Японският войник, крил се 30 години във филипинските джунгли, отказвайки да повярва, че Втората световна война е свършила, почина в Токио на 91 г., съобщи АФП.

Хироо Онода водел собствена партизанска война на остров Лубанг, близо до остров Лусон. Едва през 1974 г. го убедили, че войната е приключила.

Това станало не с помощта на брошури, които властите разпръсквали в района, или по друг начин, а едва когато бившият му командир го намерил и убедил да сложи оръжие.
Като Онода имало още няколко десетки японци, пръснати из цяла Азия. Последните от тях били заловени в джунглите на Гуам през 1972 г.

Лейтенант Онода бил обучен за разузнавач и инструктор за подривни действия. През 1944 г. е изпратен на остров Лубанг. Инструктиран е да не се предава при никакви обстоятелства, да не прибягва до самоубийствени атаки и да се държи до идване на подкрепления. Той и тримата войници с него изпълнявали заповедите дълго след като Япония капитулира през 1945 г. За тях се разчуло през 1950 г., когато единият войник се върнал в Япония.

Другите продължавали да следят военните обекти в района, да нападат местни жители и понякога да се сражават с филипинската армия. Един от подчинените на Онода починал малко след това.

Токио и Манила издирвали цяло десетилетие останалите двама. През 1959 г. ги обявили за мъртви.

През 1972 г. Онода и другарят му влезли в битка с филипинската армия. Войникът загинал, а Онода избягал.

Токио пратило членове на семейството му да го убеди, че войната е свършила. Десетилетия по-късно той разказал, че помислил това за примамка от марионетно правителство, поставено от САЩ в Токио.

Полетите на американски военни самолети по време на Виетнамската война го карали да смята, че войната продължава.

Едва през 1974 г. бившият му командир го върнал към нормален живот.

Онода сдал пушката си “Арисака”, 500 патрона и няколко гранати. Меча си предал на командира на американска радарна база. Той върнал оръжието и похвалил Онода като “последния самурай и пример за армейска вярност”.

Не можал да се приспособи в следвоенна Япония и бързо емигрирал в Бразилия. Там създал ранчо, но продължавал да посещава родината си. През 1984 г. организирал в Япония детски лагер. Учел малките япончета на техники за оцеляване, които прилагал във Филипините. През 1996 г. бил поканен в Лубанг, въпреки че през годините избил хиляди жители на острова. Там направил дарение, използвано за стипендия.

Онода бе медийна звезда и дори през 2013 г. взе участие в предаване на националната телевизия.

Източник :   www.trud.bg/Article.asp