Казваш, че адът не съществува. Как да не съществува, когато ти живееш в ада. Не вярваш ли? Тогава отиди пред огледалото и виж мрачната си физиономия. Нима може венецът на творението, висшето създание на Бога да има такава мрачна физиономия?

След като си толкова умен, толкова свободен, защо ти е толкова лошо? От нищо не ти пука. Сам всичко знаеш. Защо тогава имаш такава нещастна физиономия?

Защото си в ада, синко, в ада. Ти не знаеш радост, ти си мъртъв. Тежко ти е. Противно ти е. Всичко те измъчва.

Дразнят те хората, мухите. Дразни те жегата, дразни те дъждът, дразнят те политиците. Всичко, което съществува, те дразни, мъчи те.

Мъчи те баща ти, майка ти, дядо ти, баба ти, съседите, Путин, Медведев, Барак Обама…

Всичко ти е тежко, противно. Нищо не те радва.

Даже славеите ти пречат да спиш.

Защото искаш да избягаш някъде от всичко това.

Някъде да заспиш, в нещо да се забравиш. Да се напиеш, да се дрогираш, да се упоиш. Да избягаш от всичко това.

Защо? Защото си в ада.