Граф Фьодор Артурович Келер или Теодор Александер Граф фон  Келер (на немски: Theodor Alexander Graf von Keller) е  руски военачалник от германски произход, генерал от кавалерията. Свързан е и с България, тъй като на 20 години се записва доброволец в Руско-турската Освободителна война.  Герой от Първата световна, през февруари 1917 г. той става един от двамата висши офицери, съхранили вярност към последния руски император. Един от водачите на Бялото движение в Южна Русия през 1918 г., в  края на същата година е  убит от петлюровците. Прозвището му е  Първата сабя на Русия или «Первая шашка России». Наред с всичко това е прототип на офицера Най-Турс от романа на Михаил Булгаков ,,Бялата гвардия“. В България е по-познат  братовчед му и негов съименник, Фьодор Едуардович Келер, началник-щаб на Българското Опълчение и Българската земска войска, която е предшественик на Българската армия.

 Фьодор Артурович Келер се появява на този свят на 12 октомври по стар стил/24 октомври по нов стил, сиреч по Григорианския календар,  1857 г. Келери са пруски дворяни, които през 1789 г. пруският крал  удостоява с графско достойнство. Те се преселват в Русия по времето на Николай Първи, приемат православието  и   руския начин на живот. През 1877 г.  Фьодор завършва приготвителния пансион на Николаевското кавалерийско училище и след като  започва Освободителната война без знанието на родителите си и без да има не само военно образование, но и възраст за призоваване  на служба(20 години) на 31 август същата година се записва за доброволец  от II категория в Московския Лейб-драгунски на Негово величество полк. Разбираемо е, че след като си е позволил такава волност, младежът е можел да се върне в родовото гнездо само като герой – жив или паднал в бой. Доброволец  от II категория, това  значи, че той е трябвало да стои в тила, в стопанската част. Но не и човек като младият граф! Той попада в отряда на  легендарния Белия генерал Михаил Дмитриевич  Скобелев, който не просто го приема, а го прави свой личен ординарец. Участва в атаката на Силистра, на Туртукай, тоест Тутракан, после в обсадата на Плевен, а след падането на този град в настъплението към Габрово, където постъпва в отряда на генерал-лейтенант Радецки, отбраняващ Шипка. В деня на жестокото Шейновско сражение, когато атаката на пехотните батальони, атакуващи под грохота на барабаните и с развети знамена в откритата равнина обсипващите ги с огън неприятелски редути, именно московските  драгуни в конен строй  нахлуват в укрепения лагер на  турските паши и решават изхода на боя. И в числото на първите е тъкмо Келер. Впоследствие той  ще се отличи неведнъж.

В началото на януари 1878 г.  само благодарение на неудържимата храброст на руските кавалеристи е превзета жп гарата Тернов. Отстъпващите турци запалват моста, чрез който минава единственият път към градчето. Пламтящия прелез прикрива вражеска батарея, разположена на могилата. Генерал-майор Струков, възглавил конницата на скобелевския отряд, хвърляйки сабята си, първи се устремява в огъня. Зад него в галоп, се втурва ескадронът на московските драгуни, в който служи Фьодор. Като по чудо те преминават по обхванатия от пламъци мост,   изкачват се по склоновете на височината към пушечните окопи и за едно мигване на окото изколват прислугата на оръдията. А пехотата вече ги следва...   В Руско-турската война младият  благородник получава  и два ,,Егория“, така са наричали  войнишките Георгиевски кръстове, отличителните знаци на  Военния орден. Той е бил с правата на редови военнослужещ и за това не  е отличен с офицерски награди. По разкази на боен другар, първия си ,,Егорий“ 4-та степен  ,,за дела под Шейново“, графът получава ,,по неопитност“: изпълнявайки заповедта на Скобелев и вместо щаба, той отива в турските окопи, откъдето  успява да се върне цял и невредим.  А Отличителния знак на Военен орден 3-та степен, той  заслужва за заемането на гара Семенли Тернов, където успява да се промъкне с група конници по горящия мост.  Фьодор Артурович много се гордее с войнишките кръстове и като именит генерал ги носи  само на  полевата си униформа(интересен факт – в романа  ,,Бялата гвардия“ Николка полага на гърдите на мъртвия Най-Турс ,,аршин от пъстрата Георгиевска лента“).

През 1878 г.  Фьодор Келер издържа успешно офицерския изпит  за Тверското кавалерийско училище и на 31 март  с.г. е произведен в  прапорщик.  През 1888-1889 г.  преминава успешно курс на обучение в Офицерската кавалерийска школа, след което служи в различни драгунски полкове. В периода 1901-1903 г. командва Кримския дивизион. ,,За отличия в службата“ през 1894 г. е произведен в подполковник, а през 1901 г. в полковник. От 16 февруари 1904 г. командва 15-ти  драгунски Александрийски  на негово Императорско височество великият княз Николай Николаевич Старши полк, а от 6 ноември 1906 г. Лейбгвардейския драгунски полк. Отношенията му с гвардейците не се получават.Макар и да отбелязват неговата храброст, те го смятат за жесток командир, наказващ  и най-малката проява на недисциплина.

През 1905-1906 г. изпълнява задълженията на Калишки генерал-губернатор. В това си качество по време на усмиряването на  Полша, става дума за Първата руска революция 1905-1907 г., той бива ранен и контузен от взрив на хвърлена  от терористи революционери бомба. И само благодарение на своята ловкост, като хваща снаряда в движение, и  щастливо стечение на обстоятелствата успява да избегне смъртта. Съобщението за раняването му обикаля целия свят. 

В 1907 г .  офицерът е назначен за  флигел-адютант  и произведен на 30 юни в чин генерал-майор, бива зачислен в Свитата на  Негово императорско величество. От юни 1910 г. командва 1-ва бригада на Кавказката кавалерийска дивизия, а от  февруари 1912 г. 10-та кавалерийска дивизия. На 31 май 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.  Неговият подчинен Андрей Шкуро в ,,Записките на белия партизанин“ го описва  много точно: висока, стройна външност на добрия стар кавалерист,  красиво лице с добро изражение и очи, проникващи в душата, грижи се за подчинените, да са добре нахранени, както и за ранените, винаги води подчинените  в бой, два пъти е ранен, държи на личния пример.

Графът се проявява и в Първата световна война, първо командва  въпросната 10-та кавалерийска дивизия, като на 8 август 1914 г.  поголовно разгромява 4-та австро-унгарска кавалерийска дивизия  при Ярославци. В хода на Галицийската битка организира преследването на отстъпващия противник, пленявайки на 31 август/13 септември 500 души и 6 оръдия.  На 17 март 1915 г.  дивизията атакува в пеши и конен строй 42-а хонведска  пехотна дивизия и бригада на хусарите от 5-та хонведска кавалерийска дивизия, взимайки много пленници и трофеи. За проявени отличия Келер е награден с ордени Свети Георги 4-та  и 3-та степен. От 3-ти април 1915 г. командва 3-ти конен корпус и за пореден път се отличава в Заднестровското сражение 26-28 април  (9-11 май) 1915 г.  На 27 април   кавалеристите му завземат  16 артилерийски оръдия, 20 картечници и пленяват 2000 войници и 23 офицери. 7-ма австро-унгарска армия е отхвърлена отвъд Прут.   В резултат той получава още награди от цар Николай Втори,  сражаващите се под негово командване оренбургски казаци го удостояват със званието почетен казак от Оренбургската казашка войска, награда, утвърдена впоследствие от владетеля. В резултат на Горлицкия пробив на германците руските войски минават в  отстъпление, но към есента фронта се стабилизира и двете страни се подготвят за лятната кампания. В Брусиловския пробив частите на Фьодор Келер взимат най-дейно участие, преследвайки южната група на 7-а австро-унгарска армия и на 10/23 юни 1916 г. превземат Кампулунг, пленявайки 60 офицери, 3500 низши чинове и 11 картечници.  Един интересен и немаловажен детайл в живота на доблестния благородник е, че през същата година той бива ранен и изпратен в болница в Каменец-Подолски. А в същата болница като военен лекар работи Михаил Афанасиевич Булгаков.  Не е изключено бъдещият велик писател да го е  познавал лично графа. На 15 януари 1917 г.  е произведен в генерал от кавалерията.

Не след дълго настъпва  Февруарската революция. На 3 март по стар стил 1917 г. в щаба на корпуса е получена телеграма от Ставката за отричането на Царя от престола.  На тази телеграма Фьодор Артурович като убеден монархист не вярва. Провел събрание на унтер-офицерския състав, не съмнявайки се в предаността на своите офицери, на 4-март  той построява корпуса в каре и заявява: ,,Получих депеша за абдикацията на Господаря и за някакво си  там Временно правителство. Аз, вашият стар командир,  споделял с вас и лишения, и скръб, и радост,  не вярвам, че  Господарят Император в такъв момент може доброволно да  изостави армията и Русия“ («Я получил депешу об отречении Государя и о каком-то там Временном правительстве. Я, ваш старый командир, деливший с вами и лишения, и горести, и радости, не верю, чтобы Государь Император в такой момент мог добровольно бросить армию и Россию.») На 6-март 1917 г. графът изпраща на императора телеграма, заявявайки поддръжката си  и предлагайки корпуса си за  потушаването на метежа:  ,,З-ти конен корпус не вярва, че  Ти, Господарю, доброволно си се отрекъл от Престола. Заповядай, Царю,  ще дойдем и ще те защитим“. ("3-й конный корпус не верит, что Ты, Государь, добровольно отрекся от Престола. Прикажи Царь, придем и защитим тебя").  Така той става единият от двамата висши генерали, подкрепили сваления монарх, другият е Хусейн Хан Нахичевански, мюсюлманин, етнически азербайджанец.  Непримиримата му позиция, нежеланието да се  закълне на Временнното правителство и да подкрепи  революционните нововъведения като изборността  на командирите и войнишките комитети  го прави един от първите  кандидати в списъка с генерали, които новата власт смята да отправи  в оставка като неблагонадеждни. На всички опити на командващия съседната 12-та кавалерийска дивизия генерал Карл Манерхайм да  го убеди да  се подчини на революционните власти заради благото на армията, той отвръща със следните думи, завинаги влезнали в историята: ,, Аз съм християнин и смятам, че е грешно да измениш на клетвата си“ («Я христианин, и думаю, что грешно менять присягу»). Пълководецът е уволнен от Временното правителство за монархизъм и отива в Харков. Предавайки командването на корпуса на генерал Александър Кримов, той се прощава  с военнослужещите  под звуците на  императорския химн ,,Боже, пази Царя“.  По думите на Шкуро, те го изпращат със сълзи на очи.   ,,Винаги ми е изглеждало отвратително и достойно за презрение, когато хората за личното благо, печалба или личната сигурност са готови да сменят своите убеждения, а такива хора са  огромното мнозинство"-«Мне казалось всегда отвратительным и достойным презрения, когда люди для личного блага, наживы или личной безопасности готовы менять свои убеждения, а таких людей громадное большинство» (Ф. А. Келер, 1917 г.) – тези думи са актуални и днес ,без значение страната, хората  и убежденията.

По-нататък граф Келер не участва в политическа дейност, макар и да  се среща с членове на монархически организации, опитващи се да организират  освобождаването на царското семейство от Тоболското заточение.  По-рано дори се е обръщал към премиера на Временното правителство Керенски с  молба да му бъде разрешено да последва царствените особи в това заточение.  През юни 1918 г. генерал Казанович  безуспешно се опитва да го убеди да се присъедини към Доброволческата армия, която  начело с генералите Алексеев и Деникин се сражава  на Дон и Кубан срещу болшевиките.  Той обаче отказва поради нежеланието им да издигнат ясен монархически лозунг. Деникин е разбирал добре, че ако издигне монархическия флаг, ще   напусне едната половина, а ако издигне републиканския – другата. Тази политика на т.н. непредрешенчество, не се нрави на графа, бидейки убеден монархист.  Събралите се в Киев монархисти искат да го видят като глава на Южната армия, създавана при помощта на германските военни, окупирали Украйна.  Фьодор Артурович обаче отказва със следния коментар: ,,Тук част от интелигенцията се придържа към съюзническа (тоест към Антантата –б.м.)ориентация, друга, голямата част- са привърженици на германска ориентация,  но и едните, и другите забравиха за своята руска ориентация“  («Здесь часть интеллигенции держится союзнической ориентации, другая, большая часть — приверженцы немецкой ориентации, но те и другие забыли о своей русской ориентации»).  Той, немецът, дава пример на коренните  руснаци как се обича  Русия!  Бидейки истински патриот, отклонява и предложението на десните кръгове да оглави прогерманската Астраханска армия.

В началото на ноември с.г.   ръководителят на Украинската държава, марионетна  прогерманска държава,  хетман Павло Скоропадски, го назначава за главнокомандващ на войските на територията на Украйна, като гражданските власти му се подчиняват.  Но на 13-ти  същия месец  след спорове с хетмана заради резки действия срещу украинските сепаратисти, е свален от длъжност и назначен за помощник-главнокомандващ на  новия главнокомандващ генарал княз А.Долгоруков. В края на ноември  от Псков в Киев пристигат офицери монархисти с предложение да застане начело на Северната армия, формираща се в Псковска и Витебска губернии под монархически лозунги, като униформите и уставите са като  тези на старата армия. Патриарх Тихон благославя военачалника, изпращайки му  просфора  и Държавната икона на Богородица. Това предложение му е присърце и под негово ръководство бива сформиран монархическият ,,Съвет на отбраната на Северо-западната област“ начело с Фьодор Безак.

Ала не му е отредено да отиде в Псков: към Киев се приближават въстаниците националисти на Симон Петлюра, Германия вече е капитулирала и германските части напускат Украйна.  Келер сформира отряди от  студенти, юнкери и  тинейджъри доброволци, организирайки отбраната на града. Тези събития са описани в романа ,,Бялата гвардия“ и по този начин военният става прототип на такива персонажи като полковниците Малишев и Най-Турс. Авторитетът му е много висок. Парадоксално, но именно противниците му от Първата световна,германците,искат да спасят живота му,  предлагайки му да избяга в  Германия, като снеме оръжието и униформата си. За разлика от Скоропадски, той отхвърля такъв вариант за спасение, считайки опита да  го замаскират като  германски офицер за оскърбление. На 1/14 декември 1918 г.  Киев е оставен от германските войски. Фьодор Артурович  първоначално събира отряд от 30 офицери, с които  възнамерява да стигне  до Дон.  Отблъсква настъпващите националисти, но осъзнал безнадеждността на съпротивата,  с отряда си отстъпва в Михайловския манастир и разпуска частта, посъветвайки  ги да  скрият пагоните си. С него остават само 2-ма  предани офицери – полковник Андрей Пантелеев и щаб-ротмистър Николай Иванов.  Когато петлюровците влизат в града, започва лов на ,,златопагонни“ офицери.  Въпреки увещанията на монасите, които са  били съгласни да го скрият или да го изведат през подземния ход, той съобщава за себе си  чрез  адютанта си  на дошлия за обиск патрул. Патрулът ги обявява за арестувани. В нощта на 8/ 21 декември  е съобщено, че  арестантите ще бъдат преместени в Лукияновския затвор. Още на манастирския двор графът  забелязва  впрегната  в кон каруца, която ги следва и може би предугажда какво ще се случи. Когато стигат до паметника на Богдан Хмелницки на Софийския площад, се разнасят изстрели. Фьодор Артурович е пронизан с 11 куршума. Както пише Ярослав Тинченко, по чия заповед е бил убит генералът  остава загадка до ден днешен. Командващият Обсадния корпус на армията на Украинската народна република Евгений Коновалец заявява, че това е станало без негово знание. Директорията всячески е отричала участие в тази насилствена смърт. На запитванията на немците  от нея отвръщат, че в  моргата   ,,се намира някакъв мъртъв генерал със сини лампази“, а в деня на своята смърт  Фьодор е  носел униформата на Оренбургската казашка войска със син цвят. Опасявайки се, че огласяването на смъртта му би довело до размирици,  Коновалец разрешава  да го погребат, но при условие, че само близките му ще знаят. Погребан е  в Лукияновското гробище, според Тинченко. Но според други източници, например Руската Уикипедия епископ Нестор Камчатски намира телата на убитите  в моргата и те са погребани под чуждо име в Покровския манастир в украинската столица. Гробовете не са запазени.

Граф Келер  се посвещава на военното дело, на службата на родината.  Трагично прекъсва животът му на 61 години, но до последния си миг той остава верен на  идеалите си, на всичко, в което е вярвал и за което се е борил.

  Подпис


 

Бележка за покушението срещу Келер във вестник Otago Daily Times, Новозеландия

 

Портрет



Келер  с офицерите си - вторият отляво надясно от седналите, а крайният вдясно е Андрей Шкуро.


Телеграмата на Фьодор Артурович  до императора от 6 март 1917 г., стр. 1

  Продължението





Келер в  последните години от живота му




С децата си:  Павел(1883—1980) - отдясно; Александър(1887—1944) и Елизавета (1885—1965) - седнали

ili ima greshka v obiasnenieto tretia ot liavo na diasno ot sednalite

Сега забелязвам, че съм се объркал, той е вторият от седналите отляво надясно, не третият. Неволна грешка, ще я редактирам.