***
Не знам как свършва любовта,
нито знам как се умира.
От гръбнака ми падат прешлени
и ребрата ми в лодка събират.
От скалите направо тръгни,
през огледалото на душата.
Ще те пренеса не с вълни,
а с коси, там на твоя си бряг,
близо до вятъра.
Аз през дупката на света,
тънко ще се промуша.
Ще оставя стъпала на брега,
примирени и сгушени.
Езикът ми ням, в тъмното
като пламък ще тлее.
Ти ще си някъде там,
дето небето светлее.
Животът раздели ни на две,
начерта линия на хоризонта.
Аз останах дете,
ти дуло на фронта..