Кулминацията на Ислямската революция в Иран - на 1 февруари 1979 г.  религиозният водач аятолах Рухолах  Хомейни се завръща в страната след 15-годишно изгнание и е посрещнат от възторжени тълпи. Завръщането става със френски самолет, а на борда му присъстват западни журналисти, например немецът Петер Шол-Латур. Именно на него сътрудникът на аятолаха Садек Табатабаи предава папка, която той трябва да пази, ако те бъдат арестувани или убити  и в  която според сп. „Шпигел" се съдържат  тайните планове на Хомейни за Иран, а именно - изграждането на теокрация или управление на ислямските юристи.  Всички политически сили - комунистите от партията Туде, ислямските марксисти, буржазните републиканци,  приветстват идването му, защото както твърди синът на Шаха в едно свое интервю, те са виждали в него иранския Ганди, човекът, който ще спаси страната.  По-късно те горчиво ще съжаляват, защото след привържениците на Мохамед Реза Пахлави  той ще се разправи и с тях - изобщо със всички, които по един или друг начин биха представлявали заплаха за властта му. Пристигайки, той се отправя  към мястото, където са погребани жертви на монархията  и държи бурна реч, в която заклеймява правителството на Шапур Бахтиар - умерен политик и дисидент, назначен от шах Пахлави преди той да избяга от Иран,  и призовава за неподчинение към него. Ето и част от речта му :

“I must tell you that Mohammad Reza Pahlavi, that evil traitor, has gone. … We are saying this man, his government, his Majlis are all illegal. If they were to continue to stay in power, we would treat them as criminals and would try them as criminals,” Khomeini declared. “I shall appoint my own government. I shall slap this government in the mouth. I shall determine the government with the backing of this nation, because this nation accepts me.”




Хомейни слиза от самолета, до него е синът му Ахмад, който по-късно става дисидент и противник на религиозната диктатура



Демонстранти радостно  преследват колата на аятолаха



Още радостни посрещачи на духовния лидер




Хомейни привества привържениците си от своя щаб - 2 февруари 1979 г.

Правя си неприятния извод, че диктатурите държат държавите единни, особено в Близкия изток. Кое е по-малкото зло - разруха в името на псевдодемокрацията или "желязна" ръка, в името на голямата цел- опазване на народ и територия...
Всъщност каква е целта на написаното, какъв извод очаква автора да си направя?

Здравей, Блиц, ами с постингите си като този целя да покажа събития, за които на български няма много информация, поуката според мен е да не се вярва в някакъв спасител, който ще оправи положението, ние българите също имаме горчив опит със ,,спасители". А и случаят с Иран е от тези, при които един недемократичен режим се заменя с друг, в пъти по-недемократичен. Така е и с Русия през 1917 г.

Позволявам си да отбележа, че ако има в материала и твоя позиция, обобщение - ще има и послание, а нали за това пишем тук .
Защо не разглеждаш пагубните неолиберални идеи - невидимите, неявни неща, които властват над живота ни. Това е актуално и ни засяга пряко. Тази тема е "хвъзгава", защото явните неолиберални идеи са облечени в красиви думи, а подмолно са античовешки и антиморални. Написано от теб нещо по този въпрос ще ми бъде интересно, надявам се и на другите твои фенове!