Шишман II е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар Михаил III Шишман Асен.

Шишман е кръстен на своя дядо Шишман I. Роден е вероятно в Търново.

Баща му Михаил III Шишман Асен води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар Иван Асен II. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в Тракия. През 1330 г. баща му губи битката при Велбъжд, в която ѝ загива. След нея по време на т. нар. Среща в Мраката е решено на българския престол да седне Иван Стефан - синът на Михаил III.

8 мес. по-късно през 1331 г. след дворцов преврат начело на държавата застава Иван Александър - племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица Анна Неда и синовете ѝ бягат в Ниш, оттам в Дубровник и Неапол, под давление на Стефан Душан.

Шишман II не последва семейството си, а бяга в Константинопол. Той веднага е пратен при регентството начело с Анна Савойска и Йоан Кантакузин, които признава титлата му "цар на България".

В Търновград това вбесява новия цар Иван Александър, който настоява да му бъде предаден неговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до Видин, където можел да разчита на голямата "близост на рода" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман.

Иван Александър вдига войската си при Сливен и тръгва на успешен в началото поход във Византия. Армията му е пресрещнатакрай Одрин и вероятният резултат е победа за войските на Андроник III и Шишман II, или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.

Повече сведения за Шишман II няма.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BC%D0%B0%D0%BD_II