Реших да напиша тема за този забележителен владетел и човек, тъй като за него няма много информация на български и защото в известна степен е свързан и с българската история - жена му Доротея е дъщеря на нашия цар Иван Срацимир.  Въпреки че е изправен пред много трудности, той превръща държавата си от малко княжество в регионална сила. Приятно четене !!! 

Герб на крал  Твърдко

Крал Твърдко I Босненски

Стефан Твърдко I е бан на Босна през 1354 -1366 , 1367 -1377 , а от 1377 до 1391 и неин пръв крал.Той успява да осигури независимостта на Босна от Унгария. При него страната става най-силната държава в Западните Балкани, като включва и части от Сърбия и Далмация.През 1377 приема заедно с кралската корона името Стефан, което на гръцки значи ,,венец". 

Произход и фамилни връзки 

Твърдко е роден на 5 август 1338 г. Баща му Владислав Котроманич е син на Стефан I, бан на Босна от 1290 до 1314 г. и на принцеса Елисавета, дъщеря на сръбския крал Стефан Драгутин и принцеса Каталина Унгарска. Майка му Елена Шубич произхожда от хърватския аристократичен род Зрински и е дъщеря на графа на Трогир, Сплит и Шибеник Георги II Шубич.По бащина и майчина линия Твърдко е наследник на 2 от най-значимите аристократични фамилии в южнославянския свят, които спадат към висшата аристокрация на Унгарското кралство. Неговата братовчедка Елисавета Котроманич през 1353 г. се омъжва за унгарския крал Лудвиг I 1. Сестра му Катарина става съпруга на граф Херман I фон Цили - двамата стават родители на Херман II фон Цили и баба и дядо на Барбара фон Цили - жената на бъдещия свещен римски импаратор Сигизмунд Люксембургски. Прадядо му Стефан Драгутин е от рода на сръбските Неманичи...



Твърдко с майка си, брат си и братовчедка си Елисавета на смъртното легло на чичо му Стефан II, изображение от Скрина на Свети Симеон в град Задар от късните 70-те г. на XIV век

Бан на Босна и вътрешни борби

Твърдко наследява своя чичо Стефан II Котроманич като бан на Босна през 1353 г. и с това става номинален наместник на на унгарския крал южно от Сава. Първото му споменаване на 15 годишна възраст е във връзка със сключения през същата година брак на Лудвиг I с Елисавета Котроманич. Първоначално вместо младия бан управлява баща му Владислав. Когато той умира през 1354 г., Твърдко и брат му Вук получават освен Босна и банствата Загорие и Херцеговина (Захълмие )2. Майка им Елена се опитва да управлява от тяхно име, но не е приета от босненската аристокрация. Твърдко сам успява да потуши бунта на аристократите, които са водени от неговия братовчед Павле Кулишич. Павле е затворен, а имотите му са конфискувани от владетеля. Чрез този успех младият бан се доказва като самостоятелно действащ владетел.
Когато Младен III Шубич умира, неговите владения в Далмация остават без господар. Унгарският крал настоява Елена Шубич Котроманич и сина й Твърдко да поемат управлението на областите южно от Дувно и с това да поставят и тях под върховенството на Унгария. Това се осъществява само отчасти.
По време на Унгарско-венецианската война (1356-1358) отношенията на Твърдко с крал Лудвиг сериозно се влошават. Банът отказва да предостави на разположение войски за войната. През 1357 г. той е извикан в унгарския двор и Лудвиг му отнема Херцеговина, като задържа и аристокрацията в границите на Далмация в своята свита. Сега Твърдко и брат му Вук запазват само банствата Босна и Усора . Дадени са им указания да се борят срещу Богомилската ерес, което би дестабилизирало техните позиции, защото богомилите имат много привърженици сред босненската аристокрация.
Действията на краля указват колко крехко е било унгарското върховенство в южните граници на държавата. То се основава на предимно на личните отношения на владетеля с аристократичните фамилии и градовете. И въпреки че Лудвиг вижда във властта на Твърдко заплаха, той няма властта да го отстрани като бан в Босна, макар че като крал той формално има правото да назначава и сваля бановете на Босна.
След като Лудвиг през 1358 г. приключва завладяването на венецианските владения в Далмация, той поставя под своята закрила и Република Рагуза. С това властта на Твърдко трябва да бъде подронена, тъй като преди това босненският бан е бил покровител на републиката. Лудвиг обаче няма властта да защити Рагуза от нахлуванията на сръбския княз Воислав Войнович; след като рагузанците неколкократно отправят молби за помощ, войските на Твърдко, а не на краля, са тези, които възстановяват реда през 1362 г. С тази победа банът отново привлича на своя страна голяма част от благородниците в босненско-далматинския граничен регион. 
През 1363 г. се стига до открита война на Лудвиг срещу Твърдко. Босненският епископ Петър Шиклош още през 1360 г. е получил благословията на папата за това, защото Рим вижда във владетеля главата на босненските еретици. Босненците обаче отблъскват унгарската армия и я принуждават да се оттегли. През 1364 г. банът се нарича ,,по Божията милост бан на цяла Босна", като пропуска споменаването на унгарския крал в титлата си. Много босненски аристократи обаче не го признават като владетел, така че в страната се стига до състояние , подобно на гражданска война .
През февруари 1366 Твърдко е свален от босненската аристокрация и заместен от брат си Вук. Той трябва да бяга в Унгария, където се помирява със своя кралски баджанак. В края на март 1366 отново поставя части от Босна под своя контрол, Лудвиг отново го назначава за бан и с помощта на краля, както и на рагузанците, побеждава своя брат Вук и бунтовническата аристокрация. Като наказва едни, а други дарява с нови привилегии, Твърдко отново укрепва господството си над босненските аристократи. Същевременно брат му бяга в Рагуза. Банът отхвърля предложението за посредничество на рагузанците, които го молят да се помири с брат си. През юли 1367 г.той настъпва към Рагуза, но Вук успява се измъкне от града.Остатъкът от годината преминава във военни походи срещу различни князе в Херцеговина и източната част на Босна. До края на 1367 г. банът възстановява властта си над по-голямата част от Босна. С това завършва първият общо взето неуспешен период от управлението  му.
Вук успява да направи така, че папа Урбан V да анатемоса Твърдко като еретик и да призове за неговото прогонване. Банство Босна отново трябва да стане зависимо от Унгария и Вук да бъде назначен за бан. През 1370 г. той навлиза с войска в Босна, но след това се убеждава, че трябва да прекрати братоубийствената война срещу брат си.
Същевременно Твърдко се съюзява със сръбския княз Лазар Хребелянович, чиято територия се намира около река Морава, срещу Никола Алтоманович, който управлява по течението на Дрина и в Херцеговина. През 1373 г. Никола е победен и ослепен и неговата държава е поделена, като в играта се намесва и Джураш Балшич от Зета. Той иска да си осигури Требине, за което предявява претенции и босненският владетел.
През 1374 г. Твърдко окончателно се помирява със своя брат Вук. През същата година той се жени за Дорослава или Доротея, дъщерята на българския цар Иван Срацимир. След сватбата през декември банът предприема изненадващо нападение в територията на Балша и превзема Требине. Също така той завладява останалите сръбски земи северно от града докъм значимия за православието Милешевски манастир.

Разделяне на Сръбската империя между Босна и регионалните сръбски властели, 1374 г.

Крал на Босна 

През 1376 г. обсегът на властта на Твърдко се разпростира освен над Босненското банство, също и над земи, които никога не са били зависими от Унгария, но са принадлежали на сръбската държава. Както пише Христо Матанов в ,, Балкански хоризонти " :
,,Така например сръбският властел
Владое, който заемал поста босненски логотет, внушил на босненския бан идеята , че той трябва да се короняса за сръбски крал. Това било възможно и от генеалогична гледна точка, тъй като посредством майка си бан Твъртко се падал потомък на "сремския крал" Драгутин, т.е. на Неманичи. Всъщност след декември 1371 г. той се явявал единственият високопоставен потомък на сръбската династия. Според логотет ВладоеТвъртковата коронация трябвало да доведе до обединение на босненските и сръбските земи. Двойната босненска владетелска корона, т.нар."двоструки венац", която по принцип показвала васалитета на Босна спрямо Унгария, вече трябвало да символизира създаването на обединена сръбско-босненска държава."

И така, на 26 октомври 1377 г. той се коронясва в Милешевския манастир до Приеполе за ,,Крал на Сърбия, Босна, Крайбрежието и Западните земи".
Твърдко поема сръбските дворцови длъжности и титли, които предава на своите босненски аристократи. От 1 страна, с това той документира своята независимост от Унгария, от друга страна , по този начин успява да спечели признанието на своите сръбски поданици. Най-значимите сръбски князе Лазар Хребелянович и Вук Бранкович признават кралското достойнство на Твърдко. Лудвиг I Унгарски приема коронясването за крал на Сърбия, но държи на титлата бан на Босна. Това обаче няма практическо значение. След смъртта на Лудвиг през 1382 г. титлата на Твърдко като босненски крал става неоспорима. 
През 1378 - 1381 г. отново има военни спорове в Далмация, в които кралят участва повърхностно , той обаче трябва да осигури господството си в Сърбия. Рагуза и Котор успяват ловко да използват Венецианската република, Унгария, а също и босненския крал едни срещу други и така да извоюват своята автономия. Накрая двата града признават върховенството на Унгария, но фактически са независими. През 1382 г. Твърдко изгражда свое собствено пристанище при Бърстаник (днес Херцег Нови), за да има независим от Котор и Рагуза излаз на море. Рагузанците осъзнават опасността за тяхната търговия и блокират Нови, докато кралят не им даде отново скъпоценната търговия със сол.

  Подписът на владетеля, идентифициращ го като ,,Крал на сърбите и на Босна".

Конфликт със Сигизмунд и първи сблъсъци с османците 

След смъртта на Лудвиг I през 1382 г. Твърдко става настойник на братовчедка си Елизабет и нейните дъщери Мария Унгарска и Ядвига Полска. Също по това време кралят започва да изгражда с помощта на Венеция малка флота, която обаче по никое време не може да се конкурира с морската сила на далматинските градове.
Чрез братовчедка си в следващите години Твърдко е въвлечен неколкократно в конфликти с унгарците. През 1385 г. той успява да поеме и личните владения на Елизабет в Херцеговина и да превземе и селищата Ливно, Дувно и Гламоч. Впоследствие трябва да сключи договор с Унгария, съгласно който не трябва да се намесва повече в унгарските работи и в замяна му е присъден Котор.
През 1387 г. братовчедка му Елизабет е убита. Дъщеря й Мария държи отговорен за това своя съпруг Сигизмунд Люксембургски. Срещу новия унгарски крал през 1388 г. Твърдко води война в Далмация. През същата година първото нападение на османците над Босна е отблъснато успешно в Битката при Билеча (27 август 1388 г.) от Влатко Вукович. Сега босненският крал вижда необходимостта да се посвети по-сериозно на отбраната на своята страна срещу турците.

Битката при Косово поле и последни години 

Начело с пълководица Влатко Вукович Косача, Велик херцог на Хум, на 15/28 юни 1389 г. босненските войски се сражават при Косово поле срещу османските турци на страната на княза на Сърбия княз Лазар Хребелянович начело на широка християнска коалиция, включваща сърби, хървати, власи, маджари, албанци, чехи и др. Въпреки, че босненското крило остава неразбито, се счита, че битката е загубена във  всеобщ план. Има и хипотеза, че сражението е завършила с християнска победа или без ясен победител - напр. Хр.Матанов в ,,От Галиполи до Лепанто" пише за писмо на Твърдко до жителите на Трогирската община, в което той съобщава, че османците ,,били победени така, че малко от тях спасили главите си." -стр. 87 от книгата. Така или иначе, босненският монарх загубва големи части от своите сръбски области, чиито владетели са принудени да признаят върховенството на Османското емирство. За сметка на това следващата година той побеждава унгарците в Далмация, като повечето градове и острови признават сюзеренитета му. 
За жалост босненската власт над Далмация не трае дълго, защото Твърдко I на 10 март 1391 г. умира внезапно. Погребан е в Миле до своя чичо Стиепан II Котроманич. Тъй като синът му Твърдко II е още малолетен, на трона го наследява племенникът му Стефан Дабиша.
1. - Известен е и като Лайош I 
2. - през XIV век тази област се нарича Хум . Името Херцеговина получава по -късно по титлата на своя владетел херцог Стефан Вукчич Косача 

  Най-голямото териториално разширение на Босна при крал Твърдко, 1390 г.

Материалът ти е много хубав, сериозен е!
Читателите са малко, защото клони към научен, а повечето търсят пикантерии
Приятен ден!