Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2018 20:52 - ГОЛАТА ИСТИНА2 продължение2
Автор: spook134 Категория: История   
Прочетен: 1497 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

По всичко изглежда, че около 584 г. властта над земите на утигурите попада в ръцете на  Аварския каганат. По-нататъшната съдба на Анагай е малко известна. Може да се предполага, че след идването на аварите, той е смъкнат от власт като и може да е  убит, неговият брат Булгариос слиза в Мизия-България, а третия Създава Дулоба.
Булгариос - ок. 580 - 600 г. Булгариос (Болгар)-По времето на император Мавриций (582-602) се заселва с 10 000 българи в Дакия - Долна и Горна Мизия.

     Сирийският писател Михаил Сирийски предлага една легенда, която е заимствал  от сирийско-византийския епископ и историк от 6 век Йоан Ефески.В легендата се  говори , че по време на царуването на византийския император Маврикий (582 - 602)  "от вътрешна Скития излезли трима братя, които водели със себе си 30 хил. скити и изминали прехода за 65 дни, (идващи) от  тази страна на Имеонските планини. Те се  движели през зимата, за да преминават замръзналите реки и, накрая, достигнали река Танаис (Дон), който се влива в езерото Меотида (Азовско море) и от него - в Понтийско море (Черно море). След като те достигнали границите на ромейте (византийците),  един от братята, на име Болгар, взел 10 хил. човека и, отделяйки се от своите братя,  преминал Танаис, насочвайки се към Дунав. Там той се обърнал към Маврикий с  молба да му даде земя за това, за да "живеят и да бъдат съюзници на ромейте. Маврикий дал на Болгар Горна и Долна Мизия и Дакия - земята, която народът на  аварите опустошавал от дните на Анастасий. Болгар и неговите хора победили  аварите и станали защита за ромеите; тези скити ромеите наричали българи." Тука не виждате ли познатата история на Аспарух!
(3)Гостун (КушТан, Кущан) - 587 - 588 г. Княз Гостун Управител (регент) на хуногондурите. От рода  Ерми. Управлява преди Органа. Възможно е да е брат на Органа. Някои учени  считат,  че Гостун и Органа са едно лице или, че личността на Гостун има легендарен  характер.

     Назначен е за владетел на българите от аварският каган. Неговото име е описано в  "Именника на българските ханове" след Ирник и преди Кубрат.

     "Гостун, наместникът бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем." Както видяхте от написаното до тук, много от нещата взаимно се преплитат, дори се и повтарят, аз съм никой за да ги талкувам.


Албурий (Албури-Акжан, Аспар) - 588 - 603 г.
Албури Управител на Патрия Оногурия (Булгария) и хуногондурите  в състава на Аваро- българския каганат. Според източниците, той е брат на Органа, син на Тубджак и  баща на Кубрат женен за сеста на Органа.

     Вероятно е управлявал в периода 588-603 г.Съществува хипотеза, че той е бил убит през 618 г. в двореца на  аварския каган. Някои данни го посочват като основател на Велика Булгария през 603   г.

     За Албури сведения дава епоса на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

     "Но румците разбили аварите и разяреният хакан обвинил за поражението Бу- Юрган и заповядал да възкачат на трона на балтаварите на Кара-Булгар - по-малкия  син на Тубджак - Албури.

     Самият балтавар чергарувал между реките Бурат(Прут) и Буга-Идел, а негов стан  бил аулът Кашан. По това време големият син на Албури - Курбат [Курт, Кубрат] - чергарувал между сакланския(аланският) аул Аскал на Бури-чай(Днепър) и аула Харка на Аксу,  а стан му бил аулът Балтавар…

     През 618 година обезумелият аварски Каган повикал при себе си Албури - уж за преговори и вероломно го екзекутирал в своя стан , заради едно нападение на анчийците (антите) срещу аварите. А в действителност аварите сами  нападнали галиджийските улчийци(склавяни) и заграбили добитъка им. При това  няколко авари били убити от съпротивляващите се на нападението анчийци, което  позволило на сардара на аварите да се представи за жертва на улчийско нападение…. Преди Албури да отиде при хакана,  Бу-Юрган видял насън парче червен плат, в каквото асите увивали покойниците, и връх на копие. Като се събудил, той разтревожен казал на брат си: "Тангра ме направи бояр и ми показа насън знаци за нещастие - червен плат за покойници и връх на копие, върху което набиват главите на убитите. Това показва, че в стана на Кагана те очаква смърт. Не ходи там!". Но Албури не го послушал и загинал. А народът признал Бу-Юрган за бояр или аскал, т.е. прорицател…

… " Някои твърдят, че българската държава - Ак Булгар Йортъ - била образувана от Курбатовия баща Албури през 603 година, други - от Бу-Юрган с Курбат през 618 година, а трети – само от Курбат в 619 година. Аз пък съм чел в "Историята на Шамс", че Улуг Булгар Йортъ [Велика България] е била образувана от Албури през 603 година и считам това сведение за най-вярно…"

     Според някои източници, Албури бил ослепял и падане от кон е причина за смъртта му.

     Реалното съществуване на Албури е без никакви съмнение, въпреки ограничените  сведения за него. Отчасти неговият образ се препокрива с този на Худбард и не е изключено да са една и съща личност. Но Албури е Брат на Бат Органа със сигурност.
Бат Органа, (
Орхан, Бу-Юрган, Органа, Орфан, Бюрган-Телес) - 603 - 605 г. Органа е бил първоначално управител на Оногурия и (х)уногонду-рите, а после регент докато Кубрат е бил в Константинопол и, че той е бил пълновластен и официално признат съвладетел на българите и чичо на Кубрат, по малкия брат на Албури.                                  

     Повечето източници го посочват като вуйчо на Кубрат. Има и такива, според които  Органа е син на Тубджак, брат на Албури и чичо на Кубрат.

     Осъществява политика на обединение на български и сродни племена, основно в  Приазовието, Причерноморието и Прикавказието. Сключва съюз с Византия и дори  приема християнството с част от своите велможи. Някои автори го посочват като  истинския основател или възстановител на Велика Булгария (Патрия Оногурия).   През 619 г.Органа посетил Константинопол и бил посрещнат като господар на  българите в Приазовието и Северен Кавказ (цар на (х)уннугундурите). В столицата на  Византия Органа подписва договор с император Ираклий за дружба и съюз. Получава от византийците титлата патриций. В знак на приятелство, оставил в двора на  императора племенника си Кубрат.

     През 630 г. побеждава в битка войската на Западно-тюркския каганат. Според някои източници, той е имал  син, който се е наричал Алп-Илитвер.

     Византийският духовник и историк Патриарх Никифор в "Кратка история след   царуването на Маврикий" пише за посещението на Органа в Константинопол през 619г.

     "По същото време и господарят на хунския народ дошъл във Византион и поискал от императора да приеме него и неговите придружители и да ги просветли чрез  божественото кръщение. И Теодор, братът на императора, го възприел от светия купел, и ромейските велможи (възприели от светия купел) хунските велможи, а също и  съпругите на първите- жените на последните. И така кръстените били почетени с царски дарове и сан: той т.е.(императорът) направил техния господар патрикий и  благосклонно го изпратил обратно в неговата страна."

     Сведения за Органа дава летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

     " В 603 година, след като управлявал 15 години, Тубджак се споминал, оставяйки на своя голям син Бу-Юрган [Органа] едно обширно бекство от Учулъ (Галич на река Днестър) до река Аксу (Южен Буг) и от Кук-Куянтау (Киев) до Джалда (Крим). А на новия балтавар на Кара-Булгар не му провървяло, и доста скоро, Каганът на аварите  обсадил един румски град и както винаги, първи тръгнали на щурм анчийците, а след тях - българите. Когато Каганът решил, че силите на защитниците са сломени, наредил на българите да отстъпят мястото си на аварите. Но румците  разбили аварите и  разяреният Каган обвинил за поражението Бу-Юрган и заповядал да възкачат на трона на балтаварите на Кара-Булгар по-малкия син на Тубджак – Албури, сина му Курт. Сваленият Бу- Юрган отишъл с част от българите в румската(византийската) част на Джалда(Крим) и се наел на служба при тамошните румци. Той се отличавал с такава необикновена сила, че бил наречен Ар-Буга. Но пребиваването му на румска служба било кратко, защото властта на аварския Каган скоро след поражението му се разколебала и той  [Бу-Юрган] можал да се завърне на любимата си река Буга-Идел. Новият балтавар чергарувал между реките Бурат(Прут) и Буга-Идел, а негов стан бил аулът Кашан (Кишинев). По това време големият син на Албури - Курбат [Курт, Кубрат], когато станал Балтавар - чергарувал между сакланския аул Аскал на Бури-чай(Днепър) и аула Харка (Харков) на Аксу, а стан му бил аулът Балтавар (Полтава)…

     През 618 година обезумелият аварски Каган повикал при себе си Албури уж за преговори и вероломно го екзекутирал в своя стан заради едно нападение на анчийците срещу аварите. А в действителност аварите сами нападнали галиджийските улчийци и заграбили добитъка им. При това няколко авари били убити от съпротивляващите се на нападението анчийци, което позволило на сардара на аварите да се представи за жертва на улчийско нападение… Преди Албури да отиде при хакана,  Бу-Юрган видял насън парче червен плат, в каквото асите увивали покойниците и връх на копие. Като се събудил, той разтревожен казал на брат си: "Тангра ме направи бояр и ми показа насън знаци за нещастие - червен плат за покойници и връх на копие, върху което набиват главите на убитите. Това показва, че в стана на кагана те очаква смърт. Не ходи там!". Но Албури не го послушал и загинал. А народът признал Бу-Юрган за бояр и аскал, т.е. прорицател…

     Когато вестта за убийството стигнала до българите, Бу-Юрган отишъл в Рум и заявил там, че Кара-Булгар (Западна Булгария) скъсва всички връзки с аварите и е  готов да сключи съюз с Рум (Византия) срещу тях. Зарадваният румски кан тутакси  признал бека за независим балтавар на Кара-Булгар и сключил съюз с него… Когато Ар-Буга се върнал при своя народ, бийовете искали веднага да го възкачат на  българския трон, но Бу-Юрган ценял званието на бояр по-високо от канската титла и  казал на хората: "Народът, разбира се, може да си избира владетели, но не и от боярите, назначавани от Тангра…". По негов съвет българите избрали за свой балтавар сина на Албури - Курбат, по прозвище Башту - който веднага започнал да се готви за война с аварите.

…  "Някои твърдят, че българската държава - Ак Булгар Йортъ била образувана от Курбатовия баща Албури през 603 година, други - от Бу-Юрган и Курбат през 618 година, а трети - от Курбат в 619 година. Аз пък съм чел в "Историята на Шамс", че Улуг Булгар Йортъ [Велика България] е била образувана от Албури през 603 година и считам това сведение за най-вярно…"

     Ако се доверим на този исторически документ, могат да се направят следните  заключения:

     Органа е бил син на Тубджак, брат на Албури и чичо на Кубрат. Когато през Тубджак умира, като по-голям брат,  наследява властта над територията,  управлявана от баща му. Участва като съюзник на аварите в обсадата на един византийски град, но бил обвинен като виновник за поражението. Органа бил свален от власт и на негово място бил поставен брат му Албури. След това Органа отива на служба във византийската част на Крим и се отличил с голямата си сила. През 618 г. брат му Албури бил убит в двора на аварският Каган. Възмутен от убийството на брат си, Органа решил да скъса съюза си с аварите и да сключи съюз с Византия.

     Посещава Константинопол, където сключва съюзен договор с империята. От своя страна Византия признала Органа за независим господар на Булгария. Когато се  върнал в Булгария , той предал властта на племенника си Кубрат през 618 г.

     Според Зуфар Мифтахов-"Първите български държавни образования.", около 605 г.  по времето на Бу-Юрган,  територията на Алтън Оба на север достигала линията Киев-Харков, на юг Крим и Черно море, на изток Дон, на запад устието на Дунав.

     За Органа пише следното и руският учен акад.Ю.Бегунов, като видимо се позовава  на " Джагфар Тарихъ."

     "Всичко започнало със сключването на  мирния  договор с Византия, насочен срещу аварската и хазарската агресия. Ираклий бил доволен, а българският кан много  повече.

     Благодарение на временният мир в Кара-Саклан, на него му се отдало да обедини 60 дяла от бившата Велика Сарматия в една държава с име Ак-Булгар Йорти или Велика Бяла Булгария " Бяла" била в значение на свободна, независима.

     Велика Булгария започнала да обединява територии и население около днешния град Киев.

     На следващата 619 г. Бу-Юрган с цел да укрепи своята държава, заедно с част от българската  аристокрация  приел във Византия християнството, но българите , които в болшинството си били тангрианци, осъдили тази постъпка и свикали Съвет на големите родове. В Съвета с голямо влияние се ползвали три рода: Кюнграт, Ширак и Хип. Съветът решил  Бу-Юрган да бъде заменен на трона от Кубрат. Бу-Юрган Талес се отдал на усамотение в Крим."

     Съдбата на Органа е неясна. Вероятно е починал през 630 г.Някои източници  посочват, че през същата година той изцяло е предал властта в ръцете на  племенника си Кубрат и се е отдал на духовен живот.

 


(4)Кан Кубрат (Курт, Куврат, Куртбард, Курбат, Хор Бат) - ок. 605 - 660 г.
-631/632-660- 665. Създател или възстановител на т.н. "Велика Булгария". Роден е най-вероятно  през 90-те години на 6 век.Син е на Худбард от рода Дуло и майка от рода Ерми. Племенник е на Органа и Албури. От 619 до 628/630 г. Кубрат живее в Константинопол, където е бил оставен за обучение  или като заложник в знак на приятелство с Византия от вуйчо му Органа. По време на  престоя си във византийската столица , Кубрат приема християнската религия. Женен е за сестрата  на Органа.

Баща на Кубрат е Худбард, който умира от чума през 599 г.  или при една от византийските атаки при река Тиса във войната от 601 г., в която аварите и техните съюзни племена губят битката.

     Вероятно към 628/630 г. той се завръща в земите на българите от Константинопол. След смъртта на  Органа или доброволното му оттегляне, Кубрат застава начело на българския  племенен съюз (х)уногондури. През 632 г.той организира въстание в земите на Приазовието и Предкавказието срещу властта на аварите. Нашествениците били  прогонени и суверенитета на българската държава бил възстановен. За кратко време  Кубрат успял да обедени множество български и сродни племена в силен племенен  съюз известен от средновековните източници като Велика Булгария. От Оногурия  (Съюз на десетте племена) , държавата на Кубрат прераснала в Бу(о)л- гария -т.е.  (Съюзът на многото племена).                             

     Според българския автор Иван Иванов, Стара или Велика България  е наследник на държавата Барсилия.

     В Арменската география на Анания Ширакаци от 7 век се споменава, че  "Олхонтор-булкар заедно с Купи-булгар, Дучи-булкар и Чдар-болкар, са образували Стара Голяма България."

          След като прогонил аварите, Кубрат сключил мир с византийския император  Ираклий през 634 г. и също бил почетен с титлата : патриций.  Българският владетел поел  ангажимент да охранява североизточните граници на империята от нахлуването на  вражески племена и да бъде съюзник на Византия срещу персите.

     Според някои данни през 635 г. Кубрат се е оженил за Евдокия, дъщеря на богат  гръцки търговец. Той има пет сина-  Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек.

     През същата година, Кубрат действал като византийски съюзник и разбил  персийската войска в Кавказ, като взел много трофеи, злато и сребро. За постъпката си получава големи благодарности от император Ираклий.                                                      

     Кубрат играл важна роля в заговора на императрица Мартина през 641 г. против Константин III, син на Ираклий от предишния му брак.

      През 648 г. Кубрат се сражава и срещу арабите, на територия, обитавана от  българското племе барсили, като ги побеждава и принуждава да се оттеглят.

      Патриарх Никифор в "Кратка история  след  царуването на Маврикий" пише:                    

     "По същото това време владетелят на уногундурите Куврат, племенник на Орган, въстанал срещу Кагана на аварите и подхвърлил на много оскърбления  останалите от него хора и ги прогонил от своята земя. Изпратил пратеници при  Ираклия и сключил с него мир, който те двамата спазвали до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел със сана патрикий"

     "Сега е нужно да се каже още и за така наречените хуни и българи, за произхода и устройството им. Около Майотийското езеро,  по реката Куфина била разположена  отдавна още така наричаната Велика България и я обитавали така наричаните котраги,  които са едноплеменни с тях. По времето на Константин, който умрял на запад, Куврат, който бил господар на тези племена, също умрял, като оставил петима сина, на които той завещал по никакъв начин да не разделят обиталищата си."

     Стивън Рънсиман в книгата си "История на Първото българско царство" пише:                  

     "За първи път името на Кубрат се чуло в Константинопол по времето на император  Ираклий. Йоан, епископ на Никиу, писал в самото сърце на Египет, предава мълвата за връзката между вдовицата на Ираклий, императрица Мартина и Кубрат, хунски  владетел. Той я обяснява с това, че в младостта си Ираклий се бил сприятелил с този  хан в Константинопол. Кубрат станал християнин,  после се завърнал да управлява земите си и оттогава изпитвал към семейството на Ираклий благодарност и  привързаност. Ето защо, когато Мартина и патриарх Пир влезли в заговор, за да свалят от престола нейния  заварен син император Константин III, Кубрат бил  заподозрян  в съучастничество.

     Младият Кубрат се споменава като господар на хуните или (на едно място у  Никифор) на уногондурите. Разказвайки за синовете му, Теофан го нарича повелител  на  България и на сродното племе котраги (котригури). Посочва,че неговите поданици  са били уногондурите, българите и котрагите.

     В младостта си Кубрат бил владетел само на уногондурите, както твърди Никифор, но той оглавил бунта срещу аварите и, разпростирайки властта си на изток, над  кутругите и останалите без вожд утигури, основал новата държава.

     През 642 г., скоро след предполагаемата си връзка с императрица Мартина, Кубрат умрял - в зряла възраст и, да се надяваме, като добър християнин, макар че след посещението му в Константинопол не се споменава нищо повече за неговото   християнство."

     Според думите на Йоан Никуиски, през 641 г. Кубрат играл важна роля в заговора  на императрица Мартина против Константин III, син на Ираклий от предишният му  брак.

     "И когато жителите на Византион чули това известие, те си казали: "Този план е  съставен от Кубрат, вожда на хуните, племенника на Органас, който беше покръстен в  града Константинопол и възприет в християнската общност в неговото детство и беше израсъл в императорски дворец." И между него и стария Хераклий съществуваше  голяма обич и мир. След смъртта на Хераклий и той показа тази обич към неговите  синове и неговата жена Мартина, понеже (Хераклий) му беше оказал приятелство."

     Руският историк Кулаковски счита , "че именно през управлението на Ираклий,  кутригурите се обединяват със своите съплеменници утигурите, и най вече под властта на хан  Кубрат."

     Към края на управлението на Кубрат, в началото на 60-те години на 7 век започва  хазарското нашествие по земите на Велика Булгария. До последния си ден Кубрат  организира защитата на българската държава от хазарите и се бил с тях.

     Според Теофан Изповедник на смъртния си одър Кубрат събрал синовете си и ги накарал да донесат един колчан със и им го дал да го разчупят снопа пръчки (стрели). След като братята не успели  да ги счупят, Кубрат започнал да вади една по една стрелите от снопа и да ги троши. С  този нагледен урок , мъдрият владетел им оставил повеля да са единни,  за да не  може никой да ги пречупи.

     Интересни данни за живота и управлението на Кубрат дава летописа на волжките българи  - "Джагфар Тарихъ".

     "Самият балтавар(Бат Органа) чергарувал между реките Бурат (Прут) и Буга-Идел, а негов стан бил аулът Кашан(дн.Кишинеу). По това време големият син на брат му Албури - Курбат [Курт, Кубрат] - чергарувал между сакланския аул Аскал на Бури-чай (Днепър) и аула Харка на Аксу, а стан му бил аулът Балтавар(Полтава)…"

      "По негов съвет(на Бат Органа) българите избрали за свой балтавар сина на Албури - Курбат, по прозвище Башту - който веднага  започнал  да се готви за война с аварите. Докато Шамбат воювал в Дулоба, Курбат неуморимо разширявал пределите на Ак Булгар Йортъ [Българската Държава]. Като се възползувал от размириците в Туранската Орда (Западно-тюркският хаганат), той прогонил хазарските тюрки от Джураш (Кавказ) и станал господар на всичко, което се намира между Сула (Дунав) и Идел (Волга). От стремеж още повече да унизи разбитите аварски и турански  владетели , Курбат наред с титлата  "кан  " приел и тяхната титла -  "хакан…"

     Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

     " Някои твърдят, че Държавата - Ак Булгар Йортъ(България) - била образувана от Курбатовия баща Албури през 603 година, други - от Бу-Юрган и Курбат през 618 година, а трети - от Курбат в 619 година. Аз пък съм чел в "Историята на Шамс", че тя се казва Улуг Булгар Йортъ [Велика България] "

     Непосочен автор

     "Балтаварът чергарувал между град Банджа [Фанагория] на Азакско море и стана Хоръсдан, наричан и Батавъл [Путивль], т.е. "княжески стан"… По обратния път , Каганът непременно посещавал и становете Тиганак и Балтавар и намиращото се от него на един ден път място на гроба на Бу-Юрган. А майката на този знаменит бояр била от юрганския род на хонското племе хот или  хотраг (кутригури)…"

       Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

     "Това бил могъщ цар, който обичал мира, реда и градския живот… Освен Башту той построил градовете Иске Банджа, Балън или Балънджер, Шъгер, Саркел, Истян… Със своето величие и мъдрост , Курбат напомнял много Туки [Атила], но от всички занятия предпочитал търговията и не се гнусял лично да посреща  пристигащите от Рум кораби и да преброява докарания товар. По целия Бури-чай [Днепър] той устроил митнически застави за платени превози, които му носели големи доходи. Заради безопасността на плаването…Курбат сам отплавал по Бури-чай и дал на всеки ган [праг] особено название…

     Първият след Башту праг той, както разказват, заповядал да нарекат Катраг в чест на любимия му син Катраг [Котраг], друг … - Кубар в чест на приемния му син  [Кубер], трети - Гулям Сюри,  което означава "Пролетна Задушница" и "Шум"…, четвърти - Юлбаръс или Леу, което означава "Заплашителен" или "Чудовищен", пети - Азбарган, което означава "Отличен стрелец" в чест на сина Азбаруг [Аспарух], шести - Кугюнчаган в чест на жена си…, седми - Айяр, което означава "Алчен", "Ненаситен", осми - Лиманган или Балънган, което означава  "Праг на Залива", девети - Илятбир ["Владетел на Благоденствуваща страна"] - титулното име на големия му син Бат-Боян, десети - Лачън в чест на приемния му син [Алцек], единадесети - Давълган, което означава  "Бурния праг", дванадесети - Кермек ["Юнак"] в чест на кан Кермек [Ирник], който основал Българския бейлик… Островът на Бури-чай, до който достигали след преодоляването на тези прагове, Курбат нарекъл Бюрган в чест на чичо си Телес, но народът започнал да го нарича Курдизе или Хурдизе - "Станът на Курбат"… Прагът, който се намирал след този остров, Курбат нарекъл Билиг в чест на любимия син на Бюрган… Когато тази работа била свършена, Курбат слязъл на брега и побил в него своето знаме с накрайник във вид на тризъбец… Простите саклани(алани)-славяни и анчийци(анти) много го обичали и го наричали Хур [Хор, Хорив] и Мегулъ [Микула]…"

     По заповед на Курбат, неговият по-малък брат Шамбат през 620 година издигнал на мястото на аула Аскал на хълмовете Куянтау град Башту [Киев] и потеглил от него срещу врага  начело на голям отряд от българи, анчийци и саклани-руси. Той успял бързо да разгроми аварите и да завземе страната им.

     Но след това Шамбат се провъзгласил за независим владетел, а държавата си нарекъл Дулоба, т.е. "Земя на Дуло".  Като разбрал това, Курбат наредил на брат си да се върне на службата си при него,  но онзи отказал и бил наречен от Башту с прозвището  "Къй" ("Отрязан", "Отделил се").

     Но все пак накрая той бил разбит от фарангите и се завърнал на служба при  Курбат. Балтаварът наредил на Шамбат да заеме предишния си пост на губернатор на Башту"                

     "Малко преди земната му [на Курбат] кончина,  Велика България отново била нападната  от хазарите и той изпратил на синовете си стрели, за да съберат войската. Когато синовете се събрали, каганът им обявил, че чувствува приближаването на смъртта и че оставя властта на своя голям син и съуправител Бат-Боян. Сетне  заповядал да му предадат стрелите и като ги събрал в сноп, казал, че докато стрелите са заедно, те не могат да бъдат прекършени,   поотделно лесно ще ги строшат - стрела след стрела. "Затова вие ще бъдете винаги заедно и тогава никой не ще може да ви победи" - завещал на синовете си Курбат".

    "Докато бил жив този хакан, в страната било спокойно. Но когато през 660 година го споходила смъртта,  Шамбат с подкрепата на Атилкесе(Азбарук) се опълчил срещу новия хакан Бат-Боян с цел да завладее трона. Бат- Боян станал васал на Хазарите. Курбат преди смъртта си забранил на българите да се сражават помежду си, но Шамбат с Аспарух, не можали да преглътнат тая обида и след 3 години Аспарух му отнема титлата и малко след това той става балтавар на всички българи"

     За Кубрат  пише във волжко-българската поема "Сказание за дъщерята на хана".

."В България и престола стар потомци на Атила-цар владеят... При Кубрат - Бащу, син на Аскал - тя се прочу!

     Летели късове навред, а после падали без ред и  Куян-Тау - гръм след гръм! -  издигнал се... чудесен хълм! Там - по заповед на хан Кубрат! -  Шамбат, по-малкият му  брат, на българите балтавар, Бащу издигна  крепост с вал. По заповед на своя Кан, Шамбат отново бе призван: на Сула царство основа, Дулоба се нарича - да! За отказ да се върне пак на служба родния си брат Кубрат нарекъл  "отделен" - да, Кий! -  "отрязан" , " подчинен ". Изтласкват франките Шамбат в България обратно пак. Над   брат смилил се  хан Кубрат.  Бащу му връща, крепост-град."

     За управлението на Кубрат пише Академик Бегунов в "История Руси"

     "Съветът одобрил оттеглянето на Бу-Юргана и преминаването на властта в Кубрат  с прозвище Бащу, т.е.Киевски(594-668).Така Кубрат станал кан на Велика Булгария.  Кубрат обичал да чергарува между аула Аскал( днешен Киев) и аулът Харька на река Аксу(днешен Харков).Постоянен негов аул бил Балтавар(днешна Полтава)на река Ворскла, недалеко от древният Гелон. Кубрат разделил цялото население на Кара- Саклан(Велика Булгария)на три категории: а именно: 1). багъли или аристократи били болярите и народните представители 2).багаини или средни калса и заместниците на багълите и 3). низши, в които се включвали чирмиши или сабани. Тези три класи били гръбнака на управлението представлявали единния въоръжен народ със най добрата система на управлени.  

     Върховният владетел на страната имал титлата балтавар( святославен). Кубрат събрал голяма войска и разбил през 633 г. аварите при Днепър. Възползвайки се от размириците и разпада на Западно-Тюркютският хаганат през 629 г.,Кубрат победил хазарите в Северен Кавказ и овладял цялата територия от Дунав до Волга и приел титлата хакан. В състава на Велика Булгария влезли бейлиците Бирман, Бирбат, Джеремела, Синджак и Джалда. Своя столица той направил стария Визнтийски  град Ас-Банджу (Фанагория).

     Кубрат умира през 668 г., като оставил трима сина Атряк-Кутраг,Бат Боян и Атилле- Аспарух.Той имал и двама приемни синове, деца на чичо си Бу-Юргана-Лачина и Кизил-Кубар."

image

     Тази картина дава много ценни данни, виждаме че са 5 синовете, но само 2 са с бръснати глави и ясно се вижда, че черепа е удължен – деформиран!!! Спорен е въпроса за територията, която е обхващала държавата на Кубрат. Традиционно се счита, че това са бившите земи на утигурите, както и някои територии от Северен Кавказ. На запад границата е била р.Днепър, на юг Крим и Кавказ, на север  -земите на Среден Дон. На изток - Каспийско море и земите в близост до  Поволжието.

     Според мен, базирайки се на исторически извори и на логиката на историческите събития, най вероятните границите на Велика Булгария при Кубрат са били приблизително следните: На изток река Волга и Каспийско море, на юг Централен Кавказ, Крим, Приазовието и Черно море, на запад реките Дунав, Днестър до границата с Аварския каганат,на север земите на днешна Централна Украйна и земите на Среден Дон в Русия.Това са и приблизително териториите на държавата на Ернах (Патрия Оногурия или т.н. Стара Велика Булгария), която каган Кубрат е възстановил.

     Точната година на смъртта на Кубрат е неизвестна. Германските историци  Ф.Алтхайм и Г.Хаусинг датират смъртта на Кубрат в периода 663-668 г.,когато  Констант Втори е в Италия.

     Кубрат е погребан в близост до украинското село Малая Перешчепина, което се  намира в района на град Полтава, недалеч от р.Днепър. Според мен ,там някъде  трябва да се търси столицата на Велика Булгария, а не в гръцката колония  Фанагория.

     Според летописа на волжките българи" Джагфар Тарихъ", столицата на Кубрат е бил аулът Балтавар, т.е. днешният украински град Полтава.


Алциок (Ялчек) - 631 - 632 г.(заселва българи в Италия)
(Алцеко, Алдигар, Алцикурс, Алциокос). Вожд на българите в Аварския  каганат които живеели в края на Панония, а по-късно  и в Италия. Потомък на последния  кутригурски  владетел  Заберган.

     Според хрониката на Фредегар, през 631 г., след смъртта на аварския Каган  българите, които по това време живеели в Аварския Каганат под водачеството на  Алцек , се опитали чрез бунт да завземат властта в Каганата. Причина за бунта  било неизпълненото обещание от страна на аварите към българите , да имат право да  издигнат своя кандидатура за Каган на държавата. Българите били разбити от аварите  и се преселили в Бавария.

     Франкският крал Дагоберт I, който владеел по това време Бавария разрешил на  Алцек и неговите българи  да  се заселят в тази провинция , като обещал защита. По  неизвестни причини, той заповядал на баварците за една нощ да избият българите. Баварците изпълнили  заповедта  и избили множество българи. От 9000 българи, едва  700 заедно с вожда си Алцек  успели да се спасят.

     Както пишат среднавековните автори,  Алциок със седемстотин мъже, жени и  деца се спасил във винидската марка. След това той със своите хора живял много  години с Валук, княза на винидите. Това винидско  княжество било известно и като Каринтанско княжество и се е намирало на територията на днешна Австрия. По това време то е било подчинено на държавата на Само, който от някои автори е смятан за  идентичен на брата на Кубрат - Шамбат Кий. По-късно Алцек, заедно със своите българи преминали Алпите. Заселили на територията на днешна  Италия.

     " Хроника на Фредегар" - историческо съчинение от 7-ми век

      В тази година-631 г. в царството на аварите, наречени хуни, в Панония възникнал  силен раздор, по-скоро се борели за царската власт - един от аварите и един от  българите. Събрали много хора и почнали да се нападат един друг. Накрая аварите  взели връх над българите. Когато българите били победени, то девет хиляди мъже с жените си и децата си, изгнанници от Панония, се обърнали към Дагоберт,  молейки го да ги приеме в страната на франките да живеят. Дагоберт говорил с баварците да ги приемат да зимуват, докато той заедно с франките се разбере, какво от това ще  излезе. Когато (българите) били разселени по домовете на баварците за зимуване,   Дагоберт по съвет на франките заповядал на баварите, тъй като тези българи с жените и децата си са в Бавария, всеки в свой дом, в една нощ да ги убият. Това веднага било изпълнено от баварците, и никой от тези българи не останал, освен само Алциок с  седемстотин мъже с жените и децата; Той се спасил във  винидската марка. След това той с своите хора живял много години с Валук, княза на  винидите"

     Този вожд на българите в Панония Алцек не трябва да се отъждествява със сина на Кубрат Алцек, който по-късно се установява в Панония и мигрира в Италия при Алциок.

  3)  Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докствирем;

  4)  Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегорвечем; 605- 665г

 

  5)  Безмер 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегорвечем; кан Батбаян (Батбай, Бат Баян, Безмер) - 665 – 668/70 г. Свален от власт защото подписва васалитет на Велика България от Хазарите. След смъртта на Кан Кубрат, в “Старата Велика България” настъпили сериозни промени, политически събития и драматични стълкновения. Върховната държавна власт по наследствено право принадлежи на първородния син на Кубрат, Бат-Боян. Третият, най-малкият, Аспарух /Атиле/, организира и провежда срещу брат си политическа кампания и мащабни военни сражения.

         В това съдбовно и кризисно  за Българската държава време, Бат-Боян има поддръжката с военна сила на Хазария. Владетелят на Хазария, Каган Кабан/668-683/, освен това, че по родословно наследие  е от рода Дуло, неговата съпруга Арбак е дъщеря на Бат-Боян. Между двамата владетели е сключен писмен договор, уреждащ територии на владения, военна подкрепа срещу противници на едната или другата страна, както и споразумение по отношение държавния титул с който двете страни се представят. След церемониала за официалното подписване на този договор, на който поставили личните си печати, Каган Кабан казал на Кан Бат-Боян следните слова :“...ИМАМЕ ЕДИН БОГ – ТАНГРА, ОТ ЕДИН РОД СМЕ...И ИМАМЕ ЕДИН ЕЗИК...ЗАТОВА ТЕ ЗАЧИТАМ КАТО СВОЙ РОДЕН БРАТ...” /3.том І. Стр.21./.

 

 

        Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.

 

СКРИТАТА ОТ ИСТОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА ДУЛОБА НА Шамбат Кий- 620/676 г.Брат на Кубрат, син на Худбард, или на Албури, чичо на Аспарух. От рода Дуло. Основател на българската държава Дулоба на обширна територията около днешният гр. Киев, Украйна и на запад до Унгария.

     Основно данни за Шамбат Кий дава историческата хроника на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

     "По заповед на Курбат неговият по-малък брат Шамбат през 620 година издигнал на мястото на аула Аскал на хълмовете Куянтау град Башту [Киев] и потеглил от него  срещу врага начело на голям отряд от българи, анчийци и саклани - руси. Той успял  бързо да разгроми аварите и да завземе страната им. В това му помогнали местните  улчийци, а също и башкортите, които се наричали "(х)онтурчи" ((х)онтурчийци) и били  недоволни от управлението на аварския Каган. Но след това Шамбат се провъзгласил  за независим владетел, а държавата си нарекъл Дулоба, т.е. "Земя на Дуло". Като  разбрал това, Курбат наредил на брат си да се върне на службата си при него, но онзи  отказал и бил наречен от Башту с прозвището "Къй" ("Отрязан", "Отделил се").

     Шамбат останал в Дулоба 33 години и си спечелил огромна слава с победите над фарангите и алеманците. Под неговите знамена идвали да служат и артанци, и байлакци, и галиджийци, и аварски улчийци, и саклани, и (х)онтурчийци. Но все пак  накрая той бил разбит от фарангите и се завърнал на служба при Курбат. Балтаварът  наредил на Шамбат да заеме предишния си пост на губернатор на Башту… Жителите  на града толкова го обичали, че нарекли цитаделата на Башту с неговото име -  "Шамбат", а целия град с неговото прозвище "Къй". И до днес анчийците наричат Башту "Къй"(днешен Киев)

      Докато Шамбат воювал в Дулоба, Курбат неуморимо разширявал пределите на Ак."

     "Докато бил жив този Каган, в страната било спокойно. Но когато през 660 година го споходила смъртта, Шамбат с подкрепата на Атилкесе се опълчил срещу новия Каган Бат-Боян с цел да завладеят трона.Те му позволили да управлява ни повече ни по-малко спокойно само месец два около, след което започнали срещу него открита война и го свалили от власт след 3 години, защото наравил България във васална зависимост от Хазарите. Тъй като  Курбат преди смъртта си забранил на българите да се сражават помежду си, Шамбат  нападнал кана с ак-балънските улчийци и сакланите - уруси, а Атилкесе - с мурдасите, масгути, и един наемен отряд от тюркмени, нападнал сабаните

      Войната продължила няколко години - 5. Атилкесе успял да разбие сабаните на Бат-Боян, след което разгромил Ас-Банджа и заедно с Шамбат обсадил Кагана в Джалда. При това хората на бека, особено мурдасите, убили и немалко от българите на кана."

     "5 години Шамбат с подкрепата на Атилкесе обсаждал Джалда, и след тази битка почнал да се считал за Каган в останалата част на Саклан-Българската държава извън хазария. В разгара на тази обсада отново  укрепналите турански Кагани нападнали Саклан през Агидел. Казват, че тогава през  реката от Тюркистан [Туркестан] се прехвърлили 150 хиляди кумани, тюркмени-кукогузи и киргизи, обединени с името на основателя на Туранската държава Хазар.  Шамбат и Атилкесе се хвърлили срещу врага, но били разбити и избягали с част от  своите в Башту. Този разгром станал поради това, че по време на битката  джурашските тюркмени, мурдасите и утигите преминали на страната на хазарите, а  сербийците  избягали на север и се укрили в сурските гори. Хазарите пленили  множество бурджански българи, които принудили да воюват на тяхна страна.(Хазарите това са Ереите които завладяват Велика България и си присвояват свещенния символ на Тангра, в по късни времена по времето на Борис I, които по спешност се налага да сменя символа на Тангра(шестолъча звезда с кръг и точка в нея) с този на Християнството или Пентаграма!

     Когато били край аула Харка, Шамбат и Атилкесе напуснали Джалда, опасявайки се да не се окажат затворени там и тръгнали към съюзниците си. Когато се приближили, Бат-Боян им предложил да му се подчинят без бой… Кабан не позволил на балтавара да влезе в сражение. Като хвърлил срещу бунтовниците тюркмените, той с киргизите заобиколил мястото на техния сблъсък, ударил ги в тил и постигнал победа. Шамбат и Атилкесе отново се укрили в Башту. Кабан се опитал да превземе града от раз, но българите на Шамбат под знамето на рода харка извършили набег и обърнали хазарите в паническо бягство. Тогава Каганът се оттеглил в Джураш и казал на балтавара: "А сега си оправяй работите сам - аз ти помогнах, доколкото можах". Бат-Боян започнал преговори с обсадените и се договорил с тях за разделянето на Кара-Булгар. Частта от бекството откъм левия бряг останала под властта на Шамбат и Атилкесе, а тази откъм десния бряг се паднала на балтавара Бат Боян, това станало в 663г." 

     Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

    "През 674 година Шамбат, като получил помощта на аскалите [балтийски пирати], пристигнали от големия остров близо до Артан [Прибалтика], завладял Башту [Киев] и се обявил за каган на Кара-Булгар…"

     "Миролюбивият Бат-Боян не се опитал да прогони бунтовниците от Башту със сила,  защото с право считал, че ако Тангра поиска, то той ще постигне това без нито един  изстрел. И действително, след 2 години Шамбат умрял…" 

      Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

      За Шамбат сведения черпим и от волжко-българската поема "Сказание за  дъщерята на хана."

     " В България престола стар потомци на Атила-цар владеят... При Кубрат - Бащу, син на Аскал - тя се прочу!      Летели късове навред, а после падали без ред и Куян-Тау - гръм след гръм! - издигнал се... чудесен хълм! Там - заповед на хан Кубрат! - Шамбат, по-малкият му брат, на българите балтавар, Бащу издигна, крепост с вал. По заповед на своя Кан, Шамбат отново бе призван: на Сула царство основа, Дулоба се нарича - да! За отказ да се върне пак на служба родния си брат Кубрат нарекъл "отделен" - да, Кий! -  "отрязан", подчинен. Изтласкват фарангите Шамбат в България обратно пак. Над брат смилил се, хан Кубрат Бащу му връща, крепост - град. С Шамбат дошли в Бащу безчет улчи - народ все горд, напет. Те в крепостта заемат стан, за да я пазят в мир и бран. И ето, смесили се там със руси, племе от Саклан, и тъй сродил се род със род - с храбри руси, нов народ. И тези руси - стар и млад! - прекланяли се пред Шамбат.  Обичали го с порив горд. почитали го като бог. Нарекли своя град Бащу на прякора му - Кий. Затуй Бащу пък, крепост малка в тоя град, нарекли с името Шамбат(явно е някакъв молитвеник или Храм-черква). Дори издигнали  били те идол с четири глави: На Кий, на тримата му сина, скрепени на една върлина. При бягството си бързо там, в Дулоба, изоставил сам - страдалец  трима синове."

     Според сведенията от волжките българи, Шамбат е починал през 676 г.

     Реалното съществуване на Шамбат Кий и неговият легендарен образ умишлено е пропуснат в Българската история под диктовката от Русия. КАКТО И КАКВАО СЕ СЛУЧВА ПО ТОВА ВРЕМЕ - ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ СПАЗВА УКАЗА НА ЦК на ВКПБ ОТ 1922г. : ДА НЕ СЕ СПОМЕНАВА НИЩО ЗА БЪЛГАРИТЕ В СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИОГРАФИЯ!  ЕВРЕИТЕ, ОБАЧЕ, КОИТО СА БОЛШИНСТВО В ПРАВИТЕЛСТВОТО И ЦЕНЗУРАТА НА СССР, ПРОДЪЛЖАВАТ ФАЛШИФИКАЦИИТЕ И ДО ДНЕС НА ИСТОРИЯТА НИ, ЯЗЪК ЧЕ ГИ СПАСИХМЕ НА ВРЕМЕТО!

ВСИЧКО ТОВА НАЛОЖИ ДА НАПИША ГОЛАТА ИСТИНА ЗА СКРИТАТА НИ ИСТОРИЯ, И ГЛАВНИТЕ МИ АРГУМЕНТИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗА БЪЛГАРИТЕ ОТ КОМПИЛИРАНИ И ФАЛШИФИЦИРАНИ “ИЗВОРИ”, ГЛАВНО ПО СВЕДЕНИЯ СЪБРАНИ ОТ ВРАГОВЕТЕ НИ!

КАН АСПАРУХ =АТИЛЕ 668-700. СИН НА КУБРАТ.

На третата година след смъртта на Кубрат между Кан Бат-Боян и Аспарух възникват противоречия, които прерастват в открити военни стълкновения между техните войски. Аспарух е подпомогнат от войските на Чичо си Шамбат и в продължение на пет години обсажда брат си Кан Бат-Боян в Джалда /Кримския регион/. Използвайки тази ситуация от Изток /Тюркестан/, организирани и добре подготвени военни части под водачеството на военноначалника/внука на византийския  заложник по времето на Кана Бояр-Киз/ Хазар ІІ, мобилизирал 150 хиляди кумани, тюркмени и киргизи, които нахлуват в държавата на Българите. Войските на Аспарух и Шамбат влезли в сражение с тях, но били разбити и принудени да се оттеглят в укрепеният град Бащу /Киев/. Срещу “хазарите” повел своите войски Кан Бат-Боян и напълно ги разбил. Вождът Хазар ІІ в това сражение бил убит. Общият брой на убитите в тази битка бил 90 хиляди. Използвайки неговия  поход на Изток, Аспарух и Шамбат завземат Джалда. По тази причина Кан Бат-Боян сключва договор с Каган Кабан. Главните клаузи по този договор определят разпределението на териториите, държавният титул /Кан и Каган/, взаимопомощ при военна заплаха, охрана на търговските магистрали и разпределение на данъчната печалба от тъговията. Този договор легализира “хазарите” като самостоятелна държава просъществувала във времето VІІ-Х в. 

       С Аспарух и Шамбат Кан Бат-Боян също постига споразумение, като им предоставя под тяхно управление териториите западно от река Днепър –“или Онгъла”.

        След смъртта на чичо им Шамбат/667/668г./, двамата братя Бат-Боян и Аспарух прекратяват своите противоречия, усмиряват обществената обстановка и приемат споразумение:

  • Бат-Боян и следващият по възраст син на Кубрат, Котраг, остават на старите територии на Държавата /Кара=Великата България/.
  • Аспарух, Кубар и Алцек следва да изпълнят последната воля на чичо им Шамбат: да окажат подкрепа на неговите трима синове, останали в териториите в централна Европа след абдикацията му от държавата ДУЛОБА.
  • Каганът на Хазария, Кабан, приема с облекчение споразумението между братята, синовете на Кубрат.

 

  Кан Аспарух имал двама синове: Кан Тервел /700-719/ и Кан Айар /719-727/

В Българските летописи това е отразено по следния начин :

“...Тервел умрял в 719 г. След него царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на Тервел за предотвратяване на караници по повод престолонаследието. Тервел го изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук Куян, сражаващ се срещу Арабите. Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския балтавар Сулаби, също отличил се във войната с Арабите. ” /3. т.ІІІ.с.102-103/.

Синът на Кан Аспарух доста грубо е заличен от “Намерения Именник на българските ханове”, което явно показва, че е работено върху него и е подложен на частична фалшификация. Редица изследователи на този исторически документ  като например Г.Моравчек, В.Бешевлиев, Дж. Бъри и др.отбелязват : “...там, където се съдържат тези сведения /за наследник на Тервел/ се чете само краят на годината на възкачването ТВИРЕМ...”?  Трите “оригинала” на този документ са в Русия. Първите два са “открити” и публикувани от руския славист А.Попов /1866/ непосредствено преди войната между Руската и Турската империи? Третия “открит” екземпляр от този исторически документ е от М.Тихомиров /1946/ по  времето на Й.В.Сталин, когато  политическата хипотеза е : дунавските българи да станат част от СССР. Някои руски съвременни изследователи с изненада установяват, че процеса на фалшификация тече във времето на повече от четири века с най-различни методи и похвати като добре организирана общоевропейска програма на управляващите политически върхушки, за принизяване на другите европейски народи, и най вече за отмъщение на българския народ, заради славното му минало. ИСТОРИЯ СЕ ПИШЕ ОТ ПОБЕДИТЕЛИТЕ, А БЪЛГАРИТЕ НЕ СА МЕЖДУ ТЯХ!.

 

  Анализа на написаното и историческите факти по естествен път ще ви доведат до заключението, че няма друг народ в света на който така системно и задълбочено да му е фалшифицирана историята! И то каква история на 400(Русия), 200(САЩ) или 70(Израел) години, и на всичкото отгоре се правят на Велики, че то най обикновеноте стари къщи по селата ни са на по-вече години! И какъв членски внос в Европейския съюз, ние сме го платили вече с реки от кръв, или иначе казано платили  сме го с:

 

Blood of the Bulgarian Nations, и ако искат да ни поминуват с добро, па ние ще им омесим питата, за една пита поне пари имаме! И НЕКА С ЧУЖДА ПИТА ДА НАПРАВЯТ И ПОМЕН!

 

  



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: spook134
Категория: История
Прочетен: 79696
Постинги: 19
Коментари: 28
Гласове: 38
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031