На този ден преди 100 години избухва Вьошенското въстание. Днес написах материал, компилация от 6 източника- 5 статии и 1 много хубава книга. Това въстание,струва ми се, не е добре изследвано у нас. Косвено е свързано и с България  чрез своя предводител, накрая съм пояснил защо.



На снимката - районът на въстанието

Вьошенското въстание или Горнодонското въстание или Вешенският метеж(на руски - Вёшенское восстание, Верхнедонское восстание, Вёшенский мятеж) е масово антиболшевишко въстание на Донските казаци на Горен Дон срещу болшевиките по време на Гражданската война в Русия, предизвикано от репресивната политика на съветската власт – от 11 март до 8 юни 1919 г. Счита се за успешно, макар  че впоследствие Червените побеждават във войната.

След трите неуспешни атаки на Царицин от Донската армия на атаман Пьотър Краснов фронтът се разваля. Голяма част от казаците се прибират по домовете си. На 24 януари 1919 г. Организационното бюро или Оргбюро на Руската комунистическа партия (болшевики)-РКП(б), подписва циркулярно писмо – т.н. Директива за разказачването. С него се предписва да се унищожи върхушката и офицерския корпус на казачеството, да се конфискуват хлябът и излишните селскостопанските продукти и да се преселят селяните бедняци от севера на Русия на Дон. Това се приема за начало на Разказачването или Казашкия геноцид, част от Червения терор, целейки ликвидирането на казачеството като класа.Забранява се дори самата дума ,,казак”, както и носенето на казашка униформа и лампази. На 5 февруари Революционният  военен съвет или Реввоенсъветът на Южния фронт на Червената армия издава Заповед № 171 за провеждене на ,,най-решителни мерки за борба с контрареволюцията на Дон”. За незабавното осъществяване на наказателните мероприятия се създават временни полкови военно-полеви трибунали. Населените пунктове се облагат с парична контрибуция, разпределена по дворовете. За неплащане – разстрел. В рамките на 3 дни бива обявено предаване на оръжията, включително кинжалите и шашките на дедите. За неизпълнение –разстрел. Донската и друга валута бива забранена. Започват и масови разправи. Въпреки че част от партийците съзнават пагубността на подобна политика – трибуналът на Инзейската дивизия не намира във станица Вьошенская явни контрареволюционери и изпраща тревожни питания и предупреждения, смисълът на които е да не са закачат казаците, надделява линията за усилване на репресиите. Заповед № 343 на РВС на фронта, подписана от Гитис и Сирцов, предписва на военните съвети на армиите, дивизиите и политотделите да не се намесват в дейността и разпорежданията на революционните комитети или съкратени ревкомите. Започва чистка в станица(В териториалната организация на казаците в Руската империя станицата е административна селска единица, състояща се от 1 или няколко казашки селища) Вьошенская. Разстрелват се семействата на заминалите с Белите. По доклад на Сирцов, количеството на разстреляните в областта достига 300 души. При положение, че населението на окръга е 170 000 души, се получава че от всеки хиляда души 2-ма са били екзекутирани. През 1931 г. Михаил Шолохов пише на Горки за ,,Тихият Дон”:
,,Не преувеличавайки, аз нарисувах суровата действителност, предшестваща въстанието, като съзнателно пропуснах фактите, служейки за непосредствена причина за него, например, безсъдният разстрел в Мигулинская на 62-ма старци казаци или разстрелите в Казанская и Шумилинская, където количеството на разстреляните в течение на 6 дни достигна над 400 души.”
Повод за въстанието става назначаването на редица разстрели, като заявените в разстрелните списъци вдигат населението. Акцията избухва на няколко места. В нощта на 10 срещу 11 март 1919 г. 500 души метежници обкръжават станица Казанская. На 11 март е атакувана станица Мигулинская  от местните казаци и казанците. На 12 март избухва метеж в хутора (населено място с много малък размер в някои страни като Русия и Украйна,състоящо се от 1 или няколко домашни стопанства) Красноярск на Еланската станица, същия ден е завзета от въстаниците Вьошенская. Главните лозунги на бунтовниците са ,,Съветите без комунисти!”, ,,Долу комуната и разстрелите!”, ,,Да живее народната власт!” Главнокомандващ става Павел Назариевич Кудинов, към този момент началник на военния отдел на местния изпълком. Проведена е реорганизация на армията – от станичните сотни са сформирани 5 конни дивизии и 1 бригада. Според различни източници въстаниците са между 15 000 и 30 000 души,около 10 оръдия, над 50 картечници, основната маса са казаци средни селяни, притежаващи военна подготовка и боен опит. Потушаването на метежа първоначално бива възложено на члена на РВС А.Л.Колегаев. На 16 март той подписва заповед за потушаване, като са предписани няколко мерки – изгаряне на въстаналите хутори, разстрел на всички лица без изключение, взели пряко или косвено участие във въстанието, разстрел на 5 или 10 души от възрастното мъжко население на хуторите и др. Въпреки че метежът представлява сериозна заплаха за тила на 9-та съветска армия, Червеното командване  първоначално не оценява истински опасността. Според Валерий Шамбаров обсегът на въстанието се разпростира на 190 километра. Едва тогава Червените започват да снемат полкове от фронта, обграждайки областта отвсякъде. Въстаниците се сражават отчаяно. Даже винтовките не стигат – добиват ги в боевете. Бият се с хладно оръжие, шашките и пиките на дедите. Няма боеприпаси. Отливат се  сачми от оловни блюда. В складовете във Вьошенская са намерени 5 млн. учебни халостни патрона.Преработват ги на ръка, претопявайки оловните сита в куршуми. Такива куршуми без ядро и черупка се омекотяват от изстрела, със силно жужене летят недалеч и неточно, но при попадане нанасят страшни разкъсвания. Децата на местата на боевете със сачми изваждат от стените и земята куршуми. За имитация на картечна стрелба се правят специални кречетала.Рано или късно въстанието е обречено на гибел. И когато идва моментът трезво да се оцени обстановката, въстаниците решават да се обърнат за помощ към Белите. Делегация на лодки през позициите на болшевиките се добира до Новочеркаск  с молба за подкрепа. Казаците молят да им се изпрати оръжие, тютюн и кибрит. Единственото, за което Доброволческата и Донската армия могат да им помогнат за момента, е да попречат на Червените да снемат войска от фронта. След падането на Одеса и Крим огромните сили на болшевиките застрашават самото съществуване на белогвардейския Юг.
Районът на метежа е обкръжен от заградителни отряди. Всеки, който иска да излезе от блокираните райони или да попадне в тях, се унищожава на място. В околните станици се взимат заложници. Макар  болшевиките да се виждат принудени да съкратят мащабите на геноцида в още не въстаналите местности на Дон, те не възнамеряват да се примирят с въстаниците. Членът на РВС на 8-а армия Йона Якир заповядва:
,,Пълно унищожение  на вдигналите въстание, разстрел на място на всички, имащи оръжие, 50-процентово унищожение на мъжкото население. Никакви преговори с  въстаниците не трябва да има.”
За потушаването на метежа се хвърлят  все нови и нови части –школи на Червените курсанти,резервни полкове, латишите-наказатели, флотски екипажи, комунистически дружини. Общо срещу казаците действат до 25 000 щикове и саби при подавляващо огнево превъзходство. А въстаниците към април изваждат на фронта около 35 000 бойци, организирани в 5 дивизии и 1 бригада под командването на своите, станичните офицери. При тях вече е налице пълно количество винтовки, 6 батареи, 150 картечници, взети в боевете. Но боеприпасите не достигат катастрафално. Патроните биват разделяни на парче, по няколкостотин на дивизия. Всеки ден се водят боеве  под Каргинская. Червеното настъпление бива отбито от Еланская с големи загуби. Болшевиките все още не оценяват силата на казашкия патриотизъм и организации. Прехвърлените тук сили те въвеждат в бой по отделни части, на различни участъци – и търпят поражения. От април въстанието привлича все по-голямо внимание в Москва. Лениа неколкократно телеграфира на Соколов и Склянски, заповядайки най-решителни действия. Ето една от телеграмите –от 24 април:
,,Страхувам се, че грешите, не прилагайки строгост, но ако сте абсолютно уверени, че няма сили за свирепа и безпощадна разправа, то телеграфирайте незабавно. Възможно ли е да се обещае амнистия и на тази цена да се разоръжат? Ще изпратим още два командни курса”.
Въстаниците не получават заплащане, снабдяват се по пътя на раквициите, а дневната дажба хляб съставлява 2 фунта. Вътрешното им положение е нестабилно, за което свидетелства създаването на ,,специален” наказателен отряд. Самотата, нарастващото състояние на отчаяние заставят  въстаналите казаци да се мятат между пристъпите на яростната съпротива на всички, включая местното население, и опитите за мирни преговори. В резултат на подобно разслоение все повече и повече  мобилизирани казаци искат въстанието да бъде прекратено. На 26 април – донесение  на командващия на ексвойските на 8-а армия за постоянните опити на казаците да влязат в контакт  с частите на Червените в района на хуторите Набоков и  на Верхне-Чирская. На 2 май се провеждат преговори на разузнавачите на конната група на ексвойските на 9-а армия и  патрул на въстаниците. Има опити за преговори в хутора Грачов (провалени от самите бунтовници) и т.н. В тези преговори постоянно действат представители на един полк, но са готови да гарантират за 10 полка.Сред Червените няма единодушие за мирните преговори с въстаниците. На 4 май се извършва обмен на делегати. Съветското комнандване се готви за преговори. Сред въстаниците биват разпространени листовки с призиви да се опомнят и да предадат офицерите и подстрекателите. Но същевременно на местното командване биват дадени ясни указания да не бъдат давани никакви прекомерни обещания и да не се преустановява настъплението. В резултат на условията за капитулация, поставени на бунтовниците от РВС на Южния фронт – предаване на командния състав на въстаническото ръководство, настроението им се променя в обратна посока. На 6 май колона казаци, отишли да се предадат, е обстреляна от страна на разположението  на Червената армия.На 8 май започва настъпление на ексдивизията на 8-а армия, но претърпявайки поражение, тя отстъпва, оставяйки станица Мигулинская. С тези бойни действия е сложен край на опитите за мирни преговори, сред въстаническите редици започва отстъпление на ,,умереното течение” в полза на десните сили. Започва преизбиране на командния състав, като нараства числото на привържениците на пробив с цел съединение с Белия фронт. Трябва да се отбележи, че въстанието в този момент представлява значителна сила, заемайки територия от около 10 000 кв.км от станица Уст.Медведидцкая до град Богучар. А в Уст-Хоперская въстава Червеният Сердобски полк, сформиран от самарски и саратовски селяни. Пристигналият да ги усмири комбриг е вдигнат  на щикове и разбунтувалите се преминават на страната на въстаниците, предавайки и станицата. В Купянск въстава запасната бригада на 8-а армия, но тук бунтът е потушен, разстреляни са 48 души. В началото на май е установена връзка с Новочеркаск по въздух, с аеропланите на Донската армия. Изпратено е писмо до атаман Богаевски с молба за незабавна помощ. Полетите стават ежедневни. Според възможностите на тогавашните самолети въстаниците започват да получават винтовъчни патрони,  по няколко хиляди триинчови снаряда денонощно.
През май, наред с операцията срещу Въоръжените сили на Южна Русия, Червената армия решава да се заеме сериозно и с Вьошенските въстаници. На 7 май в своя доклад до председателя на Съвета на народните комисари (тоест премиер) Ленин И.И.Вацетис (главнокомандващ на Червената армия) пише ,,Войната в юга на РСФСР за последните дни  приема обрат, неблагоприятен за нас”. Основната причина за това се явява Вьошенското въстание. За налагане на ред на юг е  изпратен Троцки. Командването на експедиционния корпус е предадено от Княгницки на Хвесин (бивш комнадващ  8-а армия). На 13 май той встъпва в длъжност. Редица настъпления на Червената армия  в този период довеждат до откъсване на значителна територия от въстаниците. Числеността на ексвойските постоянно расте, попълвайки се със силни единици: цялата численост на Червената войски към май достига 15 000 души, освен това, към тях са прикрепени 2-а бригада на 33-а дивизия, 2-и лек артилерийски дивизион от 12 оръдия и  2 ескадрона на кавалерията. На 25 май в заповед № 100 Лев Троцки заявява:
,,Войници, командири и комисари на наказателните войски!... Гнездата на безчестните изменници и предатели трябва да бъдат разорени. Каините трябва да бъдат изтребени. Никаква пощада към станиците, които ще окажат съпротива… Срещу помощниците на Колчак и Деникин – олово, стомана и огън!..”
На 29 май в 10 часа ексвойските преминават в настъпление по целия въстанически фронт. Заповядано е бунтът да бъде ликвидиран до 5 юни, тоест за 8 дена е било необходимо да се изминат 240 версти (това е темп на кавалерийски марш). Заемайки станица Мигулинская, Червените се приближават към Вьошенская. Войските на 9-та армия започват да заемат хутора на станица Уст-Хоперская. 33-а Кубанска дивизия завзема станица Каргинская. В резултат на настъплението на Червената армия въстаниците оттеглят отрядите си от десния бряг на Дон. От този момент и до  пристигането на частите на генерал Секретьов те заемат пасивна отбрана, изчаквайки идването на основните сили на Донската армия, които, развивайки настъпление на 31 май, с  кавалерийските части на генерал Мамонтов пробиват фронта на Червените и се насочват към станица Константиновская. В станица Долно-Кумоярская избухва въстание, по територията на Горно-донския окръг в търсене на бунтовниците минава конницата на Секретьов, извършвайки рейд   от Милерово до хутор Сетраков и обратно. Стремейки се да завърши започната операция, съветската войска се разтяга  по протежение на десния бряг на Дон. На 4 юни Кубанската бригада се отправя с цел да прихване частите на Секретьов, но след това се връща обратно под Вьошенская. На 5 юни частите на  292-и полк се отправят на десния бряг и изтласкват въстаниците, долагайки в донесение на командването, че след час Вьошенская ще бъде превзета. Но бунтовниците предприемат контранастъпление и в резултат на ръкопашен бой 292-и полк е изхвърлен в Дон. Събитията се приближават до кулминационната развръзка. Участта на въстаналите трябва да се реши на 7 юни. Под Казанская те търпят поражение,под Вьошенская настъплението срещу позициите на 292-и полк е спряно. Ала в този критически момент своята роля изиграва конницата на генерал Секретьов, бързайки на помощ на метежниците. И макар тя да е уморена след 300-верстния марш, психологическият ефект от удара  в гърба на 8-а кавалерийска дивизия е силен. Червеното командване изпуска инициативата от ръцете си, съветските части се опитват да излязат от боевете- обръчът на обкръжението все по-силно се размеква от южна страна. На 8 юни въстаниците преминават в настъпление. Изменението в силовото съотношение се отразява и на настроението на населението: кулаците от селските селища изпращат в окръжния Съвет делегация  със заявление за лоялност към Бялото движение. Същият 8  юни се счита за последния ден на въстанието, след него бунтовниците  престават да бъдат такива,  след яростно сражение те  се съединяват с Донската армия.
Вьошенското въстание се  явява една от най-сериозните заплахи за съветската власт и оказва съществено влияние на хода на Гражданската война. Наред с въстанието на атаман Григориев в Украйна то става фактор за рухването на Южния фронт на Червената армия – пада Донбас, а на 24 юни 1919 г. и Харков. Въоръжените сили на Южна Русия получават възможност да започнат настъпление в централните руски губернии, т.н.  Московски поход. За финал, няколко интересни факта. Водачът на въстанието Павел Кудинов през ноември 1920 г. емигрира в Константинопол, а по-късно от (1922 г.) живее в България. През 1938 г. е арестуван от българската полиция по обвинение в шпионаж в полза на СССР и е изгонен от страната, като се връща малко преди да започне Втората световна война. След влизането на Червената армия в България е арестуван от  съветските служби и като водач на Вьошенското въстание получава 10-годишна присъда в Гулаг, през 1955 г. е освободен и  посещава родната си станица  Вьошенская, но  получава отказ да се засели там поради липсата на съветско гражданство.После се връща в нашата страна. Роднините му си спомнят, че малко преди смъртта си той стоял на гарата  и гледал с мъка заминаващите за родината влакове.
Ленин, както стана дума по-горе, е бил изключително загрижен за  ситуацията с метежа. Изпраща над 20 телеграми до ръководителите на частите, отговорни за потушаването на въстанието. В нито една друга операция не е имало толкова документи, написани лично от вожда.
Вьошенското въстание е описано  с поразителна точност в романа на Михаил Шолохов ,,Тихият Дон”. В Книга трета въстаниците освобождават от Червения плен бащата на главния герой Григорий Мелехов – Пантелей Мелехов, а самият Григорий командва Вьошенската дивизия.

 Източници:
 Вёшенское восстание – Отечество.ру
 ВЁШЕНСКОЕ ВОССТА́НИЕ 1919 – Большая российская энциклопедия
 ВЕШЕНСКОЕ ВОССТАНИЕ 1919 ГОДА – Одноклассники
 Валерий Евгеньевич Шамбаров  -  Белогвардейщина. — М.: Изд-во ЭКСМО-Пресс, 2002. — 640 с. (Серия «История России. Современный взгляд»)
 Борис Соколов 1919 год. Вешенское восстание - Грани.Ру
Вёшенское восстание - Википедия

 

Белогвардейци като Кудинов са хора -образец на обичащи Родината !!!!!При всякакви обстоятелства
От най-близък човек съм слушал, как белогваъдейците в града ни започнали да се събират след 22 юни 1941 г И да се уговарят да заминават за Русия
Местните започнали да ги уговарят, да не го правят, не се знае ,как ще ги посрещнат там, на времето са ги изгонили, да се скитат немили недраги по света ....Тук са устроени, добре са, вече не са и на 20 години, да си стоят, където са се устроили!
Те изслушвали търпеливо, както само един руснак умее, но без коментар!
Накрая старейшината казал, че са прави, в това което казват, но те не знаят какво е матушка Русия! Тя е в опасност и те са готови да умрат за нея! И от нея дори!
Заминали! Няколко десетки човека Никой не се върнал!Без следа, без вест!

Хубав ден, Симеоне!

Благодаря ти! И преди си споделял тази интересна история, адмирации за което! Не е само Кудинов - и Антон Деникин и Иван Солоневич отказват сътрудничество с нацистите, като и двамата остават непримирими врагове на съветската власт. За тях, както и за Кудинов, завбъдеще планирам да направя публикации -вече направих за брата на Иван - Борис (предишния постинг тук, от 24 февруари). Наистина Бялата емиграция се разделя на две - немалко воюват на германска страна - напр. Пьотър Краснов и Андрей Шкуро. Специално Краснов също е интересна личност - може да се осъжда сътрудничеството му с Третия райх, но е блестящ писател, произведенията му се смятат за част от руската класическа проза. Белоемигранти участват и във Френската съпротива, има и такива, заплатили с живота си като Вера Оболенская, има даже във войските на Съюзниците -Георгий Чаплин. Действително обичат родината си безусловно. Поздрави и бъди здрав!

Интересен материал, Симеоне.
Поздрави!

Благодаря ти! Мисля че съм го писал и преди - поставил съм си за цел да популяризирам неща, които не са толкова известни у нас - един вид на ползу роду. Като част от тях са свързани и с България - напр. за белоемигрантите у нас. Поздрави!