вече имат собствен език (langue d"Oc) и са организирана църква с йерархия, литургия и собствени доктрини, които гледат назад към повлияния от Кабала манихейски дуализъм и твърдят, че материалният свят е създаден от Демиург и следователно е вътрешно лош. Катарско е становището, че този Демиург е Бога на Израил. За да се дистанцират от католическата ортодоксалност от онова време повечето катари идентифицират този Демиург със Сатаната или Луцифер. Те разглеждат човека като чужденец в зъл свят и искат да се върнат в Света на светлината, от който са били отделени. Оттеглят се от света по планинските върхове и строят крепости високо горе, близо до светлината. Катерейки се до крепостта на столицата им Монсегюр, която се намира на 1207м. височина, човек не може да не е впечатлен колко близо до слънцето е: всички заобикалящи върхове на Пиренеите изглеждат по-ниски, а светът е долу в краката му.
В Лангедок има много катарски крепости: Минерв, Терм, Пюивер, Кабаре, Фоа, Пейрепертуз, Пюилоран, Керибос и Арке, ако споменем само няколко. Тук катарите живеят със семействата си в краен аскетизъм в колиби, разположени в кръг около крепостта - месото и секса (освен за възпроизводство) са забранени - о общуват със Светлината. Техните свещения са наречени Parfaits (,,Съвършени") и са ескортирани по пътищата на Южна Франция от защитниците на Монсесгюр.
Единственият ритуал, позволен на вярващите от Parfaits, е мистичният празник, на който се използва някакъв вид Граал. Празникът се нарича manisola и е церемония по посвещаване и Меса или причастие. В разрушената крепост Монсегюр могат да се видят два слънчеви прозореца с цепнатини с формата на стрела, единият обърнат на изток, а другият - на запад. По време на лятното слънцестоене (21 юни) лъчите на слънцето навлизат през единия и излизат през другия. Изглежда, че нещо като Граал е стояло между двата прозореца и се е къпало в слънчевата светлина, която продължава да се осветява цялата камера и символизира Светлината. След manisola се целуват един друг - предават целувката един на друг в цялото паство и получават ,,чисто" полагане на ръце (consolamentum). Това тайнство прави вярващия Bon Homme(добър човек) и правото на тайнството е дадено на вярващия на смъртния му одър. Manisola внушава ,,Мани" и ,,solar" (слънчев) и церемонията несъмнено се корени в манихейското становище на Мани за слънцето като къща на средата на пътя към света на Светлината.
Катарите разглеждат Исус като ангел и отричат Инкарнацията. За тях Богът на Израил е фалшив, Демиург, опетнил плана на истинския Бог, който е Баща на Светлината. Критикуват корупцията на католическата Църква и наричат Монсегюр ,,планината Табор", която е сцената на преобразяването на Христос от Светлината (Матей 17, 1-3). Катарските доктрини оспорват ортодоксалния католицизъм и политическите институции на френското християнство, и Църквата и Държавата се обединяват, за да ги атакуват. ДвамаParfaits са построили наново Монсегюр между 1204 и 1209г. по заповед на Раймон дьо Перей, господар на Лавелане, който откликва на молба от катарската йерархия. Решението да се ускори укрепването на Монсегюр е взето от катарския синод през 1206г., проведен в Мирпоа, града на Пиер-Роже дьо Мирпоа. Той е известен на католическата църква като страстен еретик, дал интелектуален израз на Катарската революция, и това решение подпечатва съдбата на катарите.
Папа Инокентий III (1198-1216) се опитва да убеди Раймон IV, граф на Тулуза, да обедини сили с него за смазване на катарите. Раймон не е склонен и през 1208г. папският легат е убит. Раймон е замесен и в резултат е отлъчен от църквата. Свикан е кръстоносен поход срещу еретиците, известен на историята като Албийгойски кръстоносен поход. Група от 6000 барони или рицари, ,,Войници на Бога", и техните последователи се събират в Лион в Северна Франция под водачеството на абата на Сито и тръгват на юг, завземайки Безиер. Пешаците, които помагат на рицарите и служат като камериери или завеждащи конюшните, влизат в града и го плячкосват. Раздразнени, че френските барони искат своя дял от плячката, те подпалват дървените постройки и скоро лумва целият град. Населението е отчасти катарско, отчасти католическо и когато е попитан как пешаците могат да различат кой е катар и кой - католик, водачът на кръстоносния поход Арно Амари, абат на Сито, казва: ,,Убийте ги всичките; Бог ще разпознае своите".Ужасените жители на Безиер търсят убежище в църквата ,,Св. Мария Магдалина" и катедралата ,,Сен-Назер". Скупчват се вътре, но кръстоносците подпалват и двете сгради и избиват цялото население:20 хиляди души.
Кръстоносците след това стигат Каркасон и обсаждат средновековното Сите, отрязвайки водните запаси. Каркасон се предава след две седмици и на всички граждани е разрешено да напуснат, ,,носейки единствено греховете си". Симон дьо Монфор се заселва в замъка Шато Контал. Ръководи кръстоносния поход от двора му. Кръстоносците се молят в базиликата Сен-Назер, Каркасон. Събират се на площада отвън и се отправят към Монсегюр, който наричат ,,Ватикана на ереста", ,,Главата на дракона" и ,,Синагогата на Сатаната". Не църквата на Сатаната, а синагогата. Това подсказва, че според кръстоносците сред катарите има силно еврейско/кабалистично влияние.
Кръстоносците не могат да завземат Монсегюр и кръстоносният поход се влачи до 1215г., когато пада Тулуза и Симон дьо Монфор се обявява за граф на Тулуза. Издигнати са клади и масови кланета, защото катарите са безмилостно преследвани. Тогава, през 1218г., Симон е убит по време на обсадата на Тулуза. (Камъкът, документиращ тази обсада, заедно с надгробния паметник на Симон днес са в базиликата Сен-Назер, Каркасон.)
Гоненията на Катарите продължават повече от двадесет години. През 1232г. главата на катарската църква Гийабр дьо Кастр, който дава интелектуален израз на Катарската революция, пита Раймон дьо Перей дали може да установи ,,главата и седалището" на катарската църква в Монсегюр. Раймон се съгласява, макар че трябва да е знаел, че поема огромен риск. Пиер-Роже дьо Мирпоа основава там гарнизон от 50 рицари и оръженосци. Силно притиснатото катарско монашество вече разглежда Монсегюр като свой център.
В крайна сметка папа Луи IX призовава за окончателно смазване на ереста и нарежда на Раймон VII, граф на Тулуза, да защити католическата вяра и да изличи ,,гнездото на еретиците". Раймон, изглежда, приема и тръгва с войските си към Монсегюр. След символична обсада си тръгва. Той е в тайно споразумение с еретицитеи всъщност планира катарско въстание. Раймон дава политически израз на Катарската революция по това време. През май 1242г. войници на Монсегюр убива двама инквизитори в Авиньон. Раймон VII е обвинен. През 1243г. Съветът на Безиер решава, че ,,главата на дракона" (препратка към Сатаната) трябва да бъде ,,отсечена". Новото действие се ръководи от Юг де Арки и архиепископа на Нарбон. През май 1243г. кръстоносците заемат позиции в подножието на pog (,,връх" на лангедокски диалект).
Не е направен никакъв напредък почти до Коледа 1243г., когато баска войска се изкатерва на върха през нощта, за да завладее Тауър Рок. Може би по това време един Parfait - Пиер Боне - и един вярващ - Матю - бягат със съкровището на катарската църква, което скриват в пещера в Сабарте. Кръстоносците вече са в състояние да бомбардират кулата и замъка. Позицията на катарите бързо се влошава. В началото на обсадата има 160 вярващи и 180 Parfaits, но бройката се топи. През март катарският водач Пиер-Роже дьо Мирпоа моли за 15-дневно примирие за преговори. На катарите е наредено да се откажат от вярата си, но те отказват. Денят преди окончателната капитулация четирима Parfaits бягат с пари и - както се твърди - съкровище: може би Граала. Оставят го в замъка Усон и след това изчезват.
На 16 март кръстоносците завземат крепостта. Построена е огромна клада на полето под скалата. Този огън е символ на огньовете на ада, където според кръстоносците ще отидат катарите, и е начин да се гарантира, че нито една от ,,тъмните" енергии, живели в телата им, няма да оцелее. Двеста катари слизат и са изгорени. Те се хващат за ръце, доброволно се покатерват по стълбите и с радост скачат в пламъците на кладата, сигурни, че като запазят вярата си, ще влязат в света на Светлината. Еретичното катарско предизвикателство към католицизма е приключило.
Катарското съкровище може и да е преминало в ръцете на друга еретична секта - тамплиерите, или ,,Бедните рицари на Христа и Храма на Соломон", за да им даде пълното им име, които са основани през 1118г. След като са смазани, много се присъединяват към тамплиерите и след време техните наследници стават тамплиерски масони.
Граалът
След като новината за падането на Монсегюр се разпространява, интересът към Parzival (,,Парсифал", 1207), може да е бил катар. Той като че ли основава своята Мунтсалваш или Монтсалват - планината на Спасението или Рая, на която се издига параклисът или храмът на Граала - на катарската крепост в Монсегюр. Commedia на Данте е на ръба на ранния френско-испански Ренесанс. Самият той изгнаник, имайки собствени различия с папата, Данте е на страната на катарите и Райската планина в неговата Paradiso (,,Рай", ок. 1318-1321) сякаш е базирана на Монсегюр.
литературата за Граала в региона расте. Волфрам фон Ешенбах, авторът на
Кретиен дьо Троа въвежда мистериозния ,,Граал" (сребърна чаша, покрита със скъпоценни камъни) в Perceval или Le Conte du Graal(,,Парсифал или графът на Граала", ок. 1190), а Робер дьо Борон вJoseph d"Aramathie (,,Йосиф от Ариматея") или Roman de Pestoire dou Saint Graal (,,Роман за историята на светия Граал", ок. 1200-1210) свързва ,,Граала") свързва ..Граала" с чашата, използвана от Христос на Тайната вечеря. И двете имат християнския контекст, както и двете версии в проза на поемата на Робер, едната на немски, а другата на старофренски език: Quest del Saint Graal (,,Търсенето на светия Граал", ок. 1220). Parzival(,,Парсифал") на Волфрам обаче съдържа източни елементи: Граалът става скъпоценен камък, паднал от небето, което подсказва за изумруда, паднал от короната на Луцифер.
Очевидно Волфрам е получил материала си от източник в Толедо - еврейски астроном на име Флегетанис, чийто арабски ръкопис уж бил даден на Волфрам от певец (трубадур) на име Койт. Сефардическият евреин Флегетанис вероятно е имал връзки с маврите или сарацините в Испания и с Близкия Изток, където Йерусалим току-що е паднал, и идеята, че Граалът е скъпоценен камък, паднал от короната на Луцифер, изглежда, идва от фалшивата Кабала.
Легендата твърди, че Сатаната е бил първият собственик на камъка. Когато е прогонен от Рая като Сатанаил, най-големият син на Бога Луцифер, губи изумруда от короната си. Той очевидно е бил открит и занесен на прочут каменоделец, който прави красива ваза от яспис и монтира изумруда върху нея. Наречена е Изумрудената чаша. Тя става Божията чаша, Авраам и Исус, светия Граал, и символизира силата на Бога и неговия втори син Исус над силата на Тъмнината. След време чашата попада в ръцете на вестготите, когато Аларик плячкосва Рим, и след като те превръщат Нарбон в своя столица, я скриват в пещера близо до Монсегюр. Катарите я откриват, както твърди легендата, и я използват в своята церемония manisola. Тя стои между двата прозореца с формата на стрела. Преместена е точно преди Монсегюр да се предаде на кръстоносците през 1244г., някои казват от жена на име Есклармонд дьо Фоа. (По-късно чашата/Граала може би е открита от отец Сониер, свещеник в близкото село Рен-льо-Шато. Знаейки, че Сатаната продължава да я иска, Сониер поставя статуя на Асмодеус на входа на църквата си. В митологията Асмодеус е пазачът на скрито съкровище, от което се интересува Луцифер.)
Следователно християнската история преразказва легенди, в които смели рицари търсят чашата от Тайната вечеря на Христос, която блести и може би е била част от съкровището, донесено след плячкосването на Рим или на Йерусалим. Фалшивата Кабала, от друга страна, твърди,че чашата на Луцифер е в центъра на историята за Граала.
Ако катарите в Монсегюр са евреи, както внушава прякора ,,Синагогата на Сатаната" на кръстоносците, тогава съществува силна еврейско-кабалистка връзка между легендата за Граала на Луцифер, синагогата в Монсегюр, която има петзвездната форма на петоъгълника, и катарите.
Лоурънс Гарднър в Bloodline of the Holy Grail (,,Кръвната линия на светия Граал") заявява, че за катарите е известно, че са ,,познавачи на окултния символизъм на Кабала". Те със сигурност са много толерантни към еврейската култура и като че ли първоначално са били евреи, а не са приели евреи сред редиците си, и са били принудени да приемат християнството. Строгото съблюдаване на Чистите напомня практиките на Строго спазващите религията си евреи. Съществува силна връзка между старото юдейско царство Септимания и това, което се с лучили в Монсегюр.
Сигурно е едно обаче: след Албигойския кръстоносен поход срещу нещо, което може да е било еврейска крепост (,,Синагогата на Сатаната"), преследването на евреите в Европа се засилва. През 1290г. Едуард I изхвърля всички евреи от Англия, а през 1306г. евреите най-накрая са изхвърлени и от Франция.
Ранните ,,еретици": Уиклиф и Хус
Реформацията, която напуска в ход модерната революционна история, израства от съмненията във връзка с интерпретацията на католическата църква на юдео-християнската традиция. Някои от тези съмнения излизат на повърхността в катарската визия от XII и XIII век и причиняват Албигойския кръстоносен поход срещу катарите и смазването на тамплиерите. Катарите и тамплиерите оспорват Църквата със своята окултна визия и способстват за ускоряването на Реформацията. Призиви за реформи на Църквата има през XII и XIII век от реформиращите се доминикаци и францисканци.
През 70-те години на XIV век окултният - буквално ,,скрит от поглед, прикрит, пазен в тайна" в смисъл на ,,скрит от ортодоксалността, установената Църква и еретичен" - тълкувател на революцията на Реформацията е английския теолог Джон Уиклиф. Реформисткото движение ,,Ллолард" на Уиклиф твърди, че Църквата не бива да притежава собственост и че тайнствата са по-малко важни от личната вяра. Лолардите пращат бедни проповедници по цяла Англия да призовават за реформа и да отричат доктрините на Църквата. Piers Plowman на Уилям Лангланд улавя ранно протестантския бедняк, за когото папи, кардинали, епископи, свещеници, монаси и калугери са без никакво значение. Уиклиф е подкрепян от английския крал Едуард III и неговия син Джон от Гонт, но революционното му движение (обявено за еретично от Църквата) оказва влияние върху друг окултен тълкувател на революцията на Реформацията - Ян Хус, професор от Бохемия, който преподава много от доктрините на Уиклиф в Пражкия университет. Хус атакува Църквата за светския й характер, отрича върховенството на папата и настоява греховното свещеничество да бъде изключено от практикуващия клир. Той няма подкрепата от високо, на която се радва Уиклиф, и папата го отлъчва като еретик. Църквата тръгва срещу ересите по цяла Европа и в Англия за пръв път ереста е направена наказауема чрез изгаряне през 1401г.
Императорът на Свещената римска империя Сигизмунд осигурява ескорт на Хус, за да говори пред Съвета на Констанс за уреждане на Големия разкол през 1410г. След това императорът оттегля ескорта, твърдейки, че обещания, направени пред еретици, не са валидни, и позволява Хус да бъде изгорен на кладата като еретик. Жителите на Бохемия са разярени и когато малко след това Сигизмунд е избран за крал на Бохемия (на мястото на Венцеслав IV, който е починал), мнозина отказват да го признаят. Папата призовава за кръстоносен поход срещу последователите на Хус, нахлули в Германия, но те не могат да бъдат покорени. Екстремистките последователи на Хус се наричат таборити. (Катарите наричат Монсегюр ,,Планината на Табор".) Те така и не са премазани и в крайна сметка сформират Бохемските или Моравските братя.
illuminatibg.blogspot.bg/2015/10/blog-post_4.html
КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ - В НЕДЕЛЯ, ОКТОМВРИ 04, 2015 - НЯМА КОМЕНТАРИ
Катарският бунт срещу католическата църква обръща поглед към Вселената като Мани, ,,Просветлителя", ,,Апостола на Светлината", за да учи на аскетични правила Избраните, които могат да се борят с Тъмнината.
сътворение от гледна точка на конфликт на противоположности: Светлина и Тъмнина, силите на Светлината и силите на Тъмнината, добро и зло. Еретичният ирански дуализъм от IIIв., зороастризмът, учи, че Тъмнината е Демиург, който е отговорен за материалното сътворение, включително човека. Той има собствени Ангели на тъмнината, демони, които могат да се привикват и да се умилостивяват чрез следване на законите на Ариман - иранския бог на Тъмнината, или магията, на която Влъхвите на зороастризма дават името си. Тъмнината е съ-създател; следователно има двама създатели и единството на духовното познание е разтърсено, а злото - възвеличавано. В този дуалистичен свят (както го вижда Зороастър/Заратустра) идва манихейския водач
Мани
Мани е отгледан сред юдео-християнски баптистаи или елхасаити - гностично повлияна секта, към която се присъединяваща баща му, след като чува глас в Храма на Ктесифон (зимната столица на Партия, която днес е в Ирак). Сектата учи Мани за Исус и гностичните Маркион и Бардесанес, които приписват създаването на Вселената на Демиург.
Дуализмът на Мани представа Тъмнината като атакуваща - нападаща - Светлината. Добрият принцип живее с пет еманации (,,същества - Светлината") на мястото на Светлината, а злият принцип (Царят на Тъмнината, Демиургът) живее в пет свята на Тъмнината - ехо на десетте сефири на Кабала. Предисторическият човек на Мани също отразява архетипното първо същество от Кабала - Адам Кадмон. През 240г. на 24-годишна възраст, Мани, Апостола на Светлината, Просветлителя, преживява просветление и е призован да спаси душата от Тъмнината и да я заведе при Светлината. Подобно на Христос, Светлината на света, той е екзекутиран - пребит с тояги до смърт и обезглавен - след мъки, продължили 26 дни, пред зороастърските Влъхви - повтаряне на мъките на Христос, когото Мани обявява за смъртен. (Подобно на жрецът Басилид той твърди, че Исус не е умрял на кръста; разпнатият човек, който умира, е заместник.)
Мани формулира аскетични правила за Избраните - монашески елит, който оказва влияние върху християнското монашество. Чрез своята медитация те стават част от Царството на светлината на земята и отиват в ,,Рая на светлината", пренасяни до луната от ,,Кораб от светлина", а след това издигани до слънцето на въртящото се колело на зодиака като гигантско Виенско колело. След това мъртвите отиват в Света на светлината. Манихейското обещание е, че накрая силата на Тъмнината ще бъде разрушена и Светлината ще е в безопасност.
Катарската чистота
Кабалистичното утвърждаване на Мани на дуализма, монашеските Избрани, слънцето и живота близо до Светлината достигат до Южна Франция и се поддържа живо в Лангедок в еврейските школи по Кабала в Люнел и Нарбон, в тогавашното еврейско княжество. Септимания. Те го предават на катарите, които процъфтяват към 1140г. Тогава те вече имат собствен език (langue d"Oc) и са организирана църква с йерархия, литургия и собствени доктрини, които гледат назад към повлияния от Кабала манихейски дуализъм и твърдят, че материалният свят е създаден от Демиург и следователно е вътрешно лош. Катарско е становището, че този Демиург е Бога на Израил. За да се дистанцират от католическата ортодоксалност от онова време повечето катари идентифицират този Демиург със Сатаната или Луцифер. Те разглеждат човека като чужденец в зъл свят и искат да се върнат в Света на светлината, от който са били отделени. Оттеглят се от света по планинските върхове и строят крепости високо горе, близо до светлината. Катерейки се до крепостта на столицата им Монсегюр, която се намира на 1207м. височина, човек не може да не е впечатлен колко близо до слънцето е: всички заобикалящи върхове на Пиренеите изглеждат по-ниски, а светът е долу в краката му.
В Лангедок има много катарски крепости: Минерв, Терм, Пюивер, Кабаре, Фоа, Пейрепертуз, Пюилоран, Керибос и Арке, ако споменем само няколко. Тук катарите живеят със семействата си в краен аскетизъм в колиби, разположени в кръг около крепостта - месото и секса (освен за възпроизводство) са забранени - о общуват със Светлината. Техните свещения са наречени Parfaits (,,Съвършени") и са ескортирани по пътищата на Южна Франция от защитниците на Монсесгюр.
Единственият ритуал, позволен на вярващите от Parfaits, е мистичният празник, на който се използва някакъв вид Граал. Празникът се нарича manisola и е церемония по посвещаване и Меса или причастие. В разрушената крепост Монсегюр могат да се видят два слънчеви прозореца с цепнатини с формата на стрела, единият обърнат на изток, а другият - на запад. По време на лятното слънцестоене (21 юни) лъчите на слънцето навлизат през единия и излизат през другия. Изглежда, че нещо като Граал е стояло между двата прозореца и се е къпало в слънчевата светлина, която продължава да се осветява цялата камера и символизира Светлината. След manisola се целуват един друг - предават целувката един на друг в цялото паство и получават ,,чисто" полагане на ръце (consolamentum). Това тайнство прави вярващия Bon Homme(добър човек) и правото на тайнството е дадено на вярващия на смъртния му одър. Manisola внушава ,,Мани" и ,,solar" (слънчев) и церемонията несъмнено се корени в манихейското становище на Мани за слънцето като къща на средата на пътя към света на Светлината.
Катарите разглеждат Исус като ангел и отричат Инкарнацията. За тях Богът на Израил е фалшив, Демиург, опетнил плана на истинския Бог, който е Баща на Светлината. Критикуват корупцията на католическата Църква и наричат Монсегюр ,,планината Табор", която е сцената на преобразяването на Христос от Светлината (Матей 17, 1-3). Катарските доктрини оспорват ортодоксалния католицизъм и политическите институции на френското християнство, и Църквата и Държавата се обединяват, за да ги атакуват. ДвамаParfaits са построили наново Монсегюр между 1204 и 1209г. по заповед на Раймон дьо Перей, господар на Лавелане, който откликва на молба от катарската йерархия. Решението да се ускори укрепването на Монсегюр е взето от катарския синод през 1206г., проведен в Мирпоа, града на Пиер-Роже дьо Мирпоа. Той е известен на католическата църква като страстен еретик, дал интелектуален израз на Катарската революция, и това решение подпечатва съдбата на катарите.
Папа Инокентий III (1198-1216) се опитва да убеди Раймон IV, граф на Тулуза, да обедини сили с него за смазване на катарите. Раймон не е склонен и през 1208г. папският легат е убит. Раймон е замесен и в резултат е отлъчен от църквата. Свикан е кръстоносен поход срещу еретиците, известен на историята като Албийгойски кръстоносен поход. Група от 6000 барони или рицари, ,,Войници на Бога", и техните последователи се събират в Лион в Северна Франция под водачеството на абата на Сито и тръгват на юг, завземайки Безиер. Пешаците, които помагат на рицарите и служат като камериери или завеждащи конюшните, влизат в града и го плячкосват. Раздразнени, че френските барони искат своя дял от плячката, те подпалват дървените постройки и скоро лумва целият град. Населението е отчасти катарско, отчасти католическо и когато е попитан как пешаците могат да различат кой е катар и кой - католик, водачът на кръстоносния поход Арно Амари, абат на Сито, казва: ,,Убийте ги всичките; Бог ще разпознае своите".Ужасените жители на Безиер търсят убежище в църквата ,,Св. Мария Магдалина" и катедралата ,,Сен-Назер". Скупчват се вътре, но кръстоносците подпалват и двете сгради и избиват цялото население:20 хиляди души.
Кръстоносците след това стигат Каркасон и обсаждат средновековното Сите, отрязвайки водните запаси. Каркасон се предава след две седмици и на всички граждани е разрешено да напуснат, ,,носейки единствено греховете си". Симон дьо Монфор се заселва в замъка Шато Контал. Ръководи кръстоносния поход от двора му. Кръстоносците се молят в базиликата Сен-Назер, Каркасон. Събират се на площада отвън и се отправят към Монсегюр, който наричат ,,Ватикана на ереста", ,,Главата на дракона" и ,,Синагогата на Сатаната". Не църквата на Сатаната, а синагогата. Това подсказва, че според кръстоносците сред катарите има силно еврейско/кабалистично влияние.
Кръстоносците не могат да завземат Монсегюр и кръстоносният поход се влачи до 1215г., когато пада Тулуза и Симон дьо Монфор се обявява за граф на Тулуза. Издигнати са клади и масови кланета, защото катарите са безмилостно преследвани. Тогава, през 1218г., Симон е убит по време на обсадата на Тулуза. (Камъкът, документиращ тази обсада, заедно с надгробния паметник на Симон днес са в базиликата Сен-Назер, Каркасон.)
Гоненията на Катарите продължават повече от двадесет години. През 1232г. главата на катарската църква Гийабр дьо Кастр, който дава интелектуален израз на Катарската революция, пита Раймон дьо Перей дали може да установи ,,главата и седалището" на катарската църква в Монсегюр. Раймон се съгласява, макар че трябва да е знаел, че поема огромен риск. Пиер-Роже дьо Мирпоа основава там гарнизон от 50 рицари и оръженосци. Силно притиснатото катарско монашество вече разглежда Монсегюр като свой център.
В крайна сметка папа Луи IX призовава за окончателно смазване на ереста и нарежда на Раймон VII, граф на Тулуза, да защити католическата вяра и да изличи ,,гнездото на еретиците". Раймон, изглежда, приема и тръгва с войските си към Монсегюр. След символична обсада си тръгва. Той е в тайно споразумение с еретицитеи всъщност планира катарско въстание. Раймон дава политически израз на Катарската революция по това време. През май 1242г. войници на Монсегюр убива двама инквизитори в Авиньон. Раймон VII е обвинен. През 1243г. Съветът на Безиер решава, че ,,главата на дракона" (препратка към Сатаната) трябва да бъде ,,отсечена". Новото действие се ръководи от Юг де Арки и архиепископа на Нарбон. През май 1243г. кръстоносците заемат позиции в подножието на pog (,,връх" на лангедокски диалект).
Не е направен никакъв напредък почти до Коледа 1243г., когато баска войска се изкатерва на върха през нощта, за да завладее Тауър Рок. Може би по това време един Parfait - Пиер Боне - и един вярващ - Матю - бягат със съкровището на катарската църква, което скриват в пещера в Сабарте. Кръстоносците вече са в състояние да бомбардират кулата и замъка. Позицията на катарите бързо се влошава. В началото на обсадата има 160 вярващи и 180 Parfaits, но бройката се топи. През март катарският водач Пиер-Роже дьо Мирпоа моли за 15-дневно примирие за преговори. На катарите е наредено да се откажат от вярата си, но те отказват. Денят преди окончателната капитулация четирима Parfaits бягат с пари и - както се твърди - съкровище: може би Граала. Оставят го в замъка Усон и след това изчезват.
На 16 март кръстоносците завземат крепостта. Построена е огромна клада на полето под скалата. Този огън е символ на огньовете на ада, където според кръстоносците ще отидат катарите, и е начин да се гарантира, че нито една от ,,тъмните" енергии, живели в телата им, няма да оцелее. Двеста катари слизат и са изгорени. Те се хващат за ръце, доброволно се покатерват по стълбите и с радост скачат в пламъците на кладата, сигурни, че като запазят вярата си, ще влязат в света на Светлината. Еретичното катарско предизвикателство към католицизма е приключило.
Катарското съкровище може и да е преминало в ръцете на друга еретична секта - тамплиерите, или ,,Бедните рицари на Христа и Храма на Соломон", за да им даде пълното им име, които са основани през 1118г. След като са смазани, много се присъединяват към тамплиерите и след време техните наследници стават тамплиерски масони.
Граалът
След като новината за падането на Монсегюр се разпространява, интересът към Parzival (,,Парсифал", 1207), може да е бил катар. Той като че ли основава своята Мунтсалваш или Монтсалват - планината на Спасението или Рая, на която се издига параклисът или храмът на Граала - на катарската крепост в Монсегюр. Commedia на Данте е на ръба на ранния френско-испански Ренесанс. Самият той изгнаник, имайки собствени различия с папата, Данте е на страната на катарите и Райската планина в неговата Paradiso (,,Рай", ок. 1318-1321) сякаш е базирана на Монсегюр.
литературата за Граала в региона расте. Волфрам фон Ешенбах, авторът на
Кретиен дьо Троа въвежда мистериозния ,,Граал" (сребърна чаша, покрита със скъпоценни камъни) в Perceval или Le Conte du Graal(,,Парсифал или графът на Граала", ок. 1190), а Робер дьо Борон вJoseph d"Aramathie (,,Йосиф от Ариматея") или Roman de Pestoire dou Saint Graal (,,Роман за историята на светия Граал", ок. 1200-1210) свързва ,,Граала") свързва ..Граала" с чашата, използвана от Христос на Тайната вечеря. И двете имат християнския контекст, както и двете версии в проза на поемата на Робер, едната на немски, а другата на старофренски език: Quest del Saint Graal (,,Търсенето на светия Граал", ок. 1220). Parzival(,,Парсифал") на Волфрам обаче съдържа източни елементи: Граалът става скъпоценен камък, паднал от небето, което подсказва за изумруда, паднал от короната на Луцифер.
Очевидно Волфрам е получил материала си от източник в Толедо - еврейски астроном на име Флегетанис, чийто арабски ръкопис уж бил даден на Волфрам от певец (трубадур) на име Койт. Сефардическият евреин Флегетанис вероятно е имал връзки с маврите или сарацините в Испания и с Близкия Изток, където Йерусалим току-що е паднал, и идеята, че Граалът е скъпоценен камък, паднал от короната на Луцифер, изглежда, идва от фалшивата Кабала.
Легендата твърди, че Сатаната е бил първият собственик на камъка. Когато е прогонен от Рая като Сатанаил, най-големият син на Бога Луцифер, губи изумруда от короната си. Той очевидно е бил открит и занесен на прочут каменоделец, който прави красива ваза от яспис и монтира изумруда върху нея. Наречена е Изумрудената чаша. Тя става Божията чаша, Авраам и Исус, светия Граал, и символизира силата на Бога и неговия втори син Исус над силата на Тъмнината. След време чашата попада в ръцете на вестготите, когато Аларик плячкосва Рим, и след като те превръщат Нарбон в своя столица, я скриват в пещера близо до Монсегюр. Катарите я откриват, както твърди легендата, и я използват в своята церемония manisola. Тя стои между двата прозореца с формата на стрела. Преместена е точно преди Монсегюр да се предаде на кръстоносците през 1244г., някои казват от жена на име Есклармонд дьо Фоа. (По-късно чашата/Граала може би е открита от отец Сониер, свещеник в близкото село Рен-льо-Шато. Знаейки, че Сатаната продължава да я иска, Сониер поставя статуя на Асмодеус на входа на църквата си. В митологията Асмодеус е пазачът на скрито съкровище, от което се интересува Луцифер.)
Следователно християнската история преразказва легенди, в които смели рицари търсят чашата от Тайната вечеря на Христос, която блести и може би е била част от съкровището, донесено след плячкосването на Рим или на Йерусалим. Фалшивата Кабала, от друга страна, твърди,че чашата на Луцифер е в центъра на историята за Граала.
Ако катарите в Монсегюр са евреи, както внушава прякора ,,Синагогата на Сатаната" на кръстоносците, тогава съществува силна еврейско-кабалистка връзка между легендата за Граала на Луцифер, синагогата в Монсегюр, която има петзвездната форма на петоъгълника, и катарите.
Лоурънс Гарднър в Bloodline of the Holy Grail (,,Кръвната линия на светия Граал") заявява, че за катарите е известно, че са ,,познавачи на окултния символизъм на Кабала". Те със сигурност са много толерантни към еврейската култура и като че ли първоначално са били евреи, а не са приели евреи сред редиците си, и са били принудени да приемат християнството. Строгото съблюдаване на Чистите напомня практиките на Строго спазващите религията си евреи. Съществува силна връзка между старото юдейско царство Септимания и това, което се с лучили в Монсегюр.
Сигурно е едно обаче: след Албигойския кръстоносен поход срещу нещо, което може да е било еврейска крепост (,,Синагогата на Сатаната"), преследването на евреите в Европа се засилва. През 1290г. Едуард I изхвърля всички евреи от Англия, а през 1306г. евреите най-накрая са изхвърлени и от Франция.
Ранните ,,еретици": Уиклиф и Хус
Реформацията, която напуска в ход модерната революционна история, израства от съмненията във връзка с интерпретацията на католическата църква на юдео-християнската традиция. Някои от тези съмнения излизат на повърхността в катарската визия от XII и XIII век и причиняват Албигойския кръстоносен поход срещу катарите и смазването на тамплиерите. Катарите и тамплиерите оспорват Църквата със своята окултна визия и способстват за ускоряването на Реформацията. Призиви за реформи на Църквата има през XII и XIII век от реформиращите се доминикаци и францисканци.
През 70-те години на XIV век окултният - буквално ,,скрит от поглед, прикрит, пазен в тайна" в смисъл на ,,скрит от ортодоксалността, установената Църква и еретичен" - тълкувател на революцията на Реформацията е английския теолог Джон Уиклиф. Реформисткото движение ,,Ллолард" на Уиклиф твърди, че Църквата не бива да притежава собственост и че тайнствата са по-малко важни от личната вяра. Лолардите пращат бедни проповедници по цяла Англия да призовават за реформа и да отричат доктрините на Църквата. Piers Plowman на Уилям Лангланд улавя ранно протестантския бедняк, за когото папи, кардинали, епископи, свещеници, монаси и калугери са без никакво значение. Уиклиф е подкрепян от английския крал Едуард III и неговия син Джон от Гонт, но революционното му движение (обявено за еретично от Църквата) оказва влияние върху друг окултен тълкувател на революцията на Реформацията - Ян Хус, професор от Бохемия, който преподава много от доктрините на Уиклиф в Пражкия университет. Хус атакува Църквата за светския й характер, отрича върховенството на папата и настоява греховното свещеничество да бъде изключено от практикуващия клир. Той няма подкрепата от високо, на която се радва Уиклиф, и папата го отлъчва като еретик. Църквата тръгва срещу ересите по цяла Европа и в Англия за пръв път ереста е направена наказауема чрез изгаряне през 1401г.
Императорът на Свещената римска империя Сигизмунд осигурява ескорт на Хус, за да говори пред Съвета на Констанс за уреждане на Големия разкол през 1410г. След това императорът оттегля ескорта, твърдейки, че обещания, направени пред еретици, не са валидни, и позволява Хус да бъде изгорен на кладата като еретик. Жителите на Бохемия са разярени и когато малко след това Сигизмунд е избран за крал на Бохемия (на мястото на Венцеслав IV, който е починал), мнозина отказват да го признаят. Папата призовава за кръстоносен поход срещу последователите на Хус, нахлули в Германия, но те не могат да бъдат покорени. Екстремистките последователи на Хус се наричат таборити. (Катарите наричат Монсегюр ,,Планината на Табор".) Те така и не са премазани и в крайна сметка сформират Бохемските или Моравските братя.
illuminatibg.blogspot.bg/2015/10/blog-post_4.html
Вълнообразно
Мръсната тайна на ЦРУ и конспирацията ср...
Тоталния контрол над съзнанието в проект...
МЯСТОТО НА ХИТЛЕР В СВЕТОВНАТА ДРАМА, РЕ...
Тоталния контрол над съзнанието в проект...
МЯСТОТО НА ХИТЛЕР В СВЕТОВНАТА ДРАМА, РЕ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 5800
Блогрол
1. Блогът на Здравко Б. Спасов
2. Блогът на harisons
3. ,,Клетниците" на Виктор Юго
4. Майтаб бе,Уили !
5. Императрица Аделхайд Бургундска Мой авторски клип
6. Един изключително обективен руски автор : Андрей Буровски
7. Български исторически романи :
8. Световни исторически романи :
9. Кралица Луизе Пруска - една от великите жени в историята
10. Елин Пелин - ,,Светите застъпници"
11. Салическата династия
12. Салическата династия - Част 2
13. Салическата династия - Част 3
14. Мой авторски клип в чест на Героя от Дойран - генерал Владимир Вазов
15. За потомците на царските ни династии
16. ,,Железният крал"
2. Блогът на harisons
3. ,,Клетниците" на Виктор Юго
4. Майтаб бе,Уили !
5. Императрица Аделхайд Бургундска Мой авторски клип
6. Един изключително обективен руски автор : Андрей Буровски
7. Български исторически романи :
8. Световни исторически романи :
9. Кралица Луизе Пруска - една от великите жени в историята
10. Елин Пелин - ,,Светите застъпници"
11. Салическата династия
12. Салическата династия - Част 2
13. Салическата династия - Част 3
14. Мой авторски клип в чест на Героя от Дойран - генерал Владимир Вазов
15. За потомците на царските ни династии
16. ,,Железният крал"
