Думите отлитат, написаното остава :: Средновековна Босна и Херцеговина 2

Линк към 1 : monarh1991.blog.bg/history/2014/10/02/srednovekovna-bosna-i-hercegovina.1301617

Управлението на Твърдко I

При това първите години от управлението на Твърдко са тежки. Той трябва да се справи с бунтовете на босненските благороднически фамилии и унгарските нахлувания и през 1366 г. дори търси закрила в унгарския двор, когато 1 група босненски аристократи поставя на неговото място брат му Вук . Но още през 1367 г. Твърдко се връща на власт, откровено с помощта на унгарския крал. Банът насочва вниманието си към юга. През 1355 г. след смъртта на цар Стефан Душан силната Сръбска империя се разпада. Твърдко подкрепя сръбския благородник Лазар Хребелянович, който води спор с други аристократи за Югозападна Сърбия, Хум, Зета и остатъците от Душановото царство. Лазар възнаграждава бана при последвалата подялба на плячката с мащабни придобивки от граничещите с Босна земи : части от Хум, Зета, Южна Далмация и по-късния Санджак или Рашка. През 1377 г. босненският владетел се коронясва не само за крал на Босна, но и за крал на Сърбия. Това отговаря на нарастналото му самочувствие, а също така той изгражда импозантен двор и въвежда византийски стил и порядки в столицата Бобовац.
За това събитие Христо Матанов отбелязва в изследването си ,,Балкански хоризонти" следното :
,,На 26 октомври (Димитровден) 1377 г., най-вероятно в манастира Милешево и то над мощите на Св. Сава, бан Твъртко бил коронясан за сръбски крал. Заедно с това той възприел титулярното име Стефан. Пълната му титла вече гласяла "Стефан Твъртко, по Божия милост крал на сърбите,на Босна, Поморието и на Западните земи". Всички следващи босненски владетели щели да запазят кралската титла и официалното "кралско" име Стефан.
Във външнополитически план основната грижа на крал Стефан Твъртко била да осигури сигурен достъп на своята държава до Адриатическото крайбрежие. Това се налагало от разширяващото се производство на сребро, което намирало добър прием на Апенинския полуостров. Кралят се възползвал от войната между Генуа и Венеция (т.нар. "война Киоджа") и сложил ръка на обширно крайбрежно пространство между околностите на Дубровник и Которския залив. На входа на залива той основал ново пристанище, наречено Нови(днешния Херцег Нови). Крал Твъртко се опитал да създаде босненски флот, като ползвал помощта на Венеция, но той не можел да се мери с флота на големите сили."
В 1386 - 1390 г. той завладява част от Далмация с Книн и се провъзгласява за крал на Хърватска и Далмация . През 1388 г . Влатко Вукович разбива османците при Билеча. В 1389 г. сърби и босненци се сражават с турците на Косово поле, подкрепени от власи, албанци,българи, маджари, чехи и др. в Битката на Косово поле. През 1390 г. в зенита на властта си Твърдко е крал на Босна, Сърбия, Хърватия, Далмация,Усора, Соли и т.н. На 10 март 1391 г. умира и е наследен от племенника си Стефан Дабиша.

Босна при приемниците на Твърдко. Упадък и феодален разпад.

След смъртта на Твърдко Котроманич страната изпада в тежка криза. Благородниците със силна регионална властова база надигат глава, като владетелите на страната биват оставени на милостта на сменящите се модели на съперничество между водещите аристократични фамилии. Унгарският крал също се намесва в босненските работи, обаче поражението при Никопол от войските на султан Баязид Светкавицата временно ограничава възможностите за унгарска намеса. Но в 1404 г., когато крал Стефан Остоя е свален от пристола и заменен от незаконния син на Твърдко (Твърдко II Твърдкович), той се завръща с унгарска армия и отвоюва части от страната. През следващите 10 години той запазва управлението си главно поради подкрепата на маджарите и съдейства за подобряване на отношенията между Маджарско и Хървое Вукчич Хърватинич, най-могъщия от босненските аристократи.
В 1414 г. обаче се появява нов фактор, който нарушава баланса на силите и в политическо, и във военно отношение - османските турци. Те провъзгласяват намиращия се в изгнание Твърдко II за легитимен монарх на Босна и изпращат силна армия. Според Матанов обаче повод за конфликта е участието на видния аристократ Сандал Хранич Косача в Битката при Чамурли през 1413 г., а османците са били повикани от Хървое Вукчич, като армията им е доведена от протовестиария му, дубровничанина Михаил Кабужич. Стига се до мащабен сблъсък между крал Остоя и унгарците от една страна, и османската войска и Хървое, от друга. Маджарската армия претърпява сериозно поражение.След това османците стигат чак до Щирия. И макар Остоя да постига нещо като сделка за крал на Босна да бъде инсталиран той, а не Твърдко II, повече от ясно е, че занапред Османската държава ще упражнява влияние върху вътрешните работи на страната,съперничейки си с Унгария. Т.е., може да се каже, че от този момент нататък започва османската намеса във босненската вътрешна политика. Следва продължение

Нагоре