Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2014 21:53 - Руската революция в 1917 г. Продължение
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 1483 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 15.03.2014 03:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Продължение на постингите от миналата година :
 monarh1991.blog.bg/history/2013/03/01/ruskata-revoliuciia-v-1917-g-96-godini-po-kysno.1059668

monarh1991.blog.bg/history/2013/03/18/ruskata-revoliuciia-prez-1917-g-96-godini-po-kysno-chast-2.1065634

monarh1991.blog.bg/history/2013/04/04/ruskata-revoliuciia-v-1917-g-96-godini-po-kysno-chast-3.1071503
 
Периодът между февруари и октомври 1917 г.

Реформите на Временното правителство.

Още с първите си действия новата власт предприема мащабни реформи - прокламирана е свобода на словото и печата, на  митингите, събранията и демонстрациите, равноправие за жените. Отменят се националните, съсловни и верски ограничения. Наред с това обаче са налице и сериозни грешки, водещи до засилване на нестабилността и  несигурността в държавата и засилването на радикализма. Наред с политическите затворници - напр. бъдещия съветски диктатор Сталин,  като резултат от всеобщата амнистия на свобода са пуснати и редица криминални затворници  и дребни престъпници - ,,пилетата на Керенски", което поражда повишаване на престъпността. На 4/17 март 1917 г. княз Лвов издава разпореждане за отстраняване на губернаторите и вицегубернаторите на губернии от постовете им, като функциите им трябва да се поемат от т.н. ,,губернски комисари" на Временното правителство. Полицията се заменя с народна милиция. Призната е независимостта на Полша, която по това време е под окупация на Централните сили. Сериозен пропуск обаче представлява  разрешението за   връщането на политическите имигранти, дори на тези с крайни възгледи като Владимир Ленин.  Редица представители на Стария режим са задържани - бившият  вътр. министър Протопопов, премиерът  Борис Щюрмер и др. Учредена е специална следствена комисия за разследване на престъпленията на царските министри. Но не е направено нищо сериозно за решаването на аграрния въпрос. 

Завръщането на Ленин и Троцки  и Априлската криза и Юнската криза в правителството.

Малко известно е, че лидерът на РСДРП (болшевики) в навечерието на Рускатата революцията изобщо не е подозирал за нейното скорошно настъпване. Това личи от негов доклад, изнесен на 9 януари 1917 г. по повод 12 години от Кървавата неделя,  в който той подчертава, че неговото поколение няма да доживее избухването на Революцията. Така че може да се каже, че събитията между 8  и 15 март 1917 г.. са като гръм от ясно небе за него. По това време той се намира в неутрална Швейцария и разбирайки за падането на самодържавието започва да крои планове за завръщане в родината. След като в началото германското разузнаване отказва,  впоследствие то решава да помогне на болшевиките с идеята след като вземат властта, те да сключат сепаративен мир с Германската империя и съюзниците й.  Важна роля в тези събития играе Александър Парвус, една изключително интересна личност, а за осъществител на финансовата връзка между болшевишкия вожд и немците се счита Яков Ганецки, по-късно ликвидиран от Сталин в Големия терор.  От друга страна, съществуват теории, че болшевиките са финансирани не само от Централните сили, а и от съюзниците на Руската империя от Антантата - привърженик на това схващане е проф. Антъни Сатън.  Ленин заедно със съратниците си се отправя от Цюрих в Швейцария през Германия на прословутия пломбиран влак,  немските власти съгласно договореностите не правят никакви проверки нито на пътниците, нито на багажа,    като пътуването продължава до немското балтийско пристанище Засниц. Оттам болшевиките продължават с ферибот до Швеция, а след това влизат във Финландия. За това пътуване Ричард Пайпс пише следното :  ,,20 апреля (нового стиля) состоялась его неофициальная встреча с Государственным секретарем Германии Артуром Циммерманом. Об этой встрече тоже не сохранилось никаких сведений. Затем Парвус возвратился в Стокгольм32. Несмотря на отсутствие каких бы то ни было документальных свидетельств, — как это обычно бывает, когда секретные операции проводятся на высшем уровне, — в свете последовавших за тем событий можно смело утверждать, что Парвус выработал с Радеком условия и технику финансирования деятельности большевиков в России и представлял на этих переговорах интересы правительства Германии. [Австрийский подданный, Радек для Временного правительства был гражданином враждебной державы. Ему отказали во въездной визе в Россию, и он оставался в Стокгольме вплоть до октября 1917 г., выполняя задания Ленина.].

Русское консульство в Стокгольме уже подготовило въездные визы для вновь прибывших. Временное правительство, по-видимому, вначале колебалось, давать ли право на въезд активным поборникам мирных переговоров, но затем приняло положительное решение в надежде, что Ленин скомпрометирует себя как политик, проехав через вражескую территорию33. Вся компания выехала из Стокгольма в Финляндию 31 марта (13 апреля) и три дня спустя, 3(16) апреля, в 23 часа 10 минут была в Петрограде. [Впоследствии еще несколько групп русских эмигрантов проехали в Россию через территорию Германии.]."  ,,Русская революция. Книга 2. Большевики в борьбе за власть 1917-1918"
www.e-reading.bz/chapter.php/143852/13/Paiips_-_Russkaya_revolyuciya._Kniga_2._Bol%27sheviki_v_bor%27be_za_vlast%27_1917-1918.html

image

Я. Ганецки

image
    Подписите на Ленин и сподвижниците му за условията на пътуването им през Кайзерова Германия

И така, на 3/16 април 1917 г. Ленин пристига на Финската гара в Петроград, посрещнат от тълпа, почетен караул и държейки реч, призоваваща към превръщането на буржоазно-демократичната революция в  социалистическа. Малко след това той публикува ,,Априлските тезиси", в които изтъква значението на ,,побратимяването" - тоест, когато войници от двете страни на фронтовата линия се срещат и разговарят, в случая руските с тези на Германската и Австро-унгарската империя,  през следващите месеци болшевиките се превръщат в главни организатори на антивоенната пропаганда сред армията, както и идеята за ,,Цялата власт на Съветите" :   ,,
Ленин предлагал следующее: никакой поддержки идущей войне; немедленный переход ко «второй» фазе революции; никакой поддержки Временному правительству; передача всей власти Советам; роспуск армии и образование народной милиции; конфискация всей помещичьей земли и ее национализация; слияние всех банков в единый Национальный банк, контролируемый Советами; контроль Советов за производством и распределением товаров; созыв нового Социалистического интернационала."- пак Р. Пайпс. 

Далеч по-труден е пътят на Лев Давидович Троцки. От края на 1916 г. той се намира в САЩ, редактирайки с Н. Бухарин в. ,,Новьй  мир". Той напуска Щатите заедно със семейството си и голяма група сподвижници на 27 март 1917 г. на парахода ,,Кристиянияфорд", но в Нова Скотия, Канада, е задържан от тамошните военни власти по подозрения, че има връзка с план за сваляне на властта в Русия и изважданетой от войната като съюзник на Съглашението. Обаче по молба на Павел Милюков, министър във Временното правителство,  бива освободен като заслужил борец със самодържавието, (доста странна молба, като се има впредвид, че именно Троцки ще  изиграе ключова роля в свалянето на  това правителство и ще принуди  много негови членове, сред тях  самия Милюков,  да заминат  в емиграция) продължава пътуването си и  на  4 май пристига в руската столица.   Любопитен факт е, че доста години по- рано  той се е скарал с Ленин и ще влезе в болшевишката партия едва след Юлските дни. 

image
    Л. Троцки пристига в Петроград. Май 1917 г.
По-същото време се разразява т.н. Априлска криза - Павел Милюков, външен министър във Временното правителство, отправя до Съюзниците специална нота, в която заявява готовност за продължаването на  руското военно участие  и потвърждава претенцията след победата във войната Русия да получи Проливите - Босфора и Дарданелите, нещо за което тя претендира още от  времето на Петър Велики. Това се случва на 18 април/1 май 1917 г. и предизвиква масови антивоенни демонстрации, както и криза във властта. 100 000 работници, подкрепени от войници и матроси от Балтийския флот изискват прекратяване на войната, оставка на Милюков и военния министър Гучков, а също и предаване властта на Съветите на  работническите, войнишките и селските депутати. В резултат на това двамата министри напускат постовете си. В крайна сметка на 5 май  е постигнато съглашение между Временното правителство и Изпълкома на Петроградския съвет за ново устройство на кабинета. В него влизат 10 представители на буржоазните партии и 6 социалисти.

Това обаче е само първата правителствена криза.  От 3/16 юни до 24 юни/ 7 юли  1917 г. заседава Първият Всерусийски  конгрес на Съветите на работническите и селските депутати, който решава да подкрепи Временното правителство и отхвърля исканията на болшевиките, които посочих по-горе.  Сериозно възмущение предизвиква решението на правителството да конфискува бившата дача на царския министър Дурново, където се помещават учреждения на профсъюзите от  Виборгския район и на 8/21 юни стачкуват 29 петроградски завода. За да придадат организиран характер на действията,  за 10/23 юни основните органи на РСДРП (болшевики) насрочват мирна работническа и войнишка  демонстрация.  Но Конгресът на Съветите я забраняват, тй като според него болшевиките са организирали военен заговор. Болшевишкият Централен комитет я отменя,  меншевиките и есерите пък насрочват обща политическа демонстрация за 18 юни или 1 юли с.г. под знака на доверието към Временното правителство.  Провеждат се много демонстрации в градове като Минск, Твер, Нижни Новгород. 
,,Полумиллионная демонстрация и митинг на Марсовом поле в Петрограде, состоявшиеся 18 июня, прошли в основном под лозунгами большевиков. Увеличивающийся разрыв между правительством и массами подтвердили демонстрации и в других городах (Москве, Киеве, Риге, Иваново-Вознесенске и др.). Вхождение социалистов в правительство при сохранении прежнего курса обернулось потерей авторитета самих умеренных социалистов и Советов в целом. На проходившей 16–23 июня в Петрограде Всероссийской конференции военных организаций большевиков некоторые ее участники уже требовали немедленной подготовки вооруженного восстания.", пише Владимир Шестаков в ,,Новейшая история России" -  
www.e-reading.bz/book.php





Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1041572
Постинги: 627
Коментари: 965
Гласове: 4083
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031