Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2013 15:01 - Средновековният шпионаж
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 831 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.08.2013 17:24


 След рухването на Римската империя в Европа шпионажът и разузнавателните дейности се заключавали във военновременна и местна служба. Воюващите фракции между варварските господари изглежда са използвали стратегическия шпионаж, за да преценят силата на своята позиция или да научат за вражеската защита, но не са оцелели писмени източници за такива дейности.Единствената значителна политическа сила през Тъмните векове била Католическата църква, но операциите във европейската периферия са се свеждали до монашески авантпостове, борещи се за  оцеляване.   Раждането на големите национални държави като Англия и Франция през IX и  X век  наложили  необходимостта от разузнаване в дипломатическа  обстановка. Системи от куриери, преводачи и кралски вестоносци предавали съобщения между монарси или феодали. Грамотността била рядкост, дори в ранните кралски дворове,  така че съобщенията били предавани устно или verbatim от куриери или пък духовенството действало като писци.   Шпионажът оставал ограничен най – вече до операции на бойното поле, но развитието на феодалната система, в която  господарите се заклевали във вярност към монарсите,  създало сложна мрежа на обвързаност или вярност.  Мрежата от отвързаности  спомогнало за издавнето на закони, забраняващи измяната, двойните обвързаности и политическия шпионаж срещу чужди господари.  През XI  век, Католическата църква излязла на преден план в европейската политика. Разполагаща с огромна бюрократична  мрежа, с ресурсите на феодалните военни сили и с най-голямото за това време държавно съкровище, тя формирала политика, спомощта на  която  управлявала цяла Европа.  В хода на Средновековието две събития, Кръстоносните походи и Инквизицията, затвърдили нейната власт и създали  единствената дълготрайна средновековна разузнавателна общност.  В 1095 г. папа Урбан II призовал за Първия кръстоносен поход- една военна кампания, която целяла отвоюването на Йерусалим и Светите земи от мюсюлманска и византийска власт. Църквата събрала няколко големи армии и използвала шпиони, които да докладват за защитните съоръжения на  Константинопол и Йерусалим. Специални разузнавателни агенти се инфилтрирали във затворите, за да освободят  пленени кръстоносци или да извършат саботажи срещу вражески дворци, джамии и  защитни съоръжения. Кръстоносните походи продължили близо 4 века, заемайки военните и разузнавателни ресурси на европейските монарси.   Кръстоносните походи също така променили насоката на шпионажа и разузнавателната работа в самата Европа. Религиозният плам  и желанието за политическа консолидация подтикнали  религиозните съвети да издадат закони, свързани с преследването на еретици и антицърковни  политически лидери. Последвалото движение станало известно като Инквизиция. Въпреки, че Църквата използвала своята политическа сила като импулс за Инквизицията, изпълнението на религиозните декрети и преследването на нарушителите  се паднало   на  местното духовенство и светските власти по тази причина Инквизицията приела много форми в рамките на Европа.Тя била   изпълнена с терор  и брутална в Испания, но имала малко влияние в Англия и Скандинавия  Шпионажът бил основен елемент на Инквизицията. Църквата разчитала на мрежа от  информатори, които трябвало да намират и изобличават заподозрените еретици и политически дисиденти. В началото на XIV  век и Рим, и испанските монарси използвали значителни тайни полицейски сили със задачата да провеждат масови процеси и  да извършват публични екзекуции. В Южна Франция пък еретическите групи разчитали на разузнаване, рекутирано от собствените им съпротивителни мрежи, което трябвало да проучва обкръжаващия политически климат и да помага в укриването на бегълци.  През 1542 г.  процесът на  Инквизицията бил централизиран от Църквата. Папа Павел III  учредил  Конгрегацията на Светия престол, постоянен съвет, състоящ се от кардинали и други длъжностни лица, чиято мисия била да запази политическата цялост на Църквата.  Съветът разчитал на цензурата и екскомуникацията като средства да се принудят проблемните лица да се откажат от възгледите си, изоставяйки методите на  плащта и кинжала на по – ранните инквизитори. Той  запазил шпионите и информаторите, но изместил фокуса им върху наблюдаването на  действията на европейските монарси и видните аристократи. Настъпването на Ренесанса в Италия разсеяло голяма част от жарта и политическия страх, които задвижвали Инквизицията и движението загубило силата си.

Източник :   www.answers.com/topic/espionage-and-intelligence-early-historical-foundations




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1075442
Постинги: 636
Коментари: 986
Гласове: 4219
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031