Здравейте на всички! Аз съм момче на 22 г. и уча право в Пловдив. 
Проблемите ми са следните : Имам само няколко истински приятели - момчета и момичета, но поради различни причини често сме разделени. Аутсайдер съм. От малък съм свит, в 6, 7 и 8 клас страшно много хора се държаха ме тормозеха, а от края на 2007 г. имам т. н. ОКР -Обсесивно-компулсивно разстройство или страхова невроза - същата диагноза, която има детектив Монк от едноименния сериал. Всичко това ми пречи в общуването, както и да изпълнявам определени съвети.. Трудно ми е да водя разговор. Всъщност с някои хора, водя по-лесно разговор като с най-добрите ми приятели, но с повечето е ужасно трудно. Посещавал съм психиатри и психолози, ходих на курс по дишане при един психотерапевт,  после ходих при друг, през май посетих курс по йога, но нямаше голям ефект.  Лошото  обаче е, че заболяването ми е е едновременно немного често срещано и трудно лечимо. Трудно се вписвам в колектив. В класа в гимназията имах само един приятел, а в курса имам 3-ма, 4-ма. В последните години се случиха много лоши неща. Преди 4 години си отиде дядо, преди две години майката на най-добрата ми приятелка заболя тежко, претърпя сложна операция, като оттогава тя се грижи за нея, а преди повече от година изгубих баща си. Най-лошото е, че беше нелеп нещастен случай при риболов - любимото му занимание. И това ме накара да се сдухам още повече. 
Освен това трудно общувам с момичета. Досега не съм имал приятелка. Никой не ме търси и не ме бръсне за нищо. Много пъти се е налагало да съм сам, сам да ходя на кафене, дори на дискотека. Имам и лоша физика - физически слаб съм, ходих на фитнес, но не се получи - просто нямам тонус и се чувствам зле психически. Като положителни неща в себе си мога да посоча това, че съм интелигентен и любознателен - най-ми се отдаваше историята, ходил съм и на национална олимпиада и пиша грамотно. Въпреки проблемите си взимам изпитите. Водя си блог, превеждам исторически статии и песни от различни жанрове от немски и английски език. Но в днешно време малко хора оценяват това, защото гледат дали имаш мускулесто тяло и много пари.  Освен това, за разлика от повечето си връстници, аз не се интересувам от чалга и футбол и поради това се чувствам самотен. Имам чувството, че много хора ме презират, случва се да се държат зле с мен таксиджии или пък определени хора ме махат от приятели във фейса, без да съм се държал зле.  Едно момче от курса дори ми викаше, че  видите ли съм приличал на тия дето убиват хора в Америка и се самоубиват и че съм говорел за странни исторически теми като войната в Косово.
Бихте ли ми помогнали с някакви насоки как да се променят нещата? Съзнавам, че основното трябва да го сторя сам, но се нуждая от подкрепа, от хора, с които да се подкрепяме и да си помагаме взаимно в трудни моменти, да сме, както се казва, братя или брат и сестра не по кръв, а по-душа.  Бих се радвал и ако някой ми даде координатите си като скайп или фейсбук.  Благодаря предварително.  :) 

Важно е да се приемаш и да се одобряваш такъв, какъвто си. Има време, млад си, животът е пред теб - ще се променяш, това е неминуемо. Но не го прави насилствено, всяко нещо с времето си. Не забравяай, че всеки човек е изключение (Киркегоор).

Не се страхувай от себе си, няма нищо страшно в поведението ти.
Просто си намали нивото на тревожност, като спреш да гледаш българската телевизия и да следиш местния печат, защото в тях 9 от 10 новини са изцяло негативни и създават изкуствено насадено чувство за страх и тревога.

Вече спрямо твоят кръг на интереси може да намериш немалко хора, които ги споделят и така да разшириш социалните си контакти.

А и честно казано, не броят на приятелите в живота е важен, а тяхното качество!

постигнеш всичко, за което можеш да си мечтаеш.
Според мен всичко си ти е наред, с изключение на пораженческата психическа нагласа, че нищо не ти е наред. Ти си се предал предварително и никакви психолози, шамани и брамини не могат да променят този факт. Трябва ти да го проумееш и да отхвърлиш бремето на самоподценяването, което сам си си наложил.
Относно заболяването, за което пишеш, мисля че определено нямаш ОКР - просто си прекалено притеснителен в резултат на самоналожените от теб комплекси за малоценност. Затова и психиатрите не могат да ти помогнат : все пак не можеш да излекуваш някой от болест, от която не е болен.
Моят съвет е да спреш да критикуваш себе си и да започнеш да намираш недостатъците у другите. Ще се изненадаш какво самочувствие ти дава откритието, че повечето хора са кръгли идиоти.

След като поработи известно време със себе си, момчето тогава да започне да критикува. Трябва да добие, да направи някаква основа, да има самочувствие; тогава да критикува и да намира недостатъци. Ако започне веднага, ще си навлече още повече комплекси и обиди от хората. А това не трябва да става. Това нещо, което му пречи трябва човек да му помогне да го премахне(злото). Но не какъвто и да е...
И нека да спомена, че някои от писаните(в постинга) неща съм ги преживял и съм ги преодолял.
Има разлика между приятели и познати, така че не се притеснявай.

виж колко качествени хора споделиха проблемите ти!
Мога само да добавя, винаги да помниш, че основният капитал го имаш- твоята младост.
Струва ми се, че си имаш всичко, говориш за приятели, приятелка, знаеш ли колко хора нямат нищо и никого?
Я гледай по- спокойно на нещата, ти прави каквото трябва, не се поставяй в тесните рамки някой непременно да те хареса, така винаги ще бъдеш този, който хората искат, а не този, който си...

За мен е голяма изненада, че достополепния и внушителен монарх на снимката е една друга, различна личност. Защо сте си избрали тази снимка и това име? Това трябва да значи нещо - не искате ли да имате всичко и най-доброто или любимата ви наука история е причината или от двете по малко? Разбирам, че сте една по-зряла личност в сравнение с вашето обкръжение. Според мен трябва да търсите контакт с по-възрастни от вас, които имат вече вашето интелектуално ниво. Не се хващайте за хората, които харесвате, правете повече срещи с нови хора и се оглеждайте, кой ще прояви интерес към вас и така до момента при който ще има взаимна симпатия. Ако някой ви харесва, а той не ви оценява , мислете за недостатъците му- голям нос, къси пръсти и т.н.- помага. Почти съм сигурна, че харесвате красиви, умни , чаровни момичета, които са харесвани от всички, целите се директно на върха, искате най-доброто и сам си причинявате разочарования. Може и да не е така, но при моя син е така. Търсите нестандартно, силно, разтърсващо, ефектно , спиращо дъха решение, всички други неща сте ги чували и сам си ги знаете. Темата е дълга...

Мисля, че това е една обективна оценка как Вие представяте своята личност- не добре. Не се получава желания ефект - съпричастност и градивна дискусия. Помислете за това.
Мисля, че се борите за одобрение от другите, одобрение, което ви е липсвало, а толкова сте очаквали от родител- дете можеш още, можеш по-добре! Ако сте били подкрепяни, обичани и всеки ден родителите Ви казват какво чудесно момченце си имат с толкова много качестна...Мисля, че това Ви е липсвало.
Владеете ли добре емоциите си? Когато някаква тема Ви вълнува , искате ли непременно да споделите с някой, а хората, които са Ви под ръка нямат интерес, но Вие настоявате, обяснявате - това може да отдръпне хората, всяка форна на маниакалност е притеснителна поради своята неконтролеруемост.
Трябва да разделите проблемите си и да ги решавате един по един. На първо място е въпроса с приятелката...Ако нямате сексуален опит с момиче, потърсете подходящ обект с опит, може и да е по-възрастна с няколко години, но не драстична разлика. Всичко трябва да е весело, като шега и тови опит ще Ви даде увереност и един проблем по-малко.
Започнете да играете малки, невинни роли , това ще Ви дава усещането, че манипулирате, т.е. владеете някаква ситуация и при успех ще усетите как кръвта Ви се завъртва във Вас с нова, непозната сила и Вие ще гледате изненадващо за Вас другите по-отвисоко.
Дължите отговор на всички, които са Ви коментирали иначе приемам всичко като една шега от монарха...

Първо, искам да благодаря на всички за отделеното внимание.Блицблиц, ами не ми е липсвало одобрение от родителите, мога да кажа, че те са се стараели да не ми липсва нищо. Аз съм единствено дете, тъй като майка ми е имала здравословни проблеми. По-скоро много ме измъчва, че още не съм си намерил средата - приятелски кръг и най-вече връстници, децата на нашите семейни приятели са с десетина години по-големи. Бих желал на първо място да имам момичета приятели, а после приятелка. Сарториум, аз наистина имам страхова невроза, тя беше констатирана от сериозен специалист, искам да ви уверя, че не си измислям и наистина ми е тежко.

Какво значи:
"...от родителите, мога да кажа, че те са се стараели да не ми липсва нищо."
А ПОЛУЧИХТЕ ЛИ ДЪЛБОКА, ВСЕОПРОЩАВАЩА, БЕЗРЕЗЕРВНА, БЕЗАПЕЛАТИВНА ЛЮБОВ?

"...децата на нашите семейни приятели са с десетина години по-големи."
Не се въртете в същия кръг, за какво са Ви децата на ваши познати? ТРЯБВА ВИ НОВО НАЧАЛО, КАТО БЯЛ ЛИСТ ХАРТИЯ ДА ПИШЕТЕ ВЪРХУ НЕГО СЪС СОБСТВЕНАТА СИ РЪКА И СТИЛ!
" Бих желал на първо място да имам момичета приятели..."
На Вашите години няма такива наивни , детски, чисти приятелства, отминало е времето за тях! Във всяко такова приятелство, каквото си представяте и желаете има някакво харесване, дори несъзнателно, което с времето се развива като интимна връзна или се стига до грозно скарване и отричане.
"... Сарториум, аз наистина имам страхова невроза, тя беше констатирана от сериозен специалист..." Така ли сте се родили, с тази диагноза? Не е ли придобита с времето, кои обстоятелства са Ви затлачвали в тази посока, ТЪРСЕТЕ ПРИЧИНИТЕ, ЗАЩОТО ТЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАТ и само с осъзнаването им Вие може ДА ЗАПОЧНЕТЕ ПРОМЯНАТА. Пътя за търсене на причините може да Ви отведе до любим човек - майка Ви примерно. Ще имате ли сили да си го признаете? ПОНЯКОГА ТРЯБВА ДА СИ ТРЪГНЕТО ОТ ЛЮБИМ ЧОВЕК, КОЙТО ВИ ОБИЧА, НО ВИ ВРЕДИ НЕСЪЗНАТЕЛНО, ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ ДА ВИ ДАДЕ СТАНДАРТА НА УСПЕШНО ПОВЕДЕНИЕ ЗА ЕДИН МЛАД, СЪВРЕМЕНЕН ЧОВЕК. НЕ Е ОТ ЛИПСА НА ОБИЧ, А ОТ НЕОСЪЗНАТО НЕЗНАНИЕ.
Търсете хора, чийто 'КЪМШИЦИ" ще разкъсат стеротипа ви и ако имате сили да изплачете прераждането си - Вие сте спасен! Ако искате някой да Ви казва успокоителни клишета, които за момент да Ви дават спокойствие и Вие само да си повтаряте - Да така е човече, то тогава агонията Ви ще продължава.
ВРЕМЕ Е ДА КЪСАТЕ ОТ СЕБЕ СИ И ДА ЗАХВЪРЛЯТЕ НА ДАЛЕЧ! ПОЧНЕТЕ С ЕДИН СКАНДАЛ , НЕДОВОЛЕН СТЕ ОТ ПРОДАВАЧКА, ОТ ИЗВЪРШЕНА УСЛУГА ПРИМЕРНО. БЪДЕТЕ КАТЕГОРИЧЕН И ПОКАЖЕТЕ, ЧЕ СТЕ НА ГРАНИЦАТА НА ЛЮБЕЗНОСТТА, НО ОТ ВАС МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА НЕЩО ПО-КАТЕГОРИЧНО. РАЗБИРА СЕ, ТОВА ЩЕ ВИ РАЗСТРОИ.

се опитах съвсем искрено да ти дам съвет. Не се доверявай прекалено на "сериозни специалисти"-винаги съществува вероятността да грешат. Особено пък, ако и те самите не са много сигурни в предположенията си. Все пак един психиатър трябва да си пази реномето, така че дори и да не е съвсем наясно какво ти е, пак би ти поставил някаква диагноза-не може просто да свие рамене, нали. Което в твоя случай ще доведе до още по-голяма депресия и ще утежни и без друго незавидното състояние на духа, в което се намираш.
Не си поставяй за цел да си хванеш гадже на всяка цена, защото трябва да знаеш, че те нас ни избират, а не ние-тях.
Жена-приятел не можеш да имаш. Освен ако не се интересуваш живо от лакиране, ровичкане в магазини за дрехи втора употреба и злословене зад гърба на третата ви приятелка:-)) Просто момичетата са различни от нас като начин на възприемане на света и на мислене. Ето блогърката blizbliz ти е написала коментари, които могат да съперничат по обем на съдържанието на библиотеката във Ватикана, ама залагам 5 блогърки в предпенсионна възраст от блог.бг, че не си разбрал почти нищо от думите й (то и аз нищо не можах да схвана, освен може би, че майка ми е виновна, задето не съм станал суперяк каратист).
Уповавай се на приятелите си, друже. Те те харесват, точно защото си такъв какъвто си, а не са те избрали по красота или щото си милиардер. Щом има хора, които те ценят, значи че има защо. Помисли за това.
И ако ти е трудно общуването в реалния живот, то интернет ти предоставя чудесна възможност да тренираш смелостта си. Тук, например. Влизай в различни блогове и си казвай мнението по всякакви теми без да се притесняваш въобще-досега не е имало случай, някой да е бил набит през монитора на компютъра си. Веднъж като видиш, че светът не се сгромолясва от това, че си се опънал на някого за нещо, ще ти стане много по-лесно да разбереш, че господ е дал на хората усти, именно за да не спират да дрънкат:-))

Нямате култура за водене на дискусия. Не може ли да си кажете мнението без да засягате другите и да правите намеци с цел да ги уязвите . Като не сте ме разбрали, Монарха може и да ме е разбрал, той ще каже. Какво го съветвате-
"...те харесват, точно защото си такъв какъвто си..", не разбирате ли , че Монарха не иска да бъде такъв какъвто е. Обема на написаното от мен е почти колкото вашето, но на мен сте отделили поне 15% - колко съм несъвършена. Всяка една от тези" ... 5 блогърки в предпенсионна възраст от блог.бг." , струва 5 пъти повече от вас. Липсва ви гъвкава сензитивност за да разбирате, вие сте един подиграфчия , без въображение, но за подигравки наистина мога да се уча от вас.
Ситуацията при Монарха е специфична - един ребус с много неизвестни, но ако от написаното от мен, той се замисли поне върху едно мое изречение, то усилията ми си заслужават. Имам право да си кажа мнението, което не е плод на моята куха многословестност, имам поглед върху подобна ситуация при близък човек, който успя да се справи със заекването, напикаването вечер, намери си приятелка на 21-22 години, но той се отдели от обичащите го, но мерещи света със стари мерки, неефкективни сега, а много добри някога. Близките му хора не разбираха защо го прави, майка му плака цяла седмица. Той го направи някак интоитивно, а после се опита да си го обясни. Понякога нещата се случват, а после идва анализът.
Монарха ще изрази отношение или не, но той ще е избиращия кой да допълни започнатото.

което прочетох, разбрах само, че ти си слаб във воденето на полемика с хората и това ти дава неувереност в общуването с хората. Не ти ли е достатъчно, че си м/у нас? Имаш 163 блога. Много хора от блога са писали за мъжките проблеми. Имам и постинг за това. Какво като си слаб, та това в края на крайщата е твоят чар! Едни имат чар на дебелаци, други на идиоти, трети на красиви....това е природата, разнообразие. Приеми се такъв какъвто си и не падай духом. Животът е пред теб....бори се и ще преодолееш всичко. Животът е постоянна борба, която трябва всеки ден да я подновяваш. Пожелавам ти бързо да премахнеш това ти самовнушение, че нямаш приятели/лки. Коментирай по често под постингите на колегите блогъри. Вземай по дейно участие в дискусиите. Та ти си м/у нас. Факта, че толкова хора са коментирали по-горното показва много, а ти си дал отговор само един път. Това е обидно за нас коментиралите под поста ти. Отговори на всички и това някак си ще те отпусне. Поздрав!

П.П.- Прочети постинга ми: Нека мъжкото в нас да говори......

мислите ли да ставате действащ юрист когато завършите образованието си или искате да имате едно престижно образование, което да респектира хората ,с които контактувате? Ако искате да сте действащ, то сте наясно, че тази професия изисква борбеност.
Пишем Ви от сърце - всеки според собствените си разбирания, но с желанието да сме от полза за Вас.
Вие мълчите и това е некоректно за нас, а за Вас може би поредна дилема..
Все пак не сте толкова страхлив щом ходите на изпити- това си е голям стрес, значи може да се мотивирате и да преодолеете притеснението или поне да го "затиснете" достатъчно за момент.
Имате един отговор и то само защото се почувствахте засегнат, това значи че обидата може да "отключи" тези сили, които искате да имате на разположение винаги...
Трябва да ни пишете, отговорите на всички - сега, тук . Ние сме абстрактни , далечни и е супер възможност да влезете в безкръвна полемика, хайде, направете го !

Просто съм отчаян, досега като съм ходил на психотерапевти, те казват общи неща, а не какво да направя за конкретните симптоми на неврозата.
,,мислите ли да ставате действащ юрист когато завършите образованието си или искате да имате едно престижно образование, което да респектира хората ,с които контактувате?" И двете, но също така смятам да уча история като второ висше, защото ми е любима наука и да се занимавам и снея.

Аз чета книги за силата на посъзнанието и се опитвам да приложа техниките в тях, представям си това, което искам да постигна като филм, но още няма ефект. Вие как щяхте да се чувствате, ако предприемате стъпки за промяна, а няма резултат ?!

Аз се стремя да не гледам телевизия. Но когато на някого се случва нещо лошо, някак си го съпреживям, например това, че майката на най-добрата ми приятелка е болна.

Благодаря за отговора! Личноста, характера на психотерапевта, неговото лично виждане за добро и зло, за нормално и ексцентрично неминуемо оказват влияние при работата му. Не може да се дистанцира от тези теца и да е някакво стерилно профи. Мисълта ми е, че от различни терапевти може да получите различни съвети, т.е. не се предоверявайте само на един. Вие трябва да почувствате психотерапевта в известен смисъл като сродна душа. Ако предприемете тази тактика, то не правете грешка да му споделяте, че сте ходили на лекар и имате вече някаква диагноза- това повлиява и събужда една колегиалност към прегледалия Ви вече лекар. Примерно : Но Вие сте били при Доктор......? Той е голям специалист и авторитет! Аз поддържам установеното от него!". Ще бъдете унизен за недоверието си, а то е по-точно начин да сравните различни, независими мнения и ако се повтори диагнозата- може да я приемете. Да речем , че сте минали вече този етап. Изберете си лекар , който да има един естествен подход към Вас, а не високопарна личност.
Обърнете внимание как "смотльовци", но с чувство за хумор , се харесват и реализират в желана от тях среда. Просто всички го гледат вече усмихнати и чакат остроумнията му. Опитайте се да се шегувате и то ефектно. Моя син е едн сладък дебеланчо, разбираемо е какво е отношението, но още от малък интуитивно се захвана за това- да има чувство за хумор. Сранало е случайно- веднъж е казал нещо на място - бурен смях и оттогава, поощрен от тази реакция продължава в тази посока. Много му помогна това. Имам още за казване, но имам работа. Ако искаш ще продължа- за професиите: Историк - интелигентния самотник, с поглед в миналото; юрист- веднага няколко нива нагоре в очите на хората, но стресираща професия, която за да е успешно практикувана трябва да се владеят и "мръсни номерца", а те ще Ви разстройват. Имам предпложение...

Според мен за Вас е добра една такава позиция, която изисква да имате и двете образования: Провото ще Ви свързва с истинския живот , където нещата се случват, живота се живее, а не съзерцана, историята се пише. Историята ще е вашия тих пристън на сигурност и радост . Двете неща ще Ви дават и вземат- едно устойчиво равновесие като цяло. Може би една родолюбива фондация е подходяща за Вас...
Защо да не гледате поне малко телевизия, Вие трябва да сте информиран за дезиформацията :) Четете поне вестник. Вие не трябва да се изолирате- това е неестествено и отблъсква, трябва само да намерите точната за Вас мярка, а тя си е във Вас и ще даде сигнал до колко да приемате неща, които по принцип са Ви неприятни, но са част от живота.
Практиките, които четете не са все още за Вас, Вие сте в началото. За сложните неща има прости, естествени решения от обикновени хора, здраво стъпили на земята.

А според вас биха ли могли да ми помогнат позитивното мислене и нагласа и подсъзнанието - че подобното привлича подобно ?

Да, позитивното мислене ще помогне безспорно и нагласата, да търсиш хора близки до теб като манталитет! Със сигурност има !
Да установиш контакти с тях и постепенно, няма да стане веднага, да се приобщиш към тях, да сближиш позициите си
Имаш ценни качества, не мисли ,че всичко в тебе ти вреди. Ще ги установиш и постепенно ,ще се постараеш това, което ти вреди-да елиминираш
Много е лесно да се дават съвети и трудно да се изпълняват, особено от даващия ги.
Горе главата, стойностен човек си, няма причина да изпадаш в униние!Изходът е в твои ръце, не зависиш от никой и не се поставяй в зависимост!
Поздрави!

Как да разбирам Вашето "Благодаря" - за това , че съм отделила време и усилие или "Благодаря" - написаното ми допадна или поне до някъде? Аз не виждам реакция, отношение, мнение, все едно съм си говорила сама на себе си...
И все пак - какво мисля по въпроса за позитивното мислене:
Ако не Ви е присъщо, но искате да го постиднете, трябва да имате ежедневния пример за позитивна нагласа, от , който да се учите , да съпреживявате и тези "ежедневни упражнения" най-малкото ще отработят нещо като навик. Да сте позитивен е добре за Вас, но и позитивните хора са предпочитани от другите и ако се състезавате с някой , с абсолютно същите качества, но Вие сте позитивния- ще бъдете предпочетен. Отбягвайте непозитивни хора до колкото може или контактувайте възможно минимално. Позитивното все пак трябва да е избирателно. Понякога е неуместна демонстрацията на позитивизъм, трябва просто реална оценка на някаква ситуация. Постоянно позитивния е като постоянно усмихнатия- неестесвен .Какво щастие е по природа да си позитивен! Да не се стараеш съзнателно да изграждаш това качество- просто си е в теб! Едно практическо упражнение- ако обстоятеластвата позволяват, изкажете на глас , с оптимистична, енергична интонация позитивната мисъл. Когато чуете собствения си глас- ще се вслушате в него, ще му повярвате, И така нататък...
За подсъзнанието - аз като обикновен човек , далеч от тези науки, но с житейски опит, мога да кажа: да оставим подсъзнанието на мира, защото то е много ангажирано, има си полкова много задачи, от които любезния Бог ни е освободил. То ще се задейства и ще си изпълни ролята при неоходимост, нека не го "ровичкаме". Има обаче нещо, което не трябва да забравяме- че то ни е съюзник и като добър, верен приятел помага, ако го помолим. Дори не трябва да е по някакъв специален начин- концентриране, напъване. Трябва да пожелаем често и искренно. И ако се получи - да се благодари! Да изпитваш благодарност - генерираш позитивна енергия за себе си.

Подобното привлича подобно: подобните неща заедно са гаранция за стабилността на новото цяло- няма съперничестно .

Само с позитивно мислене нищо не става. Позитивното мислене трябва да е най-малката съставна част на битието, защото в противен случай рискуваш да затънеш във фантазии и мечти, а това вече е нежелателно - дори вредно. Трябва ти действие - всичко е добро, но не в крайностите. И не се занимавай с политика - това ще унищожи и малкото, което си постигнал(ако има такова). Спокойствие му е майката. Не си попаднал на точният психиатър или психотерапевт. Те най-малкото не са ти помогнали. Трябва да мислиш - как ще стане, по какъв начин(а). Мисленето не е грях. Трябва ти на първо време самоувереност, смелост; по нататък ще мислиш за приятелки и др. неща.

надявам се изказа да не те обижда.
Ти как се чувстваш - имам пред според теб ти мъж ли си или не?
Всеки го е страх от нещо но повечето хора успяват да прикрия страха си. Някой не бил те харесвал - ами направи така че да си загадъчен , интересен и показвай че не ти пука от тяхното мнение - обикновенно това носи плюсове. И бъди себе си майната им на чалгарите и тъпоумниците.

ТУк ша та оправим /не се майтапя/ ....
ТУк “върви“ истинска Психоанализа / 24 ч, на ден!!!
Ето вече забелязваам положителни акорди в края !
Смел си и... Отворен ;)) Успех ! /Джули

“ Бих се радвал и ако някой ми даде координатите си
като скайп или фейсбук. Благодаря предварително. :)

АЗ и “тиквени медалчета “ нямам ..
Е ,и.....

Аз бих Ви предложил да се запознаете и упражнявате някои от йогистките практики. Съчетани с физически натоварвания, които неминуемо ще доведат и до физическо усъвършенствуване /ако мога така да се изразя/. И не само с фитнес, който не уважавам аз лично, а повече като употреба на природните дадености - кросове, туризъм, плуване, колоездене и подобни неща. По този начин, мисля ще добиете и по-голяма увереност в собствените си сили. Доста колеги Ви изказаха своите виждания, което е изключително полезно и позитивно, но ако Вие сам не добиете увереност в себе си, едва ли ще постигнете нещо. Успех ! По какъвто и път да тръгнете.

Радвам се, че има хора като вас, които ме разбират. Но ме отчайва това, че хората, проповядващи омраза, като Вмир, са на почит.

а на теб пука ли ти от мнението на вмирисания и другите рептили? Не би трябвало да им обръщаш внимание. Те заслужават само мълчаливо презрение!

първо искам да те поздравя за смелостта да разкажеш за проблема си тук и да ти кажа че ти си много специален човек именно заради това. Не мога да ти обещая "розово бъдеще" но съм повече от сигурна, че ще се справиш сам по най-добрия начин в живота си с всичко , което ти предстои. Казвам ти само че си добър човек......останалото ще извървиш сам.
Поздрав Дора