2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2016 14:42
Спомени и срещи
Слънцето заливаше с утринния си светлик гористите чуки, що се чернееха над преслапът, през който минува път от Тракия за Търново. Живописно изпъстрените – с яркозелени рудинки и свежи моравки – лесове на Стара планина се разстилаха вълнисти до призрачно-обайните равнини на Дунавска България. Прохлада духаше. Сенките на големите букове шареха ронливия друм, из който пътуваха двамата българи.
Тия двама българи бяха два братя.
Когато пак се поспряха с конете си под една сянка, за да се закрият от жежките лучи на утринното лятно слънце, по-младият брат се обърна към по-стария, все мрачен и мълчалив:
– Ти все си намръщен. Кажи нещо, бачо.
По-старият въздъхна и отговори почти през сълзи:
– Какво да ти кажа? Проклятие, брате, виси над нас. Бедно отечество, бедно отечество!
– Защо това отчаяние, бачо?
– Защото сме роби. Робите нямат право да бъдат весели,
– Но имат право да се надеят – възрази по-младият брат.
– Надеждата днес е едно безумие.
– Не, тя е една добродетел, и най-потребната сега.
По-старият брат се усмихна горчиво, почти презрително.
– Да, ние сме роби, врагът ни е оковал, отечеството е нещастно – каза по-младият; – но вярата ни дава крила.
Те боднаха конете по жилестите корми п продължиха пътя си.
Денят преваляше. Слънцето трептеше веч над западните приоблачни чуки. Скоро притъмня. Пътниците отседнаха при Янтра, напоиха уморените си коне и се отбиха в една планинска колиба да нощуват. Вечеряха с хляб и кромид лук, па си легнаха въз постеля от борови върхари.
На следния ден, къде пладне, те съзряха търновските скалисти рътове. Отседнаха при Царева ливада за почивка.
– Е, сега какво ще кажем на тьрновци? – каза мрачен по-старият брат.
– Ще им кажем: надейте се и не губете бодрост. Ти вярваш в бога?
– Както и ти.
– Бог не обича слабодушните, обича силните духом.
Тоя кратък разговор стана преди... 738 години. Двамата братя се наричаха Петър и Асен. След три години България беше свободна.
*
На Атонският полуостров Паисий една заран след нощното бдение над историята на българските царе, патриарси и светии, която пишеше, излезе да се разходи под високите борики и се спря с поглед устремен на север.
Той гледаше към България.
И той въздишаше.
И казваше:
– О бедна Болгарио! Покрусена и поробена майко! Кога ще те видя огряна от слънцето? Ще ли доживея до радостния ден, когато ще счупиш веригите си и ще прославиш господа бога зарад избавлението си от агарянско иго? Ще ги счупиш, вярвам, ти си ги чупила и друг път. Бог не забравя праведните. Светата му десница ще се простре над тебе. Затова мужай се, крепи се и бъди силна за денят, когато божият глас ти извика „Стани!“
И той издигна треперещата си ръка и благослови планините и върховете, които се тълпяха в кръгозора на север.
Бялото море, блеснало като разтопено сребро, лъщеше заслепително от ярките лучи. Вълните се удряха о брега и се пръскаха на лучисти бисери.
Паисий дълго замислен гледа морето, па се повърна в килията си и подхвана пак нощния труд. В погледа му светеше далечния отблясък на възродена България, в която той вярваше...
*
На 1876 година като емигрант бях в Браила.
Априлското въстание, баташките ужаси, кланетата в България потресваха цяла Европа – тогавашната Европа. Гладстон гърмеше със своите позиви към възмутеното человечество.
В едно кафене аз се разговарях с браилския французки консул, с когото ме бяха запознали.
Той беше человек образован, елегантен, горд с отечеството си и с великите традиции, завещани от Френската революция.
В беседата той пожела да узнае защо са въстанали българите, да узнае от мене, очевидец на турската тирания и жестокости. Учуден малко, че той всичко това трябваше да знае от френските вестници, аз побързах с пламенни слова да му опиша причините на въстанието и погрома, който го последва. Впуснах се в хиляди подробности за ужасът, извършен от турците.
Стори ми се, че моят разказ го покърти, той си потърка челото и попита:
– Да, знам, но защо въстанахте?
Аз го гледах слисан от тоя странен въпрос.
– Защо ли? За да бъдем свободен народ.
Той попита:
– А позволяват ли ви турците да се молите богу в църквите?
– Да.
– А оставят ли свободно да си орете земята?
– О, да.
– Тогава никак не разбирам защо въставате.
И синът на Франция, горд с великите принципи, завещани от Френската революция, поклони ми се учтиво с ласкава усмивка на лицето и си отиде.
*
Преди години ходих в Париж и посетих знаменития френски доктор, старият Ф., светилото на френската медицинска наука.
След консултацията той ме разпита за България.
Разправих му за нея, каквото беше потребно.
Той ме слуша с голямо внимание.
– Имате ли възможност да виждате княза си?
– Понякога – отговорих аз и излъгах, защото княз Фердинанд беше за мене недосегаем и никога не бях говорил с него. Но нали човешка суета? – отговорих му тъй.
– Аз ще ви моля да го поздравите от мене, когато се завърнете във вашето отечество.
– Мерси, без друго.
– Ние с него сме приятели – продължи докторът, – той е идвал няколко пъти при мене, когато посещаваше Париж. Предай му непременно моето почитание. Той е прекрасен човек, цял французин по душа.
– И малко по кръв – прибавих аз. Докторът се позамисли.
– Виж, това последньото не знам... все равно... Той беше мой клиент. Остави ми и портрета си.
И той посочи на един голям фотографически портрет на стената.
Аз с любопитство погледах портрета.
Там стоеше сръбския княз Петър Карагьоргевич с няколко саморъчни реда от него под образа му!
А ние, които знаем всичко за Франция, най-дребните случки в нейния политически живот, най-незначителните й политически мъже!
Г. Клемансо сигурно знае повече за България, сега.
Ноември 1919
2. Блогът на harisons
3. ,,Клетниците" на Виктор Юго
4. Майтаб бе,Уили !
5. Императрица Аделхайд Бургундска Мой авторски клип
6. Един изключително обективен руски автор : Андрей Буровски
7. Български исторически романи :
8. Световни исторически романи :
9. Кралица Луизе Пруска - една от великите жени в историята
10. Елин Пелин - ,,Светите застъпници"
11. Салическата династия
12. Салическата династия - Част 2
13. Салическата династия - Част 3
14. Мой авторски клип в чест на Героя от Дойран - генерал Владимир Вазов
15. За потомците на царските ни династии
16. ,,Железният крал"