Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08 15:26 - Класическа немска поезия Феликс Дан ,,Последните рицари от Мариенбург" Бг превод
Автор: monarh1991 Категория: Поезия   
Прочетен: 368 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Феликс Дан ,,Последните рицари от Мариенбург"  Felix Dahn Die letzten Ritter von Marienburg


[354] Sie sahen, sie waren verloren, verlassen in Jammer und Not:

Da brachen sie aus den Toren und suchten freudigen Tod.

Те видяха, че изгубени бяха, в тъга и беда изоставени

Тогаз от портите излязоха и радостна смърт  потърсиха

Ein Greis, ein Mann und ein Knabe, das waren die letzten drei:

Viel Heiden sanken zu Grabe mit gellendem Todesschrei.

Старец, мъж и момче, последните трима туй бяха:

Езичници много в гроба  с ужасен вик предсмъртен потънаха

»Hie Christus!« in blonden Locken mit dem Banner der Knabe rief,

Bis er spьrte den Herzschlag stocken – der Litauerpfeil traf tief.

,,Тук Христос!" в къдрици руси с хоругвата момчето извика

Докато  пулсът да спре не усети - стрелата литовска дълбоко удари

»Hie Deutschland!« rief der Alte mit dem wallenden Silberhaar,

Bis ihm mit blut"ger Spalte der Helm zerschroten war.

,,Тук Германия!" старецът извика  с  падащата на вълни коса сребриста

Докато с цепнатина кървава шлемът му разбит не беше

Doch stumm, mit schrecklichem Schweigen, der dritte schreitet durchs Feld:

Das war ein grimmer Reigen: wen er erreicht, der fдllt.

Но ням, с мълчание ужасно, третият през полето крачи

Туй един танц яростен беше: когото той достигне, оня пада

Es splittern Pfeil" und Speere an seiner schwarzen Brust:

Er trдgt nicht Wappenehre, er zeigt nicht Farbenlust:

Стрели и копия в гърдите му черни строшават се

Той честта на герб не носи, страст цветиста не показва

Ein schwarzes Schwert er wieget, ihn deckt nicht Helm, nicht Schild,

Um bleiche Wangen flieget sein schwarz Gelock so wild,

Един меч черен той поклаща, не го покрива шлем, ни щит

Около бузите бледи неговите къдри черни толкоз диво летят

Sein dunkles Auge leuchtet, sein Mund bleibt schrecklich stumm,

Die schwarze Brьnne feuchtet von Blute sich ringsum. –

Окото му тъмно свети, устата му ужасно мълчалива остава

Ризницата черна от кръвта наоколо се навлажни

Ein Heer hat er erschlagen, das schwarze Schwert ward rot,

Die Heiden fliehen und jagen und kreischen: »Das ist der Tod.«

Една войска избил е, мечът черен ален стана

Езичниците бягат и гонят и крещят: ,,Туй смъртта е"

Und als er geblieben alleine, aufseuzt" er tief und laut:

Dann glitt er am moosigen Steine ins duftende Heidekraut,

И когато сам остана, дълбоко и силно въздъхна

Тогаз  по камъните мъхови към ароматния пирен се плъзна

Und als verschollen die Hufen, da hat er in Todespein

Noch einen Namen gerufen: – den hцrte nur Gott allein.

 И когато копитата изгубиха се, тогаз в агония предсмъртна той

Още едно име извика: - което само Бог чу

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. troia - Здравей!
23.08 12:59
Чудесен превод, а звученето и ритъма са много интересни. С всичко си се съобразил.:)
Поздравления!
цитирай
2. monarh1991 - Благодаря ти за пореден път! Радвам ...
24.08 16:23
Благодаря ти за пореден път! Радвам се на твоята оценка. Много е интересна немската поезия на теми като история и митология. Поне така мисля.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 731046
Постинги: 523
Коментари: 728
Гласове: 2948
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930